Дан Браун
Изгубеният символ (17)

14

Лимузината на Малах се отдалечаваше на изток по Индипендънс Авеню. Една млада двойка на тротоара се вторачи през тъмните задни прозорци с надеждата да зърне някоя високопоставена личност.

„Само че аз седя отпред“ — усмихна се той.

Обичаше усещането за могъщество, което изпитваше, докато шофираше сам тази огромна кола. Нито един от другите му пет автомобила не можеше да му даде онова, от което се нуждаеше тази вечер — гаранция за анонимност. Пълна анонимност. Лимузините в този град се радваха на своеобразен негласен имунитет. „Посолства на колела“. Полицаите, които работеха около Капитолийския хълм, никога не бяха сигурни лимузината на кой властимащ могат да спрат по погрешка и затова просто предпочитаха да не рискуват.

Прекоси река Анакостия, навлезе в Мериланд и започна да усеща, че се приближава към Катрин, тласкан от привличането на съдбата. „Тази вечер съм призован да изпълня една втора задача… каквато не бях предвиждал“. Предишната нощ, когато Питър Соломон му разкри и последната си тайна, Малах научи за съществуването на тайна лаборатория, в която Катрин Соломон правела чудеса — и тези потресаващи открития щяха да променят света, ако някога станеха известни.

„Нейните проучвания ще разбулят истинската природа на всички неща“.

Столетия наред „най-големите умове“ на земята бяха пренебрегвали древните науки, бяха ги подигравали като суеверия на невежи и вместо това се бяха въоръжавали със самодоволен скептицизъм и смайващи нови технологии — уреди, които само ги бяха отдалечавали от истината. „Технологиите на всяко следващо поколение опровергават откритията на предишното“. И така бе продължавало през вековете. Колкото повече научаваше човек, толкова повече осъзнаваше колко малко знае.

В продължение на хилядолетия човечеството беше блуждало в мрака… ала сега, както гласеше пророчеството, щеше да настъпи промяна. След като се бяха скитали като слепци в историята, хората бяха стигнали до кръстопът. Този миг беше предсказан отдавна от древните текстове, от прастарите календари и даже от самите звезди. Датата беше съвсем конкретна и неумолимо се приближаваше. Щеше да я предшества мощен взрив на познание… блясък, който щеше да освети мрака и да даде на човечеството последен шанс да избегне бездната и да поеме по пътя на мъдростта.

„Аз съм тук, за да угася светлината — помисли Малах. — Това е моята роля“.

Съдбата го беше свързала с Питър и Катрин Соломон. Откритията на Катрин в ЦПСМ рискуваха да отворят шлюзовете на ново мислене, да поставят началото на нов Ренесанс. Ако бъдеха публикувани, те щяха да се превърнат в катализатор, който да вдъхнови човечеството да преоткрие изгубеното знание и така да придобие невъобразимо могъщество.

„Катрин е предопределена да запали този факел.

Аз съм предопределен да го стъпча“.