Дан Браун
Изгубеният символ (74)

71

Малах стоеше гол под топлия парен душ. Отново се чувстваше чист, отмил последните останки от миризмата на спирт. Ухаещата на евкалипт пара проникваше в кожата му и той усещаше, че порите му се разтварят за топлината. И тогава започна ритуала си.

Първо намаза с депилаторен крем татуираното си тяло и скалп, за да премахне всякакви следи от телесно окосмяване. „Голи били телата на боговете от седемте острова на Хелиадите“. После втри Абрамелиново масло в омекотената си и възприемчива кожа. „Това е свещеното масло на великите магове“. Накрая завъртя лоста на душа наляво и водата стана леденостудена. Остана така цяла минута, за да затвори порите си и да не им позволи да изпуснат топлината и енергията. Освен това студът му припомняше за ледената река, в която беше започнало неговото преображение.

Когато излезе от душа, трепереше, но след секунди съхранената топлина проби пластовете плът и го сгря. Чувстваше вътрешностите си като пещ. Изправи се гол пред огледалото и се възхити на тялото си… навярно за последен път се виждаше като обикновен смъртен.

Ходилата му бяха ястребови нокти. Нозете му, Воаз и Яхин, бяха древни стълбове на мъдрост. Хълбоците и коремът му бяха сводове на мистична сила. Под свода висеше големият му член, върху който бяха татуирани символите на неговата съдба. В един друг живот този тежък орган му беше носил плътска наслада. Ала вече не.

„Пречистих се“.

Подобно на мистичните катарски монаси кастрати, Малах си бе отрязал тестисите. Така Пожертва физическата си мощ, за да получи друга, по-достойна. „Боговете нямат пол“. Избавил се от човешкото несъвършенство на пола и от земното привличане на сексуалното изкушение, той беше станал като Уран, Атис, Спор и великите кастрати магьосници от легендите за крал Артур. „Всяка духовна метаморфоза е предшествана от физическа“. Доказваше го историята на всички велики богове… от Озирис, Тамуз, Иисус и Шива до самия Буда.

„Трябва да хвърля човешката обвивка, в която съм затворен“.

Бързо плъзна поглед по двуглавия феникс на гърдите си и множеството древни знаци по лицето си и впери очи в главата си. Наведе се към огледалото и едва успя да види кръга гола плът. Това място от тялото беше свещено. Известна като фонтанела, само тази точка от човешкия череп оставаше отворена при раждане. „Прозорец към мозъка“. Макар че този физиологичен портал се затваряше само за няколко месеца, той оставаше символична следа от последната връзка между външния и вътрешния свят.

Свещеният участък девствена кожа беше опасан от кръга на уробороса — мистична змия, захапала собствената си опашка. Голата плът сякаш отвръщаше на погледа му с обещаващ блясък.

Робърт Лангдън скоро щеше да открие голямото съкровище, което искаше от него Малах. Щом попаднеше в неговите ръце, празнотата на темето му щеше да се затвори и най-после щеше да е готов за последното си преображение.

Отиде в спалнята и извади от долното чекмедже на скрина дълга ивица бяла коприна. Както много пъти по-рано, я уви около слабините и задника си. После слезе долу.

В кабинета му го очакваше имейл.

Беше от неговия човек:

ТОВА, КОЕТО ИСКАТЕ, ВЕЧЕ Е ДОСТЪПНО.

ЩЕ СЕ СВЪРЖА С ВАС ДО ЕДИН ЧАС. ТЪРПЕНИЕ.

Малах се усмихна. Беше време за последните приготовления.