Дан Браун
Изгубеният символ (93)

91

Лангдън и Катрин бързо се изкачиха по стълбището и се затичаха по мрачния коридор в Катидръл Колидж. Вече не чуваха грохота на хеликоптерни перки в небето и професорът се надяваше, че ще успеят да се измъкнат незабелязано, за да отидат при Питър в Калорама Хайтс.

„Открили са го. Жив е“.

Само преди трийсет секунди, след като свършиха разговора с охранителката, Катрин припряно извади горещата пирамида от водата и още мокра я сложи в чантата на Лангдън. Сега той усещаше топлината й до тялото си.

Вълнението от новината за откриването на Питър временно беше прекъснало всякакви размисли за светещото послание на пирамидиона, „Площад Франклин 8“, но щом стигнеха в Калорама Хайтс, отново щяха да се заемат с него.

Когато излязоха иззад ъгъла, Катрин рязко спря и посочи стаята с няколко канапета оттатък коридора. През страничния прозорец се виждаше кацналият на моравата лъскав черен хеликоптер. До него, с гръб към тях, стоеше пилотът и разговаряше по радиостанцията си. Наблизо бе паркиран черен джип кадилак „Ескалейд“ със затъмнени стъкла.

Като се плъзгаха в сенките, Лангдън и Катрин се вмъкнаха в помещението и надникнаха навън, за да видят дали и останалите от оперативната група са там. Слава богу, огромната морава пред Националната катедрала изглеждаше пуста.

— Сигурно са в катедралата — предположи Робърт.

— Не са — разнесе се гърлен глас зад тях.

Двамата едновременно се завъртяха. На прага на стаята две облечени в черно фигури бяха насочили към тях автомати с лазерни мерници. Лангдън видя, че на гърдите му танцува червена точица.

— Радвам се да ви видя отново, професор Лангдън — продължи познатият дрезгав глас. Агентите направиха път и дребничката директорка на СЗС с лекота се промуши между тях, влезе в помещението и спря точно пред учения. — Тази нощ допуснахте няколко все по-неприятни грешки.

— Полицията е открила Питър Соломон — настойчиво каза Лангдън. — В тежко състояние, но ще оцелее. Всичко свърши.

Даже да се изненада от съобщението, че са намерили Питър, Сато не го прояви външно. Без да откъсва поглед от Робърт, тя се приближи и спря само на сантиметри от него.

— Професор Лангдън, уверявам ви, че абсолютно нищо не е свършило. И ако се е включила и полицията, положението само е станало още по-сериозно. Както ви казах по-рано тази вечер, ситуацията е изключително деликатна. Изобщо не трябваше да бягате с пирамидата!

— Госпожо директор, трябва да видя брат си — извика Катрин. — Вземете си пирамидата, но трябва да ми поз…

— Трябва ли? — рязко се обърна към нея японката. — Госпожа Соломон, предполагам? — Прониза Катрин с огнен поглед и отново се завъртя към Лангдън. — Оставете чантата на масата.

Робърт сведе очи към двете лазерни точки на гърдите си и се подчини. Единият агент предпазливо се приближи, дръпна ципа и отвори чантата. От нея блъвна пара. Мъжът насочи фенерчето си към пирамидата, впери озадачен поглед в нея и накрая кимна на Сато.

Директорката отиде при масата и се втренчи в чантата. Мократа пирамида и пирамидионът лъщяха на светлината на фенерчето. Сато приклекна и се вгледа по-внимателно в златния пирамидион, който, досети се Лангдън, беше виждала само на рентгенова снимка.

— Надписът — каза тя. — Говори ли ви нещо? „В Ордена е скрита тайната“?

— Не сме сигурни.

— Защо от пирамидата се вдига пара?

— Потопихме я във вряща вода — без колебание отвърна Катрин. — Това беше част от процеса на дешифриране. Ще ви обясним всичко, но моля ви, пуснете ни да отидем да видим брат ми. Той е преживял…

— Сварили сте пирамидата?! — учуди се Сато.

— Изключете фенерчето — каза Катрин. — Погледнете пирамидиона. Сигурно още се вижда.

Агентът угаси светлината и директорката отново приклекна до пирамидиона. Макар и от разстояние, Лангдън виждаше, че текстът все още леко свети.

— Площад Франклин осем? — смаяно прочете японката.

— Да. Текстът е написан със светещ лак или нещо подобно. Трийсет и третата степен всъщност е…

— Ами адресът? — прекъсна я Сато. — Това ли иска онзи тип?

— Да — потвърди Лангдън. — Според него пирамидата е карта, която ще му покаже местонахождението на голямо съкровище, ключ за Древните тайни.

Тя отново погледна пирамидиона, този път вече смаяно.

— Кажете ми, успяхте ли вече да се свържете с онзи човек? — В гласа й се долавяха нотки на страх. — Дадохте ли му адреса?

— Опитахме. — Лангдън й обясни какво се е случило, когато са се обадили на джиесема на похитителя.

Сато го изслуша, прокарваше език по жълтите си зъби. После, въпреки че очевидно кипеше от гняв, се обърна към единия от агентите и му прошепна:

— Кажи му да дойде. В джипа е.

Мъжът кимна и се обади по радиостанцията си.

— Кой да дойде? — попита Робърт.

— Единственият човек, който, да се надяваме, би могъл да оправи забърканата от вас отвратителна каша!

— Каква каша? — възрази професорът. — Питър вече е в безопасност, всичко свъ…

— За бога! — избухна директорката на СЗС. — Не става въпрос за Питър! Още в Капитолия се опитах да ви го обясня, професор Лангдън, обаче вие решихте да играете срещу мен, а не на моя страна! И сега сте забъркали ужасна каша! Като унищожихте джиесема си, който, между другото, ние следяхме, вие прекъснахте връзката си с оня човек. И адреса, който сте открили, където и да е това, по дяволите… адресът беше единственият ни шанс да заловим онзи побъркан. Исках да играете по неговата свирка и да му дадете проклетия адрес, за да имаме възможност да го пипнем!

Преди Лангдън да успее да отговори, Сато насочи остатъка от яростта си към Катрин.

— А вие, госпожо Соломон! Вие сте знаели къде живее онзи маниак, нали? Защо не ми казахте? Пратили сте частни охранители в къщата му! Не виждате ли, че провалихте всички шансове да го заловим там? Радвам се, че брат ви е в безопасност, но ще ви кажа следното. Тази нощ сме изправени пред криза, последиците от която са много по-важни от вашето семейство. Ще се усетят по целия свят. Човекът, който е отвлякъл брат ви, притежава огромна сила и трябва незабавно да го заловим.

Докато завършваше тирадата си, от сенките се появи висок изящен силует и в стаята влезе Уорън Белами. Изглеждаше смачкан, очукан и потресен… все едно идва направо от ада.

— Уорън! — възкликна Лангдън. — Добре ли си?

— Не — отвърна архитектът. — Не съм.

— Научи ли? Питър е в безопасност!

Белами замаяно кимна, сякаш вече нищо нямаше значение.

— Да, току-що чух разговора ви. Радвам се.

— По дяволите, Уорън, какво става?

Сато ги прекъсна:

— Ще се обяснявате след малко, момчета. В момента господин Белами ще се свърже с онзи безумец. Както прави цяла нощ.

Лангдън не разбираше нищо.

— Белами не е бил във връзка с оня тип! Та онзи изобщо не знае, че Белами е замесен!

Сато се обърна към архитекта и повдигна вежди.

Възрастният афроамериканец въздъхна.

— Боя се, че не бях съвсем откровен с теб, Робърт.

Професорът го зяпна невярващо.

— Мислех, че постъпвам правилно… — унило промълви Белами.

— Е, сега вече ще постъпите правилно… и да се надяваме, че ще се получи — обади се директорката. Сякаш за да подчертае злокобните й думи, часовникът на камината заби, за да отбележи кръглия час. Сато извади пликче с цип и го подхвърли на архитекта. — Ето ви нещата. Джиесемът ви има ли камера?

— Да.

— Добре. Вдигнете пирамидиона.

 

 

Есемесът беше от неговия човек — Уорън Белами, масона, когото бе пратил в Капитолия да помогне на Робърт Лангдън. Също като професора, Белами искаше да спаси Питър Соломон и увери Малах, че ще направи всичко възможно Лангдън да се сдобие с пирамидата и да разчете надписа. Цяла нощ Малах получаваше по имейла текуща информация, която автоматично се препращаше на мобилния му телефон.

„Би трябвало да е нещо интересно“, помисли Малах, докато отваряше есемеса.

От: Уорън Белами

изгубих лангдън, но най-после имам информацията, която искате, прилагам доказателство, обадете се за липсващата част.

— уб

 

— един атачмънт (jpeg) —

„Да се обадя за липсващата част ли?“ — зачуди се Малах, докато отваряше атачмънта.

В него имаше снимка.

Когато я видя, той ахна и сърцето му заби бясно. На фотографията в едър план се виждаше миниатюрна златна пирамида. „Легендарният пирамидион!“ Изящно гравираният надпис съдържаше обещаващо послание: „В Ордена е скрита тайната“.

Под надписа видя още нещо, което го изуми. Пирамидата сякаш излъчваше светлина. Почти без да вярва на очите си, Малах се втренчи в слабо сияещия текст и разбра, че легендата е абсолютно вярна: „Масонската пирамида се преобразява, за да разкрие тайната си на достойните“.

Нямаше представа как е станало това вълшебно преображение, пък и не го интересуваше. Светещият текст ясно сочеше към конкретно място във Вашингтон, точно както гласеше пророчеството. „Площад Франклин“. За съжаление, на снимката също се виждаше показалецът на Уорън Белами, който стратегически скриваше важна част от информацията.

       В
    Ордена е
 скрита тайната
Площад Франклин???

„Обадете се за липсващата част“. Сега разбираше какво иска да каже Белами.

Архитектът на Капитолия цяла нощ му беше съдействал, но сега играеше опасна игра.