Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ondine, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 75 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Ондин

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Иванела П.)

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Ондин остана в леглото си, докато слънцето изгря и прогони тъмните сенки. Отчаяна, тя се питаше какво бе накарало чичо й да я охранява през цялата нощ. Дали подозираше нещо? И защо Уоруик не дойде? Дали се страхуваше от подозрителния Уилям Довьо и бе предпочел да не се прекачва през балкона, за да не го заловят? Или му се беше случило нещо лошо?

Трябваше непременно да разбере какво е станало с мъжа й. Съвсем тихо, за да не събуди чичо си, тя стана, облече се и горещо се помоли резето да не изскърца, когато го вдигна.

Едва когато затвори зад себе си вратата, Ондин въздъхна облекчено. Хукна надолу по стълбата, но спря на последната площадка. Раул беше в залата и даваше заповеди на някакъв арендатор. За щастие не бе чул стъпките й. Трябваше да мине през кухнята. Сигурно щеше да срещне някои от слугите. Дано поне Берта и Беро не бяха между тях…

В кухнята имаше само двама души — едно младо момиче, което печеше на огъня угоен петел, и Джем, стария, верен приятел.

— О, Джем! — пошепна през сълзи Ондин. Старецът се обърна, остави ножа за рязане на хляб и при вида на Ондин лицето му светна от радост.

— Милейди! — Той хвърли бърз поглед към момичето, което не им обръщаше внимание, и пристъпи към господарката си. — Имам вест за вас — от ковача. Днес ще ви отведе оттук. Елате преди обед в къщичката му зад ковачницата.

Прещастлива, Ондин кимна и благодари на небето. Уоруик беше жив и здрав!

— Много се радвам, че дойдохте тук — продължи Джем. — Защото нямах представа как ще стигна до вас… Внимание, милейди!

— Дукесо! — Гласът на Берта проехтя зад гърба и. — Вече сте облечена? Носите даже и хубавата си кожа. Вероятно смятате да излезете?

— Да, Берта. — Ондин се обърна към нея и я изгледа високомерно. — Тази къща е ужасно задушна и ме потиска. Имам нужда от чист въздух.

Когато понечи да тръгне към изхода, камериерката дръзко я хвана за ръкава. Ондин изгледа отвратено късите й, дебели пръсти. Презрителният поглед не направи ни най-малко впечатление на жената.

— Не бива, дукесо! Чичо ви ви чака. Бедният човек беше полудял от тревога, когато се събуди и установи, че сте изчезнала. След като ви е охранявал цяла нощ!

— Ще изляза да се поразходя преди закуска.

Камериерката не я слушаше.

— Беро! — извика тя. — Беро!

Едрият, широкоплещест мъж се появи на вратата.

Ондин не се усъмни нито за миг, че тези двамата бяха решени да я отведат при чичо й дори и насила. Тя вирна гордо брадичка, махна ръката на Берта от рамото си и изтръска сребърната лисица, сякаш се беше замърсила. Най-добре да се подчини, поне засега. След закуска щеше да предприеме нов опит за бягство.

Без да се съпротивлява, тя тръгна пред слугите към големия салон, където я очакваха Уилям и Раул.

Чичо й — доста раздърпан, след като беше прекарал, нощта в неудобното кресло — веднага се развика:

— Неблагодарно дете! След като цяла нощ бдях над теб!

— Какво става тук? — учуди се Раул.

— В селото говореха, че се появил някакъв луд убиец, който предпочитал младите и красиви жени. Затова прекарах нощта в спалнята на годеницата ти, за да я пазя. Берта, вземи коженото палто на господарката си!

— Луд убиец ли? — попита уплашено Раул.

Камериерката пое палтото на Ондин и се оттегли в ъгъла.

— Не се страхувай — побърза да го успокои Уилям. — Ще охраняваме Ондин денонощно.

— Ти си невероятен лъжец, чичо! — изфуча разярено Ондин. — А ти, Раул, си лековерен глупак! О, как копнея за малко чист въздух!

— След закуска ще се разходим заедно — обеща братовчед й.

— Съжалявам, но няма да имаш време, сине — намеси се баща му. — Трябва да заминеш за Фремингам.

— О, не! Това са почти два дни път! — възпротиви се Раул. — Какво ще правя там?

— Ще се срещнеш с един испански търговец, който предлага най-прекрасните коприни на Изтока.

— За какво са ни коприни?

— За сватбата ви, глупчо!

— О, да, искам нови дрехи! — извика Ондин и запляска с ръце. Ако Раул заминеше, възможностите й да се промъкне до къщата на ковача се увеличаваха.

— Защо търговецът не дойде у нас? — продължи да възразява Раул.

Баща му поклати решително глава и погледна многозначително към слугите. Не беше редно да започват спор в тяхно присъствие.

— Беро! Берта! Погрижете се за закуската! — Двамата излязоха и той се обърна отново към сина си: — Венчавката ви ще бъде голямо обществено събитие. Бъдещата ти съпруга трябва да бъде снабдена с всичко необходимо. Ти, разбира се, също.

— Това са женски работи — промърмори Раул. След малко очите му светнаха. — Ондин може да ме придружи.

Младата жена едва не изпищя. В този момент се появи Джем, за да вземе от масата празната табла. Когато я изпусна с голям шум на пода, Уилям побесня от гняв:

— Върни се веднага в кухнята, несръчен глупако!

След като Джем излезе, той се обърна сърдито към сина си:

— Не, Ондин ще остане тук. Нямам й доверие. Докато месецът измине и сватбата ви стане факт, аз нося отговорност за годеницата ти. След това можеш да правиш с нея, каквото искаш.

— Не възразявай срещу желанията на баща си, Раул — помоли тихо Ондин и седна на масата.

— Щом така трябва… — съгласи се неохотно той.

Сервираха им закуската и Уилям и синът му също заеха местата си. След като се нахраниха, Раул се прибра в стаята си, за да се приготви за дългото пътуване. Ондин се прозя и отмести стола си.

— Тази задуха ще ме убие. Ако не искам да заспя на този стол, трябва най-после да изляза малко на чист въздух. Искам да се ободря.

Уилям стисна китката й и се ухили злобно.

— Никъде няма да отидеш, мила ми племеннице.

— Искам само да поизляза в двора…

— Искаш да изтичаш при любовника си, но моите планове са други. Ще се оттеглиш в стаята си и ще стоиш там.

— Не! — извика стреснато Ондин. Какво знаеше чичо й? Опита се да се откъсне от ръката му и успя, но се оказа, че се е зарадвала твърде рано. Беро застана зад стола й и я вдигна без усилия във въздуха. Когато отвори уста, за да изпищи, голямата ръка на слугата затисна устата й.

— Не й причинявай болка, човече! — изръмжа Уилям. — Трябва да я предам в добро състояние.

Беро кимна и я понесе нагоре по стълбите. Всички опити за съпротива останаха неуспешни.

Въпреки предупреждението на Уилям той затискаше устата й така здраво, че много скоро й се зави свят. Ондин въздъхна и загуби съзнание.

 

Джем беше изпратен в кухнята, но си беше намерил работа в съседната стаичка, за да може да следи какво става в трапезарията. Като видя как едрият грубиян понесе господарката му към стаята й, старецът се разтрепери от ужас.

Трябваше веднага да уведоми ковача! Без да си даде труд да вземе наметката си, Джем излезе в двора. Навън цареше леден студ. На няколко пъти се подхлъзна на заледените места, задъха се, но продължи пътя си, без да спре нито за миг.

Не намери ковача в работилницата, затова изтича, олюлявайки се, в къщичката му. Когато прекрачи прага, беше напълно изтощен. Уоруик се втурна да го подкрепи, отведе го до огъня и го сложи на едно столче. После коленичи пред него.

— Какво е станало, старче?

Джем пое шумно въздух.

— Тази сутрин господарката направи опит да се измъкне от къщата, но я хванаха — изпъшка той. — Сър Уилям изпраща сина си в един далечен град. Лейди Ондин беше затворена в стаята й. Беро я отнесе горе и мисля, че по пътя тя загуби съзнание. Онзи грубиян затискаше устата й, защото се опитваше да пищи, но изведнъж замлъкна.

Уоруик изруга задавено.

— Знаех си, че не трябваше да чакаме толкова дълго! Уилям знае кой съм. Не се безпокой, Джем, ще измъкна жена си от лапите му.

Слабото сърце на стареца биеше болезнено.

— Как ще се справите?

— Ще се прехвърля през балкона. Не се страхувай, няма да останеш тук. Сега няма време за дълги обяснения, ще ти кажа обаче следното: Ондин е моя съпруга и аз я обичам повече от всичко на света. Не знаех нищо за това гнездо на оси, преди да дойда тук. Аз съм граф и живея на север, а човекът, чието писмо ми донесе вчера, е най-верният ми слуга. Сега препуска към Лондон, за да уведоми роднините ми. Надявам се скоро да пристигнат в Довьо Плейс, за да ми се притекат на помощ. Надявам се всичко да мине добре и да избягам с дукесата. Ти ще кажеш на брат ми и на братовчеда Клинтън, че графът на Норт Ламбрия ги е помолил да те вземат под своя защита.

Невярващ на ушите си, но безкрайно облекчен, Джем отговори на настойчивия поглед на златнокафявите очи. Все едно дали тази история беше вярна или не — ако някой беше в състояние да спаси дукесата, това беше само този мъж.

— Върни се в къщата — нареди Уоруик. — Скоро ще освободя Ондин.

— Пазете се, милорд.

— Да, разбира се.

 

Когато дойде на себе си, Ондин разбра, че е в леглото си. Най-после можеше да си поеме свободно въздух. Силите й бързо се възвърнаха и тя скочи от леглото, за да изтича до вратата. Но още щом завъртя топката на бравата, разбра, че резето е пуснато отвън. Имаше само един изход — да се прехвърли през балкона.

Откъм залата долитаха високи гласове и тя се вслуша напрегнато. Раул спореше сърдито с баща си и крещеше, че му е много неприятно да играе ролята на товарно животно и да мъкне отдалече топове коприна.

Ондин престана да слуша. Трябваше да избяга, докато двамата бяха заети с караницата си. Наметна бързо коженото си палто и завърза връзките на шията. Отвори балконската врата и пристъпи към парапета. Съвсем близо растеше стар дъб и Уоруик винаги се качваше и слизаше по стъблото му. Дали и тя щеше да се справи? Заскрежената земя беше толкова далече, а тънката снежна покривка нямаше да намали силата на удара. Не можеше да скочи. Решена на всичко, тя посегна към един студен клон и се прехвърли през парапета. Когато краката й увиснаха във въздуха, едва не изпищя. После обаче, изпълнена със смелостта на отчаянието, протегна ръце към дебелото стъбло и се спусна надолу, опитвайки се да не мисли за падането. Малко преди да достигне земята, загуби опора и падна в снега. Изправи се с усилие и хукна към занаятчийските работилници.

Вратата на ковачницата зееше отворена. Смеейки се и плачейки едновременно, Ондин се втурна вътре и извика името на Уоруик. Мъжът й не беше там. Тя затвори вратата и закрачи неспокойно напред-назад. Къде ли беше отишъл?

 

През това време Уоруик се изкатери гъвкаво по стария дъб и се преметна през парапета. Не намери Ондин в спалнята и, а вратата се оказа зарезена отвън. Той се върна бързо на балкона, огледа се внимателно и скоро откри следите от обувките й по снега.

Тази негова жена! Не беше понесла пленничеството си и бе успяла да се спаси сама. Докато имаше искрица живот в нея, тя щеше да се отбранява. Толкова обичаше бойкия й дух и беше бесен от лекомислието й! От гърлото му се изтръгна дълбока въздишка. Той се прехвърли отново през балкона и се спусна по дъба. Когато мина покрай голямата зала, чу гневни гласове, но не им обърна внимание и продължи пътя си към ковачницата. Трябваше веднага да отведе Ондин.

 

Ако беше чул за какво се караха бащата и синът, Уоруик сигурно щеше да се уплаши. Слава Богу, Джем слушаше внимателно. Раул повтаряше непрекъснато, че не е товарно животно, докато накрая бащата му предложи да вземе със себе си един слуга и да натовари него с топовете коприна.

Най-после синът отстъпи и забърза към кухнята, за да вземе провизиите за из път, които Джем вече беше приготвил. Нетърпелив да тръгне най-после, той издърпа торбата от ръцете на стареца.

— Ковачът! — промърмори доволно той. — Да, той ще ме придружи. Силен е и ще се справи…

Щом младият господар излезе от кухнята, Джем се втурна към задната врата. Не му оставаше нищо друго, освен отново да излезе в студа.

 

Най-после вратата на ковачницата се отвори и Ондин се хвърли в прегръдката на мъжа си.

— О, любов моя, трябва веднага да се махнем оттук! Миналата нощ едва не умрях от страх. Уилям прекара цялата нощ в стаята ми. Сигурно знае нещо и…

Уоруик я отблъсна назад и я погледна гневно.

— Уоруик! Не разбираш ли? Трябва да бягаме…

— Много добре разбирам, скъпа. — Той се обърна към камината, хвърли още дърва в огъня и погледна жена си отстрани. Колко красива изглеждаше, огряна от огъня, златночервената коса разпиляна по меките кожи на палтото…

— Тръгваме след минута. Чиракът отиде да изведе от обора старата кранта, която купих. За съжаление нямах възможност да взема Дракон в Довьо Плейс. Едно толкова благородно животно не е подходящо за обикновен ковач. — Хладна усмивка заигра по устните му. — Трябва да побързаме. С нетърпение очаквам да те просна на леглото и да те напляскам здравата!

— Уоруик, защо… — заекна уплашено Ондин.

Графът се изсмя тихо.

— Бедната ми, ти не знаеш дори половината от тази грозна история. Тази вечер ще те упоят с някакъв прах, за да те продадат на стария ми враг Хардгрейв. Чичо ти вече се е приготвил.

— Хардгрейв? — прошепна объркано Ондин. — Нищо не разбирам…

— Джейк имаше задачата да седи в селската кръчма и да наблюдава какво става наоколо. Вчера неочаквано пристигнали лейди Ан и виконт Хардгрейв. Той подслушал разговора им и разбрал, че знаят къде се намираме. Планът им е да отърват Уилям от теб, като го убедят да те продаде на Хардгрейв. А щом преодолея мъката от загубата на съпругата си, Ан се надява да падна отново в нейните широко отворени обятия. Тя обаче не знае, че Хардгрейв е решил да ме убие. Първата сделка е сключена между нея и Довьо, втората обаче е дело лично на Хардгрейв и ако красивата малка приятелка на Джейк е разбрала добре…

— Каква приятелка?

— Казва се Моли и е келнерка в кръчмата. Тя подслушала разговора между Хардгрейв и чичо ти. Хардгрейв ще дойде тук още днес на обед и ще ме убие. Ан ще узнае това едва когато съм мъртъв — и когато открият в Лондон твоя труп. В действителност Хардгрейв възнамерява да те отведе във Франция и щом ти се насити, да те продаде на някой търговец на бели робини.

Ондин поклати невярващо глава и Уоруик се усмихна мрачно.

— Братовчед ти няма представа какво се готви. Той е толкова влюбен в теб, че чичо ти е решил да го изпрати по-далеч, за да не му създаде проблеми.

— О… — прошепна безсилно Ондин. Все още не вярваше на ушите си.

Уоруик пристъпи бавно към нея.

— Изненадана си, нали? Знам още много неща, любов моя. Така например, че Довьо би предпочел да те види мъртва, а не робиня на някой султан. И причината е, че чакаш дете! — Гневът заплашваше да го надвие.

— Уоруик, аз…

— Не ме гледай така невинно! Аз не съм някой болен от любов глупак, който ще се остави на омагьосващата ти усмивка! Щом се озовем на сигурно място, ще те напердаша, както заслужаваш. Как можа да ме напуснеш, да избягаш от дома ми с моето дете под сърцето си?

— Не знаех, че съм бременна, не разбираш ли! — изплака отчаяно тя и обви с ръце шията му. — Кълна ти се! Но сигурно и това нямаше да ме спре. Ти беше решил да ме изпратиш в Колониите…

— След онази нощ се отказах. Как не можа да го разбереш?

— Ти дори не каза, че ме обичаш!

Уоруик я привлече към себе си и нежно целуна полуразтворените й устни. Усмивката му беше пълна е тъга.

— Сладката ми, аз те обичам повече от всичко на света. Въпреки това съм изкушен да те напляскам, за да запомниш веднъж завинаги, че ми дължиш послушание.

— О, Уоруик! — Ондин се сгуши в него и се засмя щастливо. — Толкова те обичам…

Изведнъж вратата се отвори с трясък.

— Курва! — прозвуча дрезгав вик и Ондин се стресна до смърт. Уоруик не успя дори да се обърне. Проехтя пистолетен изстрел и Ондин изпищя пронизително, когато куршумът прелетя покрай бузата й и се заби в стената.

От слепоочието на Уоруик бликна кръв, ръцете му увиснаха безсилно и той се свлече на земята. Без да обръща внимание на бесния Раул, Ондин коленичи до мъжа си. Отчаянието й беше безгранично. Не, той не биваше да умре…

— Уоруик! Божичко, Уоруик… — Тя посегна към фустата си, за да откъсне парче и да го превърже, да спре кръвотечението.

— Курва! — Раул я сграбчи за рамото и я вдигна. Ондин изпищя и го блъсна с все сила, после захапа ръката, която я стискаше като в клещи. Раул я пусна, изруга грозно и с все сила я зашлеви през лицето. Ондин се олюля и се отпусна на тънкия матрак в ъгъла. Като през мъгла видя разкривеното от гняв лице на братовчед си.

— Нещастният ти любовник е мъртъв, Ондин! Значи с него си прекарвала нощите си, а мен непрестанно отблъскваше! Сега обаче край, веднъж завинаги! Негодникът получи справедливо наказание, а ти ще се каеш горчиво за глупостта си!