Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ondine, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 75 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Ондин

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Иванела П.)

ЧАСТ ВТОРА
ГРАФИНЯТА НА НОРТ ЛАМБРИЯ — ИГРАТА ЗАПОЧВА

ДЕСЕТА ГЛАВА

Матилда помагаше усърдно на господарката си да се приготви за престоя в Лондон. Опаковаха само най-хубавите рокли. Дворът на Чарлз беше много елегантен и в него се събираха художници, музиканти и поети. Дамите подбираха тоалетите си между най-новите модни кукли, внесени от Франция.

— С вашата младост и красота ще надминете всички, Ондин — отбеляза доволно икономката. — Ако знаете как ми се иска да ви придружа! Дворът е възхитителен!

— Били ли сте вече там?

— Да, с…

— С лейди Женевиев — завърши изречението Ондин и прегърна старата жена.

Матилда изтри една сълза от бузата си и се усмихна.

— Много ми се иска да видя как високомерната лейди Ан ще побледнее от завист, като ви види!

Ондин направи неуспешен опит да отговори на усмивката. Чувствата й бяха толкова противоречиви… Логиката й казваше, че не бива да се появява в двора. Но сърцето й говореше друго. Мъчеше я пареща ревност. Вероятно надменната лейди Ан изобщо нямаше да изпита завист, а щеше зарадвано да падне в обятията на любовника си.

След като Матилда напусна стаята, Ондин запрати една възглавница към стената. Само още една нощ в Чатъм Менър… На следващия ден Уоруик възнамеряваше да тръгне още на разсъмване.

А Уоруик… Какво безсрамие — да отведе жена си в кралския двор, за да може спокойно да се отдава на своите развлечения! Нека се забавлява с метресата си, но не и в нейно присъствие! Не можеше да му позволи това. Колкото и да се гневеше на чувствата си, не можеше да ги потисне. Обичаше го също толкова страстно, колкото и го мразеше.

Тази вечер беше решила да се покаже откъм най-очарователната си страна. Смееше се, бъбреше с Джъстин, шегуваше се. Уоруик беше необичайно мълчалив. Стана още преди Ондин да е изпразнила чинията си и й подаде ръка.

— Защо се оттегляме толкова рано? — попита учудено тя.

— Ще тръгнем на разсъмване и мисля, че трябва да се наспиш.

О, как й се искаше да сложи край на този фарс и да му залепи една плесница… Но се овладя и този път. Само сведе глава, за да прикрие гневните искри в очите си. Не биваше да събужда подозренията му, ако искаше да не пропусне последната възможност за бягство. Надигна се покорно и се усмихна на Джъстин, който също беше станал и се наведе да целуне ръката й.

— Скъпа снахо, моят себелюбив брат ме лишава от компанията ти винаги когато й се наслаждавам особено много. Защо не те срещнах пръв!

— Нямал си късмет — отбеляза Уоруик. — Лека нощ, братко.

— Лека нощ — отговори ухилено Джъстин.

Уоруик отведе жена си в частния им салон и се облегна небрежно на спинета.

— Утре тръгваме, Ондин.

— Да, милорд.

Той пристъпи бавно към нея и плъзна пръст по бузата й.

— След като се противихте толкова упорито на това пътуване, днес сте учудващо покорна. Това е съмнително.

— Нали заплашихте, че ще ме завлечете насила в кралския двор. Така че предпочитам да ви придружа доброволно. А сега ви моля да ме извините, уморена съм.

Без да чака отговор, тя избяга в стаята си. Не смееше да го погледне в очите, за да установи повярвал ли й е или не.

Свали само обувките си и се пъхна под завивките. Колко време щеше да чака? Трябваше да бъде напълно сигурна, че съпругът й е заспал. Щеше да се промъкне в обора, който вероятно беше пуст в този късен час и да открадне кон. Това беше единствената й надежда. Можеше само да се моли Джейк да не пази в коридора и в присъствието на господаря си.

Стори й се, че е минала цяла вечност, а Уоруик все още се разхождаше в салона. Най-после стъпките му заглъхнаха. Сигурно си беше легнал. Светлината, която падаше през полуотворената врата на спалнята й, ставаше все по-слаба. Последните свещи догаряха. Ондин се принуди да изчака още цял час. Господи, дано най-сетне беше заспал…

Тя понечи да стане, но замръзна насред движението. Уоруик стоеше на прага на спалнята й. Луната огряваше подигравателното му лице. Ондин затвори очи, надявайки се той да не е забелязал уплахата й. Времето се влачеше едва-едва. Ондин се вслушваше напрегнато, но не чуваше никакъв шум. Дали Уоруик се беше върнал в стаята си, дали си беше легнал? Тя отвори очи и изпищя ужасено. Мъжът й стоеше до леглото й, опрял ръце на хълбоците. В очите му светеше дяволски огън. Преди Ондин да успее да реагира, той дръпна завивката и разкри напълно облечената й фигура.

— Какво виждам, скъпа жено? Това ли е най-новата мода? — Той приседна до нея и плъзна ръка по деколтето й. — Какъв пропуск от моя страна! Но аз бях готов да се закълна, че имате достатъчно нощници.

— Вървете по дяволите! — изплака безпомощно тя.

— Не, мила моя, аз няма да сляза в ада, а ще отида в кралския двор под ръка с красивата си съпруга. — Той стисна грубо ръката й и я издърпа от леглото.

— Какво искате от мен? — След като планът й се провали, Ондин даде воля на гнева си. — Открихте ме, осуетихте бягството ми. Какво още искате?

Вместо отговор Уоруик я сграбчи за рамото, обърна я и започна да разкопчава роклята й.

— Не ме докосвайте! — изсъска тя. — Дайте ми възможност да поспя поне няколко часа!

— Ако бяхте избягали, също нямаше да се наспите. Стойте мирно или ще накъсам роклята на парченца!

Ондин трепереше с цялото си тяло. Изчака мъжът й да откопчее и последното копченце и се отдръпна настрана.

— Благодаря ви за усилията. Ще се съблека сама.

— Моля, започвайте, скъпа! — подкани я той, без да се помръдне от мястото си.

Ондин му обърна гръб и свали роклята си.

— Продължавайте, графиньо — настоя провлечено той.

Треперещите й пръсти не можаха да се справят с шнуровете на корсета. Най-после и той падна на пода, следван от дантелената фуста. Ондин свали и дългите копринени гащи и се пъхна в леглото само по риза.

— Махнете се най-после! — извика отчаяно тя.

Уоруик изобщо нямаше намерение да изпълни желанието й. Той приседна на леглото и лицето му доби сериозно изражение.

— Защо ви е толкова неприятно да ме придружите в кралския двор?

Гласът му звучеше странно меко и Ондин бързо сведе очи, за да не види топлите златистокафяви искри в очите му. Знаеше, че в следващия миг те могат отново да заблестят сурови и твърди.

— Не обичам аристократите.

— Ако се постараете да ми обясните…

— Разказах ви всичко, което смятам за нужно.

Мъжът въздъхна и стана.

— Съжалявам, че ви причинявам неприятности, но пътуването ще се осъществи. Нямате друг изход, освен да ме придружите.

Той напусна безшумно стаята и Ондин усети как в очите й запариха сълзи на отчаяние. Не, нямаше да се разплаче. Трябваше да измисли нещо ново. Скоро заспа и на устните й заигра доволна усмивка.

Лоти я събуди на разсъмване. След като се изми и облече, тя помоли камериерката да направи прическата й. След това седна с Матилда и Уоруик в частния салон, докато слугите изнасяха багажа.

— Ох! — Изведнъж Ондин изпищя пронизително и се сгърчи от болка. Артистичното й изпълнение беше толкова убедително, че Уоруик се втурна уплашено към нея и обгърна с ръка раменете й.

— Какво ви е, милейди? — извика Матилда. — Нещо с бебето ли?

— Не, не — простена Ондин. — Искам само да си полегна…

Графът отстъпи назад, без да каже дума. Матилда отведе господарката си обратно в спалнята и й помогна да си легне.

— Трябва да разхлабя корсета ви. Не искам да се случи нещо с бебето.

— Но Уоруик…

— Графът ще трябва да замине сам. Легнете удобно, милейди. Ще ви потърся нощница. Господи, аз прибрах всички в багажа!

Ондин потисна с мъка тържествуващата си усмивка. Облегна се на лакът и зачака. Матилда щеше да свърши по-голямата част от работата.

Само след миг обаче две силни ръце я сграбчиха грубо и я вдигнаха от леглото. Очите на съпруга й бяха ледени.

— Милейди има нужда само от малко чист въздух — обяви равнодушно той. — Време е да тръгнем.

— Но, милорд! — възрази укорно Матилда.

— Милейди е здрава като кобилка, само е малко нервна. Не се страхувайте, хладният утринен въздух върши чудеса. — Уоруик изнесе Ондин от спалнята толкова бързо, че Матилда, която продължи да протестира на висок глас, остана далеч назад.

Забравила решението си да се сдържа, Ондин се отказа от безсмислената комедия и заудря с юмруци по гърба му.

— Копеле! Веднага ме пуснете! Мога и сама да вървя!

— Знам го много добре. — Той я изнесе навън и я остави на земята едва пред каретата. На стълбата стояха Джъстин и Клинтън и ги гледаха смутено.

— Милейди имаше пристъп на слабост — обясни небрежно Уоруик.

Не й позволи дори да се сбогува с изпращачите. Настани я набързо на плюшената седалка, затвори вратата, после размени няколко последни думи с брат си и братовчед си.

Само след минута каретата потегли. Уоруик отново седеше при Джейк на капрата. Ондин се облегна назад и захълца отчаяно. Беше толкова изтощена, че не можеше дори да мисли. Вече нищо нямаше значение. Равномерното движение скоро я унесе. Трябваше да се успокои. Докато беше жива, винаги имаше надежда. Само ако успееше да поговори на четири очи с краля…

Когато каретата спря пред крайпътна гостилница, беше късна вечер. Уоруик отведе жена си в кръчмата и остави Джейк да се погрижи за стаята. Докато ядяха печено пиле със зеленчуци и пиеха ейл, Уоруик и Джейк разговаряха за утрешното пътуване. Ондин ровеше омърлушено в чинията си. Изпи обаче няколко чаши ейл с надеждата да се умори и да заспи. И наистина клюмна на масата. Уоруик улови ръката й.

— Елате, ще ви заведа в стаята ни.

— Не…

— Нека милордът ви помогне, милейди — посъветва я загрижено Джейк, — иначе ще рухнете от умора.

Уоруик я поведе грижливо по скърцащата дървена стълба. Стъписана, Ондин установи, че двамата ще спят в една стая. Но бирата и липсата на сън казаха тежката си дума и тя не се възпротиви. Не оказа съпротива и когато графът свали роклята и корсета й. Останала само по риза, тя се строполи в леглото и усети как мъжът й легна до нея. Отпусна се в прегръдките му и веднага заспа. Когато я разтърси поредният кошмар, бе събудена от мекия му шепот:

— Успокойте се, скъпа. Какво е това, което ви измъчва? Спете спокойно, аз съм до вас…

На сутринта Уоруик не й обръщаше внимание, а вечерта я остави на грижите на Джейк в таверната на Мег, която се намираше в предградията на Лондон.