Хедър Греъм
Ондин (34)

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Множество лица се наведоха над Ондин, когато тя се събуди. Смайването и беше безкрайно. Само до преди миг беше мръзнала ужасно, а сега лежеше в топлото си легло, завита със скъпа брокатена покривка, и носеше красива, закопчана догоре нощница от снежнобял лен.

От дясната й страна седеше кралят, Уоруик от лявата и двамата държаха ръцете й. Ондин погледна с любов чистото, гладко избръснато

на мъжа си, после забеляза превръзката на слепоочието му и смръщи чело. И този път беше избягнал смъртта на косъм… А тя беше готова да се откаже от живота си и да вземе в отвъдното дори нероденото си дете, като мислеше, че той е мъртъв.

— Слава Богу, върнахте се при нас, дукесо! — извика весело Чарлз.

Ондин откъсна поглед от любимото лице на мъжа си и огледа стаята. Джъстин и Клинтън, до Клинтън красива млада жена, която й беше бегло позната от двора, някакъв чужд мъж с тясно, тъжно лице…

— Ваше величество! — прошепна тя. — Защо сте тук?

— Държах лично да се уверя, че всичко е наред, и скоро след пристигането си в Лондон побързах да се върна в имението ви. Когато пристигнах, цялата бъркотия беше свършила.

Ондин се обърна отново към Уоруик, стисна ръката му, после помилва бузата му, без да я е грижа за публиката. Той също не се смути от компанията, защото нежно плъзна пръст по устните й.

Джъстин се покашля, за да привлече вниманието върху себе си, и зае място в края на леглото.

— Скъпа снахо, знам, че обожаваш брат ми, но не те ли интересува какво се случи?

— Знам всичко, скъпи братко. Джейк е заминал за Лондон, за да повика теб и Клинтън, и аз съм ви благодарна от цялото си сърце…

— Ето че не знаеш всичко! — провикна се весело Джъстин. — За съжаление ние с Клинтън сме виновни за ужасните събития, разиграли се тук. Тръгнахме да търсим свидетели на убийството на баща ти и лейди Ан подслуша разговора ни с един от стражите. Така узна къде се намираш и се съюзи с Хардгрейв, за да сключат сделка с подлия ти чичо.

— Какво стана с Хардгрейв? — попита, треперейки, Ондин.

— Мъртъв е — отговори спокойно Джъстин.

— Раул и Уилям също, нали? Чичо ми уби собствената си плът и кръв… Боя се, че никога няма да успея да докажа невинността на баща си. Вероятно чичо Уилям е унищожил фалшифицираните писма. Защо, защо не успях да ги намеря по-рано?

— Не тъгувай, мила, дукът е вече реабилитиран — отговори с усмивка Джъстин.

— За това трябва да благодарим на Сара, която виждате до мен, и на Джон Робинс — взе думата Клинтън и се усмихна нежно на младата жена.

— Тя ни осведоми, че той е бил един от постовете, станали свидетели на покушението срещу Негово величество — допълни Джъстин.

Сега напред пристъпи меланхоличният непознат.

— Милейди, трябва да ви помоля за прошка, защото постъпих като страхливец. Онзи ден бях толкова объркан, че не знаех какво всъщност съм видял. А когато споменът се върна, вашите роднини заплашиха живота на сестрите ми. Така разбрах какво е станало, защото човекът, който ме изнудваше, беше същият, който прониза с меча си баща ви и го обвини в държавна измяна — братовчед ви Раул.

— Бог да ви благослови, Джон Робинс! И вас също, Сара! — проговори през сълзи Ондин. — Сега вече съм напълно щастлива.

— Остава ни да изясним само едно — отбеляза кралят. — Съдбата на лейди Ан. Кога ще пристигне тя?

— Тази вечер в осем — отговори Уоруик. — Верният Джейк я чака в „Бялото перо“ и ще я държи непрестанно под око. Не искам да изпусна това удоволствие. — Той стана решително и се обърна към младата жена до Клинтън: — Сара, нали ще правите компания на жена ми?

— Това е несправедливо — възмути се Ондин. — Ние със Сара също искаме да присъстваме на развръзката.

— Ти трябва да почиваш — нареди строго Уоруик. — Само си помисли какво преживя…

— А теб едва не те застреляха — възрази Ондин. — А после ме измъкна от онзи ледено студен поток!

— Съпругата ви е толкова темпераментна — рече кралят на Уоруик, сякаш Ондин не присъстваше. — Сигурен съм, че ви чакат трудни години.

— Така е — съгласи се през смях Джъстин. — А езикът й е толкова остър, че тръпки ме побиват!

Ондин запрати една възглавница по главата му и той я улови ухилено.

— Не се безпокойте, аз ще се оправя с жена си — увери ги тържествено Уоруик. — Ще позволите ли да поговоря насаме с нея?

Чарлз излезе веднага от спалнята и другите го последваха. Уоруик седна на леглото и улови ръцете на Ондин.

— Нали вярваш, че те обичам с цялото си сърце?

— Да — пошепна щастливо тя.

— Тогава остани тук.

— Защото ти така заповядваш?

— Не, защото те моля.

— Но ти пострада много повече от мен.

— Ондин! — Уоруик я взе в прегръдката си, притисна главата й до гърдите си и тя усети мощните удари на сърцето му. — Не съм толкова сигурен кой се измъчи повече…

— Помисли малко! Ан е опасна жена.

— Не се боя от нея. Страх ме е само за теб и за детето.

— Е, добре, тогава ще се подчиня на желанието ти.

Той я целуна нежно и се сбогува.

 

Джейк откри господаря си веднага след влизането му в таверната. Джъстин и Клинтън му махнаха с ръка да не им обръща внимание и той побърза да отмести поглед.

Лейди Ан седеше на пейката в ъгъла и отпиваше нервно от чашата с вино, което си беше донесла от Лондон. Хардгрейв беше тръгнал преди няколко часа и ако не се появеше скоро, нямаше да осъществят най-важната част от плана си.

— О, виж ти кой бил тук! Лейди Ан! — извика весело Джъстин, целуна ръката й и седна до нея. Ан го изгледа несигурно и в този миг от другата й страна се настани още един мъж. Тя се обърна стреснато и погледна в засмяното лице на Клинтън.

— Какво правите тук? — попита Джъстин.

— Нали знаете, че обичам да общувам с простия народ. Това ме забавлява — отговори с изкуствена бодрост жената, докато тайно се питаше какво възнамеряваха двамата. Дали имаха среща с Уоруик?

Само след минута се появи и графът на Норт Ламбрия — не в ролята на ковач, а с копринена риза, кадифен панталон, черна наметка и шапка с разкошно перо.

— О, Ан! — поздрави любезно той.

— Уоруик… — прошепна тя и се опита да се усмихне. Паниката й нарастваше. Беше попаднала в капан. Седеше между Джъстин и Клинтън, а лорд Чатъм, демоничният господар на Норт Ламбрия, стоеше точно пред нея.

Привидно учуден, Уоруик вдигна вежди, зае място насреща й и погледна втората чаша, която стоеше на масата.

— Вино за двама? Очакваш ли някого?

— Не. Обслужи се, ако желаеш…

— По-добре не. Тукашният ейл е много добър. Моли! — Той махна на келнерката, която с усмивка донесе три пълни кани. — Скъпо момиче — продължи тържествено Уоруик, — смятам, че обстановката в тази кръчма не е подходяща за твоята крехка възраст. Не искаш ли да работиш в добър дом? Скоро се връщам на север и ти можеш да заминеш с мен.

— О, да, с голямо удоволствие! — отговори признателно Моли и намигна на някой, който седеше в ъгъла. Когато се обърна, лейди Ан видя ухиленото лице на Джейк. Слугата й се поклони и се ухили още по-широко. Тя се опита да стане от мястото си, но Клинтън я задържа.

— Какво става тук? — попита възмутено тя и Уоруик въздъхна дълбоко.

— Ти никога няма да признаеш поражението си, нали?

— Какво поражение?

— Лорд Лайл Хардгрейв е мъртъв — отговори спокойно Джъстин.

Дъхът й спря, но тя преодоля ужаса много бързо и се обърна към Уоруик:

— Вие сте го убили! Той е виконт! Уоруик Чатъм, да не мислиш, че законът си ти? Когато кралят узнае…

В този момент на вратата се появи едра, изискано облечена фигура и учтиво свали шапка. Чарлз Стюарт се усмихна любезно и заговори:

— Какво имате да ми кажете, Ан? Какво трябва да узная?

Ан го изгледа ужасено, а кралят спокойно приседна до Уоруик.

— Положението не е розово, нали, скъпа моя?

Ан преглътна мъчително и най-после успя да заговори.

— Ваше величество, не съм направила нищо лошо, повярвайте! Всичко беше само шега! Не знаех нищо за смъртта на Хардгрейв…

Кралят потупа успокоително ръката й.

— О, аз не ви подозирам в нищо, скъпа. Знаете, че ще бъда много нещастен, ако красивата ви главица падне под секирата на палача. Шега, казвате? Е, радвам се, че гледате на случилото се по този начин, защото аз съм ви отредил съдба, много подобна на тази, която бяхте определили за лейди Чатъм.

Кръвта се отдръпна от лицето й.

— Сър! Нима ще…

— Ах, значи смятате, че не мога да ви продам на мароканските роботърговци? — попита засмяно кралят. — Всъщност, тази мисъл не е никак лоша, като се има предвид, че съм много затруднен финансово. Не, скъпа, ще ви дам възможност да избирате. Тауър или брак. Губернаторът на един далечен Карибски остров, мой добър приятел и верен служител, копнее за нежна съпруга. Той е дебеличък и започва да оплешивява, но умът му е остър като меча му. Сигурен съм, че ще си подхождате много добре.

— Никога няма да… — започна злобно Ан.

— Напротив, ще заминете — прекъсна я спокойно Чарлз и вдигна ръка. Няколко селски момчета, които седяха около една маса, захвърлиха простите си вълнени наметки и под тях се показаха униформи. — Очакват ви, Ан — подкани я кралят.

Клинтън се надигна с усмивка, за да й стори път.

— За Бога, ваше величество! — прошепна умолително тя.

— Очакват ви — повтори кралят с тих, но недвусмислено заплашителен тон.

Ан разбра, че е изгубила окончателно. Въпреки това вдигна гордо глава, когато се запъти към пазачите си, и възмутено отблъсна ръцете, които се протегнаха към нея.

— Никой да не ме докосва!

След малко вратата на таверната се затвори. Кралят и Уоруик се погледнаха в очите и избухнаха в луд смях, към който се присъединиха Джъстин и Клинтън.

 

Ондин и Сара седяха в най-добро разбирателство на леглото и пиеха чай. Когато Уоруик пристъпи прага на спалнята със самодоволна усмивка, Ондин се надигна насреща му.

— Е, какво се случи?

— Ан ще се омъжи и ще се пресели на далечен Карибски остров.

— Какво? — Ондин не повярва на ушите си.

— Другата алтернатива беше Тауър. — Уоруик прегърна нежно жена си и Сара веднага скочи.

— Ще ви оставя сами.

Уоруик се обърна към нея и се усмихна любезно.

— Клинтън ви чака долу и мисля, че ще ви зарадва с добри новини.

— Какви? — не можа да се сдържи любопитната Сара.

— Най-добре е той да ви разкаже сам.

Сара изскочи от стаята и Уоруик погледна отново в прекрасните очи на съпругата си. После помилва внимателно корема й.

— Добре ли си? Дано този ужасен ден не ти е навредил…

— О, чувствам се великолепно. Наследникът ти също е добре и се развива чудесно. Кажи ми, моля те, какви новини е донесъл Клинтън? Ние със Сара се разбираме чудесно. Тя е толкова влюбена в него!

— Знам — отговори нежно Уоруик, поднесе ръката й към устните си и целуна всеки пръст поотделно.

— О, Уоруик…

— Любопитството е вредно за здравето — засмя се той. — Ти си моята красива русалка и аз не мога да ти устоя. Знаеш ли, че когато те видях за първи път, те сметнах за русалка. Никога не съм ти разказвал за това, нали? След онзи проклет турнир се скрих в гората да си почина и те видях да бягаш от Раул. Тогава дори не помислих, че много скоро ще те направя своя жена и митичното същество ще добие плът и кръв. Бях готов да повярвам, че само съм те сънувал.

— О, Уоруик, наистина ли си ме видял?

Мъжът кимна.

— А сега сънят стана действителност и то каква!

Сияеща от щастие, Ондин се сгуши в него и отговори на страстната му целувка.

След известно време Уоруик вдигна глава и се засмя.

— Ти май забрави любопитството си. Въпреки това ще отговоря на въпроса ти. Чарлз има земи за раздаване и тъй като починалият съпруг на Ан не остави наследници, кралят реши да дари земите на брат ми Джъстин. Сега младият нехранимайко носи титлата дук. Земите на Хардгрейв стават собственост на Клинтън и отсега нататък той ще се нарича виконт.

— Надявам се, че капризният баща на Сара ще одобри толкова благороден зет!

— Това е прекрасно! — Ондин го целуна отново и Уоруик поклати развеселено глава.

— Това не беше мое дело. Благодари на краля, не на мен. Но по друг начин, ако обичаш. Иначе ще взема строги мерки!

— Олеле, страшният звяр от герба на Чатъмови се е събудил! — изкиска се Ондин. — А в действителност си мек като памук…

Преди да е разбрала какво става, Уоруик я вдигна на ръце и я хвърли на леглото.

— Сега ще ти покажа за кого си се омъжила!

— Вече си знам урока, скъпи мой! — пошепна щастливо тя, затвори очи и се остави в нежните му ръце.