Хедър Греъм
Ондин (14)

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Неспособна да заспи, Ондин се разхождаше нервно из спалнята и проклинаше мъжа си с всички думи, които беше научила от крадците в гората. Изведнъж вратата се отвори.

Влезе Уоруик и се поклони подигравателно. После свали елегантната си широкопола шапка и я хвърли на един диван. Затвори бавно вратата и старите й панти тревожно изскърцаха. Протяжният звук предизвика студени тръпки по гърба на Ондин.

Облегнат на вратата, графът измерваше жена си с неразгадаем поглед. Трепкащата светлина на свещите не достигаше до ъглите на стаята, където дебнеха тайнствени сенки. Загадъчна усмивка играеше по устните на Уоруик, очите му искряха студени и корави като очи на вълк-единак, който дебне нощем плячката си…

— Тук сте били значи, милейди. — Ревността заплашваше да го разкъса. Никога не беше ставал жертва на такава страст — на такава любов.

Виното не беше заглушило бурята в гърдите му. Той беше влюбен, това беше истината. Точно той! В това нещастно момиче, което бе спасил от бесилката!

Не, Ондин вече не беше жалката престъпница под бесилката, тя се бе превърнала в красива, умна, тайнствена жена, загърната в бяла коприна, падаща на меки вълни покрай стройното й тяло. Червеникавата коса, разпръсната по раменете й, блестеше като лъчите на залязващо слънце. Морскосините й очи го преследваха в сънищата му и той съзнаваше, че вече не може да живее без нея.

По дяволите, тези очи трябваше да заблестят за него по-силно, отколкото за Чарлз. От днес нататък той щеше да бъде единственият, който да чува нежния й шепот, любовните й думи…

— Къде другаде бих могла да бъда, милорд? — попита Ондин. Макар че беше решила да се държи хладно и отчуждено, гласът й прозвуча горчиво, погледът й издаваше бесен гняв.

Мъжът отиде до камината и разпали огъня.

— Смятах, че още ухажвате краля — отговори глухо той, остави машата до стената и се облегна на полицата. — Държахте се също като другите красиви и пресметливи мръсници в двора. Сигурно горите от нетърпение да се озовете в леглото му!

Вбесена, Ондин грабна една копринена възглавница от дивана и я метна към главата му.

— Вие сте пиян! Цяла вечер се забавлявахте с любовницата си и с прекрасните си приятели, а сега се осмелявате да ме обиждате! Изчезвайте! Вървете при чаровната лейди Ан! Оставете ме на мира!

Уоруик улови възглавницата и я пусна на земята. После закрачи бавно към нея, пъхнал палци в колана си.

— Да, лейди, сигурно съм пиян. Видът на невинната ми, добродетелна жена, която постоянно се увиваше около краля, ме накара да изпия не малко чаши вино. А когато направо напъхахте в ръцете му разкошните си бели гърди…

— Лъжец! Очевидно познавате само мръсната тактика на вашата курва и смятате, че всички жени са еднакви! Върнете се при нея, какво чакате!

— За да ви оставя насаме с краля, нали?

— Вие сте луд!

— Може би сте права — аз наистина съм луд по моята малка женичка, която свалих от бесилката. Луд по неблагодарницата, която ми слага рога с мъжа, когото наричам най-добрия си приятел… — Пръстите му се впиха болезнено в раменете й.

— Веднага ме пуснете! — изсъска Ондин.

— Нима ще откажете на съпруга си онова, което така щедро раздавате на другите?

— Копеле! — Побесняла от гняв, тя заби юмруци в гърдите му. — Презирам ви! — Най-после успя да се освободи и хукна към вратата. Уоруик я настигна с два скока и изви болезнено ръката й. — Какво искате от мен? — попита гневно Ондин.

— Искам да се позабавлявам със собствената си съпруга, нищо повече.

— Нямам какво да правя с един пиян женкар!

— А аз мисля, че тук има само една курва и това сте вие.

— Махайте се от очите ми! — Ондин отново успя да се освободи и този път запрати към него голямата синя кана за вода.

Макар да беше пил много повече от обикновено, Уоруик реагира бързо, отскочи настрана и каната се разби във вратата. Водата се разля по пода.

— Не! — изпищя Ондин, когато лордът се запъти към нея, и се обърна да избяга. Уоруик успя да улови само крайчето на роклята й. Тънката коприна се сцепи с грозен шум. Отчаяна, тя падна на леглото и се опита да закрие гърдите си с широката пола.

— Хайде, разкажете ми какво шепнехте на краля — заповяда Уоруик и седна до нея.

— Нямате право да ме питате…

— О, разбира се, че имам всички права.

— Изобщо не ви засяга за какво съм разговаряла с краля. Ще ви кажа само едно — той е очарователен и много учтив.

— За разлика от мен?

— Вие сте един дързък, нахален селяк!

— Какво?

Уоруик я сграбчи за раменете и гневният му поглед я уплаши до смърт. Въпреки това тя намери сили да вдигне предизвикателно глава.

— Не ме докосвайте! Отвращавам се от вас! Тези мръсни ръце са милвали онази курва.

Изведнъж лордът се засмя и Ондин загуби ума и дума. Забрави да се отбранява и той се възползва светкавично от удобния случай, за да се хвърли върху нея. Силното му коляно притисна краката й, стоманени пръсти се впиха в рамото й.

— Значи смятате, че съм позволил твърде много свобода на ръцете си! — Той помилва бавно голите й гърди, покрити само с тънка риза, и по треперещото й тяло се разля топла вълна.

— Да! — изфуча ядно тя. — Много добре знам къде бяха ръцете ви през цялата вечер. Върнете се при онази жена и ме оставете на мира. — Тя отблъсна нахалната му ръка, надигна се и се опита да го ритне.

— Проклета вещица! — изсъска вбесено мъжът.

— Как смеете! — Ондин заудря с юмруци по гърдите му. — Водите ме в този дворец, за да видя как любовницата ви се хвърля на гърдите ви и ми се смее в лицето, после пък се връщате при мен и…

Развеселен, Уоруик наблюдаваше усилията й да се освободи. След малко отново стисна китките й.

— Искам да стана!

— О, не, скъпа моя, трябва да поговорим. Не ви е приятно, че лейди Ан се интересува от мен, така ли?

— Все ми е едно и…

— Наистина ли? — Той се наведе към нея, улови брадичката й и езикът му се плъзна предизвикателно по устните й.

Странно чувство я обзе, по-замайващо от всяко вино, опитвано досега. Сякаш бе попаднала в непознат рай и Уоруик я водеше към насладите му. Докато той я целуваше с нарастваща страст, тя забрави, че трябва да се брани. Предостави устата си на изкусителната игра на езика му и с готовност се потопи в горещите вълни на страстта.

След малко мъжът се надигна, но Ондин беше неспособна да се помръдне и не намери сили да се съпротивлява. Уоруик смъкна ризата й и топлият му език се плъзна по гърдите й с такава нежност, че в утробата й се надигна диво желание.

Не можейки да си обясни чувствата, които я заливаха, Ондин вдигна ръце и зарови пръсти в гъстата му кестенява коса.

Когато той развърза шнуровете на корсета й и го свали заедно с измачканата риза, фустата и роклята, тя дори не помисли да му попречи. Най-после бе отстранено и последното препятствие — фините копринени гащи, украсени с дантела.

Ръцете му се плъзнаха по тънката й талия, по хълбоците и бедрата и тези нежности я опияниха не по-малко от тихия му, дълбок глас.

— Най-после виждам какво съкровище съм свалил от бесилката, каква красота. Несравнима… — Устните му се плъзнаха към корема й и тя потъна още по-дълбоко в страната на сънищата…

Несравнима? Значи той се опитваше да я приравни към онази развалена лейди Ан и всички останали леки жени в двора?

— О! — Бясна, Ондин го блъсна с все сила, но Уоруик веднага я взе отново в прегръдките си. Никоя жена не можеше да устои на целувката му. Тя събуди в тялото й всички онези чувства, които беше искала да прогони.

Той я целуваше отново и отново, докато преодоля и последните остатъци от съпротива. Когато стана, за да се съблече, Ондин не се помръдна. Уоруик коленичи до нея и започна да милва тялото й. Пръстите и устните му намираха най-чувствителните й места, не пропуснаха дори коленните ямки и вътрешната страна на бедрата й.

От гърлото й се изтръгваха задавени стонове. Вътрешният глас я предупреждаваше да се пази от тези твърде интимни милувки и въпреки това тя копнееше за тях като за еликсира на вечното щастие. Уж се опитваше да се изтръгне от нежните ръце на Уоруик, а всъщност сама се предлагаше на жадните му ласки. Скоро престана да разбира какво става с нея. Тя вече не беше Ондин Рочестър, беше някаква чужда жена, което стенеше и се мяташе, държеше се като удавница за Уоруик и отговаряше със същия плам на изкусителната игра на езика му.

Когато вдигна поглед, Ондин видя танцуващите пламъчета на свещите в очите му и разбра, че го обича и го желае повече от всичко на света.

Пръстите му отново замилваха вътрешната страна на бедрата й. Страстната му целувка отне дъха й. Той мушна коляно между бедрата й и краката й се отвориха сами. Изведнъж Ондин изпищя от болка. Уоруик беше проникнал в нея твърде бързо и с голяма сила. Смаяното му проклятие предизвика сълзи в очите й. Нима той беше повярвал, че тя се е отдала на краля — или е имала и други мъже преди сватбата?

Отчаяна, тя притисна ръце в гърдите му и докато болката бавно отслабваше, се вслуша в дълбокия му глас до ухото си. Той й говореше меко и успокояващо, като на дете. Целувките му, ръцете, които милваха гърдите й, запалиха отново огъня в тялото й. Скоро болката изчезна съвсем и остави само смътен спомен. Много по-късно Ондин щеше да разбере колко изкусен любовник е мъжът й и с какъв богат опит разполага. Сега той беше част от нея и сякаш бе проникнал в най-интимните дълбини на душата й.

Силните му ръце обхванаха бедрата й и тя се надигна с готовност срещу него. Раменете му блестяха от капчици пот, в очите му светеше дива страст.

Беше копняла за това толкова отдавна — много преди да осъзнае какво я измъчва, — за тази пареща горещина, обзела цялото й тяло, за магията, която заплашваше да я погълне. Никога не бе подозирала, че може да съществува такова небесно удоволствие. Мина много време, преди Ондин да се спусне от върха на блаженството. Не смееше да погледне Уоруик в очите, не можеше да повярва, че се е отдала доброволно на човека, който доскоро беше държал в прегръдките си друга жена. Без да каже дума, тя му обърна гръб и зарови лице във възглавницата. Уоруик лежеше до нея и не я докосваше.

 

Времето минаваше бавно. Може би той спеше? Ондин вдигна леко глава и се опита да надзърне през разпилените си коси.

Не, Уоруик не спеше. Очите му бяха широко отворени и се взираха в тъмния таван. Свещите бяха догорели и Ондин не можеше да разбере какво изразява погледът му. Ала лицето му беше мрачно.

Когато той се раздвижи, тя затвори бързо очи и се престори на заспала. Уоруик помилва нежно косата й, приглади я, после я зави и отново се изтегна до нея. За какво ли мислеше?

Много й се искаше да го попита, но не посмя. Изкушението да протегне ръка към него беше много голямо, но тя все пак устоя. Не можеше да го дари с любов, която щеше да остане несподелена.

Чакат ме толкова много въпроси за уреждане, опита се да си внуши тя. Скоро щеше да избяга от мъжа си, за да потърси законните си права.

Но мислите й отново и отново се връщаха към мига, когато момичето от бесилката беше станало истинска съпруга на графа на Норт Ламбрия.