Хедър Греъм
Ондин (8)

СЕДМА ГЛАВА

Вечерята премина учудващо приятно, което обаче не се дължеше на Уоруик, а на веселия му брат. Джъстин разказа живописно за първия норманин, който станал господар на земята им. Той убил саксонския лорд и се оженил за дъщеря му — едно много изгодно от политическа гледна точка начинание. Столетия по-късно Хенри VII последвал примера му, като застанал пред олтара с Елизабет от Йорк, за да сложи край на „Войните на розата“.

— Твърди се, че нашият родоначалник е бил доста див. — Джъстин сложи малко хайвер на филийка хляб. — Червенокос и с гореща кръв. Постоянно носел със себе си бойна брадва, която тежала най-малко тридесет фунта и била наследство от викингските му прадеди. Съвсем естествено е, че сме взели за герб „горския звяр“.

Ондин отпи глътка вино от чашата си, обърна гръб на мълчаливия граф и се усмихна на девера си.

— Семейната ви хроника е наистина интересна. А една от легендите ме очарова особено много. — Виното беше замаяло главата й и тя не се сети, че би могла да разсърди съпруга си със споменаването на тази стара история. — Говоря за баба ти, Джъстин, бедната дама, която се е хвърлила от онази изгнила стълба и оттогава броди като призрак из Чатъм Менър. Разбира се, ако може да се вярва на приказките на слугите.

Без да обръща внимание на предупредителния поглед на графа, Джъстин кимна.

— Трагична история… Аз не помня дядо си и баба си. Всичко това се е случило преди моето раждане. А Уоруик е бил бебе. Станало е в дните преди екзекутирането на стария крал. Част от битката между пуританите и роялистите се е разиграла по нашите земи. По-късно ни разказваха, че дядо и татко били между най-смелите воини. Дядо паднал на бойното поле и когато баба научила лошата вест, не повярвала и се втурнала да го търси. Толкова бързала, че слязла по онази стара стълба и тя се срутила. Носи се слух…

— Непременно ли трябва да разкажеш историята докрай? — намеси се сърдито Уоруик.

Джъстин го погледна невинно.

— Нали тук сме си свои. Смятам, че жена ти трябва да узнае всичко, преди да й го е разказал някой друг.

Уоруик не възрази, стана и отиде до камината. Облегна се и спокойно отпи глътка вино, сякаш семейната история изобщо не го засягаше.

— Говори се, че любовницата на лорда блъснала баба ни по стълбата — продължи Джъстин и Ондин пое уплашено дъх. — Но тя си получила заслуженото наказание, защото също полетяла надолу по стълбата и си строшила врата.

— Ето че вече имаме два призрака — измърмори гневно Уоруик, върна се на масата и остави чашата си. — Ондин…

— Да, брат ми е напълно прав — побърза да я увери Джъстин, защото се страхуваше да не я е изплашил. — Най-добре е да не обръщаш внимание на приказките на прислугата. Нашите родители живяха дълго и щастливо заедно. Починаха от белодробно възпаление само преди няколко години. Не вярвам проклятието на злобните духове да го е причинило.

— Не се тревожи за мен, аз съм просто любопитна — усмихна се Ондин. — Мисля обаче, че беше редно с всичко това да ме запознае съпругът ми, а не скъпият ми девер. Това не е работа на прислужничките. — Враждебният й тон изненада Джъстин. А може би младежът просто беше учуден, че брат му не е разказал на жена си нищо за семейство Чатъм.

— За тази вечер чу достатъчно страшни приказки, Ондин — отбеляза сухо Уоруик. — Пожелай на Джъстин лека нощ, скъпа, Време е да се оттеглим.

— Толкова рано?

— Да — потвърди хладно той.

Джъстин се засмя развеселено.

— О, щастието на младоженците е наистина за завиждане! — провикна се той, скочи на крака и се поклони. — Моля те, скъпа Ондин, имай предвид, че първородните синове изобщо не могат да се мерят с братята си по кавалерство и учтивост. Сигурно ще дойде ден, когато дивашкият темперамент на брат ми ще ти омръзне до смърт, и тогава те моля да се сетиш за мен.

Разбира се, той се шегуваше, но Ондин въпреки това усети как съпругът й целият се стегна. Той й подаде ръка, помогна й да стане и хвърли унищожителен поглед към Джъстин.

— Наистина е жалко, че все още нямаш право да се върнеш в двора.

— Прав си — съгласи се през смях младежът. — Бедният аз! Седя тук на пост и молитва и всяка вечер гледам как пламти страстта между двамата влюбени… Само алкохолът ми е утеха.

— Обуздай езика си, братко! След час те очаквам в стаята си. Трябва да поговорим малко за новите строежи.

Джъстин се отпусна примирено в стола си и вдигна чаша.

— Добре, след час.

Щом стигнаха в галерията, Ондин издърпа ръката си и забърза напред с развени поли. Влезе в частния салон и се обърна гневно към съпруга си:

— Защо скрихте от мен семейната си история, лорд Чатъм? А когато другите пожелаха да ме посветят, вие се държахте като легендарния „горски звяр“ и по този начин дадохте нова храна на преданията. Искате да играя ролята на ваша съпруга, след това обаче ми заповядвате да прекарвам нощите си зад зарезена врата, като че съм ваша лична собственост, кон или куче.

Мъжът свали жакета си и го хвърли на столчето пред спинета.

— Аз ви спасих от бесилката, а то е все едно, че съм ви купил. Вие наистина сте моя собственост и аз ще се погрижа да я запазя.

Трепереща от гняв, Ондин опря ръце на хълбоците си.

— Вие изрично подчертахте, че бесилката няма да се споменава никога вече, милорд!

Уоруик приседна на един стол и притисна с ръце слепоочията си.

— Може би ще бъде най-добре да ви върна в Нюгейт, скъпа моя, след като постоянно хапете ръката, която ви храни.

— Няма да ме приемат отново в затвора, защото след като ме спасихте от бесилката, вече не съм осъдена на смърт.

— Тогава бих могъл да ви върна в онова мистериозно минало, което ви е завело под бесилката — при хората, с които се борите в сънищата си.

— Какво?

В гласа на Ондин имаше толкова болка, че Уоруик смръщи чело. Не беше имал намерение да я нарани. Тя обаче стоеше насреща му, бледа като платно. Изведнъж му се стори най-прекрасната жена на света. И толкова крехка — въпреки гордата поза, която беше заела.

— Простете ми, милейди, не исках да засегна тази болезнена тема. Никога не бих ви причинил зло. А що се отнася до семейната ми история — вярно е, баба е паднала по онази стълба и е загинала на място. Вие сте ми втора съпруга, това също е факт. Но не искам да говоря повече за това, защото историите за духове са адски изнервящи.

Думите му я трогнаха. Тя се поддаде на изблика на чувства, изтича при него, коленичи и сложи ръка на бедрото му.

— О, милорд, разбирам колко много сте обичали първата си съпруга и много съжалявам, че ви напомних за тази болезнена загуба. Но ако лейди Женевиев наистина е била луда…

— Луда! — Уоруик скочи толкова внезапно, че Ондин едва успя да запази равновесие. — О, не, Женевиев не беше луда, в никакъв случай.

Тя се изправи с подчертано достойнство и го изгледа презрително, за да го накара да осъзнае грубостта си. Той протегна ръка към нея, за да сключат примирие, но тя се отдръпна назад, сякаш имаше насреща си дракон или вълк. Уоруик изруга полугласно и се обърна към прозореца.

— Ондин… — В гласа му имаше нетърпение, но и някаква странна безпомощност. — Време е да си лягате. Извинявам се още веднъж.

Мина известно време, преди да чуе шумоленето на полите й и тихото затваряне на вратата.

Ондин седна на леглото си, разтърсвана от безпомощен гняв. След малко чу тропот на копита и хукна към прозореца. Уоруик беше възседнал едрия боен жребец и препускаше на запад. Дали пак отиваше при любовницата си?

Тя стоя дълго, загледана в мрака, после въздъхна нетърпеливо и свали красивата си рокля. Облече нощницата, приготвена от Лоти. Загаси лампата, зави се до брадичката и затвори очи. Но не можа да заспи. Мислеше за мъжа си, за докосването му, за целувката. Изпитваше мъчителен копнеж за нови нежности.

Глупачка, промърмори сърдито тя. Колко ли жени беше завладял с чара си съпругът й? Не, тя нямаше да стане поредната му жертва. Той не означаваше нищо за нея.

Въпреки това заспа едва когато стъпките на Уоруик се чуха в съседното помещение.

През следващите дни се възцари относително примирие. Сутрин Лоти помагаше на господарката си в обличането, през деня Ондин се разхождаше из Чатъм Менър и се запознаваше с особеностите па къщата. Уоруик очевидно я избягваше.

Един ден Матилда събра всички слуги в голямата зала за да ги представи на новата графиня. Ондин поздрави сърдечно събралите се и тайно си пожела да спечели доверието им.

Двамата градинари, старият и младият Тим, се зарадваха, когато младата лейди започна да прекарва много време в градината и да избира цветя за украса на личните си покои, трапезарията и параклиса. С букетите рози пред олтара старият свод вече не изглеждаше толкова мрачен.

Ондин нямаше никакви задължения. Тя прекарваше времето си в четене на книги, свиреше на арфа или спинет. Виждаше съпруга си само на вечеря. Той се отнасяше към нея учтиво, но се държеше на разстояние. Въпреки това Ондин чакаше с нетърпение вечерите, защото Джъстин умееше да я развеселява с шегите си.

Всяка вечер се извършваше един и същи ритуал. Уоруик я придружаваше до вратата на спалнята й и чакаше отвън, докато тя спуснеше резето.

Три пъти през следващите пет нощи Ондин го чу да препуска на запад, а когато оставаше вкъщи, се разхождаше нервно из спалнята си, докато очите й се затвореха от умора.

На петия ден след пристигането си Ондин реши, че е време да обнови стаята си. Слугите се подчиниха на заповедите й, но много скоро се появи Матилда, която буквално теглеше след себе си Уоруик. Възбудена до крайност, икономката заяви, че в спалнята всичко трябва да остане, както си е било.

Ондин се учуди безкрайно, когато графът застана на нейна страна.

— Лейди Ондин е господарка на дома, Матилда, и тя има право да живее в обстановка, която й харесва.

Макар че изпита дълбоко съчувствие към отчаяната икономка, Ондин знаеше, че не може да продължи да живее с вещите на Женевиев. Затова сухо подчерта, че предишната господарка е мъртва и няма да се върне никога.

Матилда избухна в плач и Ондин се опита да я утеши. В края на краищата двете се прегърнаха и сключиха примирие.