Хедър Греъм
Ондин (13)

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Коя е онази… вулгарна проститутка? — попита Ан.

Тя вече не се владееше и за да избегне неловката сцена, Уоруик я отведе далече от компанията.

— Дръж си езика, Ан! Тази жена не е проститутка, тя е моя съпруга.

Побесняла, лейди Ан затропа с краче.

— Невъзможно! Та ние с теб бяхме почти сгодени. Нали се закле, че никога вече няма да се ожениш? Каква игра играеш? Ще видиш ти, проклет лъжец!

Тя не бе изгубила нищо от красотата си, огнения темперамент и нахалството си. По-рано всичко това му се струваше очарователно и го изкушаваше. Сега обаче блестящата й тъмна коса бледнееше пред златночервените къдрици на Ондин, очите й не бяха сини и дълбоки като морето, а пищните й гърди изобщо не можеха да се сравнят с тайнственото очарование, което се излъчваше от жена му.

— Никога не сме били сгодени, Ан. Уверявам те, че съм женен за Ондин по всички правила.

— Защо се ожени за нея, а не за мен?

— Никога не съм искал да станеш моя съпруга. Двамата се забавлявахме чудесно, но това беше всичко. — Той улови ръката й, за да й попречи да го удари. Започваше да се ядосва. — Престани с тези глупости!

Вместо да се отдръпне, Ан се възползва от ситуацията и притисна ръката му до гърдите си.

— Виж как бие сърцето ми! Полудяла съм от желание!

Уоруик избухна в смях. Тази жена беше велика артистка…

— И двамата знаем, че удовлетворяваш желанието си при всеки удобен случай, като не подбираш с кого.

— И ти ще ми паднеш в ръцете, почакай!

Тази самоувереност го развесели още повече. В този момент в другия край на алеята се появиха Ондин и кралят и Уоруик настръхна от ревност. Жена му вече не беше нервна, очите й сияеха като сапфири.

На него никога не се усмихваше така. Никога преди това не беше осъзнавал каква гореща страст беше скрита дълбоко в нея — чувства, които не бяха отправени към него. С него тя се бореше, а към краля, който очевидно й разказваше смешна история, изпитваше безгранично възхищение.

Изведнъж смехът й угасна. Тя погледна към Уоруик и Ан и той забеляза, че ръката му все още е върху гърдите на красивата дама. Вместо обаче да издърпа пръстите си като смутен младеж, той ги оттегли подчертано бавно, без да изпуска от очи жена си. В погледа му се четеше предизвикателство.

— Ан, запознай се със съпругата ми. Ондин, това е лейди Ан.

Дамите само се изгледаха враждебно и Чарлз побърза да прекъсне неловкото мълчание.

— Време е да се връщаме в палата. Скоро ще започне банкетът. — Той предложи ръката си на лейди Ан, а Уоруик улови здраво пръстите на Ондин, преди тя да е успяла да избяга.

— Какво правите, милейди? — изсъска вбесено той. — Съпротивлявахте се срещу това пътуване със зъби и нокти. А щом Негово величество ви се усмихна, замъркахте като котка.

— Чарлз е наистина очарователен — отговори е усмивка Ондин.

— И вие ли ще влезете в тълпата на любовниците му?

— Защо не? Тон подарява на дамите си благороднически титли и богатство, освен това е красив, изтънчен и толкова мил…

Чарлз и Ан вървяха бързо напред. Уоруик спря и сграбчи жена си за косите.

— Нещастна уличница! Не забравяйте, че сте моя жена! Предупреждавам ви за пръв и последен път!

— Нали кралят е ваш приятел.

Той дръпна косата й с все сила и в очите й заблестяха сълзи.

— Но е мъж. Много малко мъже са в състояние да противостоят на вашата очевидна покана. Много често страстта побеждава мъжката вярност.

— Вие очевидно го знаете от собствен опит, милорд.

— Да. Но аз не се поддавам на изкушенията. Затова ви предупреждавам да внимавате! Имам начини и средства да ви укротя, скъпа моя.

— Ондин! Уоруик! — извика кралят. — Качваме се на корабчето!

Макар и неохотно, лордът пусна косата на жена си. Улови ръката й и

я поведе към реката.

 

По време на банкета Уоруик нямаше почти никаква възможност да се наслаждава на компанията на жена си. Мъжете просто се тълпяха около нея. Кралицата също я беше харесала. Двете разговаряха дълго за мода, изкуство и поезия. Акробати и певци показваха изкуството си, един дресьор беше довел две танцуващи мечки.

Вечерта беше прекрасна, но Ондин бе принудена да се оттегли по-рано, отколкото й се искаше. Чарлз трябваше да реши известни проблеми с шотландците и имаше нужда от съвета на приятеля си. Замислен, Уоруик придружи жена си да общия им апартамент и обясни, че Джейк ще стои на пост пред вратата. После се върна при краля.

Дано остане само при Негово величество, помоли се безмълвно Ондин, дано не потърси лейди Ан!

На сутринта го намери заспал на един диван, твърде къс за едрото му тяло. Очевидно не се чувстваше съвсем удобно с тези дълги крака, вдигнати на облегалката. Спеше толкова дълбоко, че изобщо не се помръдна при влизането й.

Защо беше толкова изтощен? Дали цяла нощ беше говорил с краля — или се беше забавлявал с любовницата си?

Тя се облече набързо, измъкна се на пръсти в салона и затвори с трясък вратата на спалнята.

— Вещица! — изстена задавено Уоруик и притисна пръсти до бучащите си слепоочия.

Ондин прекара голяма част от времето си с кралицата и чу от устата й учудващи признания.

— Не бива да укорявате Чарлз, че не ми е верен, Ондин. Заради безплодието ми парламентът настояваше за развод, но той не се съгласи. А аз също не съм светица. Знаете ли какво удоволствие ми доставя да наблюдавам лейди Ан! Тя е просто бясна, защото вие сте толкова красива.

Ондин се съмняваше в този гняв. Дамата я наблюдаваше непрекъснато и се усмихваше тайнствено.

С Уоруик се видяха едва на вечеря. Поведението му беше повече от странно. Отначало я поздрави със съвършена, макар и лицемерна учтивост, но още в следващия момент я гледаше с пламтящи от едва сдържан гняв очи. Изведнъж обаче се сгърчи, сякаш го бяха ударили.

— Хардгрейв! — прошепна задавено той.

Ондин проследи любопитно погледа му и срещна очите на висок, модно облечен мъж. Той носеше шапка с перо, червени чорапи, бял панталон и оранжева наметка. Макар да беше по-дребен и не толкова мускулест като Уоруик, притежаваше впечатляващо широки рамене.

Той поздрави краля, поклони се почтително, после размени някои незначителни фрази с Уоруик, без да крие враждебността си. Графът не му представи съпругата си и когато виконтът я зяпна с неприкрито възхищение, Ондин направи плах опит да се усмихне.

— Пазете се от него! — пошепна в ухото й Уоруик, след като Хардгрейв се отдалечи. Погледът му беше по-мрачен от всякога и стъписаната Ондин можа само да кимне в отговор.

След като гостите се нахраниха, масите бяха преместени до стените и в галерията седнаха музикантите. Кралят покани Ондин на танц и тя му беше благодарна, че за първи път от много време насам отново е в състояние да се смее и шегува безгрижно.

Когато спряха за малко, за да утолят жаждата си с ромов пунш, Ондин се запозна с лорд Хардгрейв.

— О, колко небрежно от моя страна! — засмя се кралят и отпи глътка пунш. — Все още не познавате новата лейди Чатъм, милорд Хардгрейв. Ондин, това е Лайл Хардгрейв, виконт…

— Ваша милост, дамата познава земите ми, те граничат непосредствено с тези на Чатъм. — Хладните воднистосини очи на Хардгрейв я измериха от глава до пети. — Мисля, че е чувала и за мен. Ние със съпруга ви сме смъртни врагове, милейди.

— Не и в моя двор! — намеси се остро Чарлз.

Изведнъж Ондин усети погледа на съпруга си и се обърна да го потърси. Той танцуваше с красива млада дама, която й беше непозната.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас, лорд Хардгрейв — увери тя виконта и го погледна със сияеща усмивка.

Може би Чарлз намери тази среща опасна, а може би и му стана скучно. Във всеки случай той побърза да се сбогува и отведе Ондин на танцовата площадка, където я въртя, докато й се зави свят. Като видя, че дамата му е изтощена, кралят се засмя, помоли я за милост и й заяви, че й е време да подиша чист въздух. Но той не можа да я последва, защото Катрин го повика при себе си.

Облегната на каменния парапет, Ондин се наслаждаваше на меката нощ и разглеждаше красивата градина.

— Разбира се, че не бях чувала нищо за нея…

Стресната, Ондин се приведе напред и присви очи. До решетката с виещи се рози седяха две жени и си вееха прохлада с паунови ветрила. Очевидно и те бяха уморени от танците. Едната беше лейди Ан, а гласът с френски акцент, който беше достигнал до ушите на Ондин, принадлежеше на Луиза, настоящата метреса на краля.

Не мина много време и Ондин разбра, че именно тя е в центъра на разговора им.

— Сигурна съм, че не е дама — говореше презрително Ан. — След смъртта на Женевиев той се закле, че никога вече няма да се ожени. Какъв глупак! Та той ме обожава! Само че се бои да не се случи нещо страшно, ако ме вземе за жена… Е, ще се задоволя с любовта му, докато онова малко зверче изпълни предназначението си.

— Намирам я много красива — отговори злобно Луиза.

— Тя е обикновена гражданка! — изсъска разярено Ан.

— Обикновена? — изсмя се недоверчиво Луиза. — Не си права. Кралят е полудял по нея.

— Всички мъже са луди по новите жени, които се явяват в двора, но много скоро почват отново да търсят разнообразие. Само почакай, ma petite.

— Може би — но не е много сигурно. Твърде възможно е лорд Чатъм да обича страстно съпругата си.

— Глупости! Той обича само мен.

— А кралят само мен, нали? О, знам, че трябва да го деля с други, но това няма значение. За мен винаги остава достатъчно от невероятната му мъжка сила.

Двете жени избухнаха в смях — приятелки, врагове, съперници.

— Ще ти липсва ли Чатъм, Ан? — попита Луиза. — Все пак той ще отделя много време на новата си съпруга.

— О, да не мислиш, че ще й позволя да се изпречва на пътя ми. Съпругата може лесно да изчезне. Тя не е слабачка като Женевиев, но кой знае? Ако я изтормозя, сигурно ще се разпищи и ще избяга надалеч. Или кралят ще я вземе под крилото си и Уоруик пак ще има достатъчно време за мен…

Ондин не можа да понесе по-дълго разговора им и се върна в балната зала. Решена да си отмъсти, тя огледа пъстрото множество и изведнъж се озова точно срещу лорд Хардгрейв, смъртния враг на мъжа й. Олюля се и той побърза да я подкрепи. Когато се овладя, Ондин му благодари с ослепителна усмивка за любезността.

— Лейди Чатъм! Още от дете мразя това име… Сега обаче то звучи като музика в ушите ми. Моля ви, препъвайте се по-често в ръцете ми! За мен ще бъде удоволствие.

— Благодаря ви, милорд. Толкова сте мил.

— О, лейди, вие сте твърде красива за онзи звяр Чатъм. Защо не ви срещнах по-рано? — Ръцете му останаха още малко върху раменете й, погледът му беше устремен похотливо към гърдите й. Макар че усети отвращение, Ондин не се помръдна от мястото си. — Един ден обаче ще убия звяра и тогава… — Ухилен, Хардгрейв се наведе към нея.

Как да му избяга?

— Дамата е обещала този танц на мен, Хардгрейв — заяви внезапно изникналият зад гърба й Чарлз. Ондин се обърна бързо и му се усмихна с благодарност.

— Оттеглям се с голямо съжаление — отговори без усмивка виконтът.

Чарлз улови ръката на Ондин, отведе я на паркета и двамата се завъртяха в такта на музиката.

— Май ви спасих от нежелан ухажор? — усмихна се приветливо кралят.

— Така е и бих искала да ви благодаря, милорд.

— Не харесвате ли лорд Хардгрейв? Тогава здравият ви инстинкт може да се мери с моето очарование.

Ондин се засмя и отметна глава назад. В този момент срещна отново погледа на мъжа си. Грамаден и страшен, той стоеше до стената, без да се опира на нея. Тъкмо когато Ондин отговори хладно и презрително на гневния му поглед, вниманието му бе отклонено от нежна женска ръка, която докосна гърдите му.

На лицето му веднага се изписа очарователна усмивка и той се обърна към лейди Ан. Ондин преглътна мъчително. Глупачка, укори се тя. Как можах да направя глупостта да се влюбя в този женкар? Докато наблюдаваше влюбените жестове на жената, тя се чувстваше все по-зле.

Уоруик взе една чаша от сребърната табла, предложи я на лейди Ан, после пи и той. Смехът му прозвуча гърлено и чувствено. Бъкингам се присъедини към двойката и тримата очевидно се забавляваха чудесно.

— Ще позволите ли да се оттегля, Ваше величество? — попита Ондин, която едва издържаше.

— Наистина ли ще оставите съпруга си в лапите на лейди Ан? — учуди се кралят.

— Дано си издерат взаимно очите. Страдам от силно главоболие, Ваше величество.

Кралят учтиво я придружи до покоите й. Ондин не пропусна да забележи, че Джейк ги последва. Очевидно отново беше получил нареждане да стои на пост пред вратата.

На сбогуване Чарлз целуна ръката й и побърза да се оттегли.

— Лека нощ! — извика Ондин на дребния слуга и затвори вратата с трясък. Тя се облегна на рамката и отчаяно притисна ръце в слепоочията си. — Върви по дяволите, Уоруик Чатъм!