Хедър Греъм
Ондин (30)

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Джейк седеше в задния ъгъл на „Бялото перо“, отпиваше от бирата си и се задяваше с Моли. От съседното помещение, където играта на зарове вървеше в пълен ход, проникваха груби гласове и пронизителен смях.

Изведнъж вратата се отвори с трясък, леденият вятър нахлу в стаята. Влезе лейди Ан. Тъй като носеше широка наметка с качулка, а брадичката й беше увита с вълнен шал, се виждаха само красивите й тъмни очи. Но Джейк я позна веднага.

Следваше я едър, широкоплещест мъж, затъкнал в колана си сабя и пистолет. По вида му личеше, че умее да се справя отлично и с двете оръжия.

— Хардгрейв! — прошепна смаяно Джейк и келнерката го изгледа учудено.

— Е, и какво от това?

За да не го забележат новодошлите, дребният мъж прегърна устремно приятелката си.

— Обичаш ли ме?

— Какви са тия приказки, Джейк? — попита недоверчиво жената.

— Ако ме обичаш поне мъничко, трябва да ми помогнеш.

Моли смръщи чело, но като усети вътрешното му напрежение, отстъпи.

— Е, добре. Какво да направя?

— Обслужи дамата и джентълмена, които влязоха преди малко, и внимавай какво си казват.

Моли се обърна любопитно към лейди Ан и виконт Хардгрейв. Двамата бяха заели места на дългата пейка от другата страна на камината.

Виконтът удари нетърпеливо по масата.

— Ей, има ли кой да ни обслужи?

— Та той току-що е седнал — оплака се Моли. — Сигурно е голям господар.

— Хайде, върви! — подкани я Джейк и тя се подчини колебливо.

Дребният мъж се сви в ъгъла и напрегна слух, но това се оказа излишно. Шумните разговори в кръчмата, заглъхнали за миг след влизането на двамата изискани гости, се подновиха и Хардгрейв не сметна за нужно да говори тихо.

— Е, какво вино ще ни предложиш, момиче?

— При нас има само ейл, сър.

— Само ейл? Тогава ни донеси най-добрия, който имате, или ще ти го изсипя на главата.

— Разбира се, сър, най-добрия — обеща Моли.

— Искаме и сърнешко печено, от най-крехкото месо, иначе ще ти полея лицето със сос.

— Много добре, милорд! — Келнерката направи реверанс и се отдалечи.

Ан изгледа развеселено мрачното лице на придружителя си.

— Какво очакваше да намериш в тази селска кръчма, Лайл? Изба с отбрани френски вина ли? — Тя се засмя със сребристия си смях, възхитена от шегата си, и Джейк стана още по-подозрителен. Когато дамата беше в такова весело настроение, винаги ги заплашваше опасност.

— Трябваше да хапнем в Лондон — оплака се Хардгрейв.

— Ти мислиш само за ядене! — укори го Ан и се усмихна приятелски на Моли, която вече сервираше ейл и печено.

Джейк не можа да подслуша по-нататъшния им разговор, защото Хардгрейв внезапно понижи глас. Остана само сребристият смях на лейди Ан и Джейк се уплаши от него още повече, отколкото от внезапното пристигане на двамата в „Бялото перо“, което със сигурност не беше случайност.

Моли се плъзгаше колкото се може по-незабележимо около масата на Хардгрейв и Ан, но от бдителния поглед на виконта на убягваше нищо.

— Какво ти става, момиче? Защо си се залепила за нас като репей? Остави ни на мира, нямаме нужда от теб!

Келнерката побърза да изчезне в кухнята. След малко занесе на Джейк нова кана ейл, макар че той не беше поръчвал нищо. Умно момиче, защото го обслужи само за да пошепне в ухото му:

— Изгони ме. Да застана ли пред камината?

— Не, Моли, аз също мога да чувам някои неща. Гледай си работата.

Прислужничката се отдалечи послушно и Джейк чу как Ан настоява пред приятеля си:

— Храни се по-бързо, Лайл! Трябва да изчезнеш оттук, преди да е дошъл Довьо.

— Защо настояваш да говориш сама с него?

— Нали обсъдихме този въпрос — отвърна нетърпеливо тя и извъртя очи. — Знаеш, че когато си нетърпелив, ставаш наистина недодялан. Искаме да сключим сделка и трябва да бъдем много предпазливи. Цяло щастие е, че Довьо отговори веднага на писмото ми…

— Хардгрейв промърмори нещо неразбрано и стана.

— Е, добре, ще чакам отвън. Достатъчно дълго седях в тази мизерна дупка. Имам нужда от чист въздух.

— Не се показвай! — предупреди го още веднъж Ан. — Тази вечер не искам Довьо да те види. Първо трябва да разбера одобрява ли предложението ми.

Сърдитият виконт излезе от кръчмата, а Ан остана на масата, скрила красивото си лице под качулката. Тя отпиваше бирата си на малки глътки и нетърпеливо потропваше с краче по дъските.

Джейк чакаше нетърпеливо и целият трепереше. Нервите му бяха опънати до скъсване.

Мъжете наоколо се смееха, забавляваха се с леки момичета, хвърляха зарове. Най-после вратата се отвори. Влезе възрастен мъж, облечен в прости сиви дрехи. Ала панталонът му беше от гладко кадифе, жакетът обточен с кожи. Не мина много време, докато изпитателният му поглед откри Ан. Той се отправи към масата й, застана пред нея и я измери с подозрителен поглед.

— Вие ли сте дамата, която ми изпрати вест?

— Да, аз съм.

— Мога ли да ви имам доверие?

— Седнете, сър, ще ви разкажа всичко.

Довьо зае място насреща й и тъй като не обичаше бира, отблъсна сърдито чашата, която усърдната Моли му бе поднесла.

— Коя сте вие?

— О, името ми няма нищо общо с това, за което съм дошла. Ще разберете какво имам предвид, когато ви разкажа какво знам. Вие сте осиновеният брат на дук Рочестър, който бе обвинен в заговор срещу краля и загина. Земите му принадлежат по право на единствената му дъщеря, вашата племенница. Въпреки това съм убедена, че вие не сте готов да й върнете управлението. А синът ви…

— Раул! — прекъсна я несдържано Уилям Довьо.

— Точно така. Бедното ви момче е било жестоко излъгано.

— Какво можете да знаете вие за всичко това? — промърмори дрезгаво Довьо.

Ан се приведе към него и котешките й очи заблестяха.

— Знам например, че дукесата е една малка уличница и в никакъв случай не е подходяща съпруга за сина ви!

Мъжът протегна ръка и стисна болезнено китката й.

— Опитвате се да ме шантажирате, така ли?

Ан вдигна учудено вежди и се засмя с обичайния си сребрист смях.

— Да ви изнудвам? Дори напротив, сър! Предлагам ви солидна сума.

— И за какво? — попита подозрително Довьо.

— Както споменах в писмото си, ние с вас имаме общи интереси, милорд. Вероятно най-съкровеното ви желание е племенницата ви да изчезне завинаги от живота ви и да се сдобиете с валиден акт за смъртта й. Така ще станете собственик на земите и богатството и съпругата на сина ви вече няма да бъде трън в очите ви.

Довьо я погледна втренчено, после пое дълбоко дъх.

— Защо ми правите това предложение? Какво ще спечелите вие? От кого ще получа парите?

— О, значи не ми отказвате! — извика щастливо Ан. — Това ме радва извънредно много…

— Обяснете ми най-сетне подробностите! — изфуча ядно той.

— Един джентълмен, който е мой приятел, е влюбен в момичето и е готов да пожертва значителна сума…

— И дума не може да става! Племенницата ми ще избяга и ще се върне в Довьо Плейс.

Ан поклати глава.

— Приятелят ми няма да го допусне. Той смята да я отведе във Франция. А когато й се насити, ще я продаде на друг, разбира се, с известни загуби, може би на някой капитан, който снабдява арабските хареми с красиви европейки.

— Значи ще я оставите жива.

— Да, но не като дукеса, а като наложница на някой султан.

Довьо се поколеба, после се облегна назад и изгледа несигурно Ан.

Тя се усмихна, сложи на масата кожена кесия и пошепна:

— Пълна е със злато! Пипнете я!

Очите му заблестяха, колебанието изчезна. Ръката му се стрелна към кесията, претегли я, после той се приведе и надникна вътре. Извади една монета, захапа я и скри кесията в джоба си.

— Все още не знам какво ще спечелите вие от тази сделка.

— О! — усмихна се жената. — Бъдете уверен, че няма да остана с празни ръце.

— Кога ще организираме отвличането? И как?

— Утре вечер приятелят ми и аз ще пристигнем в Довьо Плейс със затворена карета и ще вземем племенницата ви. Най-отдолу в кесията ще намерите шишенце с прашец. Разтворете го във виното на дукесата. Погрижете се да я изпратите по-рано в покоите й, защото само час след като погълне прахчето, ще спи като мъртва.

— И как ще обясня изчезването й… По-точно, как ще обясня на краля, че е умряла?

— О, това не е трудно. Вероятно имате слугиня, която може да се преоблече като племенницата ви. В други ден сутринта ще излезете извън имението. По пътя момичето ще изчезне. Ще се върнете вкъщи много разстроен и ще заявите, че са ви нападнали и дукесата е била отвлечена. Ние с приятеля ми ще уредим в Лондон да намерят труп и да го разпознаят като лейди Довьо, дукеса Рочестър.

— А какво ще кажа на сина си?

— Изпратете го по-далеч! Измислете му някаква работа, за да не присъства на отвличането.

Довьо се взираше замислено пред себе си.

— Мисля, че е възможно…

— Разбира се, че е възможно, сър. — Ан се усмихна пленително. — И внимавайте за ковача си! Утре вечер не бива да ви се пречка в краката.

— Защо? — Довьо беше напълно объркан. — Какво общо има тук ковачът?

Ан се засмя — доста нервно, както реши Джейк, но тя имаше всички основания да е неспокойна.

— Нищо… Исках само да кажа, че той е едър и силен и би могъл да ви създаде ядове.

Това обяснение не беше достатъчно за Довьо, но Ан отказа да говори повече. Мъжът посегна към чашата с ейл, която по-рано беше отказал, и я изпи на един дъх, лицето му се разкриви в гримаса.

Ан го гледаше втренчено.

— Ако следвате точно указанията ми, всичко ще мине добре. Нали искате племенницата ви да изчезне завинаги?

— О, да!

Жената се облегна назад и се усмихна тържествуващо.

— Още ейл! — извика тя и махна с ръка на Моли.

— Не, аз пих достатъчно — отговори Довьо, стана и погледна в блестящите й очи. — Мадам, няма да ме омагьосате с красотата си. Ако планът не успее, ще ви искам сметка — и ще убия вас вместо Ондин!

Ан не позволяваше да я сплашат толкова лесно.

— Планът ще успее, защото аз много държа на това. Повярвайте ми — смъртният акт означава много повече за мен, отколкото за вас!

Страстният й тон вероятно го убеди, защото той кимна безмълвно и излезе от кръчмата.

Джейк едва се сдържаше. Не смееше да мръдне от мястото си, защото лейди Ан щеше веднага да го познае. Трябваше да чака връщането на Хардгрейв и оттеглянето им. Едва тогава можеше да уведоми Уоруик.

Минутите минаваха мъчително бавно. Лейди Ан скоро стана нетърпелива и забарабани с пръсти по масата. Очите й непрекъснато търсеха вратата.

Най-после влезе Хардгрейв, застана пред камината и се зае да топли премръзналите си ръце.

— За Бога, къде беше толкова време? — изсъска вбесено Ан.

— Поразходих се малко наоколо и изобщо не забелязах колко време е минало. Уреди ли работата?

— Да, разбира се!

Мъжът кимна доволно.

— Тогава е време да се махнем от тази противна кръчма, скъпа моя.

Виконтът хвърли няколко монети на масата. Когато Ан се изправи, той сложи ръка на рамото й и я изведе навън.

Джек скочи от мястото си и в този миг при него дотича Моли. Ръцете й бяха почервенели от студа. Лицето й издаваше възбуда.

— Имам нужда от помощта ти, мила… — започна развълнувано Джейк.

— Да, и то спешно! — прекъсна го задъхано тя. — Видях през кухненския прозорец как онзи нахалник се разхожда отвън. Знаех, че се интересуваш от него, и реших да открия дали не замисля някоя подлост. Промъкнах се навън…

— В този студ! Добро момиче!

— Млъкни и слушай! Когато Довьо излезе, другият мъж му препречи пътя и започна да му разказва за приятеля ти…

— За Уоруик ли? — Джейк я погледна изумено.

— Точно така. Той не е ковач, нали?

— Извинявай, излъгахме те, но…

— Нямаш доверие в бедното момиче от кръчмата, знам. Но сега не ти остава нищо друго.

— Разбира се, че ти имам доверие, Моли. За Бога, разкажи ми какво си чула!

— Ами, онзи надменен джентълмен обясни на Довьо, че е приятел на дамата, с която Довьо е говорил вътре, и също участва в сделката. След това заяви, че ковачът бил любовник на дукесата. Довьо се закле да го убие. Другият джентълмен му каза, че това било негова работа, обаче жената в кръчмата не бивало да знае нищо за предстоящото убийство. Той настоя на своето, макар че Довьо се разбесня. Рече му, че имал по-стари права от него, защото от години искал смъртта на Уоруик. Най-после Довьо се успокои и джентълменът му даде пакетче с някакъв прашец, който да изсипе в бирата на ковача. Само след минути мъжът щял да падне като отсечено дърво. Всичко това ще стане утре вечер.

— О, Моли! — Джейк я ощипа по бузата и я целуна звучно по устата. — Ти си цяло съкровище!

— Аз те харесвам, Джейк, и ти го знаеш.

— Трябва веднага да уведомя Уоруик — промърмори загрижено дребосъкът. Моли се засмя и се настани удобно в скута му.

— Аз съм много по-ценна от златото, повярвай ми! Сестра ми е омъжена за сина на един стар слуга в Довьо Плейс. Тя ще помоли стария Джем да предаде на Уоруик писмо от теб. Добрият Джем и без това остана в имението само защото през цялото време се надяваше, че дукесата ще се върне. Той ще направи всичко, за да й помогне.

— Донеси ми перо и мастило, момиче, бързо! Знаеш ли какво? Ти току-що завладя не само моето сърце, но си спечели и един верен приятел — а той е най-близкият човек на краля! Сигурен съм, че ще получиш богато възнаграждение.

Моли го ощипа възмутено по ухото.

— Да не мислиш, че го правя за пари? Само от любов към теб, глупчо!