Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ondine, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 75 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Ондин

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Иванела П.)

ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

На сутринта Берта донесе чая на господарката си много по-рано от обикновено.

— Събудете се, дукесо! Чичо ви желае да ви види веднага.

Ондин примигна сънено и се прозя. Страстните нощи с Уоруик я бяха изтощили.

— Побързайте, милейди! — настоя камериерката.

— Да, разбира се… — Ондин изпи чая си, облече се бързо, като се отказа от тромавите услуги на Берта.

Вече се беше събудила напълно и гореше от нетърпение да узнае какво имаше да й каже Уилям. Тя седна пред тоалетната масичка и нетърпеливо зачака камериерката да я среше. Берта многократно се оплака от разрошените, разбъркани кичури и Ондин едва потисна смеха си. Какво ли щеше да каже тази неприятна жена, ако узнаеше, че господарката й прекарва всяка нощ със своя съпруг, който толкова обича да си играе с косите й?

Когато се приготви, Ондин слезе в трапезарията. Нито чичо й, нито Раул седяха на масата; двамата стояха до два срещуположни прозореца и изглеждаха сковани и намръщени. Нещо се беше случило. Дали се бяха скарали? Във всеки случай баща и син не се поглеждаха и изобщо не обръщаха внимание на богатата закуска, която ги очакваше на масата.

— Ето те най-после, племеннице! — извика Уилям.

— Закъснях ли?

— Да, и то доста! — Той й придърпа един стол и зае място срещу нея. — Беро, налейте чай на господарката — заповяда той на непознатия прислужник, който беше заел мястото на Джем. — После излезте.

Ондин наля малко сметана в чашата си. Какво възнамеряваше чичо й? Тя погледна към Раул, който не се помръдваше от мястото си, и се учуди на заклинателния му поглед. След известно време се обърна към Уилям.

— Първо се оплака от закъснението ми, а сега ме гледаш, като че съм теле с две глави. Защо просто не ми обясниш по каква причина ме измъкна от леглото толкова рано?

— За бога, момиче, как само изглеждаш! Тези сенки под очите! Нима си болна?

— Радвам се на отлично здраве, чичо, макар че ти с удоволствие би присъствал на кончината ми, нали?

— О, ти си твърде млада и жизнена, за да ми направиш тази услуга и да си отидеш преждевременно от живота! А тъй като си сгодена за Раул и скоро ще станеш част от нашето семейство, аз съм задължен да се грижа за здравето ти.

Ондин отпи глътка чай и се постара да отговори спокойно.

— За какво намекваш? Отдавна сме обсъдили всичко това, нали?

Злобната му усмивка я стресна. Дали не беше забелязал нещо през нощта? Уоруик! Дали бяха заловили мъжа й, докато се е измъквал през балкона? О, Господи! Стомахът й се сви на топка.

— Скъпа Ондин… — започна чичото.

В този момент вратата се отвори с трясък и Беро се втурна като вихър в трапезарията.

— Нали казах, че не желая да ме смущават! — изфуча разярено Уилям.

— Да, но… — заекна прислужникът. — Кралят е тук!

— Кралят? — повтори стъписано Уилям и скочи от стола си.

— Точно така! Каретата му вече се изкачва по входната алея. Ескортират го поне дузина войници. Ние сме напълно неподготвени. Какво да правим?

Ондин се надигна, движена от противоречиви чувства. Беше благодарна за посещението на Чарлз, но дали той не идваше твърде късно, за да спаси Уоруик? В последния миг се сети, че пред чичо си и Раул трябваше да се преструва на уплашена.

— О! — простена тихо тя.

— Не ставай глупачка! — изфуча Уилям. — Дръж се естествено. Не съм повдигнал обвинение срещу теб, така че не те заплашва опасност. Тичай в обора, Беро! Кажи на хората да посрещнат каретата на Чарлз и да се погрижат за конете! После иди в кухнята и кажи на Джем да отвори бъчва с най-добрия ейл и да приготви изискана закуска за Негово величество.

Щом слугата излезе, Уилям отиде при племенницата си и я сграбчи за косата. Неочакваната болка извика сълзи в очите й.

— Внимавай какво говориш и как се държиш! — заповяда ледено той. — Ако ме издадеш, ще извадя доказателствата за заговора, в който си участвала заедно с баща си. Ако въпреки това бъда осъден, ти ще паднеш заедно с мен, кълна ти се. Да вървим!

 

Той я извлече за косите в салона и я пусна едва когато застанаха пред входната врата, за да посрещнат краля. Забързаните ратаи тичаха да поемат конете, помагаха на войниците да слязат от седлата. Един лакей спусна стълбичката на каретата и кралят слезе усмихнат.

— Ваше величество! — Ондин се втурна към него, коленичи и целуна пръстена на ръката му. Раул и Уилям слязоха по стълбите и се поклониха почтително.

Изведнъж Ондин спря да диша. С ъгълчето на окото си беше забелязала Уоруик, който заедно с останалите мъже се грижеше за конете.

— Много се радвам да видя отново красивото ви лице, дукесо! — поздрави я Чарлз и я целуна по двете бузи. — Много се разтревожих, когато избягахте в онзи злощастен ден. Не беше нужно, защото срещу вас нямаше никакви доказателства. Чух някои неприятни слухове, но никой не ви обвини открито. Толкова се радвам, че сте се върнали в дома си.

— Благодаря ви, сър — отговори Ондин, прикривайки с мъка развеселената си усмивка. Тя се възхищаваше на артистичните постижения на краля, а след като бе видяла Уоруик здрав, и читав, на сърцето й беше още по-леко.

Кралят се обърна към сина и бащата Довьо.

— Уилям! Раул! За мен е удоволствие да ви видя.

— Много сме ви благодарни, Ваше величество — отговори Уилям и отново се поклони. — Вашето посещение е голяма чест за скромния ни дом.

— Скромен ли? — засмя се Чарлз и го потупа по рамото. — Тези земи са едни от най-доходните в цялата страна, а богатството на Рочестър надминава дори моето.

— Ще влезете ли, Ваше величество? — попита с усмивка Ондин.

— Разбира се! Но няма да остана дълго. Тук ме доведе само любопитството… О, снегът е измокрил обувките ми! — Кралят се огледа изпитателно и Ондин се почувства несигурна. Какво беше намислил пак? Погледът му спря върху Уоруик — небръснат, в омазано със сажди облекло. Въпреки това кралят го позна. — Ей, млади момко! Да, ти, ей там — едрото момче с широките рамене. Ела тук!

След кратко колебание Уоруик предаде коня на чирака си, закрачи тежко към Чарлз и коленичи пред него.

— Какъв силен ковач имате, Довьо! — похвали го добродушно кралят. — Много е подходящ за този занаят. Как ти харесва новото място, момчето ми?

— Ами… много е добро — промърмори Уоруик, който продължаваше да стои на колене. Очевидно Чарлз възнамеряваше да се позабавлява за негова сметка.

— Обувките ми са мръсни. Би ли ги почистил?

— Разбира се, Ваше величество. — Гласът на Уоруик трепереше от едва сдържан гняв и Ондин с мъка се удържа да не избухне в смях. Уоруик Чатъм, смелият герой от бойните полета, славният рицар, беше принуден да извърши работата на последния слуга!

— Добре се справи, драги — похвали го Чарлз. — Много ти благодаря. Желая ти всичко хубаво и най-добро бъдеще. — Той се обърна ухилено към Ондин, улови ръката й и я поведе към къщата. Тъй като Уилям и Раул ги следваха на известно разстояние, намери възможност да прошепне в ухото й: — Не можах да устоя на изкушението. Уоруик е станал ковач!

— Да, сър, и работи много добре. Трябва да призная, че сцената беше много забавна.

— И двамата познаваме добре властния характер на скъпия лорд Чатъм и е естествено да се радваме, когато имаме възможност да му дадем малък урок.

— О, да — съгласи се Ондин и сините й очи светнаха от задоволство. — Значи знаете, че той е тук… и какво замисля?

— Скъпа моя, трябваше да му кажа всичко. Той ме познава добре и не можах да скрия истината. Нали не ми се сърдите?

— От една страна, съм ви дълбоко благодарна, от друга обаче, ме е страх, защото той понася униженията с големи усилия и може да загуби самообладание.

Кралят я погледна сериозно.

— Открихте ли нещо?

Ондин понечи да му разкаже за попивателната, но не успя, защото Уилям бързаше да се присъедини към тях.

— Чухте ли голямата новина, Ваше величество? Синът ми и дукесата ще се венчеят в най-скоро време. Така семейството най-после ще се обедини.

— Да, слухът вече достигна и до моите уши.

Влязоха в трапезарията и Чарлз позволи на притичалия слуга да свали наметката му. После седна начело на голямата маса и Джем му поднесе чаша ейл. Кралят отпи глътка и се огледа.

— Май съм прекъснал закуската ви. Моля, седнете!

Всички заеха местата си и тъй като Чарлз не пожела да закуси, Беро сервира приготвените ястия на свитата и войниците.

След известно време кралят се обърна отново към Ондин:

— Не се сърдя на баща ви, скъпа моя. Вероятно е бил в състояние на умопомрачение, когато ме е нападнал. А вас, милото, красиво момиче, никога не съм подозирал в заговор срещу мен. Слава Богу, всичко това е минало. Радвам се да ви видя тук, в най-добро разбирателство със семейството ви, закриляна от тези смели мъже, които ви обичат с цялото си сърце. Надявам се, че скоро целият свят ще повярва в пълната ви невинност.

— Ваша милост, бях просто потресен, когато несъщият ми брат извърши онази лудост — увери го разгорещено Уилям. — Да вдигне оръжие срещу своя крал! Това беше най-ужасният ден в живота ми. Нека се опитаме да го забравим.

— Сигурен съм, че няма да ви е трудно, като се има предвид какво прекрасно наследство получавате — отбеляза сухо Чарлз, извади една малка кама от колана си и прокара пръст по острието. Изведнъж изруга нетърпеливо: — По дяволите, тази кама трябва да се наточи! Раул Довьо, повикай онзи ковач! Дано знае какво да прави!

Раул скочи, поклони се дълбоко и забърза навън.

Докато чакаха, Чарлз похвали обзавеждането на трапезарията и Уилям подчерта още веднъж колко е благодарен за кралското посещение, макар че семейството му не заслужавало тази висока чест.

Раул се върна скоро, следван от Уоруик, който беше смръщил застрашително чело.

— А, ето те, момче! — извика кралят. — Камата ми е затъпена. Би ли я наточил?

— Ще направя всичко, което искате от мен, Ваше величество.

Уоруик коленичи отново пред краля, съвсем близо до Ондин. Когато протегна ръка към оръжието, кралят изпусна камата на пода.

— Ама че съм несръчен! — засмя се той. — Студът е сковал пръстите ми.

— Много съжалявам, сър. — Уоруик побърза да я вдигне. — Живея само за да ви служа.

— Наистина ли? Колко мило от твоя страна! — похвали го кралят и Ондин се наведе над чинията си, за да прикрие смеха си. Все пак тя разбра, че кралят преследва и някаква друга цел с това внезапно желание да наточат камата му. Толкова й се искаше да поговори с Уоруик и да го попита дали вече е взел попивателната…

Може би кралят го бе повикал в трапезарията само за да може тя да се разбере с него, защото изведнъж Чарлз стана, отиде до един прозорец и се осведоми с какво са засадени околните поля. Раул и Уилям побързаха да се приближат към него, за да отговорят на въпросите му, и Уоруик остана сам с Ондин. За да прикрие шепота си, тя поднесе чашата с чай към устните си.

— Намери ли попивателната? Можем да я покажем на Чарлз…

— Не, нямаше я на писалището.

Ондин замръзна на мястото си. Уоруик й отправи предупредителен поглед. Не биваше да забравя, че не са сами в залата. Беше й много трудно да прикрие разочарованието си и да се усмихне на краля, който вече се връщаше на масата.

— Стани, млади човече, и се погрижи за камата ми! — заповяда нетърпеливо Чарлз. Уоруик се подчини, стана и напусна залата с поклони. Чарлз заяви, че е време да приключи с посещението си, изпразни чашата с ейл и отново увери присъстващите, че е добре разположен към семейство Довьо.

— Ще отида да донеса камата ви, Ваше величество — предложи почтително Уилям.

— Не е нужно. Много искам да видя ковачницата — отговори Чарлз, наметна се и се отдалечи с дълги крачки.

Раул и Уилям размениха учудени погледи, после се втурнаха след краля. Ондин остана сама в голямата трапезария, дълбоко замислена.

Чарлз знаеше, че Уилям и Раул няма да посмеят да го последват, когато затвори зад себе си вратата на ковачницата. Когато кралят влезе, седналият на каменната пейка до огъня лорд Чатъм само вдигна лениво глава. Нямаше да падне на колене за трети път. Днес беше оказал достатъчно почести на краля си. Вместо това се ухили и подаде на Негово величество наточената кама.

— Надявам се, че е достатъчно остра, сър.

— Остра като езика ви. — Чарлз взе оръжието и плъзна пръст по наточената страна. — Бързо, разкажете ми какво става тук.

— Нищо! — въздъхна отчаяно Уоруик. — Ондин откри доказателство, но когато реших да го открадна, то беше изчезнало. За съжаление намеренията й са неосъществими и тя трябва най-после да го разбере. Любовта към загиналия баща я прави сляпа за опасностите, а е и твърде горда, за да отстъпи. Дори да намери фалшифицираните документи, те няма да й бъдат от полза. С тях не може да докаже невинността на баща си. Дадох й три дни и срокът изтича тази нощ. Утре ще я отведа далеч оттук. Не мога да я оставя по-дълго в ръцете не онези двама негодници. Достатъчно изстрада. Нима си въобразява, че още веднъж ще се изтръгне от лапите на смъртта?

— Точно затова дойдох в Довьо Плейс, Уоруик. Сметнах, че ако посетя лично бащата и сина и поздравя Ондин със завръщането и при семейството, те няма да посмеят да й сторят зло. — Чарлз се поколеба и продължи: — Въпреки това съм съгласен с вас. Трябва да вземете Ондин и да избягате колкото се може по-скоро. По-добре да изгуби земите си, отколкото да се прости с живота си.

Той се обърна да си върви, но Уоруик го повика тихо:

— Чарлз! — Кралят се обърна любопитно и смаяно видя как верният му приятел се отпуска на колене пред него — за трети път този ден. — Благодаря ви, Ваше величество. За вярата ви в Ондин, за интереса и помощта ви.

— Вие сте ми спасявали живота неведнъж, Уоруик. А семейство Чатъм остана вярно на баща ми до горчивия край. — Чарлз се усмихна меланхолично. — Разбирам твърде добре чувствата на Ондин. Баща ми също загина поради предателство, макар и при други обстоятелства. Станете, моля ви! Не сте човек, който коленичи толкова често.

Уоруик се надигна и кралят го прегърна сърдечно, после бързо излезе от ковачницата. Обясни весело на двамата Довьо, които чакаха в двора, че е много доволен от наточената кама.

Уоруик застана до отворената врата и проследи как кралят се сбогува с домакините и се качи в каретата. Войниците възседнаха конете си. Уилям и Раул не се върнаха в къщата. Вместо това обиколиха няколко пъти двора, задълбочени в оживен разговор.

Уоруик се скри в ковачницата и се вслуша напрегнато. Не му беше трудно да разбере за какво става дума, тъй като бащата и синът не си даваха труд да понижат гласовете си.

— Казвам ти, че е вярно! — настоя упорито Уилям.

— Онази тъпа селянка си въобразява несъществуващи неща — възрази Раул.

— Берта може да е селянка, но не е глупава. Виждала е достатъчно бременни жени. Повярвай, твоята сладка малка девственица очаква бебе!

Ледена ръка стисна Уоруик за гърлото. После го обзе луд гняв. Ако Ондин беше до него, сигурно щеше да я удуши. Как смееше да се излага на такава опасност! Да напусне Чатъм Менър с неговото дете под сърцето си! Защо се беше впуснала в това опасно приключение, когато на карта беше заложен не само нейният живот!

Какъв глупак съм, каза си нещастно той. Слугинята е забелязала, а аз не видях нищичко. Аз, нейният съпруг, който я държи всяка нощ в обятията си…

— Аз знаех, че не е девствена — обясни нетърпеливо Раул. — Тя ми призна някои неща, които нямаше смелост да довери на теб. Какво значение има? Не ме интересува, че е имала друг мъж. Ще се оженя за нея, та каквото ще да става.

— Ти не ме ли чу? Тя не само е загубила невинността си — тя чака дете, вероятно от някой мръсен крадец!

— След раждането ще отстраним лесно малкото копеле, татко.

— И тя ще те обича с цялото си сърце, ако убиеш детето й, нали? — подигра го горчиво Уилям.

— След като пронизах с меча си баща й, една смърт в повече надали ще означава нещо за нея — изсмя се злобно Раул.

— Трябва веднага да я отстраним от пътя си.

— След като кралят я видя тук? И дума не може да става, татко. Освен това аз я искам.

— Ти си глупак! Нямаш капчица разум!

— Татко…

— Нито дума повече! Е, добре, ожени се за тази курва, щом си полудял по нея, и я завлечи в ада!

О, не, милорди, каза си злобно Уоруик и стисна ръце в юмруци. Вие ще отидете в ада и аз ще ви изпратя там със собствените си ръце.

— Прави, каквото искаш, Раул — продължи по-меко Уилям. — Впрочем, тази вечер няма да съм тук;.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Нищо особено. Получих вест от една стара приятелка и ще се радвам да прекарам една приятна вечер с нея.

— Я виж ти, значи пламъците на любовта все още горят? — попита Раул и се изкиска подигравателно.

Уоруик не можа да чуе отговора, защото двамата се запътиха към къщата. Може би така беше по-добре. Ако беше чул още няколко думи, сигурно щеше да изскочи навън и да удуши бащата и сина със собствените си ръце. А после щяха да го обесят.

Не, той трябваше да живее — за Ондин и нероденото си дете.

Ондин… Устните му затрепериха. Колко я обичаше, въпреки своенравието и лекомислието й!