Хедър Греъм
Ондин (28)

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Лондон

Джъстин и Клинтън наеха къща на брега на реката.

Не срещнаха особени трудности в събирането на сведения, защото Джъстин беше приятел на Бъкингам, който познаваше безброй хора. Ходеха на театър, канеха гости на вечеря, забавляваха се с дами със съмнителна слава.

Една от тези дами — шестата дъщеря на обеднял граф с мизерна зестра и нищожни шансове за добър брак — даде на Клинтън първото важно указание. Докато лежаха в леглото му, той узна, че след онзи злощастен ден един от стражите помолил краля да бъде освободен от служба, без да обясни причините. Клинтън я попита откъде знае всичко това и младата дама призна, че мъжът й е бил любовник. Баща й отказал категорично да даде съгласието си за брака им и й заявил, че е длъжна да се омъжи за аристократ, дори ако той е стар и грозен.

Дамата се казваше Сара и Клинтън я хареса много, не само защото беше млада и красива, с блестящи кафяви очи и буйни кестеняви къдрици, но и защото оцени високо искреността и страстта й.

Без да обяснява за какво става дума, той й заяви, че двамата с братовчед му трябва непременно да се срещнат с бившия страж. Сара обеща да му помогне. На следващия ден следобед тя се появи отново в къщата край речния бряг и му съобщи, че човекът ще ги чака в една кръчма на Чаринг Крос.

— Елате и вие, лейди Сара — помоли Джъстин. — Как иначе ще го познаем?

— Джон Робинс не беше особено очарован от молбата ми да се срещне с вас — отбеляза младата жена. — Не знам защо, но ми се стори много уплашен. Затова поиска да се срещнете на оживено място, където ходят много хора. Вероятно смята, че животът му е в опасност.

— От нас няма защо да се страхува — увери я Джъстин. — Да тръгваме.

Наеха карета, която ги откара в Чаринг Крос. След малко влязоха в задименото, шумно помещение.

— Много уютно — засмя се Джъстин.

— Да седнем в ъгъла — предложи Сара. — Там е тъмно и Джон ще се чувства по-сигурен.

Намериха свободна пейка и Джъстин поръча ейл. Тримата наблюдаваха внимателно хората, които идваха и си отиваха.

Скоро се приближи мъж, който в сивата наметка с нахлупена дълбоко над челото качулка приличаше на поклонник. Очевидно беше познал Сара, защото приседна до Джъстин и посегна към каната му с бира, сякаш беше предназначена за него. Тъй като държеше главата си сведена, братовчедите не можеха да видят лицето му, но прецениха, че е около тридесетгодишен.

— Дойдох само заради Сара — заговори тихо мъжът. — Задайте въпросите си, а аз ще отговарям, ако реша. — Той вдигна за миг очи, изгледа с копнеж младата жена и отново заби нос в бирата си.

— Трябва да узнаем какво се случи в деня, когато бе извършено покушение срещу краля и извършителят загина — обясни Джъстин и Джон Робинс се сви, сякаш го бяха ударили.

— Защо искате да говорим за неща, станали толкова отдавна? Дукът е мъртъв, дъщеря му също.

Джъстин го сграбчи за рамото и заговори възбудено:

— Не, тя е жива и се нуждае от помощ! — Като видя, че Робинс се оглежда страхливо, той продължи по-спокойно: — Ние не заплашваме живота ви. От кого се страхувате?

— Страхувам се, но не за себе си. Ако ме видят тук… Имам стара майка и четири красиви, невинни сестри. На мен няма да сторят нищо, но не мога да изложа на опасност хората, които обичам.

— От кого ви е страх? — повтори нетърпеливо Джъстин.

Мъжът с качулката най-после се осмели да вдигне очи.

— Твърдите, че дъщерята на дука е жива? Онзи ден тя избяга и аз не можах да сторя нищо за нея, освен да я пусна да си отиде. Тогава не знаех какво точно съм видял и преди да имам време да си събера мислите, един мъж ме заговори.

— Кой беше той? Уилям Довьо?

— Не, синът му Раул. Ръцете му още лепнеха от кръвта на стария дук. Каза ми, че знае къде живее семейството ми. Ако го издам, наетият убиец, който вече бил получил възнаграждението си, щял да пререже гърлото на някоя от сестрите ми. — Робинс поднесе каната към устните си с треперещи ръце. — Дори ако не ме бяха заплашили, какво можех да сторя? Не видях почти нищо. Само блясъка на меча. В следващия миг старият дук се строполи на земята, дъщеря му изпищя и хукна да бяга… — Той замлъкна потиснато.

— Няма от какво да се боите, повярвайте — успокои го Клинтън. — Самият крал иска да докаже невинността на младата дукеса и да й възвърне правото върху Довьо Плейс.

Джон Робинс го изгледа недоверчиво.

— Защо се интересувате от всичко това? Наистина ли има заговор, целящ да очерни името на дука и дъщеря му? Защо заплашват семейството ми? Как мога да бъда сигурен, че дъщерята на дука е още жива и че кралят е на ваша страна, милорди?

— Моето име е Чатъм — отговори спокойно Джъстин. — Брат ми е графът на Норт Ламбрия…

— Чувал съм, че е добър приятел на краля — прекъсна го Робинс.

— Точно така. В момента той работи като слуга в Довьо Плейс, за да закриля дъщерята на дука. Той е неин съпруг, разбирате ли? Човекът, който седи до мен, също е Чатъм и всички ние…

— Я виж ти, колко Чатъмови! — извика звънлив женски глас и Джъстин примигна стреснато.

— Лейди Ан!

— Изненадан сте Да ме видите тук, нали?

Неочакваната поява на жената беше твърде много за Джон Робинс. Той скочи от мястото си и започна да си пробива път през навалицата към изхода.

— По дяволите! — изрева Джъстин и се опита да го настигне, но когато излезе на улицата, бившият страж беше изчезнал.

Младият мъж махна с ръка и се върна в таверната. Да върви по дяволите тази Ан…

— Не беше много учтиво от ваша страна да избягате така, Джъстин — изгука насреща му тя. Вече се беше разположила на пейката и сега се отдръпна, за да му направи място. Клинтън и Сара я гледаха настръхнали.

— Попречихте ни, Ан — заяви кратко Джъстин и посегна към каната с ейл. Имаше нужда от голяма глътка.

— Прощавайте, но откъде можех да зная, че водите толкова важен разговор?, — изсмя се тя. — Разкажете ми за какво става дума, Джъстин. Кой беше този човек?

— Казах й, че са ни откраднали най-добрия ездитен кон — намеси се бързо Клинтън. — Мъжът, който избяга, беше обещал да ни насочи към крадеца, но вие го прогонихте, милейди.

Джъстин въздъхна и вдигна рамене.

— Значи знаете всичко, лейди Ан. Кажете ми обаче какво правите вие в тази долнопробна кръчма.

Жената се усмихна прелъстително и отметна назад гъстата си черна коса.

— Кралският двор е доста еднообразен, не ви ли се струва, драги мои? Затова си създавам разнообразие, като се смесвам с простия народ. Забавлявам се чудесно, както, надявам се, и вие. — Тя помълча и прибави провлечено: — Откъде се взе ти тук, Сара?

— Лейди Сара не е сама. Братовчед ми й прави компания.

— Аха, смелият незаконен син! — промърмори подигравателно лейди Ан. — Не е много подходяща партия за вас, Сара, но все пак е внушителен мъж и вероятно ви доставя истинско удоволствие в леглото. Познавам уменията на това семейство и ви уверявам, че сте си намерила прекрасен любовник.

Джъстин стисна ръце в юмруци. Много му се искаше да я сграбчи за гърлото. Преди двамата братовчеди да успеят да протестират, Сара взе думата:

— Имате право, Ан! Аз наистина съм изключително доволна от новия си любовник. Тъй като съм лишена от възможността да сключа подходящ брак, трябва да търся удоволствие другаде, нали?

— Браво! — Ан запляска с ръце, после се обърна отново към Джъстин: — А къде е брат ви, великият граф на Норт Ламбрия? И вълшебно красивата му жена?

Джъстин отпи глътка ейл и се ухили заговорнически.

— Би трябвало да се сетите, Ан. Двамата са млади и страстни и се обичат до полуда. Преди известно време се оттеглиха в едно спокойно, уединено местенце, за да се порадват на щастието си. За съжаление никой не знае къде е то…

Ан направи безуспешен опит да се усмихне и процеди през здраво стиснати зъби:

— Колко романтично! Мога да си представя как си прекарват времето. Тази жена е най-обикновена крадла. Сигурно са се скрили някъде в дълбоката провинция и се обличат като прости селяни.

— Истинската любов няма нужда от разкош — възрази с усмивка Клинтън.

Ан скочи като ужилена.

— Време е да си вървя. Впрочем, чух, че давате великолепни вечери. Ще поканите ли и мен някой път?

— С най-голямо удоволствие, Ан. — Клинтън сложи ръка на рамото на Сара. — Искам да кажа — ако понасяте присъствието на един незаконен син…

— Не ставайте глупав, Клинтън! Незаконните синове са също толкова забавни, колкото и… простаците в тази кръчма!

Тя вдигна високо глава и си проправи път навън. Клинтън избухна в смях.

— Защо една толкова красива жена е злобна като змия?

— О, мили, тя не е злобна — отговори Сара и помилва бузата му. — Ако не получи онова, което иска, тя се опитва да го постигне с всички средства и й е все едно дали ще засегне някого. Най-голямото й желание — да има Уоруик Чатъм — остана неосъществено. Може би го обича истински.

— Тази жена няма представа какво означава думата „любов“ — отвърна нетърпеливо Джъстин. — Във всеки случай днес ни причини голямо зло.

Сара сложи ръка на рамото му в опит да го успокои.

— Ще намеря отново Джон Робинс, не се безпокой.

— Времето обаче не чака — въздъхна Джъстин. Ролята, която брат му беше принуден да играе в Довьо Плейс, не му се нравеше. Много го беше страх, че Уоруик няма да обуздае огнения си темперамент и ще изложи и Ондин, и себе си на смъртна опасност. — Трябва да намерим Робинс колкото се може по-бързо и да го отведем при краля. След това ще заминем веднага за Довьо Плейс, преди…

— Преди какво? — попита тихо Сара.

— Преди онзи негодник Раул да се доближи твърде много до снаха ми и Уоруик да загуби самообладание.

— Защо му позволихте да се промъкне там? — попита укорително Сара.

— Уоруик не позволява никой да му казва какво да прави — отговори Джъстин и скочи от мястото си. — Да се махаме от тази жалка дупка!

 

Лейди Ан не беше напуснала таверната. Тя се скри в една задна стая, където алкохолът се лееше още по-обилно и се уговаряха съмнителни сделки. Тук седеше Хардгрейв, вече доста пиян, и играеше на зарове с кръчмаря. Две съвсем млади момичета се притискаха в него. Очевидно виконтът имаше намерение да прекара нощта с тях, но тъй като беше още рано, бе решил да опита късмета си в играта.

Ан не прояви разбиране към положението му. Тя отиде при него и го дръпна нетърпеливо за ръкава.

— Трябва да вървим!

— Да вървим ли? — учуди се Хардгрейв. — Та аз едва започнах…

Тя се наведе към ухото му, прошепна му нещо и в стъклените му очи проблесна внезапен интерес.

— Повярвай, подслушах изключително интересен разговор — обясни Ан. — Джъстин Чатъм и братовчед му бяха преди малко тук, за да се срещнат с някакъв мъж. Ставаше въпрос за Уоруик и красивата му съпруга. Тя не е обикновена гражданка, Лайл — и това е благоприятно за плановете ни! Само си помисли как жадуваш за отмъщение и колко силно желаеш Ондин! Нашето странно съдружие скоро ще даде плодове. Ондин ще бъде твоя, а Уоруик най-после ще принадлежи само на мен.

Хардгрейв забрави всички свои колебания и скочи. Захвърли заровете на масата и се ухили.

— Тази вечер спечели доста от мен, Теди, а аз няма да имам възможност дори да се насладя на тия куклички. — Той се олюля и се поклони подигравателно пред двете момичета. — Дамите са толкова чаровни, но… Може би друг път! — Той се опря на ръката на Ан и двамата излязоха от кръчмата.

Ан продължи да говори настойчиво:

— Припомни си, Лайл! Тази малка вещица се появи в двора в деня на турнира. Помниш ли как загуби турнира срещу Уоруик? Кръгът се затваря, не мислиш ли? Ще си отмъстиш за всичко, което ти е причинил, като му отнемеш женичката.

Хардгрейв присви очи и пое дълбоко свежия нощен въздух. Опиянението му премина, мислите му станаха отново ясни.

— Ще го направим така, както решихме — аз ще взема жената и ще се погрижа да бъде издаден смъртен акт. А ти ще си получиш така желания Чатъм.

— О, да! — потвърди с тържествуващ вид лейди Ан. — Знам, че скоро ще я забрави в прегръдките ми. Мога да направя щастлив всеки мъж.

— Без съмнение — промърмори виконтът. Не, скъпа Ан, тук: пътищата ни се разделят, продължи мисълта си той. Не искам да видя Чатъм щастлив, а мъртъв. Искам да го премахна завинаги от пътя си. — Едно не разбирам все още — прибави той и махна на кочияша си да докара каретата. — Значи нашата малка крадла се оказа благородна дама, която се е върнала в родния си дом. Защо тогава твърдиш, че е в ръцете ни?

Ан простена негодуващо.

— Ти не помниш ли какво се случи в деня на турнира?

— Помня само, че изгубих двубоя — отговори горчиво той.

— Дук Рочестър направи опит да убие краля и беше пронизан от свой роднина. Разбирам, че си бил потиснат и не си се интересувал какво става наоколо. Женевиев умря само няколко часа след това и аз помня събитията до най-малката подробност. Онази глупачка Ондин избяга и нейните имоти и титла преминаха в ръцете на чичо й и сина му. Тя се е върнала вкъщи само преди седмица. Уоруик я е последвал и сега е слуга в замъка на чичото. Само си представи какво ще заварим там! Според онова, което чух, има сериозен проблем — Ондин трябва да се омъжи за братовчед си. Чичото, който е поел управлението на земите, няма намерение да ги върне на законната наследница. Ако узнае къде е била тя през цялото време, докато са я смятали за мъртва, сигурно ще се откаже да я ожени за сина си. Няма да ни струва никакви усилия просто да я купим от него.

— Той сигурно иска да я види мъртва!

— Не, това би било твърде рисковано. За него ще бъде по-просто племенницата му да изчезне. Ще му обещаем да я изведем извън страната и да не я върнем никога вече. Повярвай, всичко ще мине добре.

— Като миналия път ли, Ан? — възрази подигравателно виконтът.

Жената вирна предизвикателно изваяната си брадичка.

— Защо се колебаеш? Сигурно се боиш от Уоруик Чатъм? Раменете му се сковаха, кръвта запулсира в слепоочията му и Ан разбра, че е намерила правилния подход.

— Добре, ще заминем — съгласи се мрачно Хардгрейв. — И ще обясним на онзи човек, че интересите ни са общи.

— О, да, скъпи! — зарадва се Ан. — Да побързаме!