Хедър Греъм
Ондин (23)

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Ондин измина пътя до Лондон в компанията на няколко монахини, които бяха предприели поклонническо пътуване. Когато пристигна в града, тя похарчи голяма част от парите си за нови дрехи. Трябваше да се върне в своите земи, както подобава на законна господарка.

На 21 октомври наетата карета затрополи по калдъръма на входната алея, която водеше към Довьо Плейс, наречен така на името на стария дукски род. Покрита с първия сняг за тази година, сградата приличаше на дворец от кристал. Ондин, загърната в ново палто от сребърна лисица, дръпна завеската на прозорчето и втренчи поглед в родния си дом. Замъкът беше построен в началото на века при управлението на Джеймс I. Прапрадядо й, който беше французин, бе служил на младата шотландка Мери през краткото време, когато тя управляваше Франция след смъртта на мъжа си. По-късно той придружи сина й Джеймс до Лондон, когато момчето се възкачи на трона след смъртта на кралица Елизабет 1. Именно тогава Довьо беше получил титлата дук Рочестър и голямо имение.

 

Замъкът беше украсен с високи кули, построени не за да го защитават, а според каноните на властващия тогава архитектурен стил. Стените бяха боядисани в бяло, високите дъговидни прозорци блестяха. Ондин не дочака кочияшът да й отвори вратичката, а слезе сама и забърза нагоре по широкото парадно стълбище. Широката, красиво резбована врата се отвори със скърцане и на прага застана Джем, старият камериер на баща й.

— Лейди Ондин? — прошепна невярващо той и пребледня. После нерешително пристъпи към нея.

Ондин се усмихна и го прегърна.

— О, Джем! — Сълзи замъглиха очите й. Тя бе дошла тук, без да има какъвто и да било план, само с намерението да поиска сметка от двамата мъже, които й бяха сторили най-голямото зло на света. В този момент разбра, че е постъпила правилно. Джем не я беше забравил, другите слуги сигурно също я помнеха.

— Милейди… — Старецът я обгърна с треперещата си ръка и отново се взря изумено в нея, сякаш имаше насреща си призрак. — Претърсихме половин Англия с надеждата да ви открием и през цялото време умолявахме Всемогъщия да ви върне отново при нас. Накрая ви обявиха за мъртва — но аз знаех, че не е така. Когато чух, че баща ви е загинал, изпаднах в отчаяние. Нашият господар беше толкова добър. Бях сигурен, че е неспособен да извърши предателство. Защо да посяга на сина, след като цял живот беше служил вярно на бащата? А вие, милейди, да участвате в заговор? Никога!

— Джем!

Като чу гласа на несъщия си чичо, Ондин се сгърчи като от удар. Той застана на прага и очевидно не я позна, тъй като главата й беше скрита под кожената качулка.

— Ако имаме гости, въведи ги вътре, не стой като глупак! — нареди строго господарят. Ондин се обърна бавно към него и свали качулката от главата си. Уилям не беше от рода Довьо. Дядото на Ондин се бе оженил за майка му след смъртта на първата си жена. По-късно синът беше взел името Довьо. Двамата с бащата на Ондин бяха отраснали заедно. Ондин изобщо нямаше представа за пъклените му планове да я омъжи за сина си и да присвои земите на дука. Дали ако баща й беше останал жив, тя щеше да стане жена на Раул?

Взря се замислено в лицето на чичо си. Защо не беше разбрала, че този човек е способен на толкова подлост и коварство? Около петдесетгодишен, той беше висок и строен, с гъста кестенява коса. Осанката му беше внушителна, лицето студено, с присвити очи и тесни устни.

— Добър ден, чичо — поздрави учтиво тя и направи опит да се усмихне.

— Ондин… — Той също изговори името й, сякаш имаше насреща си призрак. Очевидно беше повярвал в мнимата й смърт, причинена от разбойник по пътищата или може би от диво животно. А сега тя стоеше пред него, красива както винаги, облечена в елегантно палто от сребърна лисица, под което носеше разкошна рокля с пола от бяло кадифе и корсаж от снежнобял лен, украсен с дантели.

Очите му се присвиха още повече, ръката му се стегна в юмрук.

— Ти си жива! — произнесе задавено той.

— Да, чичо Уилям — отговори с тих смях Ондин.

Никак нямаше да съжалява, ако чичо й получеше удар.

— Как се осмеляваш да се появиш тук, предателко?

— Ти да не ме мислиш за глупачка? — попита иронично тя.

Чичото хвърли кратък поглед към Джем и заговори сърдито:

— Да влезем вътре. Онова, което имаме да обсъдим, не е предназначено за ушите на слугите. Погрижи се за багажа на лейди Ондин, Джем!

Той стисна до болка ръката на Ондин и я въведе в салона. Много й се искаше да го отблъсне, но се овладя. Трябваше да действа умно и да печели време.

По пътя към работната стая на Уилям тя надникна в трапезарията, която беше отдясно на големия салон. Нищо не се беше променило. В средата стоеше дългата маса в стил Тюдор, на лавиците блестяха сребърните съдове на майка й.

Уилям отвори вратата на работната си стая, която преди това беше неоспоримото царство на баща й. Широкият прозорец гледаше към добре поддържаната градина, останалите стени бяха покрити с етажерки за книги. Томовете бяха предимно на френски, защото чичо й смяташе, че френската култура ще му придаде известен шик.

Той затвори вратата, докато Ондин пристъпи към прозореца и се загледа в снега, който се стелеше навън.

— Къде беше толкова време, по дяволите? — попита гневно чичото.

Тя свали бавно кожата от раменете си и я остави на пейката под прозореца.

— На много места — например в ада.

Уилям я изгледа недоверчиво, отиде до масичката, на която бяха поставени множество бутилки и гарафи и си наля портвайн. Опразни чашата на един дъх, после седна зад писалището си и й направи знак да заеме място срещу него.

— Не би трябвало да ме гневиш с глупавите си шеги, скъпа племеннице, защото мога просто да щракна с пръсти и ще се озовеш в Тауър. Имам доказателства, че двамата с баща ти сте участвали в заговор срещу краля.

— Защо е тази комедия, чичо? Сега сме сами, няма нужда да се преструваш. И двамата знаем отлично, че съм невинна. Баща ми също не е имал намерение да убие Чарлз. Ти измисли цялата тази интрига, за да завладееш земите и титлата му.

Жестока усмивка заигра по тънките устни.

— Знаеш ли, Ондин, постъпи много лекомислено, като се появи тук. Баща ти загуби живота си, когато се опита да прониже краля. След този акт ние, твоето семейство, изпаднахме в немилост. Чарлз е умен и знае, че притежавам документи, които доказват вината ти, но като добър чичо ги крия и никога не бих ги извадил пред съда. Той не те преследва, защото има слабост към красивите млади жени, дори да са участвали в заговор срещу него заедно със злите си татковци. — Той се изправи, наля си още една чаша портвайн и предложи и на нея. — За съжаление ти се прояви като глупачка и пропиля шанса си. Ако се беше омъжила за Раул, сега щяхме да бъдем щастливо, единно семейство. Но ти го отблъсна и с това подпечата съдбата си. Сигурно разбираш, че не мога да те оставя жива.

Сърцето й биеше лудо, но тя се усмихна, отпи глътка портвайн и заговори спокойно:

— Тук ли ще ме убиеш — в работната си стая? Какво ще кажеш после на слугите? — Помълча малко и прибави подчертано бавно: — Докато не намеря смъртта си, дукеса Рочестър съм аз и никой друг.

— Докато навършиш двадесет и една години, ти си под моя опека. Остават ти цели две години до пълнолетие. Впрочем, аз нямам намерение да те убия със собствените си ръце. Палачът ще ми спести това усилие.

— Не, чичо, аз нямам намерение да умирам. Затова и се върнах.

— Това означава ли, че си готова да станеш жена на Раул?

— Това беше и твоята цел, нали? Ако застана пред олтара с Раул, така наречените доказателства ще изчезнат ли?

В този момент на вратата се почука и Уилям попита недоволно:

— Кой е?

— Аз съм, Раул.

Уилям скочи, дръпна сина си в стаята и бързо затвори вратата зад гърба му.

Раул застана пред писалището и се вгледа смаяно в Ондин. С тъмната си коса и махагоновокафяви очи той приличаше на баща си. Ако я нямаше жестоката линия около тънките устни, щеше да бъде забележително красив мъж. Очевидно се ползваше с пълни шепи от семейното богатство, защото носеше светлокафяв панталон от скъпа вълна, риза с богата дантелена яка и жакет от фин брокат. За да се убеди, че това наистина е братовчедка му, той докосна медноцветните коси, разпръснати по раменете й.

— Ти се върна — прошепна невярващо той.

— Точно така — потвърди баща му и се обърна към Ондин: — По-красива и елегантна от всякога… — Той сложи пръст под брадичката й и я повдигна. — Повтарям първия си въпрос — къде беше през цялото това време?

— Това няма значение — отговори ледено Ондин и го отблъсна. — Дойдох да преговарям с вас и първото ми изискване е към теб: никога повече не ме докосвай с окървавените си ръце!

Мъжът избухна в подигравателен смях.

— Щом станеш жена на Раул, ще забравиш високомерието си.

— Ако стана негова жена, ще понасям неговите докосвания — не твоите. Засега обаче ще ме оставите на спокойствие — и двамата.

— Ти нямаш право да поставяш изисквания, защото си под моя власт. В тази къща заповядвам само аз.

Ондин се облегна с усмивка назад.

— Тогава хайде да се опитаме да постигнем съгласие.

По бузите на Уилям избиха червени петна.

— Съгласие? Ако искаш да останеш жива, трябва да изпълниш всички мои условия, без да ми поставяш изисквания…

— Нека първо я изслушаме, татко — прекъсна го Раул. — Не забравяй едно: ако се оженя за нея, триумфът ни ще бъде пълен. Тогава никой няма да ни оспорва титлата и земите.

Ондин сведе глава, за да скрие задоволството си. Очевидно двамата все още не се чувстваха сигурни дали титлата и земите нямаше да им бъдат отнети. Само ако тя станеше законна съпруга на братовчед си, убийците щяха да заздравят позицията си.

— Е, дукесо? — поклони се подигравателно Раул. — Какво имаш да ни кажеш?

— Ще се омъжа за теб след един месец. Дотогава не ти позволявам да ме докосваш. Ще живея тук като законна наследница и господарка, за да имам време да свикна с онова, което ме очаква.

— И защо искаш толкова много време? — попита недоверчиво Уилям.

— В противен случай ще разтръбя пред целия свят какво зло извършихте вие двамата. Слугите в тази къща обичаха баща ми и няма да ми е трудно да ги убедя в извършеното от вас злодеяние. Ако ми дадете времето, което искам, ще мълча. И може би… — Тя се усмихна на Раул с моминска плахост. — Може би ще те даря с благосклонност още преди сватбата.

Братовчед й се улови веднага на въдицата. Като видя блесналата в очите му надежда, Ондин изпита нещо като съчувствие.

— Е, добре, давам ти един месец — съгласи се той и се наведе към нея, но баща му го отблъсна.

— Не бързай толкова, момче! Първо трябва да узнаем къде се е крила Ондин.

Тя въздъхна уморено.

— Казах ти вече, чичо — на много места. Първоначално бях при крадците в гората, после си намерих място в едно имение далече на север…

— С честен труд ли си заслужила това елегантно облекло?

— Купих го в Лондон.

— С какви пари?

— О, докато бях на север, събрах известна сума. Заминах за Лондон и заложих всичките си пари на зарове. Щастието беше на моя страна. Тогава вече бях разбрала, че ако стана жена на Раул, няма да има нужда да работя за няколко гроша. Обичам лукса и искам да му се наслаждавам до края на дните си. — Тя сведе отново глава, за да прикрие лъжата в очите си. — Необходимо ми е известно време, за да го опозная по-добре.

— Ще го имаш! — Раул коленичи пред нея и улови ръцете й. Ондин се взря отвратено в тънките му пръсти, по които нямаше и най-малки следи от физически труд, и си спомни ръцете на съпруга си — корави, мазолести, загорели от слънцето… .

— Още нищо не е решено! — Уилям седна отново зад писалището си. Подозренията му не бяха изчезнали. — Така например искам да узная дали нашата дукеса не е проституирала по улиците на някой северен град.

— Татко! — провикна се възмутено Раул.

Без да обръща внимание на протестите му, Уилям продължи:

— Това ще се установи много лесно. Лекарят ще провери девствена ли е или не. Нищо чудно да е заченала от друг мъж и да иска да направи детето си наш наследник. Няма да оставя всичко, което постигнах с толкова труд, на копелето на някаква си уличница!

Ондин усети как кръвта се отдръпна от бузите й. Как да избегне този проклет лекарски преглед? Раул й се притече на помощи

— Няма нужда от лекар. Не бива да унижаваш Ондин. Мисля, че всичко е уредено. Аз ще отида при епископа да поръчам разгласяването на годежа. За да възнаградя мълчанието на Ондин, ще й дам месеца, който поиска. Щом стана неин законен съпруг, вече никой няма да ми оспори титлата. Ти ще управляваш земите, татко, цялото богатство. Мечтите ни ще станат действителност.

Уилям не откъсваше очи от племенницата си.

— Не й вярвам.

— Защо не? — учуди се Раул. — Когато стане моя жена, тя ще бъде длъжна да ми се подчинява. Няма от какво да се боим.

— Е, добре, сключихме сделката. — Уилям стана и заобиколи писалището. Спря пред Ондин и я погледна право в очите. — Слугите ще отнесат багажа ти в старата ти стая, скъпа дукесо. Но знай едно — аз ще те държа под око. Не съм заслепен от красотата ти като глупавия си син. След месец двамата ще застанете пред олтара. И не се опитвай да подкопаваш позицията ми в тази къща, защото ще съжаляваш горчиво! — Той се ухили и направи ироничен поклон. — Ако обещаваш да се придържаш към правилата на играта, бъди добре дошла в дома ми, дукесо.