Хедър Греъм
Ондин (19)

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Ондин плуваше в някакво неземно състояние между сън и будуване. Притисната до съпруга си, тя лежеше на килима пред камината. Първите слънчеви лъчи нахлуваха необезпокоявани, в стаята. По коридора се чуха приближаващи се стъпки и някой затропа с юмруци по вратата.

— По дяволите, кралят! — Уоруик скочи на крака и нахлузи панталона си. — Тази сутрин има важно съвещание. В прегръдките ти забравих всичко на света…

— О! — прошепна объркано Ондин. В същия момент в стаята влезе Чарлз, следван от свитата си. Уоруик коленичи бързо пред жена си, за да скрие разголеното й тяло, едва прикрито от тънката нощница.

Кралят спря като закован — не за да се извини, защото Чатъм беше закъснял за важно съвещание, а за да се наслади на красивата сцена, която се разкри пред очите му: графът на Норт Ламбрия защитаваше рицарски оскъдно облечената си съпруга от любопитните погледи.

Чарлз се поклони учтиво.

— Много съжалявам, че трябваше да ви попреча, милейди. Уоруик, не сте точен.

— Сър…

— Лордовете на Съдбъри и Уейн ме очакват, тъй като за пореден път са решили да ми досаждат по въпроса за брат ми. Затова имам нужда от вашата помощ. Иначе няма да понеса хленченето им. — Той се обърна раздразнено към придружителите си, които бяха вторачили похотливи погледи в Ондин. Като забелязаха укорното изражение на господаря си, те се покашляха смутено и излязоха от стаята. — Били ли сте някога на конни състезания, мадам?

— В Нюмаркет? Не, никога.

— Ще отида там с целия двор, когато досадните ми лордове свършат с поученията си. Побързайте, Уоруик. — След тази подкана кралят остави съпрузите сами и графът с въздишка се зае да обува ботушите си.

— Пак ли! И никога няма да престанат, защото Катрин не може да има деца, а Джеймс се държи далече от двора по съвет на краля. Въпреки това той е наследник на трона, макар и католик. Половината лордове убеждават Чарлз да признае за наследник незаконния си син, дук Монмът. Кълна се в Бога, Джеймс ще бъде добър регент. Някои са заявили, че никога няма да признаят католически владетел. Други пък направо предричат гражданска война. — Той вдигна ризата си от пода, облече я и продължи: — От другата страна на морето стои Вилхелм Орански и нетърпеливо чака чичо му Чарлз да се пресели във вечността. Той също се стреми към английската корона и един ден най-вероятно ще постигне целта си.

— Но Чарлз се радва на добро здраве — възрази уплашено Ондин.

Уоруик закопча жакета си, наведе се и целуна леко полуразтворените й устни.

— Докато съм жив, ще го пазя и защитавам. Само че той е прав, караниците около наследството изнервят всички ни, а Джеймс не прави почти нищо, за да успокои положението. Дори обижда лордовете, които са се сражавали за него.

Докато графът събираше оръжията си, Ондин стана. Уоруик прибра меча си в ножницата и привлече жена си към себе си.

— Само да можех да остана при теб… — Той притисна страстно устни към меката и шия, после рязко я пусна и забърза към вратата. Беше готов да забрави дълга си към краля. — Както чу, днес дворът се мести в Нюмаркет. Би ли събрала багажа ми?

— Разбира се — отговори с усмивка Ондин.

Джъстин дръпна завеската на прозорчето и надникна навън.

— По дяволите, Хардгрейв и Ан се движат точно до нас! И онази малка мръсница се смее и ни маха!

Уоруик вдигна рамене.

— Остави ги. Не е забранено да карат редом с нас. Сивите очи на младежа се присвиха, той махна с ръка и неохотно спусна завеската.

— Всеки път, когато я видя така весела, започвам да се чувствам зле — призна той и Ондин видя как златнокафявите очи на мъжа й засвяткаха развеселено.

Пристигнаха в Нюмаркет вечерта. Уоруик и Ондин се настаниха в малка вила с една-единствена стая. Обзавеждането се състоеше от скромна маса, няколко стола, огромна камина и широко легло.

След страстна любовна нощ, която се запечата завинаги в паметта на Ондин, двамата станаха късно, за да се приготвят за конните надбягвания следобед.

Уоруик беше много въодушевен от благородните животни. Обърнат към брат си, той отбеляза, че много съжалява, дето в надбягването не участват състезателни коне, отгледани в тяхното имение. Джъстин кимна и отговори, че Дракон, например, може да се мери с всички присъстващи жребци.

Малко по-късно започна първото надбягване и братята отидоха по-напред, за да видят всичко. Когато се обърна, Ондин видя, че Хардгрейв и Ан стоят съвсем близо до нея. Виконтът й кимна с усмивка и погледът му предизвика студени тръпки по гърба й. Този човек я гледаше със самочувствието на победител. Дали очакваше похотливите му фантазии скоро да станат действителност?

Първите коне пресякоха финала. Разнесоха се ликуващи викове. След като глъчката утихна, Ондин чу зад гърба си шепот.

— Ще можеш ли да откраднеш подходящото средство от лабораторията на краля?

Гласът на лейди Ан! Ондин наостри уши, но не чу отговора на Хардгрейв. Няколко засмени джентълмени се поздравяваха шумно за спечелените облози.

Скоро виконтът и придружителката му се присъединиха към членовете на семейство Чатъм.

— Хайде да отидем под дъба — предложи Ан. — От там ще виждаме още по-добре.

Джъстин погледна въпросително брат си и Уоруик смръщи чело. Ан беше права. Мястото, което показваше, наистина предлагаше добра гледка. Така всички се запътиха към стария дъб.

Когато започна следващото надбягване, зрителите се втурнаха напред и изведнъж Ондин усети, че я притискат грубо към стъблото на дъба. Преди да успее да извика, някой затисна устата й с кърпа, напоена с някаква течност. Опитът й да се отбранява остана безуспешен.

Странната миризма, която идваше от кърпата, замъгли съзнанието й. Светът се завъртя, небето, хората и конете хвърчаха покрай нея и тя повярва, че се е понесла нависоко, право към небето.

По някое време чу вик и реши, че това е собственият й глас. Не, това беше Ан и тя пищеше пронизително, притискайки с ръка разкъсания корсаж на роклята си. Хардгрейв се наведе над нея. С края на окото си Ондин забеляза братята Чатъм, които бяха извадили мечовете си.

И в този миг светът около нея потъна в черен мрак.

Ондин се събуди и изстена. Главата й бучеше болезнено, стомахът й се свиваше. Господи, беше на борда на някакъв кораб, който се люлееше силно по вълните!

Споменът се върна, макар и бавно. Спомни си как стоеше с другите под дъба, когато някой притисна към устата й кърпа, напоена с някакво упойващо средство. Но не тя, а Ан падна на земята и започна да пищи.

Кой беше безумецът, решил да отвлече лейди Чатъм в присъствието на краля? Не, първо трябваше да установи къде се намира. След няколко мъчителни опита тя отвори очи и главоболието стана непоносимо.

Опита се да се изправи, но не успя. Ръцете й бяха вързани за таблата на някакво легло. Наистина я бяха довели на борда на кораб. Светлина падаше само през мъничкия люк, на масата бяха разхвърляни морски карти, до отворена бутилка с ром беше оставен мръсен жакет. Вехт сандък с леген за миене и счупена кана върху него допълваха обстановката.

Ондин стисна зъби и се принуди да мисли разумно. Сети се за шишенцето, което бе споменала Ан. Кърпата, упойката… Нищо чудно, че бе паднала в безсъзнание!

И какво щеше да стане сега с нея? Тя задърпа гневно въжетата, с които я бяха завързали, но те не се поддадоха. Само разрани китките си. Трябваше да се откаже от опитите да се освободи.

Изведнъж чу гласове и стъпки. Вратата се отвори. Ондин затвори очи. Може би беше по-добре похитителите й да мислят, че все още е в безсъзнание.

— Какво красиво момиче, Джош! — пошепна някой. — Защо не се събужда?

Джош изпухтя презрително.

— За какво? Нали чу, че не бива да я докосваме.

— И защо не? Тя е омъжена жена, значи не е девица. Сигурно са я дали на някакъв стар, грозен лорд и би могла да оцени удоволствието, което ще й доставя.

— Ти? — изръмжа презрително Джош. — Не ме карай да се смея!

— Никой няма да узнае.

— Напротив, онзи, дето ни плаща, веднага ще разбере какво си сторил. Или ще се наложи да й прережеш гласните струни, за да мълчи, а това никак няма да му хареса. Нали ни каза, че я иска недокосната!

— Но аз няма да й сторя нищо лошо.

Едра ръка помилва гърдите на Ондин. Тя не можа да се сдържи и изпищя. Отвори очи и се озова срещу грозно лице с ухилена голяма уста, пълна с пожълтели зъби. Мъжът се наведе над нея и вонята от устата му я замая.

— Остави я на мира, глупако! — заповяда Джош, който беше по-възрастен и очевидно по-разумен от другаря си.

Другият мъж само се изсмя и се наведе още повече над нея с намерението да я целуна. Ръцете на Ондин бяха вързани, но краката й бяха свободни. Тя сви колене и светкавично заби тока на обувката си в слабините на нападателя.

— Вещица! — изрева ядно мъжът, отдръпна се назад и приклекна от болка. — Дамата се смята за много изискана и не иска да си има работа с прост мъж като мен. Сега ще я науча да се държи прилично…

Джош го сграбчи за рамото и го повлече към вратата.

— Нищо няма да направиш! Парите не са твои, а на всички ни. Да не мислиш, че заради теб ще се откажем от толкова злато? — Той избута другаря си навън, после се обърна към Ондин.

— Къде съм? — попита тя. — За какви пари говорите? Освободете ме и ще ви платя много повече.

Вместо да отговори, той й обърна гръб и отиде до масата.

— Моля ви! — прошепна Ондин. — Аз съм графиня на Норт Ламбрия и…

— Вие сте само курвата на един богаташ и нищо повече, драга моя. — Когато се обърна, тя видя в ръката му напоената кърпа.

— Не! — изпищя тя.

— За съжаление не може другояче. Създавате ни много ядове, момиче.

Ондин се опита да го ритне, но не успя. Мъжът притисна кърпата към устните й и тя отчаяно се опита да поеме въздух. Скоро потъна отново в черен мрак.