Хедър Греъм
Ондин (24)

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Гневният вик на Уоруик огласи Чатъм Менър. Ондин беше изчезнала! Търсейки помощ, графът се обърна към Клинтън и Джъстин. След трагедията с нещастната луда икономка той се чувстваше много по-близък с двамата. Затова им разказа цялата истина, от началото до края.

После заяви, че кралят сигурно знае нещо. Най-добре било веднага да заминат за Лондон. Джъстин реши да го придружи, Клинтън и Джейк щяха да ги последват след погребението на Матилда.

Когато пристигнаха в Лондон, двамата братя узнаха, че кралят е заминал на север, и решиха да го почакат в двореца Сейнт Джеймс. Най-после Чарлз се върна и Уоруик се яви при него в частните му покои, без да се съобразява с етикета.

— Трябва да говоря веднага с вас, сър! — извика той, докато смаяните пазачи му препречваха пътя с мечовете си.

Чарлз вдигна вежди.

— Виждам — отбеляза кратко той и освободи телохранителите си. — Лорд Чатъм е забравил добрите си маниери, но съм сигурен, че няма да ми стори нищо лошо.

— Къде е тя? — попита направо Уоруик, след като остана сам с краля.

— За кого говорите, драги ми Чатъм?

— За жена ми. Сигурен съм, че знаете къде се е скрила.

— Никога не съм отвличал жените на приятелите си! — отговори развеселено кралят.

— Не ви обвинявам в нищо, Ваше величество.

— Аха! Най-после си спомнихте, че ми дължите почитание.

— Тя изчезна, господарю! Нима ще твърдите, че не знаете нищо за нея? Когато за първи път я доведох в двора, Ондин направи няколко опита да избяга от мен и трепереше като лист. Но след като поговори с вас насаме, страхът й сякаш се изпари. Тъй като бях зает със собствените си проблеми, не направих опит да проникна в тайната й, но сега…

— Доколкото чух, проблемът ви е разрешен.

— Така е. Женевиев е станала жертва на една бедна луда — леля ми Матилда. Тя се самоуби и се опита да вземе Ондин със себе си в отвъдното, но аз успях да я спася в последния момент.

— Наистина съжалявам за случилото се… Въпреки това изпитвам огромно облекчение, че призраците на миналото са престанали да ви преследват.

Макар да беше благодарен на краля за съчувствието, Уоруик не можа да сдържи нетърпението си.

— Все още очаквам отговора ви, сър. Къде е Ондин?

— Говорите за дамата, с която възнамерявахте да се разведете, нали?

— По дяволите, взех това решение само защото се боях да не я убият заради мен! Сега вече тази опасност е отстранена.

— Аха, значи я обичате!

— Тя е моя жена.

— Не питам за това. Интересуват ме чувствата ви.

— Да, по дяволите, обичам Ондин, обичам я повече от всичко на света! Сир, откакто се качихте на трона, ви служа вярно и честно. А сега ви умолявам — не, изисквам от вас да ми помогнете!

Чарлз смръщи неодобрително чело. Като истински представител на династията на Стюартите, той беше убеден в божествените си права.

— Вие изисквате помощта ми?

Уоруик стисна ръце в юмруци и ги скри зад гърба си.

— За Бога, вие сте невъзможен, Чатъм! Но тъй като ми напомнихте за вярната си служба, която ценя твърде високо, ще ви простя дързостта. Въпреки това се колебая дали да отговоря на въпроса ви, след като така убедително ми демонстрирахте горещия си темперамент.

Кралят пристъпи замислено към камината и си наля чаша ейл.

— Това е дълга история. Налейте си ейл и седнете, Уоруик. Значи, преди известно време в двора ми имаше един дук, много честен мъж, който обаче неколкократно беше заставал срещу баща ми, защото смяташе, че кралят не дава достатъчно възможности на парламента да се включва в държавните дела. Знам, че баща ми не беше добър крал, макар да не заслужаваше такава жестока участ. Та този дук, който в никакъв случай не беше приятел на Кромуел, след смъртта на лорд-протектора се застъпи за връщането ми в Англия. — Чарлз спря пред Уоруик и го погледна право в очите. — Помните ли онзи турнир? Помните ли дуела с Хардгрейв?

— Как бих могъл да го забравя?

— Да, разбира се, простете. — Чарлз се покашля смутено. — Онази нощ загина Женевиев… Това беше денят, в който реших, че ще удостоя с милостта си стария дук въпреки различията му с баща ми.

Изведнъж Уоруик спря да диша.

— Покушението върху живота ви…

— Да, малко след турнира. Е, старият дук Рочестър имаше дъщеря…

Ръката на графа затрепери толкова силно, че бирата се разля по килима.

— Ондин?

— Точно така. — Кралят взе чашата от ръцете му и я остави на масата.

— Защо, за Бога, се е озовала в Нюгейт? Защо са я осъдили на смърт?

— Знаете само половината от историята, Чатъм. Имайте малко търпение. Ще продължа само ако се закълнете да се държите прилично. Ондин се намира в много притеснено положение и само тя е в състояние да реши проблема.

— Велики Боже! Чарлз…

— Както знаете, дукът беше убит в момента, когато уж вдигнал меча си срещу мен.

— Защо уж? Нима не бяхте до него?

— Тъкмо бях обърнал гръб на придружителите си. Изведнъж чух крясък и когато се обърнах, дукът лежеше на пода с пронизана гръд. Красивата му дъщеря избяга с писък, а несъщият й чичо и синът му се заклеха, че тя е била съучастница на баща си в опита за убийство. Раул Довьо държеше в ръка окървавен меч. Присъстваха още един слуга и двама войници, които по-късно изчезнаха и това ми се стори много подозрително. С изключение на това обстоятелство обаче всичко доказваше, че старият дук е искал да ме убие.

Уоруик не можеше да проумее чутото.

— Момичето край потока… — припомни си внезапно той.

— За какво говорите?

— Аз я видях! След турнира отидох в гората, за да си почина. Лежах край един поток и изведнъж се събудих от яростна кавга. Една млада жена изскочи от храстите на отсрещния бряг и изчезна във водата. Потърсих я, но напразно, а после реших, че съм сънувал. Още тогава си казах, че прилича на русалка — най-прекрасната, която съм срещал някога…

Не издържайки на напрежението, Уоруик скочи на крака.

— От кого е бягала?

— Вероятно от чичо си, Уилям Довьо, или от братовчед си Раул. Слуховете твърдяха, че Ондин трябвало да се омъжи за братовчеда си, но баща й отричаше. Когато по-късно се появи с вас в двора, тя ми разказа, че опитът за убийство е инсцениран от Уилям и сина му, за да отстранят стария дук от пътя си и да наследят титлата и земите му.

— Но щом знаете истината…

— Не съм сигурен в нищо, Уоруик. Мога да разчитам само на опита си, на познанията си за човешката природа. Вярвам на младата дама. Тогава обаче Раул и баща му също бяха убедителни в твърденията си, че Рочестър е искал да ме убие, и освен мен никой не се усъмни в искреността им. Ако дъщеря му не беше избягала, щеше да се наложи да я затворя в Тауър — не на последно място и защото алчните й роднини притежават документи, които доказват вината й.

— И вие позволихте на жена ми да се върне при онези двамата? — процеди през зъби Уоруик.

— Тя е длъжна да открие какво замислят чичо й и синът му.

— Не можете ли да я помилвате, сър?

— Това не е достатъчно. Ондин иска непременно да възстанови доброто име на баща си.

Уоруик удари с юмрук по масата.

— Значи аз трябва да стоя и да чакам, докато жена ми е в ръцете на двама убийци? Имам пълното право да отида в замъка на дука и да я извлека оттам за косите.

— Разбира се, че имате това право, но тя няма да ви благодари, докато нещата не се изяснят докрай. Освен това не съм сигурен дали наистина е отишла в Довьо Плейс. Само предполагам, че е така, защото лично аз я посъветвах да се върне в земите си и да поиска наследството си.

— Какво сте я посъветвали?

— Може би ще си припомните, че вие се оженихте за нея, за да заловите убиеца…

Уоруик простена и притисна с ръце пулсиращите си слепоочия.

— Ами ако е вече мъртва…

— Съмнявам се. Уилям има голямото желание да я ожени за Раул, за да си осигури дукската титла. Ако е умна и действа предпазливо, което може да се очаква от нея, тя ще се справи с всички опасности и ще победи враговете си.

— Ваше величество, след като научих всичко, не мога да се държа настрана!

— Това ми е ясно — засмя се кралят. — Най-добре е да сте близо до Ондин, за да й помогнете в случай на нужда. Много ви моля обаче да се държите кротко и да не прибързвате! Ако я обичате истински, ще намерите правилните начини и средства да докажете невинността й. Умолявам ви, Уоруик, обуздавайте темперамента си!

— Ще направя всичко, което зависи от мен — обеща тържествено графът, но кралят не изглеждаше много убеден.

— От това зависи животът на Ондин — произнесе предупредително Чарлз. — И вашият собствен.

Уоруик въздъхна тежко.

— Къде са земите на Рочестър?

— Довьо Плейс се намира югозападно от Лондон, само на два часа път на кон. Красив замък, удобен за живеене — много по-луксозен от варварския ви дом на север.

Графът хвърли унищожителен поглед към краля, при което Чарлз избухна в смях въпреки сериозността на ситуацията.

— Може би ще посетя лично владенията на дука след две или три седмици, за да проверя как вървят нещата. Дали ще се срещнем случайно из околностите?

Уоруик посегна към чашата с ейл и я изпразни на един дъх.

— Разбира се, Ваше величество — отговори твърдо той и се изправи.

За разлика от стремителното си влизане, на сбогуване той се поклони със съвършена учтивост.