Хедър Греъм
Ондин (15)

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Събуди я слънчевата светлина, която нахлуваше необезпокоявано в стаята. Ондин си припомни веднага какво се бе случило през нощта и се усмихна замечтано. Ако Уоруик лежеше до нея, сигурно щеше да се изкуши да се сгуши в него.

Но тя не усети близостта на тялото му и когато отвори очи, го видя да стои до прозореца, напълно облечен, вдигнал крак на едно столче. Замисленият му поглед беше взрян в кралската градина.

Видът му стопли сърцето на Ондин, но като забеляза мрачното му изражение, сърцето й заби силно.

— Уоруик… — промълви нерешително тя и издърпа завивката до брадичката си.

Мъжът се обърна към нея, свали шапка и се поклони дълбоко, този път без подигравка и ирония.

— Прости ми, че снощи се държах така необуздано. За съжаление ме измъчваха грижи и пих твърде много. Положението в двора е твърде напрегнато.

Ондин го изгледа невярващо, после се скри зад леден поглед и му обърна гръб.

— Върви си, моля те…

Уоруик пристъпи колебливо към леглото, приседна на ръба и помилва рамото й.

— Аз не знаех…

— Какво? — попита студено тя и се обърна към него.

— За Бога, жено, та аз те взех от бесилката! А преди това си била в Нюгейт! — отговори нетърпеливо той.

— Е, и?

— Затова и бях уверен, че не си девствена и си събрала известен опит.

— Аха! — Побесняла от гняв, тя хвърли възглавницата в лицето му, но той я улови, без дори да трепне.

— Колко време прекара в затвора?

— Значи ти смяташ, че всички достойни за съжаление момичета, които попадат зад онези ужасни стени, са курви? Само защото са били принудени да просят?

— Не, не само просякини. Те са и скитници, лъжкини, крадли и какво ли още не! А ти, графиньо, прости на пияния селяк, който ти открадна скъпоценната девственост! Никога нямаше да го направя, ако знаех какъв добродетелен живот си водила в Нюгейт. Но нито за миг не помислих, особено като те видях да флиртуваш с краля по всички правила на изкуството.

— Махни се най-после оттук! — изсъска вбесено Ондин.

— Знам, държах се непростимо. За в бъдеще обещавам да се поправя. — Той направи елегантен поклон и се запъти към вратата. На прага се обърна и обясни: — Днес и утре ще бъда непрекъснато зает с краля. Няма да остана в двора по-дълго, отколкото е абсолютно необходимо. Приготви се за път.

Все още не вярвайки на ушите си, Ондин се загледа във вратата, която се бе затворила зад гърба му. Очите й се напълниха със сълзи. Никога нямаше да разбере този мъж, дори след сто години…

Той беше спасил живота й, за да я използва в някакъв дяволски акт на отмъщение. Но все пак тя му дължеше благодарност. Щом изпълнеше ролята си, щеше да го напусне и да заживее своя живот.

 

Уоруик прекарваше дните си в покоите на краля, слушайки съветниците, които многословно предупреждаваха, че страхът от папистите е все още широко разпространен в цяла Англия. Кралят ги слушаше с каменно лице, защото лордовете нападаха Джеймс, който беше негов брат и наследник.

Чарлз презираше всяка нетолерантност. Тъй като беше умен, предпазлив мъж, той прикриваше склонността си към католицизма. За да запази трона си, трябваше да остане протестантски крал. Накрая въздъхна уморено и рече:

— Да свършим най-после с този досаден дебат. На карта са поставени много по-важни неща.

Време беше да заговорят по финансовите въпроси, защото Чарлз разчиташе твърде много на подкрепата на лордовете си.

Мислите на Уоруик постоянно се отклоняваха — и пред очите му изникваше образът на малката му невеста от бесилката. Беше се нахвърлил върху нея като дивак, макар да се бе заклел, че ще я защитава и пази, но няма да я обича.

И от какво щеше да я пази? Какво беше искал да си докаже с появата в двора? Тук бяха и Хардгрейв, и лейди Ан. Значи нито един от двамата не беше играл ролята на призрак в Чатъм Менър, нито беше шепнал уловките си на Ондин в онази късна нощ.

Хардгрейв обаче живееше в непосредствена близост до дома му, а в Чатъм имаше скрити коридори и тайни врати. От друга страна, кучетата щяха да прогонят веднага всеки чужденец, опитал се да проникне в земите му, а и Уоруик не можеше да си представи, че едрият, набит Хардгрейв ще се промъкне безшумно чак до спалнята му, за да плаши Ондин с призраци.

Ондин… Стомахът му се сви на топка. Той бе постъпил зле с нея. Ако след този фарс й подареше свободата, тя вече нямаше да бъде невинното момиче, което бе спасил от бесилката.

Но нима можеше да я пусне да си отиде? Никога преди това не бе изпитвал такава мъчителна страст, която заплашваше да го погълне без остатък. Защо трябваше да я спаси от бесилката, за да попадне под властта на красивото й, тайнствено лице?

Вече нямаше да спи в леглото й. Оставаха му само два дни, през които щеше да я гледа и да се измъчва. Тя се усмихваше и омагьосваше всички хора около себе си. Студеният й поглед се спираше върху него твърде рядко. Лейди Ан я наблюдаваше внимателно и очевидно си правеше някакви планове, а Хардгрейв не криеше похотливия си интерес и постоянно преследваше красивата лейди Чатъм.

Тласнат от внезапен импулс, Уоруик обяви пред целия двор, че наследникът му вече е на път. Чарлз и Катрин бяха възхитени, Ан го изгледа с присвити очи, Хардгрейв започна да крои нови подли планове. А Ондин едва не му изкрещя пред всички, че мъжът й е лъжец. Много й се искаше да го удуши.

Уоруик прекара още две безсънни нощи на дивана, опитвайки се да не мисли за Ондин, която спеше наблизо, топла и мека, облечена само в тънка нощница, създадена за любов…

На третия ден каретата им потегли преди разсъмване. Уоруик седна при Джейк на капрата и Ондин трябваше да прекара сама дългото пътуване.

След пристигането в Чатъм Менър животът му се стори по-непоносим от всякога. Нощем трябваше да остава в опасна близост до Ондин, за да я охранява. Онзи призрачен шепот в спалнята не му даваше мира. Денем тя се държеше учтиво, но хладно. Толкова по-любезна беше с Джъстин, Клинтън и Матилда, която очевидно обожаваше новата си господарка.

 

Беше минала седмица от завръщането им в Чатъм. Ондин и Джъстин вървяха към оборите. Тя все още не беше получила позволение да излиза на езда, но тъй като обичаше животните, ходеше често да навестява конете.

Вероятно Джейк беше някъде наблизо, но не чуваше разговора им. Време беше да разпита Джъстин за някои неща.

— Бих желала да ми разкажеш за лейди Ан.

Младежът се засмя и улови ръката й.

— Тя е коварно, рафинирано зверче — нищо повече и нищо по-малко. Лесно успя да завладее брат ми. Кралят също беше между любовниците й и Уоруик не криеше, че дори само заради това няма да се ожени за нея. Лордовете Чатъм са горди и властни и винаги избират много грижливо жените си. Те са готови дори да умрат за честта и добродетелите на своите графини. Можеш ли да си представиш Ан като лейди Чатъм?

Вместо да отговори, Ондин само се усмихна. Уоруик я бе спасил от бесилката с някаква своя цел, без да предявява изисквания към морала й.

— Ти знаеш много за графовете Чатъм, защото си част от семейството, нали, Джъстин?

— Аз? О, не. Вторият син не наследява земи, нито титла, но това не значи, че носи на челото си белега на Каин.

Ондин се засмя и забърза към обора, където срещнаха Клинтън и Уоруик.

Графът изгледа недоверчиво съпругата си и тя си припомни с известна неловкост, че е много ревнив. Толкова по-сърдечно я поздрави Клинтън. Джъстин отиде при Дракон и помилва кадифените му ноздри.

— Видя ли синчето му на поляната, братко? Скоро ще конкурира баща си.

— Какво? — изсмя се Уоруик и сякаш забрави Ондин. — Ти твърдиш това само защото жребчето принадлежи на теб, Джъстин. Знай, че ще минат още много години, преди някой друг кон да успее да премери сили с моя силен и бърз като вятъра Дракон.

— Давам му една година! Да се обзаложим ли?

— Съгласен.

— Ще излезем на езда заедно — предложи Джъстин. — Почакай малко, Уоруик — жена ти и аз много бихме желали да те придружим.

Усмивката на Уоруик угасна веднага и той хвърли мрачен поглед към Ондин. Колко пъти беше виждала този поглед, без да разбере какво се крие зад него. Този път обаче не я беше грижа. Радостта от предстоящата езда — удоволствие, което толкова дълго й беше отказвано — стопли сърцето й. Той не можеше да й откаже, след като и той щеше да излезе с тях. Все пак й беше заявил, че може да язди с него.

— Ондин няма да ни придружи — заяви строго Уоруик. — Имам уговорка с един фламандски търговец на вълна и не мога да чакам, докато тя се преоблече. Освен това смятам, че не бива да си позволява подобно лекомислие със здравето си и с бъдещия наследник.

— Уоруик, моля те! — прошепна отчаяно Ондин. — Няма нужда да се преобличам, а здравето ми е отлично. Повярвай, движението ще ми се отрази добре и на детето също.

Като видя смръщеното му чело, тя едва не се изсмя злобно. Знаеше, че го е яд, когато играе ролята на потискана съпруга пред Клинтън и брат му.

— Е, добре, щом толкова искаш… — отговори нетърпеливо той.

— Ще ви оседлая една кобила, милейди — предложи веднага Клинтън. — Няма да трае дълго.

Благодарният й поглед усили гнева на Уоруик, но това не я разтревожи. Тя забърза след братовчеда му и докато той търсеше седло за малката кафява кобила, Ондин вече беше намерила подходяща юзда. След малко Клинтън й помогна да се качи на седлото. Докато Джъстин обясняваше нещо на Клинтън, Уоруик и Ондин вече препускаха навън.

— Не ти ли беше достатъчно, че кралят те предпочете пред всички? — изсъска вбесено графът. — Защо сега омагьосваш собствената ми плът и кръв?

— Върви по дяволите, Уоруик Чатъм! — засмя се пренебрежително тя, заби пети в хълбоците на кобилката и препусна в галоп.

— Ондин! — Гневният му вик я последва, но тя дори не помисли да дръпне юздите. Засмя се, вдигна лице срещу вятъра и се наслади на щастието, което толкова време й беше липсвало. Ала не се сети, че графът язди най-добрия си жребец. Дракон много скоро я настигна. — Намали темпото! — изкрещя вбесено той. — Незабавно! Не познаваш терена и ако ти се случи нещо, никога вече няма да видиш кон, кълна ти се!

Тази заплаха накара Ондин да дръпне юздите — но не и преди да изпита на собствен гръб какво означава забележката на Уоруик за терена. Копитото на кобилата й се закачи за един корен, животното залитна и ездачката скочи светкавично на земята, за да не попадне под тежкото тяло на кобилата, която залитна настрани.

Ондин попадна в един храсталак. Само след миг Уоруик вече беше коленичил до нея и с проклятия на уста опипваше тялото й за счупени кости.

— Остави ме на мира! — изсъска тя. — Нищо ми няма!

— Ти си една малка глупачка! — отзова се ядно той. — Никога не се подчиняваш — дори когато ти мисля само доброто!

Той я издърпа да стане и Ондин сведе бързо глава. Уоруик не биваше да види, че докосването му й напомня твърде болезнено за един много по-интимен момент.

— О, виж ти, щастливите новобрачни!

И двамата подскочиха, изненадани от звука на мелодичния женски глас. Заети напълно със себе си, не бяха чули тропота на копита. Ондин беше готова да се закълне, че видът на лейди Ан, която бавно яздеше към тях, смая мъжа й не по-малко от самата нея.

— Ан! — извика невъздържано Уоруик и опря ръце на хълбоците си. — Какво, по дяволите…

Зад лейди Ан изникна втори кон, на чието седло седеше виконтът на Бедфорд Плейс.

— Хардгрейв! — От устата на Уоруик това име прозвуча като проклятие.

— Чатъм! — Виконтът свали шапката си и я размаха учтиво. После се усмихна на Ондин. — Милейди… — Поздравът му прозвуча като милувка.

— Виконтът беше така любезен да ме покани в земите си — обясни лейди Ан. — Срещнахме ви тук случайно. Би трябвало да дадеш няколко урока по езда на младата си съпруга, Уоруик, за да не пада в бъдеще от седлото. Бедната лейди! И това се случва точно по време на бременността й! Надявам се да не се е случило нещо лошо. Бедното момиче! Косата ви е цялата в сламки. Падането очевидно е било много лошо. Или тези сламки са от спалнята ви? Уоруик, да не си я настанил в обора?

— Не, скъпа, не ме е настанил в обора — отговори със съвършена любезност Ондин, преди графът, който кипеше от гняв, да е намерил подходящ отговор.- Вие може би питате, защото по-рано обичайното място на любовниците му е било в обора? Не се бойте, аз живея в красивите, комфортно обзаведени господарски покои на Чатъм Менър. За ездаческите ми умения също не е нужно да се тревожите. — Тя се сгуши нежно в Уоруик и продължи: — Слязохме от конете само защото толкова отдавна не се бяхме целували. Почти четвърт час…

Графът изгледа развеселено жена си. Влезе в ролята си и преметна ръка през рамото й.

— Какво правите с гостенката си на моя земя, Хардгрейв?

— Прощавайте — отговори виконтът, без да сваля поглед от Ондин, — но тази земя е моя.

— Така ли? — отговори небрежно Уоруик и се обърна с усмивка към Ондин. — Виждаш ли какво направи, мила моя?

Ан се покашля нетърпеливо.

— Ще пояздим ли заедно, лорд Чатъм?

— Какво? О… — Уоруик я изгледа хладно. — За съжаление не мога. Имам уговорена среща с един търговец. За в бъдеще ще внимаваме повече, виконте, и няма да навлизаме в земите ви. — Той отведе Ондин при кобилката, която вече се беше изправила и очевидно не бе получила наранявания, и я качи на седлото.

Дракон пасеше мирно на известно разстояние и докато графът се занимаваше с него, лейди Ан насочи коня си към Ондин.

— Скъпа, уверена съм, че вие не сте нищо повече от една обикновена, макар и много изкусна курва — отбеляза с усмивка тя. — Ще го докажа и ще ви изоблича.

Ондин отговори любезно на усмивката й.

— Направете всичко, което смятате за нужно, Ан.

Тя срещна погледа на Хардгрейв и похотливото му хилене я накара да потрепери. Имаше чувството, че жадните му очи ще я погълнат. Виконтът се поклони още веднъж с учтивостта на съвършен джентълмен, после пришпори коня си и се отдалечи. Лейди Ан го последва неохотно.

Уоруик възседна Дракон, препусна към нея и улови юздите на кобилката.

— Върви по дяволите с твоя луд галоп! — изфуча гневно той. — Само на теб дължим тази неприятна сцена! Предупреждавам те, не се доближавай до Хардгрейв и Ан! Тези двамата не се спират пред нищо. Не им се доверявай!

— Нима ти не дари лейди Ан с пълното си доверие? Не й ли принадлежеше с душа и тяло?

— Ревнуваш ли, скъпа моя?

— Не, изпитвам само отвращение.

— Съжалявам, ако съм засегнал гордостта ти. Във всеки случай нека се постараем да избягваме подобни сцени в бъдеще. Отсега нататък ще си стоиш вкъщи.

— Ако надзирателят на затвора се беше показал малко по-великодушен, моят устрем към свобода нямаше да се прояви така необуздано и тази неловка сцена нямаше да се състои.

— Надзирател? Как смееш да говориш така с мен… — Той млъкна изведнъж, защото иззад дърветата се показа Джъстин.

— Преминали сте границата на земите ни!

— Знам — отговори Уоруик. — Съпругата ми беше тази, която премина границата.

Джъстин хвърли въпросителен поглед към снаха си, но Ондин само поклати глава. Тримата обърнаха конете си и мълчаливо потеглиха към дома.