Бренда Джойс
Тайни (21)

20

Чарлз беше прав. От дълго време насам Слейд си задаваше въпроса защо, но усилията му да си обясни мотивите за постъпката й оставаха напразни. Сега възнамеряваше да й зададе въпроса директно и без заобикалки.

Твърдо решен този път да стигне до дъното на нещата, той натисна звънеца на внушителната къща, собственост на семейство Д’Аршан. Часът за вечеря отдавна бе отлетял, но не можеше да чака повече. Въпросът му не можеше да чака.

Вратата отвори дребничък прислужник, който с пълно право го изгледа подозрително, защото никой не отиваше на гости неканен по това време. Слейд се представи.

— И моля ви, уведомете госпожа Деланза, че съпругът й е тук. В очите на момчето проблесна изненада.

— В този дом няма човек с такова име, сър.

Слейд почувства как кръвта кипва във вените му. Тя дори не използваше неговото име! Трябваше да се досети. Очевидно съпругата му възнамеряваше да получи развод тайно, така че никой никога да не узнае, че е била негова жена. Без да дочака покана, Слейд прекрачи прага и пристъпи покрай прислужника във фоайето.

— Тогава кажи на госпожица Шелтън, че съпругът й е тук.

Прислужникът очевидно се стъписа.

Но преди да се съвземе, във фоайето нахлу величествената фигура на Брет Д’Аршан. Слейд отдавна го познаваше. Беше проницателен и мъдър бизнесмен — и най-важното, изключително честен и принципен човек. Всеки, който го познаваше, неизменно изпитваше респект и възхищение към него. Имаше слава на любезен и отзивчив събеседник. Но не и тази вечер. Слейд се подготви за неприятен сблъсък.

— Търсите ли някого? — попита сухо Д’Аршан.

— Дойдох да се видя с жена си.

— Ако бяхте подписал документите още днес, нямаше да се налага да идвате тук сега.

— Но не ги подписах, нали?

Д’Аршан се възползва от предоставената му възможност.

— Защо не ги подписахте?

— Не ви дължа никакво обяснение. Къде е тя?

— Нека да ви призная нещо, Деланза. Аз съм в пълно недоумение. Струва ми се, че вие бихте могли да бъдете доста състоятелен човек, ако не работехте за Чарлз, а за самия себе си. Но очевидно за вас парите никога не са били от особено значение. И изведнъж вие се оженихте за моята племенница, за да се доберете до огромното й наследство. Не правите впечатление на изпечен зестрогонец. Защо?

— Както вече казах, не възнамерявам да ви давам обяснение за действията си. Имам пълното право не само да разговарям с Реджина, но и да я отведа от вашия дом. Съветвам ви да я доведете веднага, преди да съм решил да се възползвам от всичките си законни права.

— Заплашвате ме в собствения ми дом? — Брет изглеждаше изумен — и разярен.

— Само защото не ми оставяте друг избор.

— Напуснете дома ми! Преди да съм ви изхвърлил.

— Виждам, че нямам избор — за съжаление. — Слейд направи крачка напред. Щом се налагаше, щеше да претърси цялата къща, но задължително щеше да говори с нея още тази нощ.

Брет пристъпи заплашително към него.

— Спрете! — долетя откъм стълбите гласът на Реджина.

И двамата мъже замръзнаха по местата си. Реджина се спусна бързо по стълбището.

— Брет, всичко е наред. Щом Слейд иска да разговаря с мен, добре. — Очите й срещнаха погледа на Слейд. Беше бледа като мъртвец. — Днес не успяхме да довършим разговора си.

Брет отпусна ръката на Слейд.

— Дори не си и помисляйте да я изведете от дома ми — каза предупредително той.

— Нямам такова намерение — отвърна Слейд, но очите му не се откъсваха от Реджина.

Брет сякаш се поотпусна и внимателно огледа настръхналите съпрузи насреща си.

— Добре — отсече той. — В такъв случай оставям ви насаме. — Но никой от тях не го слушаше. Стори му се дори, че никой от тях не го е чул. Намръщен, Брет се обърна и излезе от стаята.

Реджина навлажни устните си.

Навъсен, Слейд се взираше втренчено в нея.

— Защо не поседнем ето там? — Тя посочи малката уютна зала встрани от преддверието.

Слейд кимна и безмълвно я последва. Беше му непосилно трудно да повярва, че тази жена не е онова, за което се представя. Невъзможно му беше да повярва, че не е благоприлична дама — най-съвършената от всички жени на света. Очарованието се съдържаше не само в красотата на лицето й или в елегантното облекло. То бликаше от откровения й поглед, от скромната й външност, от деликатните маниери, от нейната грация, от милата й женственост. За миг Слейд се запита дали подлата измама и онзи маскарад не са били само някакъв сън.

За съжаление не бяха.

И все още съществуваше онзи въпрос, който бе твърдо решен да зададе.

Той се обърна и припряно затвори вратата на уютното салон че.

— Какво правиш? — попита го нервно Реджина.

Той я погледна напрегнато.

— Искам да говорим насаме.

Бледа и разтреперана, тя кимна в знак за съгласие. После седна до една масичка с притиснати едно в друго колене и безмълвно сключи ръце в скута си. Слейд с болка осъзна, че съпругата му е не само нервна, но и притеснена и може би дори изплашена от присъствието му. Бе толкова разстроена че дори не му бе предложила да седне или да вземе освежителна напитка. Не че този пропуск имаше някакво значение за него. Слейд искрено съжаляваше, задето бе обърнал бюрото в офиса си по-рано този ден. Подозираше, че тя трябва да е чула трясъка и несъмнено бе предположила какво точно се е случило. И макар да изпитваше несдържан гняв към нея, последното му желание бе тя да се бои от него.

— Защо ме излъга?

При директния му въпрос от устните й се изтръгна болезнен стон.

— Реджина… — Той се намръщи. — Все още ми е трудно да те наричам с истинското ти име. Защо?

Тя поклати глава.

Слейд забеляза, че кокалчетата на ръцете й са тебеширенобели. Той пристъпи и седна до нея. Тя се отдръпна встрани като опарена. Очите й бяха огромни и светли.

— Кажи ми — повтори настоятелно той. — Трябва да знам.

Тя сведе очи.

— Ти спаси живота ми, не помниш ли? Бях ти б-благодарна за това.

— Значи ме излъга от благодарност?

Реджина присви устни и отново тръсна глава.

— Докато бях в състояние на амнезия, се увлякох по теб. Или п-поне така си мислех.

Слейд се вцепени. Тялото му замря с изключение на сърцето му, което пулсираше в мощни и болезнени тласъци.

— Но всичко е било илюзия.

Реджина преглътна мъчително.

— Дали е било илюзия?

— Д-да! Н-не! Искам да кажа, да!

— Да или не?

— Проклет да си! Добре — извика тя, твърде развълнувана, за да прикрива емоциите си. — Беше по малко и от двете. Д-доволен ли си сега?

— Била си ми благодарна. Била си увлечена по мен. — В душата му вече нямаше болка. Думите му бяха сподавен шепот.

В очите й проблеснаха сълзи.

— Да! Бях благодарна! Бях увлечена по теб!

— Дори и след като си спомни, че не си Елизабет Сейнт Клер?

— Какво искаш да кажеш?

— Все още ли беше увлечена по мен?

Реджина се изправи и закрачи неспокойно из стаята. Нямаше никакво намерение да отговаря на въпроса му.

— Признай си — предизвика я Слейд. Значи тя се бе почувствала привлечена към него. С пълното съзнание за истинската си самоличност Реджина Шелтън е била увлечена по него — толкова увлечена, че доброволно е пожелала да се омъжи за него. Преди това, заслепен от гнева си, той възприемаше всяко обяснение за действията й за неоснователно. Но не и сега. Слейд беше поразен.

— Не! Това беше грешка! — извика Реджина и се обърна с лице към него.

Той също се изправи и я погледна, измъчван от нечовешки угризения.

— С други думи — каза пресипнало Слейд, — ти си знаела коя си и все още си искала да станеш моя съпруга.

Раменете й се разтърсиха от ридания.

— Беше само от благодарност. И от привързаност в началото. Благодарността не е любов. Привързаността не е любов!

— Не — изрече замислено Слейд. — Благодарността не е любов. — Той предпочете да премълчи, че привързаността не е далече от определението за любов.

Реджина отново му обърна гръб, за да се пребори с напиращите в очите й сълзи.

— Нима това вече има някакво значение? Не искам да обсъждам своята наивност. Искам да обсъдим нашия развод.

Възторжената песен в сърцето му замря. Тя може и да се беше омъжила за него доброволно, но вече не искаше да бъде негова съпруга. Най-после се беше опомнила.

— Аз пък не искам да обсъждам никакъв развод. Защо просто не ми каза истината? И бездруго вече бяхме решили да се оженим.

— Защото предполагах, че в момента, в който се разкрия, всички ще се втурнат да търсят истинската Елизабет Сейнт Клер. Все пак Рик искаше съюз с нея, а не с мен.

Слейд изръмжа.

— Рик не може да бъде заблуден толкова лесно, Реджина. Сигурен съм, че от самото начало той е знаел, че си наследница на семейство Браг и с нетърпение е пресмятал сумата, която ще се влее в банковата му сметка.

Реджина се вцепени.

— И аз самата отдавна си задавам този въпрос. Но Рик трябва да е знаел, Виктория несъмнено му е казала истината.

— Виктория?

— Тя знаеше. Не съм сигурна откъде, но знаеше. Някой бе преровил вещите ми и откраднал медальона със снимка на майка ми — Джейн Шелтън — и моите инициали. Сигурна съм, че е била тя. Украшението ми бе откраднато в нощта, в която ти обяви нашия годеж, а тогава тя напусна вечерята с гръм и трясък. Във всеки случай едва ли е било толкова трудно да се стигне до истината. Точно в деня, в който ти ме заведе в Мирамар, чичо ми е бил в Темпълтън и е предлагал награда за всякаква информация, свързана с мен. Ако бях останала, несъмнено би ме открил.

Сега вече Слейд беше сигурен, че Рик е знаел, защото дори Виктория да не му бе казала истината, той несъмнено би могъл и сам да сглоби отделните части от пъзела.

— Проклет да е! — Слейд стисна здраво зъби. — Проклет да е!

Баща му беше отговорен и за неговите страдания, защото го бе накарал да повярва, че се жени за Елизабет Сейнт Клер.

— Не искам да ставам причина за нови раздори между теб и баща ти — заяви решително Реджина.

Думите й го изненадаха.

— Все още не си безразлична. — Думите се изтръгнаха от устата му, преди да успее да ги спре.

— Не. Грешиш. Нямаш представа колко грешиш. Повече от всичко на с-света искам д-да се разведа с теб.

— Тогава защо плачеш?

— Н-не плача.

Слейд можеше лесно да я обори. От очите й се стичаха горчиви сълзи. В този момент с всяка глътка въздух, която си поемаше, той съжаляваше, че е напуснал тази жена. Никога не беше искал да я нарани.

— Ще се почувстваш ли по-добре, ако отново ти повторя, че съжалявам, задето съм ти причинил болка?

Реджина поклати ожесточено глава. Сълзите се стичаха неудържимо по гладката й кожа. Думите му, изглежда, само й причиняваха още повече мъка.

Слейд се поколеба.

— Ако знаех, никога нямаше да те напусна.

Реджина се изсмя истерично.

— Думите са безсмислени. Само действията значат нещо. А твоите действия говорят повече от всякакви думи. Всичките ти действия.

Слейд не проумяваше напълно смисъла на думите и; боеше се да вникне в значението им. Очевидно беше само едно: тази жена го ненавиждаше дотолкова, че непреклонно искаше развод. Тя вече го бе осъдила, беше приела, че личността му е лишена от всякакви добродетели. Душата го болеше. Не можеше сляпо да отмине нейната присъда, макар че през годините, в които бе отблъскван от толкова много хора, би трябвало да е привикнал с несдържаните порицания.

Изглеждаше също, че чувствата й към него са били твърде крехки и нетрайни. Логично. Това обясняваше рязката промяна в нейното поведение. И все пак съществуваше една възможност, една незначителна възможност, която не можеше да отмине, не биваше да пренебрегне.

— Реджина, преди време си изпитвала топли чувства към мен. Те могат да се възвърнат.

— Не! Чувствата ми бяха горчива заблуда!

Слейд се сепна и надяна непроницаемата маска на лицето си. Някога тази жена го бе обожествявала като герой, но сега считаше чувствата си за горчива заблуда. Някога огромната пропаст между техните два свята не значеше нищо, но сега тя го мразеше и нямаше път между сърцата им. Хрумна му, че вероятно е най-добре да отстъпи и да й даде развода, за който така настоятелно го молеше. Вместо това Слейд промълви:

— Ще довършим този разговор някой друг път.

— Не! — извика отчаяно тя. — Искам да сложим край още сега! Брет има копие от онези документи. Моля те, подпиши ги!

Слейд изправи рамене.

— Не, Реджина.

— Не?

Слейд вече бе взел своето решение — неразумно и глупаво, противно на всякаква логика.

— Няма да се разведа с теб.

— Не? Това ли е последната ти дума?

Той пристъпи решително до вратата и спря.

— Това е последната ми дума.

— Мили боже, защо? Защо ми причиняваш това?

— Защото между нас вече не стои призракът на Джеймс.

 

 

Реджина изкачваше бавно широкото мраморно стълбище, плъзгайки ръка по величествения парапет от ковано желязо. Пръстите й опипваха замислено гладкия метал. Защо ли й я бе потърсила Ксандрия Кингсли? Реджина бе подготвена за една наистина грозна сцена. Трябваше от самото начало да откаже да се срещне с нея, но нещо я възпря.

През изминалата нощ не бе успяла да поспи дори за миг. След посещението на Слейд бе останала стресната, изплашена, разгневена. Той бе имат наглостта да й намекне, че би могла да възвърне топлите си чувства към него — след като я бе напуснал, след като имаше друга жена в живота си. Новият ден обикновено носеше нов късмет, но и днес Реджина не можеше да изхвърли от ума си мислите за жестоката конфронтация помежду им от предната вечер. А сега й предстоеше нов сблъсък, вероятно не по-малко жесток и унищожителен от предния.

Икономът — дребничък японец с безстрастно изражение — я въведе в дневната. Стаята беше просторна и светла. Макар подът да бе покрит със същия жълтеникаво-кафяв мрамор, с който бе облицовано и стълбището, върху него беше проснат огромен ръчно тъкан китайски килим в златисти краски. Цялото помещение бе издържано в различните нюанси на жълтото, и независимо от гъстата утринна мъгла извикваше в този ранен час свежест и бодро настроение.

Ксандрия седеше на обширен диван с пъстра окраска, облечена в красив цикламено-червен костюм. Сакото беше отлично скроено и идеално подчертаваше тънката й талия и закръгления бюст, а полата се спускаше малко над коленете и деликатно намекваше за сочните й бедра. Дори ръкавиците, захвърлени небрежно на дивана, бяха в същия цикламено-червен цвят. Когато видя Реджина, Ксандрия се усмихна приветливо и се изправи да я посрещне.

Реджина я поздрави толкова вежливо, колкото изобщо й бе възможно, имайки предвид вцепенението, което сякаш бе обхванало цялото й същество. Без да предложи освежителна напитка, тя седна на другия край на дивана и погледна в очите своята неканена гостенка. Ръцете й лежаха здраво преплетени в скута.

— Поднасяте ми голяма изненада, госпожа Кингсли.

— Не искам да се натрапвам, госпожо Деланза — отвърна сърдечно Ксандрия. — Но не крия желанието си да ви опозная по-отблизо.

Реджина нямаше никаква представа какво търси в дома й тази жена. Но не възнамеряваше да участва в подмолните й игрички.

— Ще бъда откровена, госпожа Кингсли — отвърна й хладно тя. — Нямам никаква представа на какво се дължи това неочаквано посещение. Мога само да предполагам, че ме считате за кръгла глупачка. Уверявам ви, че не съм такава.

Ксандрия я зяпна изумена.

Без да се опитва да прикрива гнева си, Реджина продължи:

— Не ме интересува какви отношения поддържате със съпруга ми. Ако той не ви е осведомил, ще се радвам аз да ви го кажа: развеждам се с него. А когато всичко това приключи, ще напусна завинаги живота му и ще го оставя изцяло във ваши ръце.

— О, Господи! — възкликна удивена Ксандрия.

Реджина се изправи. Кой знае защо, изпитваше гореща омраза към жената насреща си. Не би трябвало да дава голяма воля на въображението си, но не преставаше да се пита дали Слейд използваше любовницата си по същия начин, по който бе употребил нея. Нямаше причини да се съмнява в това. Другата жена определено притежаваше висока класа и неподражаем стил.

— Госпожо Деланза, опасявам се, че сте си изградили напълно погрешно впечатление за мен.

— Моля! — Реджина посочи недвусмислено вратата.

Ксандрия се изправи грациозно. Бе доста по-висока от Реджина.

— Повярвайте ми, не поддържам никакви лични взаимоотношения със съпруга ви — освен като близки приятели.

— Разбира се!

— Госпожо Деланза, Слейд ми е близък като истински брат! От десет дълги години го познавам и се грижа за него като сестра! От времето, когато беше малък непокорен бунтар. Нима смятате, че двамата с него ще поддържаме интимни отношения под носа на баща ми?

Сега Реджина бе напълно ужасена. Някакво смътно подозрение проблесна бегло в съзнанието й.

— Кой е баща ви?

Този път беше ред на Ксандрия да изглежда изумена.

— Чарлз Ман.

Подът сякаш се срути под краката на Реджина. Тя приседна колебливо на дивана.

Ксандрия побърза да седне до нея.

— Добре ли сте?

Реджина отчаяно отказваше да приеме каква невероятно грандиозна грешка е допуснала. Лицето й поруменя от стеснение. Заслепена от гнева си, подведена от неконтролируема ревност, бе побързала да обвинява и осъжда. Сега бе твърде късно да съжалява.

— Господи! Моля ви, простете ми!

Ксандрия я потупа успокоително по ръката.

— Няма какво да ви прощавам. Разбира се, че няма откъде да знаете, че съм дъщеря на Чарлз Ман. Този глупак Слейд! Защо не ви е казал?

Реджина прехапа стеснително устни. Все още не се осмеляваше да погледне гостенката си в очите.

— Той нямаше представа какво съм си помислила. — Можеше само да се надява съпругът й никога да не узнае каква ужасна грешка бе допуснала.

— Госпожо Деланза! — Внезапно на устните на Ксандрия заигра ведра усмивка. — Не се притеснявайте. Тази тайна завинаги ще си остане между нас.

Превъзбудена, готова всеки момент да избухне в сълзи, Реджина най-после намери сили да срещне погледа на жената срещу себе си. Ксандрия й намигна закачливо.

— Благодаря ви! — изхлипа Реджина.

— Искам само да бъда ваша приятелка — отвърна простичко Ксандрия.

Реджина упорито се взираше в ръцете си.

— Разбирам. — Трябваше да намери сили да погледне жената, която несъзнателно бе успокоила най-болезнените терзания на сърцето й и неволно се бе превърнала в неин съучастник. — Госпожо Кингсли, била съм изключително заблудена в преценката си за вас. Извинете — подхвана умолително Реджина.

Ксандрия вдигна рамене, развеселена и усмихната.

— Не го приемайте толкова навътре. Нека ви разкрия една моя тайна: жените около мен рядко ме харесват. Все пак аз съм вдовица, която е предпочела да не се омъжва втори път. В мен виждат някаква заплаха. Така че, мога да разбера невинната ви грешка. — Тя се засмя. Смехът й беше дрезгав и невероятно съблазнителен. — Все пак е забавно. Доколкото разбирам, не познавате добре съпруга си.

— Не, съвсем не го познавам.

Ксандрия я погледна замислено.

— Слейд не се увлича по жени.

Тишина.

Реджина не можа да се сдържи. Едва вчера леля й бе заявила същото нещо, само че с различни думи.

— Така ли?

— Да. — Ксандрия я гледаше втренчено. — Слейд е не само високо морален, той е отчайващо старомоден.

Реджина беше повече от изумена.

— Както виждате, дойдох тук като защитник на Слейд.

Реджина потръпна. Втораченият поглед на Слейд и напрегнатият му въпрос: Дали не би могла да си възвърнеш топлите чувства към мен? заплашваха да сломят твърдата й решимост.

Реджина се сепна. Не биваше да отстъпва пред пламенните му думи. Както бе заявила и пред него, само действията наистина значеха нещо не своеволните изявления. Може и да беше сбъркала в преценката си за отношенията му с Ксандрия Кингсли, но беше факт, че той я напусна. Ако поне малко се интересуваше от нея, дори да я смяташе за Елизабет Сейнт Клер, не би могъл да я напусне след такава бурна нощ.

И все пак вместо да я отпрати да си върви, Реджина вдигна обнадежден поглед към другата жена. Една част от нея си оставаше безнадеждно любопитна за онова, което Ксандрия Кингсли можеше да й разкрие за същността на нейния съпруг. Без да се замисля, Реджина промълви:

— Слейд определено не прави впечатление на старомоден мъж.

Ксандрия се разсмя.

— Мога ли да ви наричам Реджина? Може ли да говорим неофициално?

Реджина кимна, неспособна да откъсне мислите си от спомена за първата си брачна нощ.

— Обичам Слейд като свой роден брат. Ако не бях толкова привързана към него, едва ли щях да се опитвам да ти повлияя. Не мога да ти опиша колко се зарадвах, когато разбрах, че най-после си е намерил съпруга! А после бях ужасена да узная, че не те е довел със себе си в града, и още по-лошо — че живеете разделени.

— Той ме напусна, госпожо Кингсли — прошепна унило Реджина, а погледът й упорито шареше по ръцете й, безнадеждно притиснати в скута.

— Обидил те е.

Реджина вдигна очи. На повърхността изплува болката, която не можеше да бъде изтрита и заличена толкова лесно, колкото разяждащия гняв.

— Да.

Ксандрия се приведе напред.

— Обичаш ли го?

Реджина се поколеба, неспособна да надникне в собствените си разрушителни емоции.

— Обичах го. С-сега н-не знам.

Ксандрия взе нежно ръцете й.

— Слейд е изключително добър и мил човек. Вие двамата сте създадени един за друг. Повярвай ми!

— Вие сте една непозната, макар и добронамерена. Моля ви, не ме молете да ви се доверя! Не ме убеждавайте да се върна при Слейд! Не мога да рискувам още един крах на мечтите си.

— Проклет да е този Слейд! — възкликна Ксандрия, обзета от внезапен пристъп на гняв. После въздъхна с примирение. — Той не е лесен човек — знам това не по-зле от теб. Но нима не можеш поне да опиташ? Слейд го заслужава, мила. И ако не се върнеш при него, рано или късно той ще те замени с някоя друга.

Изненадана, Реджина осъзна, че мисълта да го загуби заради друга жена й се струва противна и отблъскваща.

— Не зная… как да постъпя.

— Щом не познаваш добре съпруга си, нека аз да ти разкажа някои неща за него. Той е изключително себеотрицателен и лоялен човек. Враговете на баща ми неведнъж са му предлагали безбожни подкупи, за да предаде своя работодател — подкупи от хора, които ще се радват да видят Чарлз Ман победен и съкрушен. Предлагали са му огромни суми само за да напусне баща ми и да работи за конкуренцията, но Слейд винаги е отказвал. И освен това, вместо да работи за Чарлз Ман, би могъл повече от успешно да работи за себе си. Но Слейд е себеотрицателен. Винаги оставя собствените си интереси на последно място.

Реджина слушаше с широко отворени очи, зяпнала от изумление.

Изненадата й не остана скрита за Ксандрия, която стана още по-настъпателна.

— Не знаеше ли? Слейд е изключително загрижен и за моята безопасност. Трябва да призная, че неведнъж е раздавал юмруци само защото някой мъж се е осмелил да ми хвърли неприличен поглед. Сега ти си негова съпруга. Макар да сте разделени, можеш да разчиташ безусловно на пълната му подкрепа. Във всяко отношение. — Ксандрия се усмихна едва доловимо. — Точно заради това ми се стори смешно, че си ме взела за негова любовница. Слейд никога не би нарушил брачния си обет към теб. Никога!

Реджина се почувства безпомощна да потисне опияняващата тръпка на вълнение при мисълта, че Слейд ще й остане верен — завинаги.

— Но той ме изостави. Това не е нито почтено, нито достойно за уважение.

— Доколкото разбрах, той те е смятал за годеницата на Джеймс.

Внезапно засрамена, Реджина кимна утвърдително. Нима Слейд бе разказал всичко на тази жена?

— Слейд не е такъв тип човек, който с готовност ще се ожени за любимата на своя мъртъв брат, без да изпитва угризения на съвестта. Дори ако допуснем, че самият той те е обичал сляпо.

— Но той не ме обича.

Ксандрия повдигна иронично елегантно изписаните си вежди.

— Това вече е нещо, което ти трябва да знаеш по-добре от мен.

Реджина погледна изпитателно изисканата жена насреща си. Ксандрия очевидно смяташе, че Слейд е влюбен в нея!

— Грешите! — отвърна несигурно тя. Вече нямаше смисъл да се заблуждава — сърцето й заби учестено, озарено от смътна надежда.

— През всичките години, откакто го познавам, Слейд не е проявил интерес към нито една от изисканите дами в този град. Не е преживял дори и един кратък романс, никога. Освен това — добави откровено Ксандрия, — никога не е издържал любовница. Мога чистосърдечно да заявя, че е един от най-харесваните мъже в града, но той дори не посещава модните заведения. Никога и никоя дама не е успяла да спечели вниманието му, а още по-малко — сърцето му…

Реджина можеше лесно да довърши онова, което Ксандрия остави неизказано: докато срещна теб. Ксандрия бе твърдо решена да постигне целта си. Реджина се боеше да й го позволи.

Обнадеждена, Ксандрия продължи разпалено:

— Не мога да пропусна и факта, че Слейд е изключително щедър човек. Прекалено щедър! Както сама се досещаш, той не разполага с много пари, защото работи за Чарлз на заплата. Но е изключително скромен и пестелив и рядко харчи пари за себе си. Твърди, че можел да преживява с оскъдни средства. И какво, мислиш, прави той със своите спестявания? Подарява ги.

— Какво?

— Слейд е твърде скромен и едва ли някога ще ти признае заслугите си, но най-новото мисионерско сиропиталище в града е построено изцяло с негови средства. Той сам осигури цялата сума, която бе необходима за изпълнението на проекта. С годините съм забелязала, че Слейд е изключително привързан и милостив към сираците.

— Привързан към сираците — повтори замислено Реджина. Прииска й се да заплаче. Такива благородни пориви бяха доста красноречиви и достойни за възхищение. Слейд очевидно намираше някакво духовно сходство между себе си и бездомните дечица.

Реджина се замисли за респектиращия бизнесмен, с който се бе сблъскала в неговия офис и за изтънчения джентълмен, който изисканите дами в Сан Франциско се надяваха да прелъстят. Мислеше за човека, който работеше усърдно и всеотдайно за друг, не за самия себе си, и който живееше като аскет, за да построи домове за сираците. Този човек бе неин съпруг, но за нея си оставаше напълно непознат. А нима всичко това наистина бе чак толкова изненадващо? Нима от самото начало не бе съзряла добрината и благородството в душата му? При първата им среща го бе възвеличала като свой герой, беше го възприела като истински джентълмен, прикрит зад фалшивата непроницаема маска на грубостта и безразличието. Навярно все пак вече знаеше за него всичко, което й бе нужно да знае.

— Не бива да се отказваш от Слейд — прошепна приглушено Ксандрия.

Реджина само клатеше глава, докато си възвърна способността да говори.

— Зная, през цялото време съм знаела, че дълбоко в себе си той е добър човек. — Тя избърса припряно очите си. Слейд беше повече от добър човек — но, проклет да е, той я изостави, напусна я, направи живота й непоносим.

Ако знаех, никога нямаше да те напусна.

За миг Реджина сякаш забрави да диша. Нима така грижливо пазената й фалшива самоличност наистина бе от такова огромно значение за нея? Можеше ли да се осмели да даде още един шанс на сложния и труден човек, който все още бе неин съпруг? Защото, ако останеше негова съпруга, двамата ги очакваше или опияняващо щастие, или потресаваща катастрофа — средно положение нямаше. Можеше ли да рискува чувствата си отново?

— Ако просто си седиш тук, в къщата на чичо си, никога няма да го опознаеш — долетя до слуха й приятният глас на Ксандрия. — Ако Слейд ти даде развод и се върнеш при роднините си в Англия, със сигурност никога няма да разбереш що за човек е.

Реджина вдигна очи към жената срещу себе си, а решимостта й сякаш се топеше. А нима вече не бяха натрупали непреодолима доза отчуждение помежду си — вчера в неговия офис, когато се видяха за пръв път след злополучната раздяла?

— Не бива да действаш прибързано. — Ксандрия стисна окуражително ръката й. — И заповядай на вечеря днес. Моля те, ела. Опитай се да опознаеш съпруга си поне малко, преди да предприемеш решителната крачка.

Това звучеше разумно и логично. Но нямаше нищо разумно в първобитното вълнение, което неочаквано се зароди в гърдите й. Реджина кимна — безмълвен знак, че поканата на Ксандрия е приета безрезервно.