Бренда Джойс
Тайни (16)

15

— Вие, Елизабет Сейнт Клер, готова ли сте да вземете този мъж, Слейд Деланза, за свой съпруг, да го обичате и почитате, докато смъртта ви раздели?

Съдията задаваше въпроса си за втори път.

Реджина стоеше права до Слейд в трапезарията на голямата къща. Зад тях бяха членовете на семейството; пред тях стоеше съдия Бен Стайнер. Нямаше гости, нямаше орган, нямаше дори свещеник, само две малки вази с цветя украсяваха оскъдния интериор на стаята. Омъжваше се в обикновено ранчо в Калифорния, а не във внушителна катедрала в Лондон. Не присъстваха нито родителите й, нито братята й, нито сестра й със своя съпруг. Нямаше нито един член от нейното семейство.

Тя бе облечена в обикновена бяла рокля с висока яка и буфан ръкави. Дрехата беше съвсем прилична, но не беше онзи приказен тоалет, за който винаги бе мечтала. Носеше букет оранжеви рози, откъснати направо от градината, но нямаше воал. Церемонията по нищо не приличаше на онова грандиозно тържество, което цял живот си бе представяла.

Но това не беше подходящият момент да търси разликите, да съжалява или да се притеснява.

Откакто бе влязла в стаята, Слейд не я бе удостоил с нито един поглед. Стоеше до нея, неподвижен и скован, като усърден войник на своя пост. Но в първия момент, в който тя се бе появила на прага, хванала Рик под ръка, той не само я бе погледнал — беше зяпнал удивен, е очи, в които проблясваше несдържано одобрение. В този момент Реджина се бе чувствала като огромна топка от нерви и откритото му одобрение й донесе истинско облекчение. Но и това се оказа временно. Когато Бен Стайнер сложи началото на церемонията, Реджина отново бе обзета от безпокойство и разяждащо чувство за вина.

Най-после Слейд се обърна към нея. Очите му бяха огромни и пълни с неверие. Реджина срещна погледа му и в миг разбра, че ако думите не се изтръгнеха от устните й в този момент, ако го подложеше на това унижение пред очите на хората от семейството му, Слейд никога няма да и прости.

Дали наистина можеше да го направи? Можеше ли да продължи тази измамна игра? Това, което вършеше, беше недопустимо и грешно.

Бен Стайнер впери напрегнат поглед в нея. Някъде зад гърба й Рик се изкашля. Розовата рокля на Виктория прошумоля нервно. Жозефин неспирно подсмърчаше. Чернокожата икономка беше плакала през целия ден. Една дъска изскърца откъм пода, когато Едуард премести тежестта на тялото си от единия на другия си крак. А точно до нея Слейд отново се обърна напред, безмълвен и суров като мъченик, готов безрезервно да приеме своята жестока съдба.

— Да — прошепна Реджина.

Бен Стайнер въздъхна с облекчение.

Реджина погледна плахо Слейд. Погледът й беше замъглен от внезапно бликналите сълзи. Направи го! Току-що бе направила немислимото — измами мъжа, когото безумно обичаше. Той упорито отказваше да срещне погледа й, вперил взор в стената над съдията.

— В такъв случай ви обявявам за законни съпруг и съпруга — заяви Бен Стайнер. После се усмихна на Слейд. — Можете да целунете булката.

Слейд не се помръдна. Едно мускулче на брадата му бясно пулсираше. Реджина се изпоти обилно, този път повече от когато и да било. Мили боже, беше го направила! Но продължителното й колебание очевидно бе разстроило нейния съпруг. Как би могла да му обясни странното си поведение? И как би могла след време да оправдае пред него хладнокръвната си измама?

Внезапно Слейд се обърна към нея, наведе се и бегло докосна устните й със своите. Допирът беше едва доловим и приключи още преди да е започнал. Само за миг очите му срещнаха нейните. Реджина едва успя да му отправи плаха усмивка в отговор, а една тежка сълза бавно се плъзна по влажното й лице. Погледът му сякаш се напрегна. Още миг очите им останаха преплетени, а после, за нейна огромна изненада, той избърса сълзата й с връхчетата на тромавите си пръсти, Слейд извърна поглед от лицето й точно в момента, в който двамата се озоваха наобиколени от останалите членове на семейството.

Съдия Стайнер въздъхна отново.

Реджина преглътна мъчително. Тя потърси припряно носната си кърпичка и избърса влажните си очи. Всички съжаления и притеснения, които допреди миг бяха тормозили съзнанието й, сега се стопиха във въздуха. Вече беше съпруга на Слейд. Или поне си мислеше, че е така. Отчаяно се надяваше да е така. Беше се омъжила за него под чуждо име, но нали беше тя, Реджина, която произнесе брачния обет. И нали тя, Реджина, получи неговия пръстен, а не Елизабет Сейнт Клер. Единствено тя се бе заклела да го обича и почита през остатъка от живота си, докато смъртта ги раздели. Тя потръпна и едва сега забеляза Едуард, който поздравяваше сърдечно Слейд. Едуард се усмихваше, но не и Слейд.

Очите им се срещнаха над рамото на Едуард, този път за по-дълго. Дъхът й замря. Не й се отдаваше да разчете изражението на лицето му, също както не беше успяла да определи смисъла на нежния жест преди миг. Надяваше се, че е бил продиктуван от искрена загриженост за нея. Защото какво друго бе могло да го накара да избърше онази сълза?

Но без значение какво си мислеше Слейд в момента, сега никой не бе в състояние да отрече простичкия факт, че тя е негова съпруга. Той беше най-чувствителният и сложен характер, който бе срещала през живота си. Той бе истинска енигма, но тя го обичаше. А сега се взираше напрегнато в него, разглеждаше внимателно необикновения му профил, копнееше за него… Бе сигурна, че цял живот дъхът й ще замира, когато мъжествената му фигура внезапно се изправи пред очите й. Сърцето й се обърна. Бурно вълнение и напрегнато очакване събудиха тялото й за нов живот.

Ако трябваше да започне всичко отначало, отново щеше да постъпи така.

Рик пристъпи към нея и бащински я привлече в обятията си. Прегръдката му беше топла и сърдечна.

— Добре дошла в семейството.

— Благодаря — едва намери сили да му отговори тя.

Но Рик вече й бе обърнал гръб и в момента се здрависваше със съдията. Докато обгръщаше с поглед фигурата на Виктория, която се приближаваше самоуверено към нея, Реджина зърна с ъгълчето на окото си сърдечната прегръдка, с която Жозефин даряваше съпруга й. Той й отвърна с печална усмивка. Реджина напрегна слуха си. В момента Слейд проронваше:

— Но ти си мислеше, че няма да доживееш този ден.

— От години се моля да видя това — отвърна просълзена икономката. — Сега всичко ще се подреди и ще бъдеш щастлив. Повярвай на Жожо, мили.

Реджина копнееше да чуе отговора на Слейд, но повече не можеше да протака — време беше да насочи вниманието си към Виктория. За нейна изненада на устните й играеше широка усмивка.

— Поздравления, скъпа — възкликна въодушевено майката на Едуард и целуна Реджина по лицето. — Добре дошла в семейството, Елизабет.

Реджина не смееше да се помръдне. В очите на Виктория проблясваше веселие и чисто женско съучастничество. Нямаше грешка и в тона, с който произнесе фалшивото й име. Тази жена знаеше, че младата булка е само една измамничка.

— Елизабет? — пророни лукаво тя. — Нещо не е наред ли? Зле ли се чувстваш? Мога ли да ти помогна с нещо, Елизабет?

Реджина просто я гледаше с широко отворени очи. Майката на Едуард знаеше всичко. Знаеше. Освен това тази жена я мразеше още от самото начало. Реджина вече си представяше как другата извършва нещо ужасно — като например да я унижи сега, да разкрие истинската й самоличност броени минути след сватбената церемония. Тя потръпна. Нямаше представа каква ще бъде реакцията на Слейд, ако узнаеше истината по този начин.

Виктория се разсмя.

— Не се притеснявай, скъпа, можеш изцяло да разчиташ на мен. — И с тази загадъчна заплаха — защото думите й наистина прозвучаха като заплаха — Виктория се отдалечи от нея, поклащайки плавно бедра.

За миг Реджина затвори очи. По тялото й отново избиха капки студена пот. Мили боже, какво беше направила. Трябваше да бъде подготвена, че някой бе могъл да открие измамата й, за да се измъкне от неблагоприятната ситуация. Но не беше. Какво ли възнамеряваше да предприеме сега Виктория? Реджина беше изплашена; очакваше всеки момент да се случи най-лошото.

Трябваше да разкаже всичко на Слейд. И то колкото е възможно по-скоро.

Но същевременно се боеше да му разкрие истината. Трябваше да намери правилен подход. Имаше нужда от време — време, за да може той поне малко да се влюби в нея и да й прости спестяването на тази болезнена истина. И най-важното, след като я обикнеше, тя щеше спокойно да му разкрие цялата истина — че любовта й към него я бе подтикнала да запази тази тайна, скътана дълбоко в душата й.

Широко усмихнат, до нея спря Едуард. Реджина бе пронизана от ново мъчително съмнение. Тя наистина харесваше Едуард, но не можеше да изпитва увереност, че и той не е посветен в истината. През изминалите няколко дни, откакто й бе помогнал да намери сватбената си рокля, беше започнала да си мисли, че подозренията й са безпочвени и предизвикани единствено от тревогата и разяждащото й чувство за вина. Сега обаче недоверието проникна дълбоко в душата й. Беше толкова лесно да предположи, че този мъж знае истината и доверчиво я е споделил със своята родна майка. Тя се взираше напрегнато в него. В очите му обаче не съзираше нищо освен радост и искрено задоволство. Всякакви други мисли, които биха могли да тормозят съзнанието му, в този ден бяха потиснати от очевидното му задоволство от днешното събитие.

— Как се чувства красивата булка? — попита я ухилен той.

Реджина навлажни нервно устните си.

— Добре. — Не искаше дори да си помисля, че Едуард е способен да я предаде. Наистина го харесваше. А в момента просто не знаеше какво да мисли.

— Какво не е наред?

Тя прехапа устни, а погледът й се плъзна към нейния съпруг. Той стоеше в другия край на стаята заедно с баща си и съдията Стайнер и ги наблюдаваше като ястреб, готов да се хвърли към плячката си. Реджина успя да се усмихне нервно на Едуард, притаила в сърцето си бегла надежда, че съпругът й ще дойде при нея. Той обаче не направи и крачка.

— Просто съм малко замаяна.

Едуард пое загрижено ръката й.

— В това няма нищо странно. Вероятно и аз щях да се чувствам така, ако току-що съм произнесъл тези обвързващи обети. Имаш ли някакви скрити мисли, Елизабет?

Тя го погледна внимателно.

— Не и по отношение на Слейд.

Едуард я изучаваше с поглед. Когато усмивката се върна отново на устните му, беше все така свежа и обезоръжаваща, като винаги досега. Но в очите му пробяга тъмна сянка. Той явно бе схванал скрития смисъл в посланието й. И понеже беше джентълмен, предпочете да го пренебрегне.

— Добре. Вие двамата сте прекрасна двойка. — В следващия миг усмивката му се стопи и лицето му придоби непривично сериозно изражение. — Можеш да ми вярваш.

Реджина потисна неволния си стон. Едуард съвсем не беше пренебрегнал двоякия смисъл на думите й; сега той й изпращаше свое скрито послание. Тя обаче нямаше сили да му отговори.

Едуард се наведе и едва доловимо докосна влажното й от сълзи лице.

— Няма на този свят друг човек, когото да уважавам повече от брат ми Слейд. — Усмивката отново сияеше на устните му, обградени от мрежа игриви бръчици. — А сега ти си негова съпруга.

Реджина наблюдаваше мълчаливо гърба му, докато се отдалечаваше бавно от нея. Значи Едуард също знаеше. Тя беше сигурна, че той е вложил точно този смисъл в думите си: че независимо от нейната самоличност сега тя е съпруга на Слейд и че той ще я уважава като такава. Мили Боже, нима всички останали, освен самия Слейд, бяха нейни мълчаливи съучастници в този маскарад? Несъзнателно погледът й се плъзна към нейния свекър. Рик я наблюдаваше внимателно, също като самия Слейд, който сега стоеше до баща си с непроницаемо изражение на лицето. Доволен и щастлив, Рик вдигна към нея пълната си чаша.

— За булката! — извика възторжено той. После отправи непривично топъл поглед към сина си. — И за младоженеца! За младото семейство! И за бъдещето!

 

 

Той не дойде. Изобщо нямаше да дойде. Сега Реджина беше сигурна в това.

Беше почти полунощ. Чакаше го вече няколко часа, откакто бе приключила вечерята. Облечена беше в тънката си копринена нощница с цвят на слонова кост, която толкова много го бе впечатлила в онзи ден, в който влезе в стаята й да я събуди, фееричната дреха беше е висока яка и дълги ръкави, изработена от толкова фин плат, че прекрасно подчертаваше всяка извивка на разгорещеното й тяло. Още по-скандален беше фактът, че под нощницата не беше облякла абсолютно нищо.

След вечеря Реджина се изкъпа, парфюмира и прекара безбожно дълго време в ресане на дългата си коса, в която проблясваха закачливи медни оттенъци. После се плъзна в леглото, придърпа завивката около талията си и зае примамлива съблазнителна поза. Но Слейд не дойде и сега вече беше сигурна, че изобщо няма да навести новобрачното им ложе.

Реджина не бе на себе си.

Слейд открито й бе заявил, че се жени за нея заради парите й. И все пак тя очакваше от него да бъде неин съпруг в пълния смисъл на думата. Дали надеждата й беше сляпо заблуждение? Хрумна й, че привлекателният й мъж въобще не си е търсил истинска съпруга, а само богата наследница. Тя, Реджина, беше тази, която искаше съпруг — искаше Слейд.

Тя спусна босите си нозе на гладкия под, а очите й се изпълниха със сълзи на обида и гняв. Тази вечер бе оставила едната врата към стаята си приканващо отворена. Сега надникна през оскъдния отвор. Навън нямаше и намек за мъгла. Небето беше мастиленосиньо, осветено от ослепителната пълна луна. А в дъното на двора, в стаята на Слейд, всички лампи пръскаха ярка светлина.

Той също не спеше.

Беше й нужен само миг, за да вземе решение, над което дори не се осмеляваше да размисли. Реджина се плъзна през процепа на вратата. Един поглед наоколо й подсказа, че цялата къща е потънала в нощна тъмнина. Когато подмина шадравана, забави крачка.

И двете врати към стаята му бяха широко отворени, но мрежата беше спусната зад тях. Сърцето й биеше оглушително. Гърдите й натежаха от вълнение. Нощта беше хладна и свежа, но дори под ефирната материя на нощницата тялото й се обля в пот. Онова, което смяташе да извърши, беше нещо изключително дръзко, немислимо агресивно. Повечето млади дами с удоволствие биха приели липсата на внимание от страна на своите съпрузи. Реджина се поколеба. Никога преди не беше действала толкова импулсивно, тъй решително. И все пак не можеше да се спре, не се осмеляваше дори да се замисли. С една решителна крачка тя пристъпи в светлата пътека, осветена от лампите на неговата стая, и надникна предпазливо през мрежата на вратата.

Когато обаче понечи да почука, ръката й замръзна във въздуха. Сърцето й се преобърна. Слейд седеше на леглото си, облечен само в чифт оскъдни летни слипове. На масичката до леглото му стоеше чаша бренди и нощна лампа. Съпругът й обаче не четеше, не пушеше и не правеше нищо конкретно. Просто си седеше на леглото, буден и сам.

Реджина потръпна. Според нейните представи мъжът насреща й беше напълно гол. Не биваше да гледа, но вече нямаше сили да откъсне поглед от него, нито да спре бесните удари на сърцето си. Дишането й се накъса. Въпреки хладния морски бриз по кожата му блестяха кръгли капчици пот. И макар позата му да беше нехайна и отпусната, тялото му изглеждаше напрегнато. Мускулите на ръцете и гладкия му корем се свиваха при всяко бегло движение. Краката му бяха дълги и гъвкави.

Соленият бриз близна ръбчето на копринената й нощница, погали голите й нозе, бедрата й, гърдите и. Зърната й бяха болезнено твърди. Смутена, Реджина обгърна бюста си с ръце. За нищо на света нямаше да се върне в своята стая и да седне на леглото будна и сама.

Тя преглътна. Въпреки твърдата решимост сега цялото й същество бе завладяно от хлапашко малодушие. Тя вдигна колебливо ръка, за да почука на вратата.

— Колко време смяташ да стоиш така? — долетя отчетливо гласът на Слейд.

Реджина подскочи от изненада. До момента дори не беше предполагала, че е възможно присъствието й да бъде забелязано. Кръвта се отдръпна от лицето й. Почувства се като хлапак, уловен да върши нечувани пакости.

Слейд се изправи и впери нетрепващ поглед в нея. Стойката на тялото му беше решителна, а очите му излъчваха опасен блясък. Приличаше на човек, готов за люта битка.

Прииска й се да избяга. Но не можеше.

— С-Слейд.

— Какво си мислиш че правиш?

— Аз… — Гласът й изневеряваше. — Н-не мога да з-заспя.

Той направи крачка към нея и се закова на място. Остана там, в средата на стаята, окъпан от ярката лунна светлина. Прозрачната мрежа разделяше пространството помежду им. Погледът му обходи бавно фигурата и от главата до петите. Веждите му се свъсиха гневно.

— Едва ли ще заспиш, ако стоиш права пред стаята ми.

Реджина остана изумена. Беше стигнала толкова далече, а Слейд отказваше дори да я покани в стаята си. В съзнанието й неканен изплува споменът за официалната вечеря след сватбеното тържество. През цялото време той бе седял до нея почти без да говори. Не беше груб, а напрегнат и затворен в себе си. И кой знае защо, не беше докоснал нито шампанското, нито виното, което му беше сервирано. Тогава Реджина беше твърде погълната от собствените си мисли, за да се опита да проумее причините за поведението му. А сега дори не се осмеляваше да гадае.

— И какво, по дяволите, правиш пред вратата на моята стая?

— Аз… — В момента беше неспособна да изтъкне каквато и да било разумна причина. Лицето й пламна отново. Той я гледаше решително и нито за миг не измести погледа си от лицето й. Изражението му беше мрачно.

Опитът й да пророни и дума се оказа обречен на провал. Погледът й неизменно се плъзгаше по голото му, влажно от пот, тяло, по гладкия му твърд корем. Никога преди не беше виждала мъж по бельо. Но това не беше просто някой мъж — беше нейният съпруг, човекът, когото обичаше. Шортите му привличаха вниманието й, както магнитът привлича метал. Ленената материя беше тъмна и непроницаема за нейния поглед.

— Връщай се в стаята си — нареди й Слейд.

— Д-днес е нашата първа брачна нощ.

Лицето му потъмня от гняв.

— Мислиш ли, че не го знам?

Ужас изпълни душата й.

— Няма ли да ме поканиш да вляза?

Погледът му се плъзна по фигурата й.

— Не. Върви си. Ще се видим на закуска.

Реджина беше повече от шокирана.

Въпреки острите си думи Слейд не й обърна гръб. Всъщност той изобщо не се и помръдна. Краката му все още бяха раздалечени в отбранителна поза. Диафрагмата му се повдигайте учестено и неравномерно. Оскъдните му слипове изглеждаха препълнени, ленената материя заплашваше да се пръсне.

— Предупреждавам те — изръмжа Слейд.

Реджина преглътна мъчително. Жените трябваше да се подчиняват на съпрузите си. Но ако го послушаше сега, всичките й мечти щяха да рухнат в прахта. Не можеше да проумее защо Слейд я отпраща, но женският й инстинкт й подсказваше, че думите са в противоречие с чувствата му. Вкопчила пръсти във вратата, тя я отвори и направи решителната крачка напред.

Очите му се разшириха.

— Какво си мислиш, че правиш?

А после я погледна, сякаш виждаше всичко през ефирната материя на нощницата й.

Реджина си припомни, че отдолу не носи абсолютно нищо. Лицето й се обагри в руменина. Странна топлина и непозната влага пареха между краката й, където в момента плътта й пулсираше болезнено. Тя обгърна гърдите си с ръце.

— Това е нашата първа брачна нощ.

— О, не! — възкликна гневно Слейд. — Върви си! Махай се! Веднага!

Реджина не вярваше на ушите си.

— Какво?

— Чу ме правилно — изрече сковано той. Лицето му пламтеше повече от нейното. Капчиците пот по кожата му се сгъстиха. — Вън! Излизай!

Реджина нямаше време за размисъл. Ако някога трябваше да действа, това беше най-подходящият момент. И тя го направи. Гъвкавото й тяло се приближи към него, а ръцете й се озоваха върху влажните му твърди гърди.

Слейд се напрегна. Явно не вярваше на очите си.

— Т-тази вечер т-трябва да бъдем заедно — едва успя да промълви Реджина.

Слейд сякаш се съвзе и вкопчи болезнено пръсти в китките й.

— Не.

Реджина не чувстваше болката в ръцете си. Бедрата й се отъркаха в неговите. Кръвта сякаш кипна във вените й, По тялото й мина мъчителна тръпка. Тя поклати глава, неспособна да говори, и се притисна към него.

В следващия миг слабините им се срещнаха — пламък срещу пламък, с надежда и жар. Слейд потръпна.

Реджина простена, изумена от странното чувство.

Слейд стисна решително зъби.

— Не го прави! — Но не се отдръпна от нея.

— Кое? — попита Реджина, натежала от сласт. Клепките й трепнаха и се затвориха. Бедрата й сякаш се събуждаха за свой собствен живот, неистово притиснати към твърдата му мъжественост. Гърдите й се повдигаха учестено и докосваха голата му плът. Нощницата прилепна безпомощно към тялото й, влажна от пот и напълно прозрачна.

Слейд не се помръдна, но тялото му пулсираше, опряно плътно в нейното. Облян в лепкава пот, той се бореше за всяка глътка въздух. Ръцете му се вкопчиха още по-здраво в китките й. Реджина простена, но не от болка. Той отдръпна тялото й на инч разстояние от своето.

— Не мога да повярвам. — Гласът му беше приглушен и плътен. — Аз съм в ролята на светеца, а ти си глупачката.

Реджина отвори очи. Сърцето й сякаш замря, а после заблъска безумно в гърдите й. Не беше очаквала да види такава несдържана страст в очите му; не беше готова да зърне такова диво обещание. Краката й се подкосиха. Погледът му се плъзна по тялото й, спря се подробно на щръкналите зърна на гърдите й, на болезнената гънка между бедрата й. Реджина се досети, че очите му проникват през ефирната материя. От устните й се изплъзна несдържан стон. Не можеше да понесе огромното разстояние между телата им. Опита се да се откъсне от желязната хватка на ръцете му, да почувства първичната сила на гърдите му.

— Предавам се — прошепна Слейд, очите му проблеснаха с опасен пламък, гласът му съдържаше грубо предупреждение.

Той обгърна лицето й в топлите си длани и започна да я целува така, както мъж целува жена, която обича от цялата си душа и която не е виждал от много дълго време.

Реджина простена, обгърна раменете му и се потопи в магията на жадните му устни. Тази целувка не беше мека, нежна или закачлива. Нямаше нищо общо с целувката, която бяха споделили на път за Мирамар. Не приличаше и на онази, която я остави зашеметена на брега. Тази целувка не познаваше граници и забрани. Тази целувка беше неустоимо вълнуваща, дълбоко интимна. Слейд пиеше ненаситно аромата и вкуса на устните й, а когато понечи да проникне с езика си вътре, Реджина не намери сили да му се възпротиви. Дори не докосваше тялото й, цялото му внимание бе съсредоточено единствено върху лицето й. Никога никой не я беше целувал по този начин и Реджина твърдо вярваше, че никога няма да й се случи друг път. Светът загуби реалните си очертания, тя загуби представа за място и време и всичко друго стана незначително — всичко освен Слейд. А когато най-сетне той откъсна устните си от нейните, внезапно връхлетялото я чувство за непоносима загуба я връхлетя с такава острота, че краката й се подкосиха и тя политна неудържимо към земята. Слейд я задържа.

— И двамата ще съжаляваме за това — промълви задъхан той и внимателно я отпусна на земята. Дъхът й замря. В очите му бушуваха необуздани пламъци. Когато дланите му отново обгърнаха лицето й, в гласа му прозвуча благоговение. — Никога — прошепна дрезгаво Слейд, — никога в живота си не съм виждал толкова красива, толкова привлекателна жена. Никога.

Реджина мъчително изхлипа.

Той отново се нахвърли върху устните й — с цялата си жажда, с целия си дълго сдържан плам. Реджина му отвърна без колебание, защото същата неудържима страст, която го изгаряше и ръководеше, се бе прехвърлила и у нея. Целувката му беше всичко, за което някога беше мечтала — всичко, и много повече.

Ръцете му се плъзнаха по голите й рамене, оставиха горещи следи по кожата й. Реджина отчаяно копнееше Слейд да притисне тялото й със своето, да довърши яростната атака, която бе подхванал, но той не го направи. Жадуваше да почувства силата и твърдостта на напиращата му мъжественост, но когато устреми бедрата си към него, той отказа да ги посрещне.

Внезапно Слейд откъсна устните си от нейните. Реджина се почувства ограбена, предадена, готова да избухне в сълзи. Ноктите й начертаха парещи следи по раменете му. Тялото й се извиваше неудържимо. Ефирната материя на нощницата, прилепнала по влажната й кожа, подсилваше безпомощната й агония.

— Бързаш — прошепна задъхано Слейд. — Много бързаш. — Той обгърна гърдите й с длани, сякаш искаше да запознае пръстите си с чувствителната плът. Играеше си със зърната й, а дишането му стана накъсано и учестено. Реджина се гърчеше неудържимо. Ръцете му се плъзнаха към стегнатата плът на корема й, а после надолу и надолу. Реджина се напрегна, изпълнена с очакване, с груба и първична нужда.

Очите им се срещнаха. Едри капки пот се стичаха по челата им, когато Слейд коленичи пред нея, а погледът му бе така напрегнат, че извика смътен страх в душата й. Ръцете му прекъснаха своето изследване едва на сантиметри от туптящата й женственост. Реджина осъзна шокирана, че тазът й се гърчи под горещите му длани. Нищо обаче не беше в състояние да сложи край на този първичен танц.

— Да — извика приглушено Слейд и притвори очи. Миг по-късно пръстите му притиснаха ефирната материя на нощницата й и си пробиха път между бедрата й. Ръката му търсеше и опипваше, разтваряше нажежената плът и я изследваше, сякаш коприната беше неделима част от тялото й. Изведнъж Реджина бе залята от разтърсваща вълна на удоволствие.

Едва когато спазмите замряха, тя осъзна какво е сторил Слейд. Сега той надипли гънките на нощницата около кръста й, а голите му пръсти се плъзнаха по нея като огнени езици. Горещият му дъх докосна кожата й. Тялото й отново се изпълни с живот. Показалецът му се пъхна напрегнато в трептящата й плът и Реджина си помисли, че може да умре, и го скоро.

— Прекрасна си — прошепна Слейд и сведе глава към нея.

Реджина извика мъчително, когато езикът му начерта влажна пътечка по разголената й женственост. Понечи да го спре, но в следващия миг всякакви протести останаха забравени. От гърлото й се изтръгна задавено ридание. Езикът му кръжеше по плътта й — нежно, неуморно, безмилостно. Тялото й потръпна и се отдаде на мощното безпаметно удоволствие.

Мигом Слейд се повдигна над нея и я притегли в обятията си. Бесните пулсации на тялото й още не бяха замрели, когато Реджина почувства набъбналия му член да се устремява между бедрата й. Слейд обсипа с целувки лицето й, шията й, устните й.

— О, господи — простена той и я погледна като обезумял. — Почти стигнах до края. Ще бъде кратко.

Реджина почти не го чуваше. Не разбираше смисъла на думите му и дори не се опитваше да го проумее. Знаеше само, че отчаяно желае този мъж. Бедрата й се надигаха диво към голата му длан, плътта й се търкаше грубо в крака му.

— Не е това, което искаш — пророни дрезгаво Слейд и опря члена си в нея. Беше влажен и твърд. Целуна я отново — дълбоко и грубо, а ръцете му притиснаха безмилостно бедрата й към пода. — Прости ми.

Миг по-късно пенисът му навлезе в туптящата й плът. Беше голям, невероятно голям, но болката я прониза само за един кратък момент, преди да го усети в себе си — властен, пулсиращ и твърд. Дъхът му се превърна в задавен хрип. Устните му докоснаха чувствителната кожа на врата й. Реджина не можеше да понесе подобно напрежение и миг по-дълго. Тазът й се устреми към него.

От устните му се изтръгна ликуващ смях. Членът му навлезе по-дълбоко. После се отдръпна. Движеше се в нея, както револвер се плъзга в напоен с масло кобур — бързо и гладко. Последва ослепителна експлозия. След поредния тласък, мощен и дълбок, Реджина извика оглушително; а плътта й се сгърчи конвулсивно около него. Този път удоволствието бе толкова наситено, че светът около нея притъмня. После извика и Слейд, а миг по-късно се отпусна тежко върху нея.

Изтече може би минута, а може би цял час. Той се отдръпна и приседна отстрани на пода.

— По дяволите — пророни мрачно Слейд. — Заболя ли те?

Реджина лежеше до него, отпусната и останала почти без дъх, отмаляла от шеметната физическа наслада, която бе изпитала вече три пъти. Много бавно тя отвори очи и го погледна. Погледът му бе напрегнат и вторачен в нея. Очите му все още искряха от вълнение, но изражението му беше мрачно и тревожно. Реджина се усмихна и се запита дали онази пламенна любов, която чувстваше в сърцето си, се чете в погледа й и дали не е изписана в усмивката на устните й.

— Не — прошепна тя и докосна устните му с връхчето на пръста си. — Невероятно беше, Слейд. Ти си невероятен.

Той сякаш се напрегна.

— Слейд! — Тя приседна неуверено на пода. Очите му бяха огромни и жарки. Реджина вкопчи пръсти в раменете му и впери поглед в красиво изсеченото му лице, в болезнено съвършената извивка на устните му. Задавено прошепна името му. Вече не се опитваше да прикрива чувствата си от този мъж.

Той обгърна нежно ръката й в горещата си длан и прошепна:

— Ще бъде дълга нощ.