Бренда Джойс
Тайни (23)

22

Реджина не можа да заспи. В съзнанието й отново, и отново се прожектираха паметните събития от дома на Чарлз Ман. Слейд изглеждаше толкова спокоен и ведър, сякаш бе напълно различен човек. Ведрите му усмивки, сухият хумор и топлият напрегнат поглед бързо се превърнаха в най-скъпите спомени в ума й. И онова деликатно подчертано собственическо докосване по рамото. Или онзи незабравим момент, в който всички станаха свидетели на безграничната любов от страна на неговия работодател и верен приятел.

В този миг Реджина се оказа неспособна да сдържи собствените си щастливи сълзи — плачеше със Слейд и заради Слейд, разтърсена до дъното на душата си и благодарна, че поне тук има истински баща, който го обича безусловно.

И понеже сънят упорито й се изплъзваше, Реджина неволно сравняваше това кратко време с вечерите, прекарани в Мирамар. И неизменно, колкото и да беше несправедливо, съпоставяше Чарлз и Рик. Разликите бяха космически. Топлината и сладкият уют в дома на Ман създаваха атмосферата, която трябваше да цари във всяко семейство. Тази мисъл я изпълваше със съжаление, изпълваше я с гняв. Никога не бе видяла подобна топлота в дома на Виктория и Рик. И все пак тя прекрасно знаеше, че Рик обича Слейд не по-малко от Чарлз Ман. Би заложила цялото си наследство на това свое убеждение. И защо ли Рик бе толкова заслепен, че отказваше да разкрие пред сина си своята безгранична любов? Защо трябваше непрекъснато да го дразни, да го обижда?

Но и Слейд далеч не беше същият в Мирамар. Защо ли не можеше просто да се отпусне и да покаже пред Рик и добрата си страна? Реджина започваше да подозира, че съпругът й умишлено предизвиква баща си, че целенасочено се стреми към безсмислените му обиди. Но защо? Откъде ли бяха тръгнали странните им взаимоотношения? Тя можеше само да се радва, че поне в Сан Франциско Слейд има второ любящо семейство в лицето на двамата Ман.

Реджина бе твърдо решена да стигне до дъното на блатото; тя искаше отговори. Искаше да види между Слейд и Рик отношения, които поне да не й напомнят час по час за озлобени кучета, озверели за капка чужда кръв. Каквито и вражди да бяха имали в миналото, сега нямаха причини да стоят настръхнали един срещу друг. Време беше и двамата мъже да заровят томахавката.

Кой ли беше истинският Слейд? Интуицията й подсказваше, че това са две страни на един и същи човек. В съзнанието й внезапно изникна сравнението между пустинята и топъл парник: в горещите пясъци на пустинята оцеляваха само най-силните, най-жилавите екземпляри, но в плодородната почва на оранжерията дори и най-крехките видове разцъфваха в пълната си красота. Мирамар цъфтеше, но беше емоционална пустош. Слейд трябваше да подхранва силата на своите емоции, ако искаше да оцелее там. Бе имал нещастието да бъде изоставен от майка си още като невръстно момче и да попадне на баща, поставил на пиедестал по-големия си син, неспособен да дава воля на чувствата си към него самия. В обкръжението на семейство Ман обаче нямаше нужда от предпазна броня. Крехките му чувства, уязвимата му страна бе обградена с любов и съчувствие. Тук той можеше да бъде себе си самия.

През изминалата нощ Реджина отново се бе влюбила в своя съпруг.

 

 

В този момент утринната тишина на преддверието бе нарушена от настойчивия звук на входния звънец. Обхвана я безпаметно очакване. Струваше й се, че е прекарала целия си живот в очакване на Слейд. В действителност от предната вечер Реджина нямаше търпение да го види отново. Как ли щяха да подхванат този нов етап в своите взаимоотношения? За нея поне това беше едно ново начало. Слейд очевидно го възприемаше по същия начин.

Миг по-късно съпругът й бе въведен в приемния салон. Реджина спря да крачи неспокойно из стаята и грижливо прикри всякакви следи от нервност по лицето си. Когато се обърна, очите й срещнаха погледа му. При вида му очите й се разшириха от изумление, сърцето й замря.

Не знаеше какво е очаквала да види, но със сигурност не беше елегантният господин, който стоеше невъзмутимо пред нея. Облечен в бяло сако с двуредно закопчаване, ушито по последния вик на модата, и мръснобелите панталони, Слейд бе самото въплъщение на класическата небрежна елегантност. На краката му блестяха меки, бели спортни обувки. Косата му бе гладко причесана настрани. Носеше дори бяла сламена шапка, макар Реджина да не можеше да си представи как ли ще изглежда с нея.

Сащисана, Реджина не съумяваше да прикрие откритото възхищение в погледа си. Но той самият бе толкова погълнат от нейната външност, че лицето й поруменя от удоволствие. Тази сутрин се бе облякла по-внимателно от всякога с единствената надежда да го впечатли. Пастелният костюм в кремави тонове подчертаваше тена на кожата й и идеално подчертаваше фигурата й. А Слейд определено изглеждаше впечатлен: в погледа му проблясваха искрици на нескрито одобрение. Реджина се смути, сякаш двамата не бяха вече споделили цялата гама от интимности, възможни между мъж и жена.

В неговата усмивка обаче нямаше и искрица свян. Гласът му прозвуча, преливаш от обещания:

— Здравей.

— Добро утро… Слейд.

Той пристъпи напред и кавалерски й предложи ръка.

— Навън е студено. Имаш нужда от връхна дреха.

Кой знае защо, милата му загриженост и собственическият жест й доставиха невероятно удоволствие. Тя наметна припряно плътната си пелерина. Докато излизаха от къщата, с всичките си сетива Реджина се наслаждаваше на допира на неговата ръка върху тялото. Слейд внимателно я насочваше по широкото каменно стълбище и покрай добре поддържаната морава досами градския тротоар. Отвън ги очакваше спретната двуколка с прекрасни кестеняви коне.

— Обичам сам да управлявам конете — заяви бодро Слейд, след като я повдигна нагоре и сам се настани до нея. — Имаш ли нещо против?

Тя поклати глава. Усещаше топлината, струяща от тялото му, което се намираше едва на няколко инча разстояние от нея.

Реджина стисна ръце в скута си. Колкото и отчаяно да се опитваше да потисне спомените, нито за миг не бе забравила своята първа брачна нощ. Помнеше усещанията, които я разтърсваха, докато ръцете му изследваха извивките на голото и тяло. Реджина потръпна, неспособна да овладее мислите си. В този момент Слейд шибна юздите и кестенявите кобили нетърпеливо подскочиха напред.

— Реших, че в този ранен час най-добре ще е първо да посетим парка Голдън Гейт. — Слейд се обърна въпросително към нея. Очите му изследваха чертите на лицето й, докато се установиха жадно върху плътните й устни.

— Нямам нищо против. — Искаше й се да види къщата на „Франклин стрийт“, техния сватбен подарък от Чарлз. Но се боеше да го помоли, опасяваше се, че това ще бъде твърде недвусмислен намек за новите й намерения да остане негова съпруга. Реджина прехапа устни. — Онова, което направи снощи Чарлз… Беше невероятен жест от негова страна.

— Така е.

Реджина го погледна колебливо.

— Той те обича като син.

— Аз съм късметлия — отвърна тихичко Слейд. — Чарлз също означава твърде много за мен.

Тя се запита дали и той като нея не мислеше за Рик в този момент. Неспособна да се въздържи, Реджина се размърда неспокойно на седалката.

— Слейд, Рик също те обича.

Той се напрегна. Лицето му потъмня. Когато най-после извърна очи към нея, в погледа му проблясвайте необуздан гняв. В него отново бе проговорил старият Слейд.

— Недей да разваляш всичко.

Реджина преглътна несдържания коментар, който напираше на устните й. Досега не беше осъзнавала колко лесно би могла да прогони щастливия Слейд и да върне на мястото му разярения.

— Извини ме — прошепна тя и наистина го мислеше.

— Няма нужда — отвърна остро Слейд. — Вината не е твоя. — После добави някак небрежно, без да я погледне в очите: — Тази нощ ходих дотам.

Реджина не го разбра.

— Къде?

Той я погледна напрегнато, сякаш се опитваше да я остави без дъх.

— В къщата „Хенеси“.

Реджина се вцепени.

— Разбирам.

Слейд се обърна напред и вторачи поглед някъде отвъд ушите на бързоногите кобили.

— Аз също бих искала да я видя.

Слейд се обърна рязко към нея.

— Наистина ли?

— Да. — Реджина си пое дълбоко дъх и за миг улови погледа му. — Много ми се иска.

Внезапно устните му се озариха от широка усмивка и той обърна рязко конете в обратна посока. Цялото му същество излъчваше някакво странно вълнение и несдържан възторг.

— Чудесно! — възкликна той. — Защото аз много искам да ти я покажа, Реджина.

— Това е — прошепна Слейд, но не понечи да слезе от файтона. Реджина погледна високата триетажна къща пред себе си.

Мъглата вече се бе вдигнала и денят обещаваше да бъде слънчев и спокоен. Къщата наистина наподобяваше малко имение. Беше изградена от червен камък и измазана с бяла мазилка. Входната врата напомняше порта на старинен замък. Точно над нея бе разположен кръгъл прозорец с интересен листовиден дизайн, подкрепян от две бели колони. Над него се издигаше висока кула. Централната част на къщата беше асиметрична и се извисяваше до покрива, който се спускаше стръмно над фронталната кула. От другата страна на главната постройка имаше още една кула. На последния етаж се открояваха три арковидни прозореца, укрепени с колони. Самият покрив беше мансарден. Етажите бяха разделени от корнизи, спираловидни резби и розетки. Детайлите биха изглеждали твърде претрупани, ако къщата не беше толкова огромна. Сградата беше построена в крак с последната архитектурна вълна. От пръв поглед Реджина Шелтън се влюби в това място.

— Е? — попита я Слейд и небрежно захвърли сакото си на седалката между тях.

— Красиво е.

— Винаги съм се възхищавал от това място. Тук всичко е грандиозно, но не и натруфено, издържано в детайлите, но не и глупаво. Искаш ли да разгледаш вътре?

Погледът й се сключи с неговия.

— Разбира се.

Слейд я подкрепи на слизане. Стори й се, че дланите му се задържаха на талията й малко по-дълго от необходимото, но тя предпочете да го премълчи. В момента обърканите обстоятелства като цяло я изнервяха повече от настойчивото му докосване. Нищо не изглеждаше наред. Слейд беше неин съпруг, но тя се чувстваше необяснимо нервна в негово присъствие. Двамата живееха разделени, но не можеше да мисли за тази къща по друг начин, освен като за техен общ дом. Освен това Слейд непрестанно се държеше като неин съпруг. В момента сваляше плътната пелерина от раменете й с думите:

— Това няма да ти е необходимо.

Слънцето отдавна бе прогонило утринната мъгла, така че неговото сако също остана в двуколката.

Двамата изкачиха бавно стълбите към входната врата. С всичките си сетива Реджина попиваше присъствието на този мъж. Не я свърташе на едно място, докато той пъхаше и завърташе ключа в бравата. Преди да отвори вратата, той я погледна изпитателно.

Реджина инстинктивно долавяше, че нещо неизвестно за нея се върти в главата му.

— О! — успя само да пророни тя, когато погледът й обгърна обширното преддверие. Помещението изглеждаше далеч по-внушително, отколкото можеше да се предполага отвън. Липсата на всякаква мебелировка засилваше усещането за някакво необятно пространство, а розово-белият мраморен под приковаваше погледа на посетителя. Стените бяха боядисани в розово-оранжев цвят.

Над главите им се процеждаше късче небесна синева, а слънчевите лъчи заслепяваха очите им. Реджина се обърна към Слейд, внезапно осъзната, че той я наблюдава с блеснали от напрежение очи. По тялото й пропълзя гореща тръпка.

— Прекрасно е.

Той наклони леко глава и приела безмълвната му покана, Реджина прекрачи прага на сградата. Все повече я смущаваше фактът, че двамата са сами в тази грамадна празна къща. Плахите им стъпки, тихите им гласове отекваха оглушително между каменните стени. Реджина спря на прага на огромна бална зала със сводест таван. Някой беше забравил два тежки, позлатени и безумно грозни стола, опрени с гръб към стената. Другата стена бе изцяло покрита с огледала. Ефектът беше крайно интригуващ. Двойни френски врати водеха към терасата над градината, осеяна с ароматни цветя.

Слейд стоеше безмълвен зад нея.

С всяка изминала секунда Реджина чувстваше нарастващо нервно напрежение. Тя преглътна мъчително и прекоси помещението, за да хвърли поглед на китната градина отвън. Усещаше напрегнатия поглед на Слейд в гърба си.

Едва доловимо тя се обърна и погледна силуета му в огледалото. Изражението му беше гладно, необуздано, свирепо. Тънките косъмчета на тила й се изправиха. Но така и не се помръдна.

Наблюдаваше го безмълвно в огледалото, докато той прекосяваше стаята и заставаше мълчаливо зад гърба й. Шумът от стъпките му отекваше оглушително. Кожата й настръхна. Зърната на гърдите й изпъваха ефирната материя на бельото й. Хрумна й, че намеренията му да й покаже къщата едва ли са били толкова добронамерени. Но отново не се помръдна. Бяха женени едва от няколко дни, но й се струваше, че мъчителната агония на раздялата продължава вече дълги години. Реджина обгърна раменете си с ръце, но не се обърна към него. Не беше нужно, защото с ъгълчето на окото си все още наблюдаваше силуета му в огледалото.

Той се спря точно зад нея.

— Е?

— Харесва ми. — Думите се изтръгнаха накъсани от устата й и отекнаха в тишината на празното помещение. Гласът й проехтя, повторен стократно.

— На мен също ми харесва. — Ехото настойчиво повтори неговите думи. После ръцете му се плъзнаха по раменете й.

— Слейд… — Докосването му беше едва доловимо, но тялото й потръпна неудържимо, изпълнено с познатия копнеж. Устните му докоснаха нежната кожа на шията й. Слейд. За миг, както си стоеше пред него, а устните му изследваха нежно извивките на врата и, на Реджина й се стори, че отново е промълвила неговото име. Но не беше. Беше стаята, която насмешливо повтаряше след нея, сякаш й се подиграваше, а гласът й звучеше странно — дрезгав, прелъстителен, пълен с надежда и отчаяние.

— Но най-много от всичко харесвам това — прошепна Слейд, а немите стени върнаха гласа му. Харесвам това… Харесвам това.

Реджина стоеше притихнала, поразена едновременно от насмешливия кънтеж на стените и странното усещане за неговото твърдо и възбудено тяло, притиснато здраво към нажежената й плът. Слейд не откъсваше устните си от настръхналата кожа на врата й. Дори да намереше в себе си сили да се отдръпне и да си отиде, това пак би било невъзможно, защото ръцете му я държаха здраво и решително. Задъхана, Реджина си пое дълбоко въздух. Накъсаният звук проехтя в тишината. Ръцете му се плъзнаха надолу, помилваха корема й и спряха досами потрепващата извивка между краката й.

— Слейд! — протестът й бе лишен от всякаква настоятелност. — Може да влезе някой. — Слейд… Може да влезе някой.

Ръката му се плъзна по-надолу и се притисна интимно към плътта й, въпреки надиплените фусти на лягната й рокля.

— Заключих вратата. — Стаята напяваше своя рефрен.

Тръпнеща, Реджина затвори бавно очи. Слейд очевидно внимателно бе планирал това, но въртеливите движения на топлата му длан насочваха мислите й в друга посока. Той разтвори пръсти и ожесточено замачка плътта й по-грубо и по-дълбоко. Всичките й дрехи, дори и бельото, бяха копринени, а ефирната материя помежду им правеше изживяването непоносимо. Реджина нададе мъчителен стон. Стаята й отвърна със стон.

Въпреки деликатната копринена материя, сръчно и безмилостно Слейд проникна във влажния отвор между краката й. Реджина тръпнеше неудържимо. А в следващия момент от устните й се изтръгна мъчителен стон на удоволствие.

Викът й се удари в стените и проехтя в просторната зала. Кулминацията вече бе отминала, но Реджина все още дочуваше собствения си вик и потръпна от смущение. Засрамена от себе си, тя се опита да се освободи от Слейд, но той нямаше намерение да я изпуска от прегръдката си. Вместо това я изтика решително пред себе си, без нито за миг да отлепи тялото си от нейното.

— Не, сладка моя, не — прошепна задъхано в ухото й. Членът му беше напрегнат и болезнено твърд. — Реджина, не казвай не, не и сега.

Реджина, не казвай не, не и сега…

Гласът му отекна двукратно — дрезгав, еротичен, чувствен звук. Той я тикаше припряно към позлатения безвкусен стол, като същевременно надипляше палите й високо на гърба, плъзгаше ръце по голите й бедра и смъкваше ефирните бели гащички от нея.

Реджина нямаше избор. Едната му ръка уверено я направляваше и я притискаше надолу и напред. Ръцете й се вкопчиха безпомощно в дървената облегалка на стола.

Слейд целуваше бясно врата й и притискаше възбудения си член към голия й гръб. Реджина простена и се изви в остра дъга, за да му позволи да плъзне горещата си длан по чувствителната кожа на бедрата й и нагоре между тях. Несдържан вик се изтръгна от устните й, когато ръката му притисна пламналата плът между краката й. Този път Слейд вкара в нея два пръста — грубо и настъпателно.

Реджина се гърчеше сдържано. Стоновете й едва бяха заглъхнали, когато задавеният й хленч отекна глухо в помещението. Тя беше ужасена, дълбоко потресена от несдържаната какофония от звуци, която сама създаваше, но тялото й настойчиво изявяваше неотложните си нужди, които не се поддаваха на никакъв привиден контрол. Плътта около пръстите му пулсираше неудържимо. Още миг и щеше да го помоли да я обладае — за несравнимото удоволствие да го почувства между краката си, твърд и горещ. Но в този миг Слейд пъхна пръстите си още по-дълбоко и нямаше време да се сдържи. Тялото й се разтресе в нови опияняващи спазми.

Риданията й отекнаха във въздуха около тях.

— Да! — викаше Слейд като обезумял. — Да!

Ехото върна думите му, примесени със затихващите звуци от собствените й неудържими стонове. В следващия момент той плъзна внушителната си мъжественост дълбоко в недрата на тръпнещата й плът.

Реджина нададе екзалтиран вик. Стаята го върна умножен, докато Слейд придържаше с опитните си ръце бедрата й и нахлуваше е яростни тласъци в нея. Реджина се чу изумена да го окуражава, и то не веднъж, а цели три пъти. Чу се да го моли, а всеки звук, изтръгнат от устата й, отекваше като разбунен хор, сякаш стаята около тях имаше свой собствен глас и се надсмиваше над примитивната им страст.

Слейд повдигна нагоре бедрата й, а тласъците му ставаха все по-чести, по-яростни, напълно безмилостни. Реджина потръпна отново, плътта й се впусна в бесни конвулсии, а от устните й отново се изтръгна неговото име. Слейд нададе яростен вик.

Стаята се завъртя около нея. Слейд… Слейд… Слейд. Стените пееха в странен хор. Тя политна напред, но силните ръце на Слейд я притискаха здраво. Притисната в облегалката на стола, Реджина слушаше ехото от собствените си вопли, докато гласът й затихна и накрая съвсем замря.

Тя потръпна. Внезапно си спомни за огледалото и любопитно се извърна натам. Изглеждаше точно толкова дива и безсрамна, колкото бе прозвучал и гласът й преди миг. Косата й се бе измъкнала от стегнатата хватка на изящния й кок. Застанал плътно зад нея, Слейд притискаше ребрата й и изтикваше гърдите й нагоре и напред. Позата й беше крайно прелъстителна. Роклята й беше надиплена в безпорядък високо на гърба, задните й части блестяха в ослепителната си белота, притиснати плътно към слабините на Слейд. Той бе облечен само с бялата си риза. Очевидно във върховния момент бе изритал панталона си далече встрани.

Реджина затвори очи. Обля я гореща вълна. Не биваше да поглежда в огледалото. И, мили боже, целият този шум! Никога нямаше да забрави тези звуци. Но споменът за неудържимите стенания, съчетан с онова, което се отразяваше в огледалото, я накара отново да потръпне от желание.

Беше също толкова хубаво, колкото и последния път. Слейд дишаше тежко във врата й.

— Ужасно — успя да прошепне Реджина. — Беше ужасно. — После потръпна, защото просторната стая за тържества не беше свършила с ироничното си представление и нетърпеливо върна думите й — по-силни и стократно умножени. Ръцете му подсилиха желязната си хватка.

— Ти го искаше точно толкова, колкото и аз самият. Не се опитвай да отричаш.

Ти го искаше точно толкова, колкото и аз самият… Не се опитвай да отричаш.

Гласът му възбуди сетивата й. Беше дрезгав, приглушен и примамливо сексапилен, когато изпълни напрегнатата тишина на стаята. Тя не му отговори. Нямаше смисъл да отрича очевидното.

Слейд извърна глава и Реджина разбра, че съзерцава отраженията им в огледалото.

— Слейд — опита се да протестира тя с натежал от сласт глас. Той посегна да повдигне предната част на полата й.

— Не — прошепна тя, а стаята повтори шепота й. Накрая не се сдържа да не погледне какво се случва в огледалото.

Луксозната материя разкри глезените и закръглените й прасци. Под полата лъснаха изваяни крака, обвити в тънки чорапи. Слейд оголи коленете й. Почувства се замаяна, но не намери в себе си сили да погледне встрани. Носеше дантелени жартиери, поръбени с розови панделки. Когато полата й се устреми по-нагоре, Реджина понечи да протестира, да му нареди да спре, но така и не издаде звук.

Слейд повдигна полата й още повече. Голите й бедра бяха съблазнително изваяни и блестяха в цвета на слонова кост. Реджина потръпна. Зад нея членът на Слейд се издигна неудържимо и се притисна в голото й седалище. Той вдигна полата над пъпа й.

— Не — сепна се Реджина, но собственото й голо тяло в огледалото я изпълваше с непознати досега емоции.

Не, отекна задъхано стаята, а отчаянието се преплиташе с несдържано желание. Не.

Слейд плъзна свободната си ръка по гладката кожа на корема й и нетърпеливо я зарови в къдравите косъмчета на слабините й.

— Ти ме желаеш — прошепна приглушено той. Дори не се опитваше да сниши гласа си. Очевидно се забавляваше с присмехулното ехо на стаята.

Реджина тръсна глава, докато думите му отекваха в смълчаната тишина.

Той се изсмя — грубо, безочливо, похотливо. Смехът му вибрираше настойчиво в пространството около тях, а пръстите му настоятелно разгръщаха плътта между краката й. Реджина се притискаше към него.

— Моля те! — извика диво тя. — Моля те! Моля те!

— Молиш ме за това? — Запита грубо Слейд, а пръстите му проникнаха по-надълбоко в плътта й.

— Да. — Гласът й бе сподавен стон. Осмели се да погледне отново в огледалото. Вече не изглеждаше шокирана и ужасена. Тялото й бе твърде напрегнато, гърчещо се от горещо желание.

Внезапно Слейд я завъртя и я постави седнала на стола. Вместо да свали полата й надолу, той я повдигна още по-високо. Преди Реджина да успее да протестира, Слейд сграбчи брадичката й и зацелува диво устата й. Неспособна да му се противопостави, тя грабна лицето му и страстно отвърна на целувката. Устните им се сляха, езиците им нетърпеливо се преплетоха.

Изведнъж Слейд се плъзна пъргаво на пода и разтвори широко бедрата й. Реджина изкрещя неистово, поразена от сръчната атака на езика му. С палците на ръцете си той придържаше плътта й широко разтворена, а езикът му настъпваше дълбоко в нея — настойчив и безмилостен завоевател. Тялото й бе разтърсено от диви тръпки, а погледът й случайно попадна върху огледалото.

Твърде късно. Беше твърде късно да протестира и твърде късно да спре. Тя се вкопчи несдържано в косата му и отметна глава назад, а безумните й крясъци изпълниха въздуха около тях и отекнаха отново и отново. Когато най-сетне се облегна назад, отмаляла от изтощение, виковете й все още отекваха в наелектризираната тишина. Слейд се изправи пъргаво на крака, пъхна ръка под седалището й, за да я повдигне към себе си, и отново нахлу във влажната й пещера. Миг по-късно той наклони стола назад, така че гърбът й се опря в стената. Подхвърляно от мощните му тласъци, тялото й подскачаше неудържимо и отново се отпускаше. След малко Слейд реши, че и това вече не го задоволява. Той се отпусна бавно на пода и отнесе Реджина със себе си. После отново нахлу безмилостно в нея.

Реджина вече не се чувстваше изморена. Тя се вкопчи неистово в него, високо го окуражаваше, подтиквана от луда страст и несдържано вълнение. Тежкото дишане на Слейд отекваше в стаята. Във въздуха се извисяваше шумното пошляпване на телата им. Нейните неудържими писъци ехтяха в пространството. Слухът им вибрираше от шумове. Дишането му премина в кресчендо. Унесена в първичния ритъм на любовта, Реджина премина отвъд ръба. Той я последва, този път крещящ от облекчение.

За пореден път Реджина се оказа неспособна да повярва какво са извършили. Лежеше просната на голия, хладен под, гола до кръста. Слейд беше плътно притиснат към нея, обгърнал собственически с ръка голите й гърди.

Тя не съжаляваше за стореното. Изненадана беше, че нейната благоприлична натура доброволно е участвала в подобна развратна сцена, но не съжаляваше. Все още неопомнила се, Реджина придърпа полата си надолу. После погледна крадешком към Слейд и видя, че е развеселен. Но тя остана озадачена не от игривата усмивка на устните му, а от разнеженото изражение на лицето му.

— Не е нужно да се криеш от мен. — Гласът му беше мек и предизвикателен. Усмихна се, когато думите му отекнаха в празната стая.

— Аз и не искам — отвърна Реджина, като се опитваше да говори възможно най-тихо. — Просто мисля, че така е редно.

Това го разсмя. Реджина се вцепени. Смехът подчертаваше тъничките бръчици около очите му. След миг Слейд придоби отново сериозно изражение и я погледна настойчиво в очите.

— Това, че държиш на благоприличието, може само да ме радва. Искам да бъдеш благоприлична, Реджина. Ти си такава знатна дама, че аз дори не мога да проумея как е възможно да желаеш мъж като мен. Но не искам у тебе никакви задръжки, докато двамата правим любов.

Лицето й се обля в гъста руменина.

— Мисля, че в това отношение няма за какво да се притесняваш. — Реджина беше развълнувана. Много съпрузи биха я порицали за страстната й натура, биха я нарекли порочна, но той не го направи. Каква късметлийка беше само!

— Не — съгласи се и Слейд с доволна усмивка. — Не мисля. — После започна да дразни с връхчетата на пръстите си чувствителното зърно на едната й гърда.

Стори й се много странно, но цялото й тяло откликна на допира му и закопня да получи повече. Отново.

— Никога няма да ти се наситя — прошепна Слейд досами ухото й. — Толкова си красива! И така… съвършена.

Реджина се чувстваше всичко останало, но не и съвършена, само че в момента не възнамеряваше да обсъжда това със Слейд. Очите й плувнаха в сълзи.

— Ти също си красив.

— Но не и съвършен.

Погледът й, насочен досега към ръцете му, които си играеха нежно с гърдите й, в миг се вдигна към очите му. Тя въздъхна от облекчение, когато зърна закачливата му усмивка.

— Не, не и съвършен. Но за мен това няма значение.

Очите му потъмняха. Слейд сграбчи реверите на жакета й и решително я притегли под себе си. Реджина лежеше напълно неподвижна. Той се наведе обещаващо над нея.

— Опростени ли са греховете ми?

Тя така и не разбра дали съпругът й говореше за начина, по който я бе напуснал.

— Да.

Слейд впери в нея очи, натежали от страст, а после бавно, едно по едно, започна да разтваря копчетата на копринената й риза.

— Искам те гола. — Гласът му бе дрезгав и неудържимо съблазнителен. — Искам да те видя гола. Искам този път, когато те взема в ръцете си, никакви прегради да не застават между нас.

Ехото повтори думите му стократно.