Умберто Еко
Баудолино (17)

17. Баудолино открива, че отец Йоан е писал на твърде много хора

Следващия юли Фридрих пристигнал във Венеция, придружен от Равена до Киоджа по море от сина на дожа, после отишъл в църквата „Сан Николо ал Лидо“ и в неделя, 24-ти, се появил на площад Сан Марко и там коленичил в нозете на Александър. Онзи го вдигнал и го прегърнал с показна сърдечност, докато наоколо пеели „Слава на Господа“. Бил истински триумф, макар да не било ясно за кого от двамата. Във всеки случай бил сложен край на една война, продължила осемнайсет години, и в един от следващите дни императорът подписал военно примирие за шест години с градовете от ломбардския Съюз. Бил толкова доволен, че решил да остане във Венеция още цял месец.

Една сутрин през август Кристиан де Бух извикал при себе си Баудолино и неговите хора, наредил им да го последват при императора и когато се изправили пред Фридрих, му подал с драматичен жест един пергамент, целия накачен с печати:

— Ето писмото на отец Йоан, което стигна до мен по конфиденциален път от византийския двор.

— Писмото? — възкликнал Фридрих. — Но нали още не сме го пратили?

— Така е, но това не е нашето, а друго. Не е адресирано до теб, а до василевса Мануил. Във всичко друго е точно като нашето.

— Значи този отец Йоан първо предлага съюз на мен и после го предлага на ромеите? — разгневил се Фридрих.

Баудолино бил смаян, защото много добре знаел, че има едно-единствено писмо на отеца и че го бил написал сам той. Ако отецът съществувал, възможно било да е написал друго писмо, но естествено не това. Поискал да се запознае с документа и след като набързо го прочел, казал:

— Не е съвсем същото, има дребни различия. Татко мой, ако ми позволиш, бих искал да го разгледам по-подробно.

Оттеглил се със своите приятели и заедно прочели и препрочели множество пъти писмото. Преди всичко и то било на латински.

— Това е странно — отбелязал раби Соломон, — защото го изпраща на гръцкия василевс.

И наистина то започвало така:

Презвитер Йоан, по висшата воля и всесилната мощ на Бога и на нашия Господ Иисус Христос, властител над тези, които властват, до Мануил, управител на ромеите, с пожелания да бъде здрав и да се радва вечно на Божия благослов.

— Още едно странно нещо — обадил се Баудолино, — той нарича Мануил управител на ромеите, а не василевс. Значи го е писал някой грък от императорските среди. Писал го е човек, който не признава правата на Мануил.

— Следователно — заключил Поета — го е писал истинският отец Йоан, който смята себе си за dominus dominantium.

— Да четем нататък — казал Баудолино — и ще ви покажа думи и изрази, които в нашето писмо липсват.

Известено бе на Нашето величество, че почиташ Нашата власт и че е дошла до теб вестта за Нашето могъщество. Но от един Наш апокризарий разбрахме за твоето желание да Ни изпратиш нещо приятно и забавно, за да възрадваш Нашето милосърдие. Бидейки човек, охотно приемаме дара ти и посредством един Наш апокризарий ти провеждаме от Наша страна ответен знак, в желанието си да узнаем дали следваш като нас правата вяра и дали изцяло вярваш в нашия Господ Иисус Христос. Защото, докато аз наистина много добре зная, че съм човек, твоите гърчоля смятат, че ти си бог, макар Ние добре да знаем, че си смъртен и плътта ти подлежи на поквара. В безкрайната си щедрост ти съобщаваме, че ако ти е нужно нещо, което би могло да ти достави удоволствие, дай Ни да узнаем за това чрез Нашия апокризарий, като свидетелство за твоята приязън към Нас.

— Тук вече странностите станаха много — казал раби Соломон. — От една страна, се отнася със снизходителност и презрение, стигайки до обида към василевса и неговите гърчоля, от друга, използва термини като apocrisarium, който, струва ми се, е гръцки.

— Означава точно „посланик“ — обяснил Баудолино. — Но слушайте: там, където ние сме казали, че на масата на отеца седят митрополитът на Самарканд и архиепископът на Суза, тук пише, че те били protopapaten Sarmagantinum и archiprotopapaten de Susis. И още — сред чудесата на царството се споменава една билка, наречена assidios, която прогонвала злите духове. Отново три гръцки думи.

— Значи — заключил Поета — писмото е писано от грък, който обаче се отнася зле към гърците. Не разбирам.

Междувременно Абдул бил взел пергамента.

— Има нещо друго — казал той. — Там, където ние пишем за събирането на черния пипер, са добавени още подробности. Добавено е например, че в царството на Йоан има малко коне. А тук, където ние само споменаваме саламандрите, се казва, че били един вид червеи, които се обвивали в нещо като кожна ципа, както правят червеите, които произвеждат коприната, и жените от двореца изпирали тези ципици и шиели от тях царствените одежди, които се измивали само чрез най-силен огън.

— Какво, какво? — запитал разтревожен Баудолино.

— И накрая — продължил Абдул — в списъка на съществата, които обитават царството, сред хората с рога, фавните, сатирите, пигмеите, песоглавците, се появяват и метагалинарии, камететерни и тинсирети, все животни, които ние не сме споменавали.

— Кълна се в Божията майка! — извикал Баудолино. — Но тази история за червеите ми я разказа Зосим! И пак Зосим ми каза, че според Козма Индикоплевт в Индия нямало коне! И точно Зосим ми изброи метагалинариите и онези други зверове там! Син на курва, гърне с изпражнения, лъжец, крадец, двуличник, мръсен фалшификатор, предател, измамник, чревоугодник, пъзливец, сладострастник, побойник, еретик, кръвник и мародер, богохулник, содомит, долен лихвар, продажен поп, вещер, интригант, мошеник!

— Но какво ти е направил?

— Още ли не разбирате? Онази вечер, когато му показах писмото, се изхитри да ме напие и го е преписал! После се е върнал при тоя свой лайнян василевс, предупредил го е, че Фридрих се готви да се представи за приятел и наследник на отец Йоан, там са написали друго писмо, уж до Мануил, и са успели да го разпространят преди нас! Ето защо изглежда така надменно по отношение на василевса — за да не събуди подозрение, че е измайсторено от неговата канцелария! Ето защо съдържа толкова гръцки думи — за да докаже, че текстът му е латински превод на гръцкия оригинал на Йоан. А е на латински, защото трябва да убеди не Мануил, а канцелариите на латинските крале и папата.

— И още една подробност ни убягна — обадил се Киот. — Спомняте ли си историята за Градала, който отецът трябваше да изпрати на императора? Искахме уж от предпазливост да не го споменава направо, а да говори само за едно сандъче, за veram arcam… Ти нещо да си споменавал за това пред Зосим?

— Не, премълчах го — казал Баудолино.

— А пък твоят Зосим е написал yeracam. Отецът изпраща на василевса един yeracam.

— А какво е това yeracam? — запитал Поета.

— И Зосим не знае — отвърнал Баудолино. — Вижте нашия оригинал: точно на това място почеркът на Абдул не е много ясен. Зосим не е разбрал за какво става дума, решил е, че е някакъв чуден и тайнствен дар, за който знаем само ние, и това обяснява тази дума. Ах, негодник! Аз съм виновен, задето му се доверих! Какъв срам! Как ще го разправя на императора?

Но не им било за първи път да лъжат. Обяснили на Кристиан и на Фридрих защо писмото очевидно е било написано от канцеларията на Мануил — именно за да попречат на Фридрих да разпространи своето, и добавили, че навярно в канцеларията на Светата римска империя действа предател, който е изпратил в Константинопол препис от тяхното писмо. Фридрих се заклел, че ако го открие, ще му изтръгне всичко, което му стърчи от тялото.

След това ги запитал дали не трябва да очакват някакви действия от страна на Мануил. И дали писмото не е било написано, за да оправдае един негов поход към Индиите. Кристиан мъдро му припомнил, че две години по-рано Мануил бил нападнал във Фригия селджукския султан на Кония и претърпял страшен разгром при Мириоцефал. Това му стигало, за да го държи далеч от Индиите за остатъка от живота му. Дори, ако човек се замислел, това писмо било тъкмо начин, доста детински, да си възвърне малко от достойнството, когато бил загубил много от него.

И все пак дали имало смисъл, при това положение, да се разпространи писмото, изпратено на Фридрих? Дали не би било по-умно да се промени текстът му, за да не си помислят всички, че е било преписано от писмото, пратено на Мануил?

— Ти си бил в течение на тази история, нали, господин Никита? — запита Баудолино.

Никита се усмихна.

— По това време нямах и трийсет години и събирах данъци в Пафлагония. Ако бях съветник на василевса, щях да му кажа да не прибягва до толкова детински интриги. Но Мануил слушаше прекалено много своите придворни и евнуси, обслужващи покоите му, дори и слугите си, и често се поддаваше на влиянието на някои монаси, виждащи разни небесни явления.

— Аз се вбесявах, като се сещах за онзи червей. Но това, че и папа Александър беше един червей, по-лош от Зосим и по-лош от саламандрите, открих през септември, когато до императорската канцелария достигна един документ, който вероятно е бил изпратен и на другите християнски крале, както и на гръцкия василевс. Беше копие на едно писмо, написано от Александър III до отец Йоан!

Разбира се, Александър бил получил копие от писмото на Мануил, може би знаел за отдавнашното пътешествие на Хуго де Габала, може би се страхувал, че Фридрих щял да извлече полза от съобщението за съществуването на краля-първосвещеник и ето че той бил първият, не да получи поканата, а да я изпрати, директно, още повече, че в своето писмо той заявявал, че веднага е натоварил свой пратеник да преговаря с отеца.

Писмото започвало така:

Епископ Александър, служител на служителите Господни, на скъпия Йоханес, син Иисусов, прочут и велик господар на Индиите пожелава здраве и изпраща своята апостолически благословия.

След което папата припомнял, че едно-единствено апостолическо седалище (тоест Рим) е било получило от Петър мандата да бъде caput et magistra^[1] на всички вярващи. Пишел, че папата бил чул да се говори за вярата и смиреността на Йоан от своя личен лекар магистър Филип, и че този благоразумен, предпазлив и внимателен мъж бил чул от достойни хора, че Йоан искал най-сетне да приеме истинското католическо и римско изповедание. Папата съжалявал, че не може засега да изпрати посланици от по-висок ранг, също и защото били невежи в linguas barbaras et ignotas, но му изпращал Филип, човек дискретен и проницателен, за да го върне в правата вяра. Веднага щом Филип пристигнел при него, Йоан трябвало да изпрати на папата едно писмо за намеренията си и — предупреждавал го — колкото по-малко хвалби относно неговата власт и неговите богатства съдържало то, толкова по-добре щяло да бъде за него, ако искал да бъде приет като смирен син на Светата римска църква.

Баудолино бил възмутен от факта, че на света можели да съществуват фалшификатори от такава величина. А Фридрих ревял разярен:

— Дяволско изчадие! Никой не му е писал, а той, нахалникът, отвръща пръв! И много се пази да не нарече своя Йоан „презвитер“, като му отрича всяко духовническо достойнство…

— Знае, че Йоан е несторианец — добавил Баудолино, — и му предлага нито повече, нито по-малко да се откаже от своята ерес и да му се подчини…

— Това си е наистина нагло писмо — отбелязал канцлерът Кристиан. — Нарича го „сине“ и му изпраща дори не някой епископ, а личния си лекар. Отнася се към него като към дете, което трябва да се прикани към ред.

— Този Филип трябва да бъде спрян — казал тогава Фридрих. — Кристиан, изпрати хора, убийци, когото решиш, да го настигнат по пътя, да го удушат, да му изтръгнат езика, да го удавят в някой поток! Не трябва да стигне там! Отец Йоан си е моя работа!

— Бъди спокоен, татко мой — обадил се Баудолино. — Според мен този Филип изобщо не е тръгнал и дори не се знае дали съществува. Първо, Александър според мен отлично знае, че писмото до Мануил е фалшиво. Второ, никому не е известно къде се намира неговият Йоан. Трето, написал е писмото именно за да каже преди теб, че Йоан е негова работа, и между другото приканва теб и Мануил да забравите историята с императора-първосвещеник. Четвърто, дори и Филип да съществува, дори да се е запътил към отеца и дори да е стигнал наистина при него, помисли си само за миг какво ще се случи, ако се върне с празни ръце, защото отец Йоан не е приел правата вяра. За Александър ще е като да получи шепа лайна в лицето. Не може да рискува толкова.

Така или иначе, било твърде късно да се оповестява писмото до Фридрих и Баудолино се чувствал като ощетен наследник. След смъртта на Отон бил започнал да мечтае за царството на отеца, а оттогава били изтекли почти двайсет години… Двайсет години, похабени за нищо…

После надеждите му се върнали: не, писмото до отеца щяло да изчезне, да се изпари, или по-точно да се загуби сред купищата други писма, сега всеки можел да си измисли една такава доброжелателна писмовна връзка с отеца. Живеели в свят на заклети лъжци, но това не означавало, че трябва да се откажат от търсенето на далечното царство. В края на краищата картата на Козма съществувала, Баудолино трябвало само да открие Зосим, да я измъкне от него и после да тръгне на път към незнайното.

Но къде се криел Зосим? Дори да знаел, че се намира, отрупан с дарове, в палата на своя василевс, как можел да го открие там сред цялата византийска войска? Баудолино започнал да разпитва пътешественици, пратеници, търговци, за да добие някое сведение за този дяволски монах. И междувременно продължавал да напомня на Фридрих за плана.

— Татко мой — казвал му, — сега има дори повече смисъл отпреди. Защото преди можеше да се боиш, че това царство е моя измислица, а сега знаеш, че в съществуването му вярват и василевсът на гърците, и папата на римляните, а в Париж са ми казвали, че щом нашият разум е способен да си представи нещо невероятно, това доказва, че безспорно това нещо съществува. По следите съм на едного, от когото мога да получа сведения за пътя, който трябва да следваме. Разреши ми да похарча малко пари.

Успял да получи толкова злато, че можел да подкупи всички гърчоля, които преминавали през Венеция, влязъл във връзка с доверени хора в Константинопол и зачакал новини. Щом ги получел, щяло да му остане само да убеди Фридрих да вземе решение.

— Нови години на очакване, господин Никита, а междувременно бе умрял и вашият Мануил. Макар и още да не бях посетил страната ви, знаех за нея достатъчно, за да мисля, че със смяната на василевса всичките верни нему хора са били отстранени. Молех се на Света Богородица и на всички светци Зосим да не е убит, дори и ослепен би било добре за мен; той трябваше само да ми даде картата, аз щях да си я разчета сам. Но докато чаках, имах чувството, че годините ми изтичат като кръв от жилите ми.

Никита прикани Баудолино да не се огорчава от спомена за някогашните си мъки. Бе поръчал на готвача и слугата си да покажат най-доброто, на което са способни — искаше последната гощавка, която щеше да има под слънцето на Константинопол, да му спомня всичките сладости на морето и земята му. И ето че масата се отрупа с омари и лангусти, варени и пържени раци, леща с миди и стриди, змиорки и скариди, гарнирани с пюре от бакла и ориз с мед, във венец от хайвер, и всичко това поднесено с критско вино. И това беше само предястието. Последва задушеното, от което се носеше чуден аромат и в гърнето димяха четири зелеви сърцевини, твърди, хрупкави и бели като сняг, един шаран и двайсетина скумрийки, филе от солена риба, четиринайсет яйца, резенчета влашко сирене, всичко обилно залято със зехтин, поръсено с черен пипер и подправено с дванайсет глави чесън. Но за това ястие поръча да донесат вино от Ганос.