Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sands of Time, 1989 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юрий Михайлов, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 47 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria (2009)
Издание:
ИК „Бард“, София, 1998
Оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“
Коректор Петя Янева
История
- — Добавяне
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА
Зад кормилото на колата седеше нов човек и това тревожеше Хайме Миро.
— Не съм сигурен в него — каза той на Феликс Карпио. — Ами ако си замине и ни остави?
— Успокой се. Той е зетят на мой братовчед. Няма да има проблеми с него. Настоявал е за възможност да излезе с нас.
— Имам лошо предчувствие — каза Хайме.
Бяха пристигнали в Севиля рано след обяд и бяха разгледали няколко банки, преди да изберат целта си. Тя бе в странична улица, с малко движение, малка, близо до една фабрика, която вероятно влагаше в банката. Всичко изглеждаше идеално. Освен човекът в колата.
— Той ли е само това, което те тревожи? — попита Феликс.
— Не.
— Какво тогава?
Беше трудно да се отговори.
— Наречи го предчувствие.
Опита се да го каже с лекота, проявявайки самоирония.
Феликс го възприе сериозно.
— Искаш ли да се откажем?
— Защото днес нервите ми са като на стара перачка? Не, приятелю. Всичко ще мине като по масло.
В началото беше така. В банката имаше няколко клиенти и Феликс ги държеше с автомата, докато Хайме изпразваше чекмеджетата на касите. Като по масло.
Когато двамата излизаха, отправяйки се към колата, Хайме извика:
— Помнете, приятели, парите са за добро дело.
На улицата започна провалът.
Навсякъде имаше полиция. Шофьорът на колата беше на колене, с насочен към главата полицейски пистолет.
Когато Хайме и Феликс се появиха, един цивилен полицай извика:
— Хвърлете оръжието си.
Хайме се поколеба само за част от секундата. После вдигна пистолета си.