Сидни Шелдън
Пясъците на времето (26)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА

Медиите бяха побеснели. Заглавията валяха едно след друго. Говореше се за нападението на манастира, масовото арестуване на монахините за укриване на терористи, бягството на четири от тях, застрелването на петимата войници от една от монахините, преди тя да бъде убита. Международните агенции бяха силно заинтересувани.

В Мадрид бяха пристигнали репортери от цял свят и премиер-министърът Леополдо Мартинес, в стремежа си да успокои нещата, се бе съгласил на пресконференция. В кабинета му се бяха събрали почти петдесет репортери от цял свят. Полковникът Рамон Акока и Фал Состело бяха до него. Премиерът бе видял заглавието в следобедния лондонски „Таймс“:

„ТЕРОРИСТИ И МОНАХИНИ СЕ ИЗПЛЪЗВАТ ОТ ИСПАНСКАТА АРМИЯ И ПОЛИЦИЯ.“

Репортер от „Пари Мач“ питаше:

— Господин премиер-министър, имате ли някаква представа къде са избягалите монахини сега?

Премиер-министърът Мартинес отговори:

— Полковник Акока отговаря за издирването. Той ще ви отговори.

Акока каза:

— Имаме основание да смятаме, че са в ръцете на баските терористи. Със съжаление също трябва да отбележа, че има доказателства за сътрудничество на монахините с терористите.

Репортерите записваха трескаво.

— Какво ще кажете за застрелването на сестра Тереза и войниците?

— Имаме информация, че сестра Тереза е работила с Хайме Миро. Под предлог, че ще ни помогне да открием Миро, тя е влязла в един военен лагер и е застреляла петима войници, преди да бъде спряна. Уверявам ви, че армията и Групата за специални операции правят всички усилия, за да изправят пред съда престъпниците.

— А монахините, които са арестувани и закарани в Мадрид?

— В момента ги разпитват — каза Акока.

Премиер-министърът очакваше края на пресконференцията с нетърпение. Бе му трудно да запази спокойствие. Това, че монахините не бяха намерени и терористите не бяха заловени, правеше правителството, както и той самият, да изглеждат неспособни и глупави, а пресата се възползваше напълно от ситуацията.

— Можете ли да ни кажете нещо за произхода на четирите монахини, които са избягали, господин премиер-министър? — попита един репортер от „Оги“.

— Съжалявам. Не мога да ви дам повече информация. Повтарям, дами и господа, правителството прави всичко, което е по силите му, за да открие монахините.

— Господин премиер-министър, говори се за бруталността на нападението над манастира в Авила. Бихте ли коментирали това?

Това бе слабо място за Мартинес, защото бе вярно. Полковник Акока твърде много бе превишил правата си. Но с него щеше да се занимава по-късно. Сега трябваше да се демонстрира единство.

Той се обърна към полковника и каза безизразно:

— Полковник Акока може да ви отговори.

Акока каза:

— Аз също чух за тези необосновани съобщения. Фактите са прости. Получихме достоверна информация, че терористът Хайме Миро и десетина от неговите хора се крият в Цистерцианския манастир и че са тежко въоръжени. В момента, в който нападнахме манастира, те бяха вече избягали.

— Полковник, чухме, че някои от вашите хора са издевателствали…

— Това е злонамерено обвинение.

Премиер-министърът Мартинес каза:

— Благодаря ви, дами и господа. Това е всичко. Ще бъдете информирани за развитието на нещата.

Когато репортерите напуснаха, премиерът се обърна към полковник Акока и полковник Состело:

— Те ни правят да изглеждаме като диваци в очите на света.

Акока не се интересуваше ни най-малко от мнението на премиера. Това, което го засягаше, бе едно телефонно обаждане през нощта.

— Полковник Акока?

Това бе твърде познат за него глас. Разбуди се веднага.

— Да, господине.

— Разочаровани сме от вас. Надявахме се досега да видим някакви резултати.

— Господине, на път съм да ги хвана — усети, че се изпотява силно. — Моля ви за малко повече търпение. Няма да ви разочаровам.

Той задържа дъха си, очаквайки отговор.

— Времето ви се изчерпа. Отсреща затвориха телефона.

Полковник Акока остави слушалката и седна разстроен. „Къде е този мръсник Миро?“