Робърт Б. Паркър
Хартиената кукла (45)

45

Те дойдоха. Никой не изглеждаше особено доволен от това събиране, но Фарел ги накара да дойдат. Тримата Трип дойдоха заедно. Стратън беше с двама от хората си в Лондон от сорта на онези, облечени винаги в тъмни шлифери, които изчакаха в коридора пред офиса ми и изглеждаха неустрашими.

Стратън не погледна нито към Фарел, нито към мен. Ръкува се с Лаудън Трип и сложи ръка на рамото му. Мълчаливо поднесено съболезнование. След това раздруса ръката на Чип, прегърнаха се по мъжки и се потупаха по гърба.

— Радвам се да те видя, Боб — каза Чип.

Не беше много голям и се виждаше, че му прави кеф да се обръща към един щатски сенатор на малко име.

Подредихме се да седнем. Стратън и Лаудън Трип в двата стола, предназначени за клиенти. Фарел се облегна на стената вляво от мен. Двете деца на Трип застанаха от дясната ми страна, малко по-назад от групата. Чип изглеждаше агресивен, готов да зашлеви на някой половин шамар а ла Нелсън, а Мередит гледаше безразлично към пода.

— Добре, господа — започна Стратън. Усмихна се на Мередит, която не му отговори. — Хайде да си дойдем на думата. Вие ни събрахте заедно, офицер. Какво имате за нас?

Изглеждаше почернял от слънцето и имаше здрав вид. Косата му бе съвършено подстригана и по нея бяха положени всички усилия да изглежда по-буйна. Костюмът му на тънки райета бе добре скроен. Бялата му риза бе колосана и чисто нова. Все още носеше тренчкота си, разкопчан, като коланът му бе затъкнат в джобовете. Изглеждаше напълно прям, компетентен, искрен, не криещ нищо от никого, здравомислещ и добър.

Фарел изглеждаше настръхнал и уморен.

— Спенсър дойде при мен с някои изявления, които мислех, че ще е по-добре да чуете в тесен кръг, сенаторе.

Погледът на Стратън се премести към мен. Бледосините му очи бяха твърди като хром.

— Изявления?

— Във връзка със семейство Трип — поясни Фарел.

Стратън продължи да ме гледа втренчено.

— Започвате да ставате леко досаден — каза той. — Може би трябваше да ви отнема разрешителното за работа преди известно време.

— Да съм досаден ми е професия — обясних аз. — Коя е първата дума, която ви идва наум, когато кажа Коалиция за по-добро правителство?

Очите на Стратън станаха още по-непроницаеми.

— А Американската Демократична Мощ? — попитах.

Стратън не проговори.

— Мал Чепин?

Стратън се изправи.

— Мисля, че това е достатъчно — каза той. — Нямам намерение да седя тук и да слушам някакъв си евтин частен детектив как се опитва да си изгради име за моя сметка.

— Аз съм далеч по-евтин, отколкото си мислите — продължих. — Единственият чек, който получих за тази работа, е без покритие.

Стратън се обърна към вратата. Фарел го превари и се облегна на нея.

— Защо не го изслушате, сенаторе, пред свидетели? Може да чуете нещо, което да даде основания за съдебно преследване?

— Махнете се от пътя ми — каза заплашително Стратън.

Гласът на Фарел бе мек. Беше се изправил срещу Стратън лице в лице.

— Седнете — каза той.

— Кой по дяволите си мислите, че… — започна Стратън.

— Сега.

Стратън отстъпи назад от силата на тази една едничка дума.

— Повръща ми се от теб, Стратън — процеди Фарел.

— Гади ми се от фалшивата ти мъжественост. Гади ми се от значението и важността, които си придаваш. Повръща ми се от начина, по който си решеш косата, като я приглаждаш и зализваш над проклетата си плешивина. Седни и слушай, или ще ти бухна един по глупавия сенаторски задник.

— Какви са обвиненията? — попита Стратън.

Но гласът му беше слаб. Играта свърши от момента, в който той отстъпи.

— Нарушение на правилата за непрекрачване извън рамките на някои ограничения — отвърна Фарел. — Седни.

Стратън седна.

— Коя е първата дума, която ти идва наум, когато кажа Коалиция за по-добро правителство? Американска Демократична Мощ? Мал Чепин? — повторих.

— Мал работи за мен — отговори Стратън. Гласът му леко трепереше. — В офиса ми. Не знам нищо за другите неща.

— Мал през цялото време ли работи само за теб? — попитах.

— Да. Той е шеф на персонала ми.

— Работата му трудна ли е?

— Трудна. — Сенаторът започна да се възстановява и съвзема. Плуваше в свои води. — И слава богу. Ние се занимаваме с много национални и международни въпроси от съществено важно значение. Мал работи по десет, петнайсет часа на ден.

— Значи не му остава време за друга работа — изкоментирах.

Стратън разбра, че е бил подведен с този въпрос.

Опита да се измъкне.

— Разбира се, че работи усилено, но какво прави в свободното си време… — сви рамене и разпери ръце.

— Той е записан в списъка като президент на Американската Демократична Мощ — продължих, — благотворителна организация във Вашингтон.

Стратън мълчаливо поклати глава.

— Преди смъртта си Оливия Нелсън редовно е внасяла големи суми в полза на Коалицията за по-добро правителство в Кембридж. Коалицията е филиал на Американската Демократична Мощ, която е оглавена от твоя завеждащ личен състав.

Стратън се втренчи право напред.

— И ти ми каза направо, че си бил в интимни отношения с Оливия Нелсън — изтърсих аз.

Думите увиснаха в стаята, като се разпръснаха като прахта на разрухата. След което Лаудън Трип каза:

— Достатъчно. Не искам да слушам повече, Спенсър. Аз нося отговорност за всичко това. Аз те въведох, теб и мръсното ти подсъзнание и гадния ти морал във всичко това. И сега ти се опитваш да свържеш мъртвата ми съпруга и приятеля ми с една мръсна лъжа.

— Той не е ваш приятел, господин Трип — рекох. — Спял е с жена ви. Откраднал е парите ви.

— Не — каза Трип. — Не искам да слушам повече.

Той се изправи. Чип застана до него.

— Не можете да ме спрете — каза Трип на Фарел. — Хайде деца.

— Последен шанс — помолих Трип. — За всички вас. Трябва да погледнете истината в очите. Трябва да спрете да се преструвате.

— Махни се от пътя ми — повтори Трип. Гласът му прозвуча приглушено. — Не жена ми, не с приятеля ми.

Той мина покрай Фарел и се упъти към вратата. Чип тръгна с него, трептящ от възбуда, готов да експлоадира. Мередит го зяпна с полуотворена уста, неподвижна.

— Хайде, Мередит — подвикна й Трип. С това изключение, че гласът му бе приглушен, той й говореше като че ли се бави в магазин за детски играчки.

— Той… не… е… твой… приятел — изрече Мередит.

— Мередит — възкликна Трип.

Изцеденият му глас звучеше по родителски, вбесен, измъчен, но не и лишен от обич.

— За бога, Мер — намеси се Чип.

— Тоя… я… чукаше — каза Мередит.

Трип се сепна. Лицето на Чип почервеня.

— Той чукаше и мен — изрече тя на един дъх. — Откакто навърших четиринайсет години и влезе в стаята ми на едно от онези големи партита.

Мълчанието в стаята бе задушаващо. Никой не помръдна. Мередит стоеше неподвижна, с ръце, отпуснати покрай тялото и поглед на човек, преживял шок.

— Господи — промълви Чип, — Мер, защо не ми…?

— Д-р Фей казва, че съм искала да подражавам на мама и съм искала татко да… — Тя внезапно запуши устата си с ръце и ги притисна към лицето си, като бавно се свлече покрай стената докато не седна на пода със свити пред себе си крака. Чип погледна баща си, който изглеждаше като замразен във времето, след това изведнъж падна на колене до сестра си и притисна главата й към гърдите си.

Лаудън Трип се втренчи в тях и, без да погледне никой друг, пресече офиса, излезе през вратата и мина по коридора покрай двамата телохранители на Стратън. Колебливо надзърнаха вътре. Фарел им направи знак с глава и отстъпиха от вратата. Стратън продължаваше да седи в стола си с наведена глава, като зяпаше пода и съзерцаваше поражението си.