Робърт Б. Паркър
Хартиената кукла (30)

30

Куърк, Фарел, Белсън и аз се намирахме в офиса на Куърк. Куърк ни каза, че докато е бил в Алтън не е научил абсолютно нищо.

— Всички са единодушни, че Оливия Нелсън е омъжена за един гражданин от Кения на име Мано Куанда и че живее в Найроби. Представител на посолството е разговарял с нея и е взел отпечатъци от пръстите й. Сравнихме ги с тези от агенцията за оказване помощ на развиващите се страни. Не е била в Щатите от 1982 година. Никога не е била в Бостън. Няма и най-малка представа коя може да е била жертвата.

— Нищо ли не знае за Черил Ан Ренкин? — попитах.

— Не.

— Никога ли не е чувала това име?

— Не — отвърна Куърк. — Ти разговаря ли със Стратън?

— Да.

— И?

— Казва, че редовно е спял със съпругата на Трип и че не е бил единственият.

Куърк вдигна вежди.

— Нашият Боби? — изненада се той.

— Шокиращо — извика и Белсън. — И такъв тип да стане сенатор и всичко останало.

— Затова ли се опита да те сплаши и да те махне от разследването?

— Така твърди той. Казва, че се страхувал да не открия връзката им, защото това би провалило шансовете му да се номинира догодина.

— За президент? — попита Куърк. — Да.

— Господи! — изрече Белсън. — Стратън президент!

— А Трип?

— Разговарях с него.

— И?

— Той твърди, че всичко е било съвършено.

— Ти имаш ли нещо, Лий? — попита Куърк.

Фарел леко трепна, като че ли не беше внимавал особено в разговора.

— Не, лейтенант, не, нямам.

— Защо пък ти трябва да се различаваш от останалите? — попита Куърк като дълго задържа поглед върху него.

— Има още нещо — рекох. — Не знам дали някой от вас се е сетил да провери банковата сметка на Трип.

— Безпокоиш се за хонорара си ли? — попита Белсън.

Беше два и трийсет следобяд и слабото му лице бе започнало да показва леки признаци за характерната за пет часа следобедна умора. Беше от онези мъже, които изглеждат свежо обръснати само в продължение на един час сутрин.

— Всъщност сметката му е на червено. Но мисля, че има и нещо гнило във финансите му.

Разказах им за чековата книжка.

— Тук може да има нещо — рекох.

— Лий? — попита Куърк.

Фарел кимна.

— Ще разбера това — отвърна той.

— Нещо друго?

— Името д-р Милдред Кокбърн често се среща в чековата книжка.

— Написано по този начин? — попита Белсън. Кимнах.

— Може да не е доктор по медицина — предположи той.

— Да — съгласих се, — иначе на чека щеше да пише Милдред Кокбърн, доктор на медицинските науки или Милдред Кокбърн, доктор по медицина.

— Може да е психотерапевт — рече Белсън.

— Или доктор, който лекува чрез гръбначния стълб или педиатър — не се стърпях аз.

— Надявам се да е психотерапевт — добави Куърк.