Робърт Б. Паркър
Хартиената кукла (21)

21

Телефонът в стаята ми в Алтън Армс имаше дълга жица. Човек можеше да се разхожда из стаята докато говори. Разказвах на Куърк историята на Джеферсън и гледах през прозореца.

— Имаш ли адреса й в Найроби? — попита Куърк.

— Да, взех го от плика — казах и му го продиктувах.

— Ще й се обадим — рече той. — Ако тя действително е там, може би ще успеем да накараме някого от американското посолство да отиде при нея и да я разпита.

— Фарел ще дойде ли тук? — това ме интересуваше.

— Все някой ще дойде — отговори Куърк. — Я ми повтори още веднъж историята за тази Черил Ан Ренкин.

— Всичко, с което разполагам, е снимката й в ресторанта на конюшнята. Изглежда точно както Оливия Нелсън е изглеждала в снимката по случай завършването на гимназията. Напълно прилича и на портрета в хола на жертвата след двайсет и пет години.

— Мислиш, че това са стари снимки?

— Да. И жената, която казва, че е майка на Черил Ан е може би на около седемдесет години.

Навън времето беше слънчево и горещо. Дърветата през улицата изглеждаха увиснали по-надолу от обикновено, а листата им стояха неподвижни. Синият Буик тръгна, направи завой и паркира пред хотела. Една полицейска кола спря зад него, след нея друга. От едната й страна беше написано „Шериф на Алтънска област“. Униформени полицаи започнаха да излизат от колите. Те заобиколиха хотела, като се опитваха да не привличат вниманието на хората.

Двама се запътиха навътре в случай че се опитам да избягам през кухнята.

— Мислиш ли, че тя би могла да бъде жертвата? — попита Куърк.

— Твърде много прилича на жертвата, за да я пренебрегнем — отговорих. — Но точно сега имам друг проблем.

— Да?

— Мисля, че отделът на шерифа на Алтънска област ще ме арестува — казах и му описах действията на новопристигналите. На вратата се почука.

— Ето ги — рекох. — Кажи на този, който ще пристигне тук, че съм в затвора.

— Аз ще дойда — каза Куърк.

Затворих телефона, извадих пистолета от кобура и го сложих на нощното шкафче с дулото настрани от вратата. След това отворих и се усмихнах на полицайката, която си правеше косата в Бейтсбърг.