Робърт Б. Паркър
Хартиената кукла (33)

33

Фарел влезе в офиса ми късно следобед след смяната си.

— Имаш ли нещо за пиене? — попита. Изплакнах чашите в мивката, измъкнах бутилката и налях по едно на всеки от нас. Всъщност не ми се пиеше, но той имаше вид на човек, който има вопиюща нужда да пийне с някого. Беше малка жертва от моя страна.

— Първо отново се върнахме към Черил Ан Ренкин — каза Фарел.

Държеше уискито си с две ръце без да пие от него.

— И не открихме нищо. Нито акт за раждане, нито някакви следи да е учила в някакво училище, абсолютно нищо. Жената, която е работила в кръчмата на конюшнята, е изчезнала, всичко, което знаем е, че се е казвала Берта. Никой не е чувал нищо за дъщеря й. Там няма никаква снимка, както ти я описваш, само една на Оливия Нелсън на кон.

— Да — рекох, — тя си беше там и преди.

— Никой не помни някога да е имало и друга.

— Някой разговаря ли с черната жена, която работеше там?

— Да, Куърк. Тя не знае абсолютно нищо. Вероятно знае по-малко от това да разговаря с бял полицай от севера.

— Кой се занимава с останалата част на разследването?

— Отделът на шерифа на областта Алтън — отвърна Фарел.

— Напълно можеш да разчиташ на тях — рекох.

Фарел сви рамене.

— Съвсем точно казано — одобри.

Все още държеше чашата си с уиски с две ръце. Не беше пил от нея.

— Направил си удар с Трип — рече той. — Изпаднал е в безизходно положение. Първия път, когато се занимавахме с този случай, никой не се сети да провери финансовото му състояние. Доколкото можахме да установим този път, той не разполага с никакви пари в брой и единствените му ценности са домът и автомобилът му. Няма никакъв кредит вече. Изостанал е с плащанията за обучението на децата си с един семестър. Не е плащал на секретарката си от три месеца. Стои там, защото се бои да го остави сам.

— Какво се е случило? — попитах.

— Нямаме представа как е загубил парите си, знаем само, че ги е загубил.

— Как стои въпросът със семейния бизнес?

— Той е семейният бизнес. Боравел е с ценните книжа на семейството в банката. Очевидно само с това се е занимавал. Отнемало му е само два-три часа, а е стоял в офиса си по цял ден, като се е преструвал, че е редовен бизнесмен.

— Секретарката явно е запазила това за себе си — рекох.

— Прикривала го е. Когато я запознахме с това, което знаем, тя лесно ни каза всичко. По дяволите, като че ли получи адско облекчение; не можеше да прекара остатъка от живота си да се грижи за този дето духа.

— А той какво казва за всичко това?

— Напълно отрича всичко — каза Фарел. — Даже пред данните на компютъра и клетвените показания. Казва, че е абсурдно.

— Мисля, че прекалено много отрича.

Фарел кимна, погледна към уискито, което продължаваше да държи неизпито. Вдигна чашата с две ръце, наведе глава и пийна малко, след това погледна нагоре, а по лицето му потекоха сълзи.

— Брайан? — попитах.

Фарел кимна.

— Починал ли е?

Фарел отново кимна. Бореше се с дишането си.

— Съжалявам — казах.

Той изпи остатъка от питието си, постави чашата на ръба на бюрото и хвана лицето си в двете си ръце. Седях тихо заедно с него без да казвам нищо. Нямаше какво да кажа.