Джеймс Хадли Чейс
Положи я сред лилиите (13)

II

Дежурният сержант ме уведоми, че Мифлин е свободен и мога да се кача горе. Той ме погледна с надежда в очите и аз разбрах, че очакваше да назова победителя в утрешните надбягвания, но си имах други неща наум.

Изкачих се по каменните стъпала. На площадката се натъкнах на червенокосия сержант Макгро.

— О-хо, отново Момчето-Чудо — подметна подигравателно той. — Какво те гризе този път?

Вгледах се в твърдите малки очички и онова, което видях там, не ми хареса. Беше човек, който би изпитвал удоволствие да причинява болка — едно от онези коравосърдечни ченгета, които биха се включили доброволно в акция за съкрушаване на нечия съпротива заради насладата от това.

— Нищо не ме гризе — отвърнах. — Но ако постоя достатъчно дълго край теб, може и това да стане.

— Умник, а? — той се захили, като ми показа дребните си жълти зъби. — Внимавай в картинката, Момче-Чудо. Наблюдаваме те.

— Поне засега не сте ме простреляли в главата — рекох, минах покрай него и поех по коридора към стаята на Мифлин.

Спрях, преди да почукам, и хвърлих поглед през рамо. Макгро все още стоеше в началото на стълбите и ме гледаше. На лицето му беше изписано изумление, отпуснатата му уста беше увиснала. Когато очите ни се срещнаха, той се завъртя и тръгна надолу по стълбите.

Когато влезнах в кабинета му, Мифлин вдигна поглед и се намръщи.

— Пак ти. За Бога, престани да идваш при мен непрекъснато. На Брандън това не му харесва.

Дръпнах един стол и седнах.

— Напомни ми да се разплача, когато имам време. Тук съм по служебна работа. Ако на Брандън това не му харесва, може да иде да се хвърли в океана.

— Каква работа? — попита Мифлин, като бутна назад стола си и положи големите си космати ръце върху бюрото.

— Една от сестрите, които се грижат за мис Кросби, е изчезнала — рекох. — Брандън би трябвало да се заинтересува, защото тя работи за Салзър.

— Изчезнала? — повтори Мифлин недоумяващо. — Какво искаш да кажеш с това „изчезнала“?

Разправих му как съм се отбил при сестра Гърни, как на вратата се е позвънило, как тя е отишла да отвори и не се е върнала повече. Описах му с подробности всичко, свързано с дебелата жена в празния апартамент отсреща, с костилката от слива на стълбата и колко лесно би могъл някой силен мъж да пренесе сестра Гърни по стълбата до чакаща долу кола.

— Е, това е много странна работа — каза Мифлин и прокара пръсти през чорлавата си черна коса. — Преди около две години изчезна друга от сестрите на Салзър. И досега не сме я открили.

— Търсихте ли я изобщо?

— Добре, Вик, не е необходимо да се държиш по този начин — отвърна сърдито той. — Разбира се, че я търсихме, но не я намерихме. Салзър каза, че според него е избягала, за да се омъжи. Баща й не одобрявал приятеля й или нещо такова.

— Салзър не е ли съобщил, че сестра Гърни е изчезнала?

Той поклати глава.

— Едва ли би имал време, не мислиш ли? Освен това, тя може да се е сетила за нещо и да е слязла да го вземе. Възможни са куп причини, поради които да е излязла от апартамента.

— Без обувки и чорапи и по средата на разговора? Не се прави на глупак. Това е отвличане и ти много добре го знаеш.

— Ще отида там и ще поговоря с портиера. Ти по-добре стой настрана от тази работа. На Брандън ще кажа, че портиерът е съобщил.

Вдигнах рамене.

— Ще стоя настрана, стига нещо да се върши по въпроса. Онзи другият случай ме интересува. Коя е била сестрата?

— Името й беше Анона Фрийдландър — отвърна той, порови в картотеката, извади една папка и я донесе на бюрото си. — Нямаме много информация. Баща й се казва Джордж Фрийдландър. Живее на Калифорния Стрийт 257, Сан Франциско. Момичето изчезна на 15-ти май миналата година. Салзър съобщи на Брандън, Фрийдландър пристигна при нас и всъщност идеята, че е избягала с този неин приятел, който се казвал Джек Брет, беше негова. Брет е служил във флотата. Няколко седмици преди да изчезне Анона, той е дезертирал. Брандън каза, че няма защо да си даваме много зор и ние не си дадохме.

— Намерихте ли Брет?

— Не.

— Чудя се колко ли съвестно ще търсите и сестра Гърни.

— Е, ще трябва да се убедим първо, че е била отвлечена. Брандън няма да започне да действа само заради твоите приказки. Ще зависи от Салзър.

— Този дяволски град изглежда се ръководи от Салзър.

— О, не, Вик, не си мисли такива работи.

Изправих се.

— Намери я, Тим, или ще предприема нещо. Това момиче ми харесваше.

— Само по-спокойно. Ако е изчезнала, ще я намерим. Сигурен ли си, че с онзи кон Краб Епъл всичко е наред? Не ми се ще да загубя пет долара.

— Краб Епъл няма значение. Съсредоточи се върху сестра Гърни — рекох и тръгнах да излизам от стаята.

Подкарах обратно към Оркид Билдингс. Пола ме чакаше в кабинета ми.

— Продължаваме — съобщих й и се настаних зад бюрото си. — Видях се с Уилет. Ще финансира разследването, но иска фирмата му да остане прикрита.

— Колко смело — отбеляза презрително Пола. — Ти ще поемеш всички рискове, предполагам?

— Той изглежда възнамерява да плати малко извънредни — подсмихнах се. Разказах й за посещението в Главното управление. — Този Салзър май има навика да прави така, че сестрите му да изчезват. Обърна ли внимание на датата? 15-ти май: денят, в който Джанет е починала. Никой не може да ме убеди, че изчезването на другата не е свързано по някакъв начин със смъртта на Джанет.

Пола ме погледна изучаващо.

— Мислиш, че Джанет е била убита, така ли?

Запалих цигара и внимателно пуснах клечката в пепелника преди да отговоря.

— Смятам, че е възможно. Има мотив: всичките пари. Разбира се, не е умряла от сърдечна недостатъчност. Отравянето с арсен, наред с някои други отравяния, причинява и инфаркт. Стар козел като Бюли лесно би могъл да бъде излъган.

— Но ти не знаеш! — възрази Пола. — Не може да мислиш, че Морийн е убила сестра си.

— Подбудата е твърде значителна. Освен получаването на състояние от два милиона долара има и малко пари от застраховка. Не казвам, че го е направила, но толкова пари са голямо изкушение, особено, ако си в ръцете на изнудвач. И още нещо — не съм напълно убеден, че самият Кросби не е бил убит. Ако не е имало нищо нередно в това прострелване, защо Салзър не е извикал човек като Бюли, за да подпише смъртния акт? Защо самият той го е подписал? Трябвало е да подкупи Лесуейс, следователя, а вероятно и Брандън. Било е или самоубийство, или убийство. Бих се хванал на бас, че не е било нещастен случай. И освен това, както изтъкна Уилет, когато човек има револвер, малко вероятно е да се застреля с ловджийска пушка: така че остава убийство.

— Правиш прибързани изводи, Вик — възрази остро Пола. — Това ти е голямата грешка. Вечно правиш безумни предположения.

Смигнах й.

— Но как само се забавлявам.