Рафаел Сабатини
Подвизите на капитан Блъд (28)

4

Трябваше да им хрумне обаче, че наклонът на десния борд, толкова успокояващ за мистър Джордж Феърфакс, би трябвало да представлява загадка за капитан Блъд, ако случайно все още бе буден. И така се случи, че той беше буден.

Беше свалил само палтото и обувките си и лежеше по риза и панталони в хамака, който му бяха метнали в задушното и тясно пространство на каютата, напразно опитваше да се унесе в дрямка, която все не го спохождаше. Беше зает, и то съвсем не със себе си. Не всички твърди пътища, които беше следвал, и разочарованията, които беше претърпявал, все още бяха достатъчни, за да угасят сантименталната му природа.

В случая с малката девойка от дома на Сотомайор, той намери богато, макар и тревожно забавление за размислите си тази нощ. Беше объркан и обезпокоен от ситуацията, в която я откри, толкова напълно във властта на човек, който не беше просто и безпогрешно негодник, а също и груб егоист с малко ум и още по-малко сърце. Капитан Блъд размишляваше върху униженията и разбитото й сърце, които толкова скоро щяха да последват след увлечението на едно невинно момиче по точно такъв тип мъж, който бе придобил власт над нея чрез своята безспорна, но прекомерна сила и измамния жар на неговото ухажване. В сантименталните очи на пирата тя беше като гълъб в ноктите на ястреб и той би сключил сделка да я избави от тях, преди да бъде разкъсана на парчета.

Но имаше вероятност, че в увлечението си тя нямаше да приветства това избавление и дори ако, като доказателство за изключение от правилото, тя трябваше да се вслуша в чувствата си, ако Блъд би могъл да поговори с нея, той осъзна, че не е в състояние да й предложи помощ, колкото и горещо да желаеше да го направи.

С въздишка той се опита да отхвърли този проблем, на който не можеше да предложи щастливо разрешение, но продължаваше, докато онзи наклон в десния борд на кораба, който до този момент се движеше равномерно, не отклони вниманието му в друга посока. Възможно ли бе, чудеше се той, вятърът да се е променил толкова внезапно? Трябва да е така, защото нищо друго не би обяснило безспорния факт, поне нищо друго, което да изглежда разумно обяснено.

Въпреки това той беше подтикнат да провери това. Той се измъкна от хамака, напипа палтото и обувките си, обу ги и си проправи път по пътеката към палубата на кораба. Тук един от екипажа беше клекнал върху капака на люка, тихо пеейки, а в началото на ниската кърма кормчията бе застанал на кормилото. Но Блъд не зададе въпроси на нито един от тях. Вместо това той предпочиташе да получи от небето информацията, която търсеше, а ясното звездно небе му каза всичко, което искаше да знае. Полярната звезда беше на половин мачта откъм десния борд. Така той научи изненадващата новина, че са сменили курса си.

Винаги благоразумно недоверчив към всичко, което изглеждаше противно на разума, той се покатери на кърмата, за да потърси Тим. Той го видя да крачи там, едър силует на фона на светлината от двата високи фенера на кърмата, и пристъпи бързо към него.

За капитана на кораба появата на капитан Блъд беше смущаваща за него в този момент. Той тъкмо се питаше дали на пътника им му е било дадено достатъчно време, за да заспи дълбоко, за да могат да го вържат в хамака му без излишни приказки. Съвземайки се от изненадата си, Тим весело приветства капитана, докато той се приближаваше към него по наклонената палуба.

— Хубава нощ, сър.

Блъд пое по обиколен път към целта си чрез отговор, който му служеше като тест.

— Виждам, че вятърът се е променил.

— Да, отговори помощникът с готовност. — Беше необичайно и внезапно. Започна да духа силно от юг.

— Това ще ни забави да стигнем до Порт Роял.

— Ако се задържи така. Но може би ще се промени отново.

— Може би ще стане така — каза Блъд. — Ще се молим за това.

Крачейки заедно, те бяха стигнали до перилата. Те се облегнаха на тях и погледнаха надолу към тъмната вода и белия, светещ ръб на вълната, която се извиваше от фланга на кораба.

Блъд започна философски.

— Странен и несигурен е този морски живот, Тим, оставен на милостта на вятъра, който духа, кара ни ту в една посока, ту в друга, понякога помага, понякога пречи, а понякога ни побеждава и унищожава. Предполагам, че обичаш живота си, Тим?

— Що за въпрос! Разбира се, че аз обичам живота си.

— И също се страхувате от смъртта, която е обща за всички нас?

— По дяволите! Говориш като някой свещеник.

— Може би. Виждаш ли, че е уместно да ти напомня, че си смъртен, Тим. Всички сме склонни понякога да го забравяме и да се излагаме на опасности, които са напълно ненужни. Смъртни опасности. Точно такава опасност, в каквато си в тази минута, Тим.

— Какво означава това? — Тим вдигна лактите си от парапета.

— А сега не мърдай — каза нежно Блъд. Ръката му беше в гърдите на палтото му и от тази част, под прикритието на плата, нещо твърдо и тръбесто беше плътно притиснато към страната на помощника точно под ребрата му. — Пръстът ми е на спусъка, Тим, и ако мръднеш внезапно, може да ме стреснеш и да го дръпна. Сложи лактите си обратно на парапета, Тим скъпи, докато говорим. Няма от какво да се страхуваш. Нямам намерение да те нараня, това е, при условие че си разумен, какъвто смятам, че ще бъдеш. Кажи ми сега, защо се връщаме към Материка?

Тим ахна от смесена изненада и страх и страхът му може би беше по-голям, отколкото трябваше, защото вече знаеше без съмнение с кого трябва да си има работа. Потта бе избила на студени капки по челото му.

— Връщаме се към Материка? — поколеба се той глупаво.

— Точно така. Защо си поел тоя курс? И защо ме излъга одеве за южния вятър? Мислиш ли, че съм такъв глупак, че не мога да различа север от юг в ясна нощ като тази? Не си по-умен от един глупак, изглежда. Но освен ако не събереш достатъчно разум да не ме излъжеш отново, никога повече няма да излъжеш никого след тази вечер. Сега ще те попитам отново: Защо се връщаме към Материка? И не ми казвай, че Феърфакс е този, който продаваш с това.

От страната на Тим настъпи замислена пауза придружена с тежко дишане. Блъд може и да го бе накарал да се страхува да излъже, но още повече се страхуваше той да каже и истината, тъй като беше такава, каквато беше.

— Че кой друг трябва да бъде? — изръмжа той.

— Тим, Тим! Пак ме лъжеш въпреки предупреждението ми. И твоите лъжи имат странното качество да ми казват истината. Защото, ако възнамеряваше да продадеш Феърфакс, щеше да тръгнеш към Ла Хача и ако се бяхте отправили към Ла Хача, никога нямаше да стигнете толкова далеч по този западен път, освен ако не сте луд идиот, какъвто според мен не вярвам да сте. Спестявам ти неприятностите да лъжеш отново, Тим, защото това — кълна се пред Бога — със сигурност ще бъде смъртта ти. Знаеш ли кой съм аз? Нека и аз да разбера истината за това. Нали така?

Само защото знаеше кой е неговият събеседник, след като два пъти беше толкова лесно хванат в лъжата от проницателността на този човек, помощникът стоеше смразен и парализиран, без да се съмнява, че ако помръдне вътрешностите му ще бъдат пометени от този пистолет опрян в стомаха му. Страхът най-накрая изтръгна истината от него.

— Да, капитане. Но…

— Добре сега! Не се самоубивайте, като ми кажете още една лъжа, а и няма нужда. Няма нужда да ми казвате нищо повече. Знам останалото. Насочвате се към Картахена, разбира се. Това е пазарът за стоката, които носите, а маркиз Риконете е вашият купувач. Ако идеята е твоя, Тим, мога да ти го простя. Защото не ми дължиш нищо и няма никаква причина на света да не спечелиш петдесет хиляди гвинеи, като ме продадеш на Испания. Твоя ли бе идеята сега?

Яростно Тим се позова на цялата небесна йерархия, за да засвидетелства, че не е направил нищо повече от това, освен че се е подчинил на заповедите на Феърфакс, който единствен бе измислил тази позорна идея да се отправи към Картахена. Той все още протестираше, когато Блъд се намеси в този поток от подсилени с богохулства твърдения.

— Да, да вярвам ти. Имах чувството, че ме разпозна, когато говорех за слизане в Тортуга. Беше непредпазливо от моя страна. Но — лошо за него! Бях му спасил краставия живот и си мислех, че дори и най-лошият гвардеец на Карибите би се поколебал преди… Без значение вече. Кажи ми следното: какъв дял трябваше да получиш от кървавите пари, а Тим?

— Той ми обеща пет хиляди гвинеи, — каза Тим, с посърнал глас.

— Слава на Бога! И това ли е всичко? Не си сключил добра сделка и това не е единствената глупост, която си сторил. Колко дълго смяташе, че щеше да си жив, за да се насладиш на парите? Или може би не си помислил върху това. Е, помисли сега, Тим, и може би ще ти хрумне, че когато се разчуе, и след както стане известно, как си ги спечелил, моите пирати щяха да те преследват до края на всички морета. Трябва да помислиш и върху тези неща, Тим, когато станеш партньор с негодник. Ще бъде по-разумно да се разделиш с него, момчето ми. И ако искаш пет хиляди гвинеи, вярвай ми, все още можеш да си ги спечелиш, като приемеш заповедите ми, докато съм на борда на този бриг. Направи това и можеш да дойдеш за парите в Тортуга, когато пожелаеш, и бъди сигурен, че никой нищо няма да ти стори. Имаш думата ми за това. А аз съм капитан Блъд.

На Тим не му трябваше много време за размисъл. От черната сянка на неизбежната смърт, която се беше надвесила над него, той внезапно видя себе си не само в безопасност, но и с награда, толкова голяма, колкото и тази, която злобата щеше да му донесе, и освободен от онези пренебрегнати рискове, към които Блъд току-що беше обърнал вниманието му.

— Приемам Всевишния за мой свидетел… — започна той с плам, когато Блъд отново го прекъсна.

— Сега не си хабете слюнката в клетви, защото нямам много доверие в тях. Моето доверие е в златото, което предлагам от една страна и оловото от друга. Няма да те оставя от този момент, Тим. Мисля ти доброто, момчето ми. И ако махна пистолета си от ребрата ти, не си мисли нищо друго. Той ще си остава зареден и готов. Надявам се, че нямаш собствен пистолет в себе си.

Той прокара лявата си ръка по тялото на помощника, докато говореше, за да се увери в това.

— Много добре. Няма да се връщаме наново, както може би предполагате, защото все още ще пътуваме към Материка. Но не и в Картахена. Ще държим курс към Ла Хача. Така че просто ще отидем до кърмата заедно и ще им наредите да преместят кормилото. Вече достатъчно сме държали курс на запад. Сега вече е време да го сменим на друга линия, ако искаме да стигнем в Ла Хача до сутринта. Хайде ела сега.

Помощникът послушно отиде с него и от перилата премести ръцете си на кормилото. Когато всичко беше готово, прозвуча дълбокият му глас.

— Отпуснете и теглете! — И миг по-късно, в отговор, предните части се завъртяха шумно, палубата се изравни и след това се наклони към левия борд, а брига се насочи на югоизток.