Рафаел Сабатини
Подвизите на капитан Блъд (16)

4

Копнежите на лейди Корт за обществото на големия свят, които бяха в основата на голяма част от нещастието й в тази дом, получиха известно удовлетворение на следващия ден, когато „Мария от Модена“ достигна остров Невис, при тази огромна зелена планина издигаща се от морето и пристигна, за да хвърли котва в залива Чарлстаун.

Г-н Корт, изпълнен с треперещо нетърпение да слезе на брега, тъкмо нареждаше на Джейкъб, стюарда, да вземе куфарите му, когато капитан Блъд влезе в каютата.

— Това ще го отложим за утре, може би, — каза той.

— Утре? Господин Корт се втренчи в него. — Но това е Невис, нали?

— Да, в това съм сигурен. Това е Невис. Но преди да ви свалим на брега, има един незначителен въпрос относно цената на вашето пътуване.

— О! Това ли! — каза презрително господин Корт. — Не ви ли казах, че можете да вземете каквато и да е цена?

— Да, казахте го. И се надявам, че мога да вярвам на думите ви.

Г-н Корт не хареса усмивката на капитана. Той я разтълкува по свой собствен начин.

— Ако мислите… Ах… Да ме изнудвате…

— О, изобщо не става дума за изнудване. Най-разумно нещо е уверявам ви. Седнете, сър, за да ви обясня.

— Обясните? Да обясните какво?

— Седнете, сър. — Тонът и поведението на Блъд бяха властни.

Объркан, г-н Корт седна.

— Вижте сега — каза капитан Блъд и също седна на кърмовото шкафче, с гръб към отворения прозорец, от който се виждаха слънцето, блестящото море и лодките на търговците, които се тълпяха с плодове, зеленчуци и птици около техния кораб. — Нещата стоят така: за момента ще ви обезпокоя да се смятате, така да се каже, за заложник, господин Корт. Заложник на мой много добър приятел, който в този момент е роб в ръцете на вашия братовчед сър Джеймс. Вие ни казахте колко високо сър Джеймс ви цени и обича така, че изобщо няма причина за безпокойство. Накратко, сър: свободата на моя приятел е цената, която ще поискам от сър Джеймс за вашия превоз. Това е всичко.

— Всичко? — Имаше ярост в тона на г-н Корт и в облещените му очи. — Но това е безобразие!

— Няма да ви лишавам от удобството да го наричате така.

Г-н Корт видимо едва сдържаше чувствата си.

— И да предположим, че сър Джеймс откаже.

— О, но защо си измъчвате душата сега, като предполагате нещо толкова малко вероятно? Единственото сигурно нещо в момента е, че ако сър Джеймс се съгласи, веднага ще слезете в Невис.

— Питам ви, сър, какво ще стане, ако той не го направи.

Капитан Блъд се усмихна любезно.

— Аз съм последователен човек и обичам да върша нещата едно след друго. Спекулациите на този етап са най-вече загуба на време. Ще оставим това, за сега докато не се случи, по простата причина че може и изобщо да не се случи.

Г-н Корт се изправи на крака раздразнен.

— Но това… това е чудовищно! По дяволите, сър, ще ми наложите това насилие на свой собствен риск.

— Аз съм капитан Блъд — беше отговорът му. — Така, че не бихте предположили, че малко повече опасност би ме обезсърчила в случая.

Съобщението предизвика нова вълна от емоции в г-н Корт. Очите му застрашаваха да паднат от зачервеното му, гневно лице.

— Ти си капитан Блъд! Капитан Блъд! Този проклет пират! Може и да си, да пукна дано, хич не ме интересува кой си…

— Но защо правите така? Всичко, което искам от вас, е да влезете в каютата си. Разбира се, ще трябва да поставя пазач на вратата, но няма да има други ограничения и вашите удобства никак няма да пострадат от това.

— Мислите ли, че ще се подчиня на това?

— Мога също така и да ви окова, ако предпочитате — каза учтиво капитан Блъд.

Г-н Корт, след като го обмисли яростно, реши, че то не е за предпочитане.

Капитан Блъд бе закаран с лодка на брега и пое към къщата на заместник-губернатора, която беше с изглед към морето, хубава бяла къща със зелени щори на прозорците си, разположена в красива градина, където азалиите цъфтяха и всичко беше с аромат на портокал и червен пипер.

Той намери достъпа си до сър Джеймс за доста лесна работа. За човек видимо отличаващ се с елегантното си палто от тъмносин кашмир, шапката си с перо и дългата си сабя, висяща на избродиран със злато колан, той намери вратите в колониален стил широко отворели за него в очакване. Обяви се като капитан Питър, което едва ли беше далеч от истината и остави да се предполага, че рангът му е военноморски, и да се разбира, че корабът, с който сега плава, е негова собственост. И че бизнесът му в Невис, най-важният пазар за роби в Западна Индия, в момента е набавянето на момче, от което би могъл да направи чистач на каютите си. Бил е информиран, че самият сър Джеймс е търгувал малко с роби, но дори и тази информация да не е била вярна, той е имал презумпцията да се надява, че може да спечели от помощта на сър Джеймс в мисията си.

Лицето му беше толкова елегантно и ангажиращо, а маниерите му, съвършено съчетаващи уважението с достойнството, толкова впечатляващи, че сър Джеймс обяви веднага, че е изцяло на разположение на капитан Питър. Точно сега нямало налични роби, но всеки момент трябвало да пристигне товар с чернокожи от бреговете на Гвинея и ако капитан Питър можел да изчака ден-два, нямало съмнение, че нуждите му щели да бъдат задоволени.

Междувременно, разбира се, би ли имал удоволствието да остане за вечеря. И разбира се капитан Питър остана за вечеря, срещайки се с лейди Корт, която той впечатли толкова дълбоко, че преди още вечерята да приключи, поканата, отправена му от нейния съпруг, беше значително обогатена от нея. Междувременно, като се има предвид привидната цел на посещението на капитан Питър в Невис, беше естествено разговорът да се насочи към робите и към сравнението на труда, който можеше да се получи от тях, с този, предоставян от европейските слуги. Сър Джеймс, изразявайки мнение, че белият човек е толкова по-превъзхождащ във всяко едно отношение, че прави всяко сравнението просто нелепо и това отвори пътя към търсената насока на разговор от капитана.

— И въпреки това всички бели мъже тук в резултат на бунта на Монмаут биват изтребвани в плантациите. Странно е, че никой никога не е мислил да наеме някой от тях в някое друго направление.

— Те не стават за нищо друго — каза нейна светлост. — Не можете да направите обикновени слуги от такъв бунтовнически материал. Знам, защото аз опитах вече.

— Ах! Ваша светлост вече е опитала. Това е вече интересно. Но нали няма да ми кажете, че нещастниците, които по този начин сте спасили от плантациите, са били толкова безразлични към този техен късмет, че не са ви служили добре в отплата?

Сър Джеймс се намеси.

Опитът на жена ми е по-ограничен, отколкото може да ви накара да предполагате от нейното твърдение. Тя съди само от един-единствен случай.

Тя удостои враждебната критика с презрителен поглед и капитанът се притече галантно да я подкрепи.

— „Ab uno omnes“^[1] — нали знаете, сър Джеймс, че това доста често е вярно.

Той се обърна към дамата, която го погледна усмихната.

— И какъв беше този един-единствен случай? Какъв беше този човек, който се оказа толкова лишен от благодарност?

— Един от онези бунтовници-каторжници, изпратени в плантациите. Намерихме го в Барбадос и аз го купих, за да го направя мой личен помощник. Но той беше толкова малко благодарен, колкото и разумен от това подобряване на съдбата си, че накрая се принудих да го изпратя обратно да работи във фабриката за захарна тръстика.

Капитанът кимна сериозно с одобрение.

— Правилно и добре сте постъпили. И какво стана с него?

— Само това. Той сигурно се разкайва сега за лошите си маниери в плантацията на сър Джеймс тук. Гнусно, бунтовно куче.

Сър Джеймс отново заговори тъжно.

— Бедният нещастник някога е бил джентълмен, както и много други от заблудените му другари бунтовници. Беше голяма милост да не ги обесят.

След това той смени темата и капитан Блъд, след като вече бе получил информацията, която търсеше, се задоволи да му позволи това. Но какъвто и да бе въпросът, за който те говореха, рядката млада красота на дамата, съчетана със сладко и неподправено очарование на маниерите и което изглежда караше устните на сър Джеймс да се свиват, докато я наблюдаваше, бяха дарявани от техния посетител с усърдни жестове на уважение, от които никой мъж дарен с някаква галантност не би могъл да се въздържи.

Тя го възнагради за това, като настоя, че докато чака в Чарлстаун, може да се настани в тяхната къща и не би приела отказ от негова страна. Тя обяви също, че това ще бъде изцяло услуга към тях от самото присъствие на капитана. Твърде рядко ги бе посещавал знатен посетител отвъд океана, за да облекчи монотонността на живота им в Невис.

Като допълнителен аргумент тя преувеличи красотите на острова. Тя щяла да бъде личен водач на капитана, развеждайки го из неговите ароматни горички, неговите пищни плантации и неговите кристални извори, така че той да осъзнае какъв земен рай всъщност е било това, което съпругът й толкова често я бе чувал да оприличава на проклетия Ад. Сър Джеймс, без да си прави илюзии и прикривайки презрението си към нейните умели трикове с маската на градското й поведение, потвърди поканата й, след което тя обяви, че ще даде заповед незабавно да се приготви стая за него и капитанът трябва да изпрати да му се донесе от кораба всичко, от което ще се нуждае. Капитан Блъд прие тази гостоприемна покана любезно и без неохота. Въпреки че това не беше абсолютно необходимо за постигането на целта му в Невис, все пак нямаше съмнение, че пребиваването в дома на сър Джеймс Корт може да му помогне доста в материално отношение.