Рафаел Сабатини
Подвизите на капитан Блъд (2)

1

Маневреността, както всеки знае, е качество, което във всички времена е било очевиден фактор за успех при повечето велики военнокомандващи по суша и море. Така беше и с капитан Блъд. Имаше случаи, когато настъплението му беше така внезапно, като устрем на ястреб. А имаше също и време, съвпадащо с достигането му на върха на славата си, когато тази маневреност придоби такива пропорции, че създавайки едно такова впечатление на всемогъщество, което бе накарало испанците да вярват и да твърдят, че само договор със Сатаната би могъл да позволи на един човек по такъв чудотворен начин да се движи в пространството.

Той обаче не се оставяше на опиянението от слуховете, които достигаха до него от време на време за свръхестествените му способности, с които го надаряваше испанското суеверие. Капитан Блъд се стараеше да спечели, където бе възможно и от допълнителния ужас, с който името му започна да се вмества по този начин. Но когато малко след завладяването му в Сан Доминго на „Мария Глориоса“, мощният и богато натоварен флагмански кораб на испанския адмирал на Презокеанския флот, маркиз Риконете, до него достигна този слух, който тържествено му съобщаваше, че на следващия ден след неговото отплаване от Сан Доминго, бил нападнал Картахена, отстоящ се на двеста мили разстояние и му хрумна, че една или две допълнителни измислени истории за делата му, които напоследък достигнаха до ушите му, почиваха на доста невярна основа даже било и поради това, че бе подхранвано от обикновеното суеверно въображение на испанците. В една крайбрежна кръчма в Кристианщад на остров Сент-Кроа, където Мария Глориоса (най-нахално преименувана на „Андалуската Мома“ и също толкова нахално развяваща съюзническото знаме) беше акостирала там, за да се снабди с дърва и вода, той случайно чу разказ за ужасите, причинени от него и неговите пирати в Картахена по времето на същия този набег.

Беше избрал кръчмата в съответствие с неговия обичай, когато се скиташе из улиците без определена цел. Тези кътчета за отдих на мореплавателите бяха най-вероятните места, където можеше да се съберат частици информация, които биха могли да бъдат от някаква полза за него. Това също не беше първият път, когато информацията, която събра, засягаше самия него, въпреки че никога досега не беше от толкова изненадващо естество. Разказвачът й беше едър холандец, с червена коса и лице, на име Клаус, капитан на търговски кораб от Шелд. Той забавляваше със зловещата си история, която будеше най-голямо възмущение у двама търговци от града, които бяха членове на Френската Западноиндийска Компания.

Неканен, Блъд се примъкна към тази събрала се група, с цел да научи нещо повече и присъединяването му беше прието с търпимост, която бе типична за подобни места, но и приветствана също поради елегантността на новодошлия непознат и изискания нрав на поведението му.

— Моите поздрави, господа. — Въпреки че неговият Френски не беше така изискан както почти родния му испански, придобит през двете години в затвора си на Севиля от Светата Църква, но все пак той беше гладък и сносен. Той придърпа един стол, седна без церемонии и почука с кокалчетата на пръстите си по изцапаната повърхност на масата, за да привлече вниманието на кръчмаря. — И кога казвате, че се е случило това?

— Беше преди десет дни — му отговори холандецът.

— Невъзможно — Блъд поклати главата си увенчана с перука. — Доколкото ми е известно, капитан Блъд преди десет дни е бил в Сан Доминго. Освен това постъпките му едва ли са били толкова подли, колкото тези, които ти описваш.

Клаус, един груб мъж, с нрав, съответстващ на зачервения му тен, изказа явно нетърпение към неверието проявено към него.

— Пиратите са си пирати и всички до един са долни. — Той демонстративно се изплю върху пясъчния под, сякаш за да отбележи, че му се гади от тях.

— Бога ми, няма да споря с теб по този въпрос. Но тъй като знам, че преди десет дни капитан Блъд е бил в Сан Доминго, следва, че той не би могъл по същото време да е бил и в Картахена.

— Сигурен ли сте в това? — подсмихна се Холандецът. — Тогава позволете ми да ви кажа, сър, че тази история ми бе разказана преди два дни, когато бях в Сан Хуан де Пуерто Рико от капитана на един от двата повредени испански кораба, нападнати в Картахена от пиратите. Не си мислете, че знаете по-добре от него. Тези два галеона едва се домъкнаха до Сан Хуан, за да се прислонят там. Бяха преследвани из Карибите от онзи проклет пират и никога нямаше да му избягат, ако един техен щастлив изстрел не повредил фокмачтата му и не го принудил да свие платната.

Но Блъд не беше особено впечатлен от разказа на очевидеца.

— Ба! — каза той. — Испанците нещо са се объркали. И това ли е всичко?

Търговците гледаха неспокойно тъмното лице на този новодошъл, чиито очи, толкова яркосини под черните си вежди, бяха студени и презрителни. Навременното пристигане на кръчмаря прекъсна дискусията им и Блъд смекчи покачващото се раздразнение на Холандеца, като покани тези обичайни пиячи на ром да споделят с него бутилка по-елегантно канарско вино.

— Добри ми господине — настоя Клаус, — не може да има грешка. Големият червен кораб на Блъд, „Арабела“, не може да бъде сбъркан с никой друг.

— Ако казват, че „Арабела“ ги е преследвал, те правят това още по-сигурно, че са ги излъгали. Защото, доколкото знам със сигурност в момента, „Арабела“ е в Тортуга, закотвен там за ремонт и преоборудване.

— Знаеш твърде много — каза Холандецът с явен сарказъм.

— Аз се информирам за всичко — беше правдоподобният отговор, вежливо изказан. — Да постъпваш така е разумно.

— Да, при условие че сте информиран правилно. Този път обаче вие много грешите. Повярвайте ми, сър, в момента капитан Блъд е някъде тук наоколо.

Капитан Блъд се усмихна.

— В това мога да повярвам. Това, което не разбирам обаче, е защо трябва да го предполагате.

Холандецът удари по масата с големия си юмрук.

— Не ви ли казах, че някъде край Пуерто Рико фокмачтата му е била строшена в битката с тези испанци? Каква по-добра причина от това? Той сигурно се е приютил в някой от тези острови тук, за да направи ремонт. Това е повече от сигурно.

— Много по-сигурно ще е, че вашите испанци, паникьосани от страха си към капитан Блъд, да виждат „Арабела“ във всеки един кораб, появил се на хоризонта.

Само пристигането на бутилката с вино успя да успокои гнева на Холандеца до някъде от такова неправилно упорство спрямо истината. Когато се напиха, той ограничи разговора си до испанските кораби. Те не само бяха в Пуерто Рико за ремонт, но заради последното си злополучно приключение и също поради причината че бяха натоварени с големи богатства, нямаше да посмеят да излязат отново в открито море, докато не дойдеше военен конвой, който може да ги защитава. Сега най-после разговорът придоби такъв интерес за капитан Блъд, че той не искаше да оспорва по-нататък ужасите, приписани му в Картахена и останалата измислица отнасяща се до нападението му на същите тези кораби.

* * *

Същата вечер в каютата на „Андалуската Девойка“, богато обзаведена с дамаски и кадифе, с пищна дърворезба и позлатени отделения от кристал и сребро, както се изразяваше любовта към разкош на испанския адмирал, на когото тя доскоро бе принадлежала, капитан Блъд свика военен съвет. Той се състоеше от едноокия гигант Волферстон, от Натаниел Хагторп, този изискан джентълмен от Западната провинция и от Чафинч, майсторът навигатор и кормчия. Всички тези мъже, бяха съдени за участието си във въстанието на Монмаут. И в резултат на техните обсъждания, „Андалуската Девойка“ вдигна котва още същата нощ и се измъкна от Сент Кроа, за да се появи два дни по-късно край Сан Хуан де Пуерто Рико.

Сега над него се вееше червеното и златисто знаме на Испания от главната му мачта, той премина през пристанището, изстреля оръдеен залп в знак на поздрав и спусна една лодка.

През своя телескоп Блъд огледа пристанището за потвърждение на разказа на Холандеца. Там той различи доста ясно сред по-малките кораби два високи жълти галеона, кораби с тридесет оръдия, чиито горни части носеха следи от значителни щети, сега в процес на ремонт. Дотук изглеждаше, че Майнхиър Клаус беше казал истината. И това беше всичко, което за сега имаше някакво значение за него. От тук нататък обаче той трябваше да бъде с повишено внимание. Пристанището не само беше защитено от солидна на вид крепост с гарнизон, който несъмнено щеше да бъде държан повече от обикновеното нащрек поради присъствието на корабите натоварени със скъпоценности, но и Блъд разполагаше също с не повече от осемдесет души на борда на „Андалуската Девойка“, така, че той нямаше достатъчно мощ, за да извърши десант, даже и ако неговата артилерия имаше щастието да извади крепостта от строя. Той трябваше да се довери на хитростта, а не на силата, и със спуснатата лодка капитан Блъд смело слезе на брега на разузнаване.