Рафаел Сабатини
Подвизите на капитан Блъд (12)

5

С вярното си изпълнение в службата на куриер капитан Блъд постави писмото от Шевалие дьо Сентонж вечерта на същия ден пред губернатора на Тортуга, без нито дума за обяснение.

— От Шевалие дьо Сентонж, казвате? — Мосю д’Ожерон се намръщи замислено. — И с каква цел?

— Мога да отгатна, — каза капитан Блъд. — Но защо да го правя, след като писмото е в ръцете ви? Прочетете го и ще разберем.

— При какви обстоятелства получихте това писмо?

— Прочетете го. Може да ви каже как и така да ми спестите труда по обяснението.

д’Ожерон счупи печата и разтвори листа. С навъсени вежди той прочете за официалното оттегляне от представителя на Френската Корона на заповедите, оставени към губернатора на Тортуга за прекратяване на всякаква търговия с пиратите. Мосю д’Ожерон трябваше да продължи отношенията си с тях, както и досега, в очакване на нови инструкции от Франция. И Шевалие добавяше убеждението, че тези инструкции, когато и ако бъдат представени, няма да променят съществуващия ред на нещата. Той беше убеден, че когато изложи напълно пред маркиз дьо Лувоа демонстрацията, която бе получил за условията, преобладаващи в Западна Индия, Негово Превъзходителство ще бъде убеден в нецелесъобразността в момента да се прилагат неговите мерки срещу пиратите. Мосю д’Ожерон изду бузите си.

— Но ще ми кажеш ли тогава, как си успял да направиш това чудо с тази упорита дървена кратуна?

— Всеки аргумент зависи, както ти казах, от начина на представянето му. И двамата с теб казахме едно и също нещо на Шевалие дьо Сентонж. Но ти го каза с думи. А аз го казах главно с действия. Знаейки, че глупаците се учат само от личния си опит, аз му предоставих този опит. Така си и беше.

И той направи пълен отчет за тази морска битка рано сутринта край северния бряг на Испаньола. Губернаторът слушаше, поглаждайки брадичката си.

— Да — каза той бавно накрая, когато историята свърши. — Да. Това би било убедително в случая. И да го изплашиш с това ужасно нападение над Мартиника и вероятната загуба на новооткритото му богатство е било добре замислено. Но не се ли ласкаеш малко, приятелю, заради твоята проницателност? Забравяш ли какъв удивителен късмет си имал, че на това място и в точно този момент испански галеон е имал дързостта да нападне „Беарне“? Удивителен късмет! Това се вписва като странно съвпадение към невероятния ви късмет!

— Най-странното, както казахте — тържествено се съгласи Блъд.

— Какъв беше този кораб, който изгорихте и потопихте? И кой глупак го ръководеше? Успяхте ли да узнаете?

— О, да. „Мария Глориоса“, флагмангския кораб на маркиз Риконете, испанският Адмирал на Презокеанския флот.

д’Ожерон вдигна рязко поглед.

— „Мария Глориоса“? Но какво ми говорите, та вие сам го пленихте в Сан Доминго и се върнахте тук с него, когато докарахте корабите със съкровищата.

— Точно така. И затова го държах в ръцете си за тази малка демонстрация на Испанската поквара и пиратско майсторство. Той плаваше начело с Волферстон и с достатъчно хора, за да го обслужват и да го управляват и половин дузина оръдия, които пожертвах за случая.

— Бог да ни опази! Тогава ми казвате, че всичко това е било комедия?

— По-голямата част от нея се игра зад завесата от дима на битката. Беше доста плътна завеса. Осигурихме предостатъчно дим от оръдията, заредени само с барут, и слабия вятър ни помогна много. Волферстон подпали кораба в разгара на предполагаемата битка и под прикритието на този приятелски дим се качи на борда на „Арабела“ с екипажа си.

Губернаторът продължи да го гледа учудено.

— И вие ми казвате, че това е било достатъчно убедително?

— Че не беше убедително, не беше. Но все пак свърши работа.

— И вие умишлено… умишлено изгорихте този прекрасен испански кораб!

— Това беше, което ги убеди. Но просто да го унищожа ей така без нищо, сигурно нямаше да го сторя.

— Но загубата! О, Боже мой, каква загуба само!

— Оплаквате ли се? Ще скъперничите ли сега? Смятате ли, че големите предприятия са се изградили само на базата на икономии? Погледнете отново писмото в ръката си. Това се равнява на правителствено разрешение за свободна търговия, срещу което до преди малко имаше правителствена забрана. Мислите ли, че такива неща се получават с префинени фрази? Опитахте ги и видяхте какво излезе от това. Той потупа дребния губернатор по рамото. — А сега, да се заемем с бизнеса. Сега ще мога да ви продам моите подправки и ви предупреждавам, че ще очаквам добра цена за тях: цената поне на три испански кораба.