Рафаел Сабатини
Подвизите на капитан Блъд (23)

4

Ако историята, разказана от дон Йеронимо на генерал-капитана, за възмутителното и кощунствено насилие от страна на капитан Блъд спрямо Кардинал-архиепископа на Нова Испания, което изпълни дон Руис с учудване, смайване и ужасно възмущение, то призовката, с която той приключи, и причините за нея, му предоставиха стимул, който в момента тласна Негово Превъзходителство към почти свръхчовешка дейност. Ако се бе забавил с четири часа, за да отговори лично на тази призовка, то поне отговорът, който последва след това, беше толкова изчерпателен, че на един обикновен испанец при обикновени обстоятелства биха му отнели точно толкова дни, за да го подготви.

Съвестта му, силно разтърсена от това, което му предаде неговият подчинен, дон Руис Перера де Валдоро и Пеняскон, който също беше и граф на Маркос, сметна за добре да не спести в службата си към Кардинал-архиепископа никакви усилия, които биха могли да бъдат причислени към умилостивяването на Неговото Високо Превъзходство. И съвсем естествено му хрумна, че нищо не би могло да бъде по-умилостивително и нищо не би имало по-голяма вероятност да настрои кардинала положително към себе си, ако той се представи в ролята си на непосредствен избавител на Негово Високопреосвещенство от ръцете на този отвратителен пират, който го държеше в плен.

Следователно, чрез усилия, безпрецедентни в целия си опит до сега, Дон Руис успя така да го измисли, че търсейки Кардинал-архиепископа на борда на „Арабела“, той всъщност успя също и да изпълни всичките условия, които капитан Блъд изискваше, за да възвърне свободата на своя затворник. Това голямо постижение трябваше да изпълни архиепископа с учудване и благодарност, която да не остави място на по-дребните неща.

И така стана почти невероятно, че когато около четири часа след отпътуването на alcalde от „Арабела“, генерал-капитанът се приближи към кораба в лодката си като беше докарал и една двумачтова бригантина с широки греди и квадратни съоръжения, която беше закотвил на разстояние един кабел от борда на пиратския кораб. В допълнение към това, Дон Руис, който се изкачи по стълбата заедно с alcalde в непосредствена близост, той беше следван също и от двама alguaziles^[1], всеки от които носеше със себе си и по едно дървено сандъче с неопределена тежест.

Капитан Блъд беше взел своите предпазни мерки срещу евентуално предателство. Оръдейните му люкове сега бяха отворени откъм лявата си страна и двайсет заплашителни дула бяха насочени навън. Когато Негово Превъзходителство стигна до главната палуба, презрителните му очи видяха фалшбордовете, подредени от мъже, някои полуголи, някои напълно облечени, а някои наистина бяха облечени в броня, но всичките въоръжени с мускети и горящи кибритени клечки. Висок джентълмен с тясно лице и дързък нос, Дон Руис дойде облечен, както се изискваше при повод за такава церемония. Беше изящно облечен в златисто-черно. Той носеше кръста на Свети Яков на гърдите си, а сабя със златна дръжка се люлееше от едната му страна. В едната си ръка носеше дълъг бастун, а в другата носна кърпа със златни краища.

Под малките си черни мустачки тънките му устни се извиха презрително, когато той прие поклона, с който капитан Блъд го посрещна. Задълбочаващата се бледост на лицето му свидетелстваше за злобния хумор, върху който той се опитваше да сложи тази маска на високо презрение. Той каза направо без никакви уводни думи.

— Вашите нагли условия са изпълнени, сър пират. Ето го корабът, който поискахте, а ето в тези ковчежета е и златото, всичко двадесет хиляди дуката. Сега трябва да спазите и своята част от сделката и така да сложите край на кощунствения позор, който причинихте.

Без да му отговори, капитан Блъд се обърна и махна към дребния корабен капитан от Северните провинции да излезе напред от мястото, където той стоеше, гледайки мрачно Дон Руиз.

— Чувате ли, капитан Уокър. — Той посочи ковчежето, което алгуазилите бяха оставили на вратата на люка. — Ето, казва Негово Превъзходителство, това е вашето злато. Проверете го, след това го вземете, качете хората си на борда на тази бригантина, разпънете платната си и тръгвайте, докато аз съм още тук, за да осигуря вашето безопасно заминаване.

За миг учудването и смайването пред такава щедрост накараха дребния търговец на роби да онемее. Тогава от него изригна реч в плачевен поток от учудване и благодарност, който Блъд побърза да спре.

— Добре си губиш времето, приятелю. Разбира се, не знам ли аз вече всичко това: че съм велик и благороден и че това е бил най-щастливият ден за теб, когато стрелях напряко на бушприта ти? Махай се сега и кажи по една добра дума за Питър Блъд в Англия, когато стигнеш там.

— Но това злато — все още протестираше Уокър. — Ще вземеш ли поне половината?

— О, сега! Какво е една дреболия от злато за мен? Ще знам как да се отплатя за неприятностите си, може да сте сигурни в това. Събери екипажа си и тръгвай, и Бог да е с теб, приятелю.

Когато най-после изтръгна пръстите си от съкрушителната хватка, в която търговецът на роби събра цялата си емоция, която не можеше да изрази с думи, Блъд насочи вниманието си към Дон Руиз, който беше стоял настрана с alcalde, с презрителни очи и устни.

— Ако ме последвате, ще ви заведа до Негово Преосвещенство.

Той ги поведе по пътя надолу, а Пит и Волферстон тръгнаха след тях. В стаята на отделението и при вида на тази величествена фигура, проблясваща в алено сияние на фона на скромната монашеска обстановка, Дон Руис с нечленоразделен вик изтича напред, за да се хвърли на колене.

— Benedictus sis^[2], — промърмори архиепископа и му подаде пръстена си да го целуне.

— Господарю! Ваше Преосвещенство! Толкова съжалявам, че тези въплътени дяволи трябваше да подложат ваша светост на такова унижение!

— Това не е важно, сине мой, — каза нежният музикален глас. — От мен и тези мои братя в Христос страданието се приема с благодарност като нещо, от което да се направи принос на трона на благодатта. Това, което е важно и което ме тревожи дълбоко, е претекстът за това, която научих едва тази сутрин тук. Казаха ми, милорд графе, че от името на краля е отказана доставката на стоки, които са били продадени на английски моряк и че парите, които вече бил платил, като цена за тази стока, са били конфискувани, че също е бил изгонен с празни ръце и със заплахи за съдебно преследване от Светата Църква и че дори когато, така ограбен, той си тръгнал, корабът му е бил преследван и потопен от един от вашите кораби на Бреговата охрана.

Такива неща чух сине мой, но въпреки че вашият alcalde не им противоречи, трябва да откажа да повярвам, че един джентълмен от Испания и представител на Негово Католическо Величество в тези части на света може да бъде виновен за подобно поведение.

Дон Руис се изправи на крака. Тясното му лице беше по-бледо от всякога. Но той реши, че тонът му трябва да бъде благ, а изражението му внушително. С известно високомерие той се надяваше да избегне отговора.

— Всичко това е минало, Ваше Високопреосвещенство. Ако е имало грешка, тя е вече поправена с щедра лихва, както ще ми свидетелства този капитан на пиратите. Тук съм, за да имам честта да придружа Ваше Високопреосвещенство на брега за радостното Ви посрещане, което Ви очаква, и огромния прием, който очакващата Хавана подготвя от няколко седмици за вас.

Но неговата любезна усмивка не намери отражение във възвишената физиономия на архиепископа. То остана все така мрачно, тъжно и гробовно.

— Ах! Тогава признавате грешката. Но вие не я обяснявате.

Холеричен по природа и властен поради дългия навик да командва, генерал-капитанът за момент беше в опасност да забрави, че стои в присъствието на човек, който на практика беше Папата на Новия свят, човек, чиито сили там бяха по-ниски само от тези на краля и пред когото по определени въпроси дори самият крал трябваше да се преклони. Въпреки че си спомни това навреме, нотка на тръпчивост все пак беше вложена в отговора му.

— Обяснението сигурно ще се окаже досадно за Ваше Високопреосвещенство и може би също и неясно, тъй като това са въпроси, свързани с правната ми служба. Ваше Високопреосвещенство едва ли ще получи известно просветление по въпроса, който се състои от юридически характер.

Най-тъжната усмивка се разля върху това красиво лице.

— Страхувам се, че не сте добре информиран, дон Руис. Може би никога не сте чували, че съм заемал възвишената служба като Велик Инквизитор на Кастилия, иначе щяхте да знаете — тъй като трябва да следва от това — че съм доктор не само по канонично, но и по гражданско право. Тогава не се страхувайте, че няма да успея да следвам правното ви изложение на събитието, още по-малко било то и скучно. Много от задълженията ми са досадни, сине мой, но поради тази им причина аз не ги отбягвам.

От това студено и безмилостно настояване генерал-капитанът разбра, че трябва да се подчини. Той преглътна раздразнението си, успокои се и си осигури изкупителна жертва, която нямаше да посмее, от страх за живота си, да го отхвърли.

— Накратко, Ваше Високопреосвещенство, тези трансакции бяха разрешени без знанието ми от моя alcalde.

Звучното ахване на дон Йеронимо, който стоеше зад него, не попречи на неговото Превъзходителство. Той продължи уверено.

— Когато научих за тях, нямах друг избор, освен да ги отменя, тъй като мой дълг беше да устоявам закона, който забранява на всички чужденци да търгуват във владенията на Негово Католическо Величество.

— С това не можеше да има спор. Но разбрах, че този английски моряк вече беше заплатил за стоките.

— Той беше разменил роби за тях, Ваше Високопреосвещенство.

— Без значение с какво е търгувал. Бяха ли му върнати робите, след като сделката е била отменена от вас?

— Законът, които той наруши, след като е търгувал, постановява конфискацията им по същия начин.

— Обикновено може и да е така. Но това, ако правилно съм информиран, не е обикновен случай. Казаха ми, че вашият alcalde го е подтикнал към търговията с робите си.

— Точно както и аз, също така, — намеси се Блъд, — бях умоляван от него тази сутрин да разменя и моите роби. И замахът на ръката му посочи Кардинал-архиепископа и придружаващите го монаси. — Значи този твой alcalde не се учи от грешките си. А боже би вие не желаете той да го направи.

Дон Руиз показно обърна гръб на Блъд, без да му обръща внимание.

— Ваше Високопреосвещенство не може да ме счита за обвързан от незаконността на един подчинен. — След това, като си позволи лека усмивка, добави софизма, който вече беше използвал с капитан Уокър. — Ако човек извърши убийство, той не може да се оправдае като каже, че с това е наказал друг.

— Това е доста деликатен въпрос, нали така? Трябва да помисля сериозно върху това, Дон Руис. Ще говорим за него отново.

Дон Руис се поклони ниско, стиснал устни.

— Ще съм на разположение на ваше Високопреосвещенство — каза той. — Междувременно моята баржа чака да пренесе Ваше Преосвещенство на брега.

Кардиналът се надигна, внушително висок в мантията си, и обгърнат с аленото си наметало. Доминиканците с качулки, които бяха застанали като статуи, се оживиха отзивчиво. Негово Високопреосвещенство се обърна към тях.

— Бъдете внимателни, деца мои, да благодарите за това безопасно избавление. А сега, пусни ни да си ходим.

И той пристъпи напред, за да бъде незабавно спрян от капитан Блъд.

— Търпение още малко, Ваше Високопреосвещенство. Не всичко е направено.

Кардиналът вдигна глава и челото му потъмня.

— Как? Тогава какво друго остава?

Отговорът на Блъд беше обърнат по-скоро към намръщения генерал-капитан, отколкото към архиепископа.

— Досега не сме получили нищо повече от една реституция. Да дойдем сега на въпроса и за компенсациите.

— Компенсации! — извика архиепископа и за пръв път великолепното му спокойствие беше разстроено. Той строго отправи въпросите си: — Какво е това? Нарушавате вярата си ли, сър?

— Това поне досега никога не е казвано за мен. Не нарушавам вярата си. Напротив, аз съм педантичен. Това, което казах на alcalde, беше, че когато бъде направена реституцията, ще обсъдим и въпроса за освобождаването на Ваше Преосвещенство. Че ще го обсъдим. Нищо повече от това.

Дон Руис се усмихна с гняв и злоба, усмивка, която показваше белите му зъби.

— Гениално. Да. И след това, разбойнико?

— Не бих могъл, без да проявя неуважение към Неговото Високопреосвещенство, Архиепископа на Нова Испания, да определя неговия откуп на по-малко от сто хиляди дуката.

Дон Руис си пое дъх. Той побесня. Ченето му увисна надолу.

— Сто хиляди дуката!

— Това е цената днес. Утре може и да не съм толкова скромен.

Генерал-капитанът в гнева си се обърна към кардинала, жестикулирайки като подивял.

— Ваше Високопреосвещенство чува ли какво иска този крадец?

Но Кардиналът, възвърнал неземното си спокойствие, вече не можеше да се отърси от него.

— Търпение, сине мой. Търпение! Нека се пазим от смъртния грях на гнева, който едва ли ще ускори освобождаването ми за апостолските дела, които ме очакват в Хавана.

Щеше да е необходимо много повече от това, за да накара Дон Руис да се предаде, ако самият гняв, който го облада сега и жаден за оргия от отмъщения, не му беше показал правилния път. Треперейки леко в потиснатия си гняв, той беше достатъчно господар на себе си, за да се поклони като за заповед и да обещае със сравнително цивилизовани думи, че парите ще бъдат доставени незабавно, за да бъде осигурено освобождението на неговото Високопреосвещенство в най-скоро време.