Рафаел Сабатини
Подвизите на капитан Блъд (18)

6

В коридора на къщата на заместник-губернатора, когато накрая пристигнаха там, капитан Блъд остави момчето да го чака, докато воден от резкия и укорителен глас на милейди, той се запъти към трапезарията. Там той намери сър Джеймс седнал със студен и подигравателен вид, пред недокоснатата си закуска и нейна светлост да крачи из стаята, докато ругаеше. Отварянето на вратата за момент я спря. След това, с повдигнати гърди и очи, които пламнаха на бялото й лице, тя избухна срещу натрапника.

— Имате нахалството да се появите!

— Мислех, че може би ме очаквате.

— Очакваме? Ха!

Той се поклони леко.

— Далеч съм от желанието да ви се натрапвам. Но предположих, че може би ще се поиска някакво обяснение от мен.

— Наистина някакво обяснение!

— И не е присъщо на моето чувствително сърце да разочаровам една дама.

— Преди малко имахте друго определение за мен.

— Преди малко заслужавахте друго.

Сър Джеймс почука по масата. Неговото достойнство като заместник-управител, и като съпруг го изискваше и той сметна за необходима тази намеса.

— Сър! — В тона му имаше упрек. И настоятелно добави: — Обяснете го по-ясно ако обичате.

— За Бога, ще го обясня по-ясно, отколкото може да ви се хареса, сър Джеймс. Изобщо няма да си увъртам думите.

И последва щателен разказ за събитията, в хода на изобразяването на които той неведнъж беше принуден да търпи прекъсванията на нейна светлост. Накрая съпругът й я погледна, където бе застанала и в погледа му нямаше и капка съчувствие. Той му беше студен, тежък и наситен с неприязън.

— Капитан Питър предостави това, което липсваше на разказа, за да добие смисъл.

— Би трябвало да ти е достатъчен поне за да ти подскаже, че случая изисква удовлетворение, освен ако ти не си един бездушен страхливец.

Докато заместник-губернатора още трепереше от обидата, капитан Блъд побърза да се намеси.

— Сър Джеймс, на ваше разположение съм ако поискате удовлетворение, каквото и да решите. Но първо, за мое собствено удовлетворение, позволете ми ви да кажа, че ако под напора на емоциите, които вярвам, че ще счетете за човешки, съм направил нещо обидно, поднасям извиненията си по този въпрос.

Сър Джеймс остана необичайно студен и строг.

— С намесата сте направили малко добро и може би доста вреда капитане. Този нещастен роб, насърчен така да се разбунтува от вашите действия, сега не може да не избегне последствията. Ще настъпи край на реда и дисциплината в плантацията, ако поведението му остане ненаказано. Разбирате това нали?

— Има ли значение какво разбира той? — възмути се дамата.

— Това, което разбирам, е, че ако не се бях намесил, този мъж щеше да бъде застрелян на място по заповед на нейна светлост и това, защото невинен от това си престъпление, той се противопостави на заплахата — отново по заповед на нейна светлост. „Месото да бъде смъкнато от костите му“. И това бяха буквално нейните нежни слова.

— Със сигурност това ще се случи сега с него, — обяви тя злобно. — Освен ако сър Джеймс не предпочете да го обеси.

— Като изкупителна жертва заради мен, защото се намесих ли? — попита капитанът сър Джеймс и сър Джеймс, ужилен от подигравката, побърза да отговори:

— Не, не заради това. А заради заплахите му отправени към надзирателя.

Това предизвика нова атака от нейна светлост срещу него.

— А наглостта му срещу мен, разбира се, няма никакво значение. Нито, изглежда, има и галантността, изразена в момента.

Между тях двамата имаше опасност сър Джеймс да загуби суровото си спокойствие. И накрая той удари по масата така, че чиниите издрънчаха.

— Едно по едно нещата, мадам, ако обичате. Ситуацията е достатъчно отвратителна, и Бог знае това. Предупреждавал съм ви повече от веднъж да не си изливате душата върху този приятел Хагторп. Сега вие ме принуждавате да избирам между това да го бичувам за неподчинение, което не мога да считам за друго, освен като пълна провокация от ваша страна или да се застраши цялата дисциплина сред робите. Тъй като не мога да си позволя това, трябва да благодаря на изблиците ви, мадам, че сега ме принуждавате към нечовешка постъпка.

— А аз пък че нямам на кого друг да благодаря, освен на себе си, че се съвкупих с глупак като вас!

— Това, мадам, е въпрос, по който в момента може би ще имаме повод да поспорим — каза той и имаше нещо толкова мистериозно и многозначително в тона му, че простото учудване лиши нейна светлост от отговор.

Тихият глас на Блъд прекъсна паузата.

— Може би ще успея, сър Джеймс, да ви измъкна от капана на тази дилема. — И той продължи обяснението си. — Сигурно си спомняте, че слязох тук, за да си купя момче за каютите. Първоначално си мислех за негър, но този Хагторп изглежда подходящо момче. Продайте ми го и аз ще го махна от ръцете ви.

Възрастният мъж се замисли за момент и се забеляза, как мрачността му леко просветна.

— Аха! Това е решение.

— Тогава трябва само да назовете цената си, сър Джеймс.

Но нейна светлост се намеси веднага в злобата си, за да запуши този лесен изход.

— И какво следва от това? Та този мъж е бунтовник и каторжник, обречен цял живот да служи в плантациите. Имате ясно задължение по въпроса. Няма да посмеете да позволите той да напусне Западните Индии.

В тревожното колебание на този нерешителен човек Блъд видя, че всичко още не е свършило, както той се надяваше. И проклинайки злобата на красивата мъчителка, той се приближи до края на масата и скръсти ръце върху високата облегалка на стола, който стоеше там и погледна мрачно към единия и другия.

— Е, добре! — каза той. — И така, това нещастно момче трябва да бъде бичувано.

— Той трябва да бъде обесен — поправи го нейна светлост.

— Не, не — запротестира сър Джеймс. — Едно бичуване ще бъде достатъчно.

— Виждам, че не мога да направя повече по въпроса — каза Блъд и маниерите му станаха иронично учтиви. — Така, че ще си взема сбогом с вас. Но преди да си тръгна, сър Джеймс, има едно нещо, за което почти бях забравил. Срещнах ваш братовчед в Сейнт Томас, който бързаше да пристигне в Невис.

Имаше намерението да ги изненада и успя, но изненадата им не беше по-голяма от неговата собствена поради внезапната и пълна промяна в тона, което съобщението му предизвика в нейна милост.

— Джефри! — извика тя с хриплив глас. — Имате предвид Джефри Корт?

— Да, точно това е името му. Джефри Корт.

— И той е в Сейнт Томас, казвате? — Отново нейна светлост го запита, като промяната в тона й ставаше все по-нелепо забележима. Имаше промяна и в изгледа на сър Джеймс. Той наблюдаваше жена си изпод рунтавите си вежди, с признак на подигравка по тънките си устни.

— Не, не — поправи я Блъд. — Господин Корт е тук. На борда на моя кораб. Докарах го от Свети Тома.

— Тогава… — тя направи пауза. Беше задъхана, а веждите и бяха смръщено озадачени. — Тогава защо още не е слязъл на брега?

— Склонен съм да мисля, че е по волята на Провидението. Точно както и по волята на Провидението той ме помоли да му предоставя транспорт. Всичко, което има значение за вас, сър Джеймс е, че той е все още на борда.

— Но тогава болен ли е? — извика милейди.

— Здрав е като бик, госпожо. Но може и да не се задържи дълго така. На борда на този кораб, сър Джеймс, аз съм толкова стриктен, колкото и вие тук на брега.

Беше невъзможно да го разберат погрешно. Изненадани, те се втренчиха в него за момент и след което нейна светлост, задъхана и трепереща, избухна.

— Предполагам, че има закони, които да ви забранят това.

— Няма такива закони госпожо. Вие знаете само половината от името ми. Да, аз съм капитан Питър. Капитан Питър Блъд.

Беше необходимо да се разбере, дали заплахата му щеше да има някаква тежест. Той се усмихна на мълчаливото им зашеметение.

— Може би ще намерите за необходимо, в името на братовчед си Джефри, да бъдете по-хуманни по въпроса отнасящ се към този нещастен роб. Давам ви думата си, че каквото сторите на младия Хагторп, същото ще направя и аз на мистър Джефри Корт.

Сър Джеймс неразбираемо и истински се разсмя, докато нейна светлост зяпна от ужас за момента, преди да се стегне отново, за да се справи със ситуацията по-практично.

— Преди да можете да направите каквото и да било, първо ще трябва отново да стигнете до кораба си, а никога няма да напуснете Чарлстаун, докато господин Корт не е вече на безопасно място. Вие сте забравили да…

— О, нищо не съм забравил — прекъсна я той с махване на ръка. — Не трябва да предполагате, че аз съм човек, който влиза в капан, без да вземе предпазни мерки, за да се увери, че той няма да се затвори след него. „Мери от Модена“ носи четиридесет оръдия на борда си, всичките от които мобилни. Само с два залпа от бордовете си и ще превърне Чарлстаун в купчина развалини. И това ще се случи, ако не се донесат новини за мен на борда, преди да ударят осем камбани. Можете да се отървете от това само с едно дръпване на звънеца милейди, ако сте благоразумна.

Тя се отдалечи, пребледняла и разтреперана, докато сър Джеймс, с посивяло лице, но все още с това изражение на присмехулна усмивка на устните си, погледна нагоре към капитан Блъд.

— Вие си играете на разбойник, сър. Опряхте пистолет в главите ни.

— Изобщо няма пистолет. Само четиридесет мобилни оръдия и всяко едно от тях е заредено.

Но въпреки цялата си смелост, капитан Блъд напълно осъзнаваше, че в процеса, до който нещата бяха стигнали, можеше да се наложи да убие сър Джеймс, за да се освободи. Той би съжалявал за необходимостта, но беше подготвен и за това. Това, за което не беше подготвен обаче, беше рязкото и лесно съгласие на заместник-губернатора.

— Това доста опростява въпроса, който според мен е, че каквото и да направя на Хагторп, вие ще направите на братовчед ми.

— В точно това се състои и проблемът.

— Тогава, ако трябваше да обеся Хагторп…

— Това щеше да е краят и за братовчед ви.

— Възможно е само едно решение, разбира се.

Ясно се чу въздишката на облекчение на нейна милост поради нарасналите й страхове.

— Вие надделяхте, сър — извика тя. — Трябва да пуснем Хагторп.

— Напротив — каза сър Джеймс, — трябва да го обеся.

— Ти трябва… — тя се задави, докато го гледаше с отворена уста, ужасът отново се върна в широко отворените й сини очи.

— Имам ясни задължения, мадам, както ми напомнихте преди малко. Както казахте, не мога да позволя на Хагторп да напусне плантациите. Той трябва да бъде обесен. „Fiat justitia, ruat coelum“^[1]. Мисля, че така се получава. Това, което ще се случи след това, няма да тежи на моята съвест.

— Не на твоята съвест! — Тя беше обезумяла. — Но Джефри! — Тя скърши ръце. — Джефри! — Тонът й се бе превърнал в ридание. След това, като се съвзе, тя се обърна гневно към съпруга си. — Ти си луд! Луд! Не можеш да направиш това! Не можеш! Хагторп трябва да си ходи. Какво значение има той в крайна сметка? Какво е един роб в повече или по-малко? В името на Бога, пуснете го.

— А моят дълг тогава? А моето ясно задължение?

Суровостта му сломи духа й.

— О, Боже! Тя се хвърли на колене до стола му, сграбчвайки ръката му в мъката си.

Той я отблъсна и й отговори със смях, който в своята презрителна подигравка беше ужасен за слушане.

След това капитан Блъд се бе похвалил, може би и ненужно, че именно това жестоко забавление от паниката на жената, му бе хвърлила светлина върху цялата ситуация, изпълнена с мистерии, изясни си и готовността за приемането й от сър Джеймс и си изясни много други неща, които го бяха озадачили. След като се насмя доволно, заместник-губернаторът стана и махна с ръка в знак на освобождаването на капитана.

— Значи въпросът е решен. Ако пожелаете да се завърнете на кораба си, аз няма да ви задържа. Но все пак останете. Може да занесете съобщение на братовчед ми.

Той отиде да отключи шкафа, който стоеше между прозорците. Оттам взе копие от „Стихотворенията на сър Джон Съклинг“, от едната страна на който пергаментът се бе разлепил от корицата.

— Предайте съболезнованията ми от мое име и му върнете това. Чаках го, да му го връча сам. Но така ще бъде много по-добре. Уверете го от мен, че писмото, което съдържаше, почти толкова поетично, колкото и самият том, вече е доставено по предназначение.

И той протегна ръка към нейна милост държаща сгънат лист хартия.

— За вас е, госпожо. Вземете го.

Тя се сви от страх.

— Вземи го — настоя той и го хвърли към нея. — Сега ще обсъдим и съдържанието му. Междувременно това ще ви помогне да разберете стриктното ми уважение към това ясно мое задължение, за което ми напомнихте преди малко.

Приклекнала там, където я беше оставил, до празния си стол, треперещите й пръсти разгънаха листа. Тя сведе очи към написаното и след това, след миг, с хленчене, остави листа да падне на пода.

Капитан Блъд държеше в ръцете си тома, даден му от сър Джеймс. Сега, мисля, дойде пълното му прозрение на нещата и за момент той беше поставен в дилема. Ако неочакваните събития му бяха помогнали в началото, то те със сигурност се бяха развили така, че да му попречат сега, когато вече му се виждаше краят.

— Ще ви пожелая приятен ден, сър, — каза сър Джеймс. — Няма нищо, което да ви задържа повече тук.

— Вие сте в грешка, сър Джеймс. Има само още едно нещо. Промених решението си. Може би съм направил много неща навремето, от които би трябвало да се срамувам. Но никога досега не съм бил нечий палач и проклет да съм, ако сега заема този пост във ваша служба. Бях напълно готов да обеся този ваш братовчед като акт на отмъщение. Но проклет да съм, ако го обеся, за да ви услужа. Ще го изпратя на брега, сър Джеймс, за да можете вие сам да го обесите.

Внезапният ужас, изписан по лицето на сър Джеймс, не беше повече от това, от което капитан Блъд очакваше. След като по този начин развали този сладък план за отмъщение, капитанът продължи, за да покаже къде е решението.

— Ако сега, след като промених решението си, вие промените вашето и ми продадете това момче, за да ми стане слуга, аз не само ще отведа братовчед ви със себе си, но мисля, че мога да го накарам да не идва отново ви притеснява.

Дълбоко хлътналите очи на сър Джеймс огледаха въпросително лицето на пирата.

Капитан Блъд се усмихна.

— Това е изцяло приятелско предложение, сър Джеймс — каза той и уверението вдъхна убеждение на разтревожения ум на заместник-губернатора.

— Много добре — каза той накрая. — Можеш да вземеш момчето. При тези условия ви го подарявам.