Рафаел Сабатини
Подвизите на капитан Блъд (21)

2

Историята бе разказана и публиката, развълнувана и раздвижена от нея, седеше в мълчание още известно време, все още под влиянието на магията й, след като Уокър спря да говори. Най-сетне Волферстон се размърда и изръмжа.

— Толкова гадна история, точно такава каквито съм чувал за кастилските им похвати. Този генерал-капитан би бил добър екземпляр за прекарване под кила.

— Още по-добър за печене на бавен огън — каза Ибервил. — Това е единственият начин да се вкуси от тази новопокръстена свиня.

Блъд го погледна през масата.

— Новопокръстена? — повтори той. — Да не би да го познаваш?

— Не повече от теб. — И някогашният семинарист им обясни. — В Испания, когато един евреин бъде приет в Църквата, той трябва да приеме ново име. Но изборът му не е съвсем свободен. Името, което той приема, трябва да е името на дърво или растение, или нещо подобно, но така че източникът на старата му вяра все още да може да бъде известен. Този генерал-капитан носи името Перера: Крушово дърво. Валдоро и Пеняскон са добавени впоследствие. Те са предварително избрани, тези ренегати и са заплашени от огъня на Вярата.

Блъд отново насочи вниманието си към капитан Уокър.

— Ще ни кажете ли вашата цел, сър, да си направите труда да ни разкажете тази гадна история. Каква услуга искате от нас?

— Нищо, само един резервен комплект платна, ако може би, както предполагам, че ще имате под ръка. Ще ви заплатя колкото струват, тъй като, да пукна, ще предизвиквам само неприятности ако се опитам да пресека океана с тези, които имам в момента.

— И това ли е всичко, за сега? За Бога, мислех си, че може да поискаш от нас да възстановим стойността на твоите роби от този генерал-капитан на Хавана, може би ще е само дреболия за нас в интерес на поетичната справедливост. Хавана все пак е богат град.

Уокър се втренчи в него.

— Присмивате ми се, капитане. Знам достатъчно добре, за да искам невъзможното.

— Невъзможното! — каза Блъд, повдигайки черните си вежди. После се засмя. — В сърцето си това го почувствах почти като предизвикателство.

— Изобщо не в предизвикателство. Вие сте яки бойци, това е ясно, но и самият Дявол не би се осмелил да отплава с пиратски кораб до Хавана.

— А! — Блъд потърка брадичката си. — И все пак този човек има нужда от урок, добър за него. А да ограбиш крадец е примамливо приключение. — Той погледна сътрудниците си. — Да го посетим ли сега?

Съпротивата на Пит беше незабавна.

— Не, освен ако не сме се сбогували със сетивата си. Ти не познаваш Хавана, Питър. Ако има испанско пристанище в Новия свят, което може да се нарече непревземаемо, това е пристанището на Хавана. В цялото Карибско море няма по-могъща защита, както Дрейк разбра това още по неговото време.

— И това е факт — каза Уокър, чието червено око за миг блесна при думите на Блъд. — Мястото е арсенал. Входът е през канал с ширина не повече от половин миля, с три крепости, не по-малко, които го защитават: Моро, Пунтал и Ел Фуерте. Няма да се задържите и час на повърхността там.

Очите на Блъд бяха замечтани.

— И все пак ти остана на повърхността там няколко дни.

— Да, човече. Но при други обстоятелства.

— Слава на нас, сега. Не може ли сами да си измислим обстоятелства? Няма да ни е за първи път. Това нещо се нуждае от обмисляне и си струва да помислим, и без това нямаме друго занимание, което да ни ангажира в момента.

— Това — каза Ибервил, който не можеше да се примири с пренебрегването на възможността предоставена им от пътуването на архиепископа, — е само защото си нерешителен. Архиепископът на Новия свят е все още в морето. Нека да заплати за греховете на сънародниците си. Неговият откуп трябва да бъде не по-малък от този, който бихме взели от оплячкосването на Хавана, и можем да включим също в него и компенсацията за капитан Уокър за робите, които са му ограбили.

— Вяра, имате вие, — каза Волферстон, който, тъй като беше еретик, не се страхуваше от никаква мисъл за светотатство. — Все едно да палиш свещи на Сатаната, да бъдеш деликатен с испанец само защото той бил архиепископ.

— И не е нужно да се спрем дотук, — каза Пит, другият еретик, в блясък на внезапно вдъхновение. — Ако имахме архиепископа в трюма, бихме могли да отплаваме в Хавана, без да се страхуваме от крепостите им. Те никога не биха се осмелили да стрелят по кораб, който е приютил Негова светлост.

Блъд замислено си играеше с къдрица от черната си перука. Той се усмихна замислено.

— И аз си мислех същото.

— Така! — извика Ибервил. — Религиозните скрупули започват да се поддават на разума. Слава на небето.

— Успех сега, не бих казал, че може и да не си струва една дреболия светотатство — просто дреболия, забележете — за да се изтръгне печалбата от този мошеник генерал-капитанът. Да, мисля, че може да стане. — Той внезапно стана. — Капитан Уокър, ако възнамерявате да дойдете с нас в това начинание и да се опитате да си върнете това, което сте изгубили, най-добре ще е да потопите този кораб на Бреговата охрана и да вземете екипажа си на борда на „Арабела“. Можете да ни се доверите, че ще ви осигурим кораб, който да ви отведе обратно у дома, когато всичко това свърши.

— Човече! — извика коравият дребен робовладелец, цялата му естествена ярост потъна дълбоко в изумлението му. — Не говориш сериозно?

— Не много — каза капитан Блъд. — Това е просто една моя прищявка. Но една прищявка, която ще струва скъпо на този Дон, как се казваше Перера. Така, че можете да дойдете с нас в Хавана и да се възползвате от шанса си да отплавате обратно у дома си на добър кораб пълен с товар от кожи, да възстановите богатството си или да вземете комплекта платна, който искахте, и да се приберете с празни ръце. Изборът е ваш.

Гледайки го почти със страхопочитание, капитан Уокър веднага се поддаде на енергичната жизненост и пълнокръвната увереност на пирата. Авантюристичният дух в него отговори на призива. Няма такъв риск, закле се той, колкото и голям, който да предложи възможността за изравняване на резултата срещу този алчен генерал-капитан.

Ибервил обаче беше намръщен.

— Но това означава архиепископът?

Блъд се усмихна със стиснати устни.

— Архиепископът със сигурност. Не можем да направим нищо без архиепископа. — Той се обърна към Пит със заповед, която показваше колко напълно вече бе решил не само какво трябва да се направи, но и как трябва да бъде направено. — Джери, ще поемеш курс към Сент-Кроа.

— Защо натам? — извика Ибервил. — Това се намира много по-далеч на изток, отколкото ни е необходимо, за да стигнем до неговото преосвещенство.

— Защото съм сигурен, че е така. Но едно по едно нещата. Има някои съоръжения, от които ще се нуждаем и Сент-Кроа е мястото, където ще си ги набавим.