Рафаел Сабатини
Подвизите на капитан Блъд (22)

3

В края на краищата те не потопиха испанския кораб, както предложи капитан Блъд. Пестеливият характер на дребния моряк от Северните провинции се възмущаваше при мисълта за подобно прахосничество, докато предпазливостта му искаше да знае как той и екипажа му ще се върнат в Англия, ако плановете на Блъд в крайна сметка се провалят дори отчасти и няма да има добър кораб, както той обеща, за да го осигури.

В останалата част обаче събитията следваха курса, определен от капитан Блъд. Насочвайки се в североизточна посока, „Арабела“, последвана от кораба на Бреговата охрана, стигна няколко дни по-късно до френското селище Сент-Кроа, в което пиратите бяха в безопасност. Четиридесет и осем часа те останаха там и капитан Блъд, с Ибервил и плешивия дребен боцман Снел, който познаваше всяко пристанище на Карибите, прекараха по-голямата част от времето си на брега.

Тогава, оставяйки испанския кораб да чака завръщането им, Уокър и екипажа му се прехвърлиха на „Арабела“. Той отплава и отново пое курс на запад в посока към Пуерто Рико. След това той не беше видян повече, чак две седмици по-късно, когато големият му червен корпус беше забелязан край вълнообразните зелени хълмове на северния бряг на Куба.

В приветливата, сравнително умерена атмосфера на този регион той плаваше край тези плодородни брегове и така най-накрая стигна до входа на лагуната, върху която се издигаше Хавана във величието си от варовикови дворци, църкви, манастири, площади и пазари, които може би са били пренесени на части от Стара Кастилия до Новия свят.

Разглеждайки защитата на това място, докато се приближаваха, Блъд осъзна колко малко Уокър или Джеръми Пит бяха преувеличили огромната му сила. Могъщият форт Моро, с мрачните си бастиони и масивните кули, заемаше едно скалисто възвишение в самото устие на канала, срещу него стоеше Пунтал със своите батареи във формата на полумесец, а срещу входа се издигаше Ел Фуерте, не по-малко заплашителен от тях. Каквато и да е била силата на това място по времето на Дрейк, той наистина е бил прибързал, защото може би сега би управлявал мощта на тези три страховити пазителя.

„Арабела“ се придвижи по рейда, обяви присъствието си, като стреля с оръдието си за поздрав, издигна знамето на Великобритания и зачака по-нататъшното развитие на нещата.

Скоро те последваха под формата на лодка с десет гребци, изпод навеса на която излезе alcalde на пристанището, старият приятел на Уокър, дон Йеронимо. Той си проправи път нагоре по бордовата стълба и се изкачи на борда, за да попита за целта на посещението на този кораб тук в тези води. Капитан Блъд, облечен в блясъка на виолетово и сребристо, го прие на главната палуба, придружен от Пит и Волферстон. Дузина полуголи моряци се бяха покачили на реите на горните палуби, а още половин дузина бяха още по-нагоре, прибирайки и сгъвайки платната.

Нищо не можеше да надмине учтивостта, с която alcalde беше посрещнат на борда. Блъд, който небрежно обяви, че е на път за Ямайка с ценен товар от роби, беше, както каза той, ограничен от липсата на дърва и вода и искаше да си ги набави в Хавана. Той щеше да разчита на любезността и учтивостта на alcalde за тези неща, а също и за някои пресни храни, от които те биха имали нужда и той с удоволствие би заплатил в злато за всичко това, което биха взели със себе си.

Облеченият в черно Дон Йеронимо, с бледо лице и отпуснато тяло, около пет и половина фута^[1] висок и с не по-малко кръгъл корем, с кожа на гушата си като на вол, не можеше да бъде съблазнен от елегантната външност или учтивите фрази, на който и да е проклет еретичен чужденец. Той отвърна хладно, а в изражението му се изразяваше последвала злоба, докато проницателните му черни очи подозрително оглеждаха всеки ъгъл на палубите. Така докато не се споменаха робите.

Тогава настъпи любопитна промяна, блясък на приветливост надделяваше над преобладаващата му мрачност. Той стигна даже толкова далеч, че накрая показа и жълтите си зъби в усмивка. Разбира се, сеньор капитана можеше да закупи каквото си поиска в Хавана. Разбира се, той щеше да е свободен да влезе в пристанището, когато си пожелае, и тогава нямаше съмнение, че лодките щяха да дойдат при него, за да могат да му доставят всичко, от което имаше нужда. Ако не, alcalde лично ще се радва да му осигури всяка услуга на брега.

След тези уверения, на моряка при управлението беше наредено да обърне кормилото и ясният глас на Пит извика команда към мъжете при въжетата на мачтите да ги отпуснат и да изтеглят платната. Улавяйки отново лекия бриз, „Арабела“ пропълзя напред покрай тези страховити крепости, с лодката на alcalde на буксир, когато alcalde с все по-нарастваща любезност лукаво се опитваше да извлече от капитан Блъд някаква информация относно този товар от роби в трюма му. Но капитан Блъд беше толкова неясен и несловоохотлив на тази тема, че накрая Дон Йеронимо беше принуден да свали картите и да говори открито.

— Може да изглеждам упорит да ви разпитвам за тези роби, — каза той, — но това е така, защото ми хрумна, че ако решите, може би не трябва да поемате разходите да ги карате чак до Ямайка. Ще намерите готов пазар за тях тук, в Хавана.

— В Хавана? — повдигна вежди Блъд. — Но не е ли това в противоречие със законите на Негово Католическо Величество?

Alcalde стисна плътните си тъмни устни.

— Законът е бил създаден, като не е било и помислено за трудностите ни в момента. Имаше едра шарка в мините и нямаме работни ръце. По необходимост трябва да се откажем от закона. Ако в този случай бихте искали да търгувате, сър капитан, няма да има пречка за това.

— Разбирам — каза Блъд без ентусиазъм.

— И цените ще бъдат добри — добави дон Йеронимо, за да го раздвижи от летаргията му. — Всъщност те ще бъдат необичайно добри.

— Моите роби също. Те са много необичайни.

— И това е факт — потвърди го Волферстон на оскъдния си испански. — Те ще ви струват скъпо, сеньор alcalde. Въпреки че не предполагам, че ще оспорите цената им, когато ги разгледате.

— Ако мога сега да ги видя, помоли се испанецът.

— О, но защо не? — беше готовото съгласие на Блъд.

„Арабела“ беше преминал в този момент през гърлото на бутилката в голямата синя лагуна, която представляваше Хаванският залив, широк цели три мили. Водачът им вървеше пред тях и измерваше дълбочината и на Блъд му хрумна, че може би ще е разумно да не отива по-далеч. Той се обърна настрани за момент, за да нареди на Пит да хвърли котва там, където бяха в момента, доста далеч от гората от мачти и рангоути, издигнати от корабите закотвени до града. След това се върна при alcalde.

— Ако ме последвате, дон Йеронимо — каза той и го поведе с бърза крачка.

По къса и тясна стълба те се спуснаха под главната палуба надолу, където сумракът беше осветен от снопове слънчева светлина проникваща през отворените люкове на оръдията, пресечени от други, които пък минаваха през решетките отгоре. Alcalde погледна към тази страховита редица от оръдия и към редиците от хамаци, провесени зад тях от двете страни, в някои от които дори и сега почиваха мъже.

Навеждайки се, за да избегне стойките в това ниско място, той последва високия си водач към кърмата и беше последван на свой ред от масивния Волферстон. След малко Блъд направи пауза и се обърна, за да му зададе един любопитен въпрос.

— Случвало ли се е, господине, да познавате Кардинал-архиепископа дон Игнасио де ла Фуенте, новия Архиепископ на Нова Испания?

— Още не, сър. Още не е стигнал до Хавана. Но сега всеки ден очакваме да имаме честта да го посрещнем.

— Това може да стане дори по-рано, отколкото си мислите.

— Но не и по-рано, отколкото се надяваме. Какво знаете, сър, за пътуването на Кардинал-архиепископ?

Блъд обаче вече беше продължил напред и не му отговори. Най-накрая стигнаха до вратата на една стая, която се пазеше от двама мускетари. Приглушен звук на песнопение от грегориански характер, който беше озадачил alcalde, когато се приближаваха, сега беше толкова отчетлив, че когато спряха, той дори можа да различи думите на тази звучна молитва:

Hostem repellas longius,

Pacemque dones protinus

Ductore sic te praevio,

Vitemus omne noxium.

 

Ти, който отблъскваш врага ни по-далеч,

Дай ни покой сега.

Очаквам ви като водач,

И нека избегнем всяка вреда.

Той се намръщи и се втренчи в Блъд.

— Por Dios!^[2] Твоите роби ли са тези, които пеят?

— Те изглежда намират утеха в това.

Дон Йеронимо беше обаче подозрителен, без да знае какво точно да подозира. Нещо тук не беше както трябва.

— Странно набожни, нали? — каза той.

— Разбира се, че са набожни. И никак не е странно.

По негов знак един от мускетарите бе отключил вратата и когато той я отвори широко, пеенето внезапно спря върху думата „Saeculorum“. Думата „Амин“ обаче завършваща тази молитва не бе произнесена.

Блъд тържествено махна на alcalde да мине напред. Бързайки да разреши тази загадка, дон Йеронимо пристъпи смело и бързо през прага и внезапно се спря, втренчен с ужасени и опулени очи. В просторната, но оскъдно обзаведена стая, пропита от миризмата на трюмна вода и осветена от прозореца на кърмата, той видя дузина фигури в бяло вълнено облекло с черното наметало на Ордена на Свети Доминик. Те седяха в два реда, мълчаливи и неподвижни като светски фигури, скръстили ръце в широките си ръкави, навели глави скрити в качулки, всички с изключение на един, който стоеше непокрит и сякаш непосредственото присъствие на величествената му фигура, която седеше отделно, разположена като в трон на един висок стол.

Висок, красив мъж на около четиридесет години, той беше от главата до петите облечен като в червен пламък. Алена шапка покриваше обръснатото му теме, което бе скрито в развяващи се кичури от наситено кафяво, почти кестеняво, яка от най-фино качество украсяваше шията на коприненото му расо, а златен кръст блестеше на алената му гръд. Самите му ръце бяха облечени в червени ръкавици, а на безименния му пръст на дясната му ръка блестеше епископския сапфир, сложен върху ръкавицата му. Неговото спокойствие и строгостта, в която беше обгърнат, му придаваха почти свръхчовешко достойнство.

Красивите му очи огледаха грубия човек, който така внезапно и безцеремонно се бе натъкнал на това място. Но възвишеното им спокойствие остана необезпокоявано. Сякаш бе оставил човешките си страсти на простосмъртните, като гологлавия, червенолик и доста пристрастен към алкохола изглеждащ монах зад него, човек, облекчен от природата да прибягва към ножицата за подстригване, чиято глава без косми стоеше кафява и блестеше в короната на сиво-мазните си къдрици. Съвсем човешки отец, съдейки по сърдитото му изражение, с което огледа натрапника.

Капитан Блъд избута напред парализирания alcalde, за да направи място за влизане. С шапка в ръка той мина малко пред него, след което се обърна, за да го бутне напред. Но преди да успее да проговори, alcalde, обезпокоен и задъхан, искаше да разбере какво може да означава всичко това.

Блъд беше усмихващо прям пред това му възмущение.

— Не е ли очевидно? Разбирам изненадата ви. Но ще си спомните, че ви предупредих, че моите роби са доста необичайни.

— Роби? Тези? — alcalde сякаш се задави. — За продан? За Бога, кой си ти, че се осмеляваш да се шегуваш толкова дяволски безбожно?

— Казвам се Блъд, сър. Капитан Блъд. — И добави с поклон: — На вашите услуги.

— Блъд! Черните му очи станаха почти невидими в тази задръстена от мимики физиономия. — Вие сте капитан Блъд? Вие сте онзи демоничен пират от Ада?

— Така ме описва Испания. Но Испания е предубедена в това отношение. Оставете това, сър, и елате. — Той отново му махна и това, което каза, потвърди най-лошите подозрения на alcalde. — Позволете ми да имам честта да ви представя на Негово Високопреосвещенство Кардинал-архиепископа Дон Игнасио де ла Фуенте, Архиепископ на Нова Испания. Казах ви, че може да го посрещнете и по-рано, отколкото си мислехте.

— Милостиви Боже! — изломоти alcalde.

Величествен като съдебен служител, Блъд пристъпи напред и се поклони ниско на кардинала.

— Ваше Високопреосвещенство, благоволете да приемете един беден грешник, който въпреки това е важна личност в тази част на света: alcalde от пристанището на Хавана.

В същия момент дон Йеронимо беше избутан яростно напред от херкулесовата ръка на Волферстон, който извика след него:

— На колене, сър, за да поискате благословия от Негово Високопреосвещенство.

Спокойните, неразгадаеми, дълбоко хлътнали очи на архиепископа разглеждаха ужасения служител, който сега стоеше на колене пред него.

— Ваше Високопреосвещенство! — ахна дон Йеронимо почти разплакан. — Ваше Високопреосвещенство!

Толкова внушителен, колкото и погледът му, беше и дълбокият, плътен глас, с който мърмореше: „Pax tibi, filius meus“^[3], докато бавно и величествено ръката, която носеше кардиналския пръстен, се протегна за целувка.

Залитайки, след като отново извика „Ваше Високопрещенство“, alcalde се нахвърли върху нея и я поднесе към устата си, сякаш щеше да я изяде.

— Какъв ужас! — изплака той. — Боже мой, какъв ужас! Какво светотатство!

Усмивка, безкрайно тъжна, безкрайно състрадателна и свята, се разля върху красивото лице на архиепископа.

— Ние оставяме тези злини за нашите грехове, сине мой, благодарни, тъй като това е така, че са ни дадени, за да ги изтърпим. Продаваме се, изглежда, аз и тези бедни братя на Свети Доминик, които ме придружават и споделят принудителният ми престой в ръцете на нашите еретични похитители. Трябва да се молим за благодат, за да понесем с твърдост, като си спомняме, че онези велики апостоли, Свети Петър и Свети Павел, също бяха лишени от свободата си при изпълнението на своите свещени мисии.

Дон Йеронимо се изправи на крака, надигайки се бавно не само поради затлъстяването си, но и от непреодолимата емоция, която сковаваше тялото му в момента.

— Но как е могло да се случи такъв ужас? — изстена той.

— Нека да не те смущава, сине мой, че аз трябва сега да бъда затворник в ръцете на този беден и сляп еретик.

— Три грешки в три думи, Ваше Високопреосвещенство — беше коментарът на Блъд. — Вижте колко проста е грешката и нека тя да послужи като предупреждение срещу прибързани присъди, когато сте призовани да съдите, както ще бъде в момента. Аз не съм беден. Аз не съм сляп. И аз не съм еретик. Аз съм истински син на Майката Църква. И ако неохотно сложих насилствено ръце върху Ваше Високопреосвещенство, това беше не само за да бъдете заложник за изправянето на чудовищна грешка, извършена в името на Католическия Крал и Светата вяра, но и за да може с вашата мъдрост и благочестие вие сами да можете да осъдите делото и извършителя му.

През зъби гологлавият червен монах, наведен напред и ръмжащ като териер, изрече три осъдителни думи.

— „Perro hereje maldito!“^[4]

Мигновено облечената в ръкавица ръка на кардинала беше властно вдигната, за да го смъмри и въздържи.

— Спокойствие, Фра Доминго!

— Говорих, сър, за бедността и слепотата на духа, не на тялото — тихо отговори той на Блъд като продължи, обръщайки се към него във второ лице единствено число, сякаш още по-убедително, да отбележи пропастта помежду им: — Защото в това си усещане си беден и сляп.

Още по-строго той добави:

— Това, че трябва да се признаеш, за син на Истинската Църква, е просто да признаеш това безобразие за още по-скандално, отколкото предполагах.

— Прекратете присъдата си, ваше Високопреосвещенство, докато не бъдат разкрити всичките ми мотиви — каза Блъд и като направи крачка-две по посока на отворената врата, повиши глас, за да извика: — Капитан Уокър!

В отговор червенокосото и дребно човече с кривокраки крака, целият пламтящ и жесток, пристъпи с търкаляща се походка, за да кимне отсечено на аленото присъствие и след това, сложил ръце на кръста си, се изправи срещу alcalde.

— Добър ден и на вас, дон Ладрон, така ви наричам аз. Едва ли очакваше да ме видиш отново толкова скоро, злодей и убиец такъв. Може би не сте знаели, че един английски моряк има толкова животи, колкото и една котка. Върнах се за кожите си, крадецо. Моите кожи и моят хубав кораб, докато вашите негодници потънаха и се издавиха под мен.

Ако нещо в този момент можеше да допринесе още повече към страданието и яростта на alcalde и за дообъркването на разума му, това повторно появяване на капитан Уокър със сигурност го постигна. Пожълтялото му лице и треперещ от глава до пети, той стоеше задъхан и пелтечейки, отчаяно търсеше думи, с които да отговори. Но капитан Блъд не му остави достатъчно време, за да напрегне мозъка си.

— Така, че сега дон Йеронимо, може би започвате да разбирате, — каза той. — Тук сме в търсене на реституция на откраднатото, за обезщетение от едно престъпление. И за това Негово Високопреосвещенство не е повече от заложник в нашите ръце.

— Няма да ви притеснявам да възстановявате кожите, от които вие и вашият генерал-капитан измамихте този беден моряк. Но вие ще платите в злато цената, която биха донесли те в Англия: това са сто и шейсет хиляди реала. И вие ще осигурите кораб с водоизместимост, поне равен на този, който крайбрежната ви охрана е потопила по заповед на вашия генерал-капитан, този кораб да бъде с не по-малко от двадесет оръдия, всичките в добро състояние, въоръжени и снабдени с продоволствия за отпътуване. Това ще ви даде достатъчно време и когато всичко бъде направено, ще можем да обсъдим свалянето на неговото Високо Превъзходство на брега.

По брадичката на alcalde имаше ивица кръв от раната, която зъбите му бяха направили на устната му. Въпреки че беше полудял от безсилен гняв, той не беше толкова сляп и осъзнаваше, че оръдията на могъщите крепости на Хавана и ескадрата на адмирала, в обсега на които този частен кораб нахално бе закотвен, са безсилни срещу него, докато свещената личност на архиепископа на Нова Испания беше в трюма му.

По същия начин и опитът той да се завземе чрез нападение щеше да е изпълнен със смъртоносната опасност за кардинала от ръцете на толкова отчаяни и кръвожадни мъже като тези. Каквато и да бе цената за Негово Превъзходство тя трябваше да бъде платена, и то без никакво отлагане. При всички обстоятелства може би беше повод за благодарност, че исканията на пирата бяха толкова скромни.

Той се опита да възвърне донякъде достойнството си като се изправи и изпъна корема си и заговори на Блъд с тона на човек, който се обръща към своя лакей.

— Няма да преговарям с вас. Ще уведомя Негово Превъзходителство генерал-капитана. — Той се обърна към кардинала с променен вид в безкрайно смирение. — Освободете ме, ваше Високопреосвещенство, като приемете уверението ми, че няма да ви бъде позволено да останете в това скандално положение нито миг по-дълго, отколкото може да е необходимо. Освободете ме.

Той се поклони много ниско и щеше да се оттегли. Но Кардиналът все още не му е дал такова разрешение. Той слушаше с очевидно внимание какво се случи.

— Чакайте, сър, почакайте. Тук има нещо, което не разбирам. — Между веждите му се появи едно озадачено и намръщено лице. — Този човек говори за реституция и за обезщетение. Има ли право да използва такива думи?

Блъд беше този, който му отговори.

— Бих искал ваше Високопреосвещенство да бъде съдия по въпроса. Това е присъдата, за която споменах. Именно за да можете да я произнесете, се осмелих да сложа ръка на вашата свещена личност, за която в крайна сметка ще се надявам на вашето опрощение — каза капитанът под прикритието на праведно оправдание.

Когато свърши, кардиналът го погледна с презрение и от него той се обърна към раздразнения alcalde. Нежният му глас беше пропит от възмущение.

— Тази история, разбира се, е невярна. Невъзможно е такова нещо. И тя няма да ме заблуди. Никой кастилски човек на честта, поставен от Негово Католическо Величество на власт, не може да бъде виновен за подобна поквара. Чувате ли, сър alcalde, как този заблуден пират застрашава безсмъртната си душа, като дава лъжливи показания.

Отговорът на изпотения alcalde не дойде толкова бързо, колкото очакваше Негово Високопреосвещенство.

— Но възможно ли е да се колебаеш? — попита той, сякаш стреснат, навеждайки се напред.

Отчаян дон Йеронимо започна да заеква.

— Това е… Dios mio! Историята тук е силно преувеличена. Тя…

— Преувеличена! — Нежният глас беше внезапно и рязко повишен. — Преувеличена? Значи не е съвсем невярна?

Единственият отговор, който получи обаче, беше свиване на раменете на alcalde и поглед, който падна от страх под суровите очи на архиепископа.

Кардинал-архиепископът се отпусна обратно в стола си, лицето му беше неразгадаемо, а гласът му беше зловещо тих.

— А сега ви е разрешено да напуснете. Ще помолите генерал-капитанът на Хавана да ме чака лично тук. Искам да науча повече за това.

— Той… той може да изиска гарантираната си безопасност — заекна нещастният Алкалде.

— И тя ще му бъде осигурена — каза капитан Блъд.

— Чуваш ли? Ще го очаквам възможно най-скоро. — И алената ръка със сапфирения пръстен величествено махна на дон Йеронимо.

Без да смее да се обади повече, Alcalde се поклони двойно и излезе заднешком, сякаш от присъствието на самия крал.