Кийт Лаумър
Брегът на динозаврите (37)

39.

Нахлуването не ме учуди, въпреки че да се придвижваш в нулево време без защитно вихрово поле, беше невъзможно. Но аз очаквах посетителя — поне ситуацията го предполагаше.

Непознатият беше висок, добре сложен и съвършено плешив. Беше облечен в елегантен костюм с пурпурночервена украса във вид на розово-лилави змиорки сред червени водорасли. Хвърли бегъл поглед на помещението, за част от секундата запечата цялата картина и ми кимна като на случаен познат от клуба.

— Добре сте се наредили — усмихна се той. Говореше без забележим акцент, но изговаряше думите внимателно, сякаш бе свикнал да говори бързо и се боеше да не сбърка. Гласът му бе мелодичен.

— Бих искал да е по-добре. Доста много нерационални придвижвания. Дори на моменти се съмнявах кой на кого поставя капани.

— Не бъдете толкова скромен. Ние се убедихме, че блестящо се справихте със задачата, при това тя бе доста сложна.

— Благодаря, но кои сте „ние“?

— До този момент — продължи той, без да си направи труда да ми отговори — одобрявахме вашите действия, но по-нататъшното изпълнение на мисията може да предизвика вероятностен вихър от осма степен. Предполагам, че отчитате този факт?

— Може би — отвърнах неопределено. — А вие кой сте? Как попаднахте тук? Нали знаете, че този анклав е изолиран?

— Мисля, че трябва да си имаме пълно доверие. Знам кой сте, знам и мисията ви. Присъствието ми тук е достатъчно свидетелство за това. Аз съм представител на по-късна епоха и следователно нашето мнение е много по-тежко, отколкото инструкциите, които вие сте получили.

Аз изхъмках.

— И така… На сцената се появява Седмата Ера, с намерението да остане там завинаги. Няма да ви говоря за нашето предимство — не само техническо — защото това би означавало да доказвам очевидното.

— А защо сте толкова сигурни, че след време няма да се появи още някоя група от „комитета по бдителността“ със същите намерения?

— Работата е там, че повече няма да има никакви Чистки на Времето. Нашата намеса е окончателна. Усилията на Седмата Ера са насочени към възстановяване стабилността на темпоралната структура.

Кимнах уморено.

— Ясно. Вие изправяте природата, като отново прикрепвате кълновете на нереализираната история към главния времеви ствол. А да ви е минавала мисълта, че точно такава е била и благородната мисия на първите чистачи на времето?

— Аз живея в епоха, която вече е започнала да жъне плодовете от темпоралното напрежение. Ние притежаваме такава жизнеспособност, която предишните епохи само смътно са усещали, и то в момент на екзалтация. Ние…

— Залъгвате себе си, увеличавайки сложността на намесата. Правите проблема още по-сложен.

— Нашите изчисления доказват обратното. Сега…

— Замълчете и помислете малко. Съзнанието на човека се развива, достига определена точка и извършва скок на съвсем друго ниво. А какво ще стане, ако за неговото поддържане е необходима матрица от вероятностни фактори? Не разбирате ли, че за вашата цел използвате частици от далечното бъдеще?

Той се поколеба, но само за миг.

— Това е нелогично. Отсъствието на каквото и да било вмешателство от страна на по-късна ера е най-доброто доказателство за нашата правота.

— Добре, да допуснем, че по-късната ера все пак се намеси. Как, според вас, ще изглеждат нейните представители?

— Във всеки случай не и като агент, който изтрива методично записите на Третата и Четвъртата Ера.

— Много сте прав.

— Тогава… — започна той, но изведнъж се запъна. Догадката, която се появи в съзнанието му, никак не му хареса. — Вие? Нима вие?!

И преди да успея да потвърдя или отрека, беше изчезнал.