Кийт Лаумър
Брегът на динозаврите (22)

22.

През останалата част от деня двамата методично изследвахме помещенията. Сградата беше четири пъти по-голяма от станцията на Брега на Динозаврите, каквато я помнех от миналите си посещения. Осемдесет процента от нея заемаше оборудване, което не познавахме. Мелия състави план, определи основните компоненти на системата, прегледа апаратурата за енергообезпечаването, дори разгада няколко криптограми на пулта за управление. Аз я следвах и слушах обясненията й.

— Не мога да разбера смисъла — говореше тя. — Енергообезпечаването на програмната матрица и интересуващата ни програма са извън всякакви разумни граници. А и тези огромни зали, Рейвъл, за какво са те? Що за място е това?

— Великата Централна Станция — отвърнах аз.

— Това пък какво е?

— Ами, едно напуснато здание в град, който никога не е съществувал. Крайният пункт.

— Възможно е да си прав — замислено произнесе тя. — Това оборудване е предназначено по-скоро за транспортиране на огромни товари, отколкото за почивка на персонала…

— Товар? Какъв товар?

— Не знам. Но не звучи лошо, нали? При това интерлокалния товарен кораб би имал тенденция към отслабване на темпоралната структура както в точките на предаване, така и в точките на приемане.

— Може на тях да им е било все едно, да са се уморили от всичко, като мен — аз се прозях. — Хайде да привършваме. Утрото е по-мъдро от вечерта.

— Какво каза? Че им е било все едно?

— Кой? Аз ли? Приеми, че нищо не съм казал, момичето ми.

— Лайза също ли наричаше „момичето ми“?

— Какво значение има това?

— Как какво? Във всичко, което казваш и вършиш, прозира идиотската ти страст към онази… въображаема жена. Съвземи се. Времевият ствол на Пекс-Центъра е в огромна опасност. Ти му нанесе непоправима вреда с безотговорните си действия, а…

— Не мога! — процедих през зъби. — Други въпроси?

— Извинявай — тя закри очите си с ръце и поклати глава. — Не исках. Просто съм уморена… Чувствам се отвратително… страх ме е…

— Разбирам те. Аз също съм уморен. Да оставим всичко и да вървим да спим.

Отправихме се към отделни стаи и дори не си пожелахме лека нощ.