Кийт Лаумър
Брегът на динозаврите (36)

38.

В сумрака лицата на двамата охранители и Координатора, застинали неподвижно, изглеждаха неестествено бледи и напрегнати. Минах между тях и излязох в коридора. Единственият звук, който чувах, беше отмереното и всепроникващо тиктакане, подобно на отмерващ такта метроном.

Огледах всички стаи и изследвах всеки сантиметър от темпостанцията. Сътрудниците, които срещах, приличаха на обитателите в омагьосания замък на спящата красавица. Нетърпеливо разлиствах папки и записи — никъде нямаше и най-малка следа за плана на операцията, никакъв намек, който да показва от кога са проникнали в програмата на Пекс-Центъра. Явно агентите на Петата Ера добре се бяха потрудили. Но аз вече завърших първата фаза от мисията си — изведох фактора случайност, създаващ аномалии в многостепенните темпокарти на епохата.

От целия персонал на станцията, състоящ се от сто и двайсет човека, само четирима бяха от Петата Ера. Факт, който биеше на очи — в състояние на покой тях ги обкръжаваше отчетлива аура, показваща ненормално висок темпорален потенциал. Обработих секторите на тяхната постоянна памет и поправих в годографа произхода им. Все някой щеше да обърне внимание, да се почеше по тила и за пореден път да провери апаратурата, когато опитите им да ги върнат в Пекс-Центъра претърпят провал. И четиримата ще се озоват в затворена верига и задълго ще излязат от строя.

Сега трябваше да обърна внимание и на документацията. Възползвах се от намиращия се наблизо скенер и редактирах записите така, че инспекторите от Пекс-Центъра да не могат да направят каквито и да било нежелани догадки.

Тъкмо приключвах обработката на документите, когато чух стъпки до вратата.