Кийт Лаумър
Брегът на динозаврите (24)

24.

Изчаках няколко безкрайни минути. Миглите на старицата потрепнаха и се повдигнаха. Тя се усмихна неуверено.

— Не, не, аз нямам деца. Винаги съм искала…

И отново припадна.

Отнесох я в една празна стая и я положих на леглото. Мелия седна до нея, заслушана в дишането й.

— Това майка ти ли е? — попитах аз.

— Не, разбира се, извини ме. Всички възрастни жени изглежда си приличат.

— А твоята майка толкова ли е стара?

— Глупости. Просто външна прилика — усмихна се виновно тя. — Психолозите биха могли да намерят хиляди обяснения за това.

— Тя ни е чакала — продължих аз. — Приборите са й предсказали нашата поява.

Мелия повдигна вежди.

— Предсказали? Такива прибори няма.

— Може би си въобразява. Толкова дълго е била сама.

Възрастната жена въздъхна и отвори очи. Дори Мелия да й напомняше за някого, не го показа. Мелия й прошепна нещо ободрително и двете жени се усмихнаха — любов от пръв поглед.

— Е, добре се наредих — каза старицата. С тези мои припадъци… — лицето й изразяваше загриженост.

— Не говорете така — възрази Мелия.

— Как се чувствате? Можете ли да говорите? — попитах аз, без да обръщам внимание на заплашителния поглед на Мелия.

— Разбира се.

Седнах до кревата й.

— Можете ли да ни кажете къде се намираме и що за място е това? — попитах колкото се може по-меко.

— Темпостанцията „Бряг на Динозаврите“ — учудено отговори тя.

— Може би трябваше по-скоро да попитам „кога се намираме“?

— По станционно време — хиляда двеста трийсет и втора година — погледна ни озадачено тя.

— Но… — промълви Мелия.

— Тогава излиза, че не сме извършили никакъв скок във времето — достигайки до единствения извод, ако това абсурдно предположение изобщо можеше да се нарече извод.

— Следователно… ние сме се преместили по някакъв начин на… вторична линия?

— Не е задължително…

— Извинете, че ви прекъсвам — намеси се старицата, — но имам чувството, че нещата не се развиват така, както съм очаквала.

Мелия ме погледна тревожно и аз се вгледах в старицата.

— Няма нищо, всичко е наред — каза възрастната жена. — Не се тревожете за мен… Разбирам всичко, вие сте мои колеги.

Тя се усмихна слабо и се представи:

— Оперативен агент Мелия Гейл, на вашите услуги.