Кийт Лаумър
Брегът на динозаврите (11)

11.

Психообработката, последвала изпълнението на задачата, напълно бе блокирала паметта ми и цялата последователност на събитията, но сега бариерата падна. Спомних си всичко. Време — някъде около 1578 година. Място на действие — Карибско море, на около шейсет мили от остров Св. Томас. Цел — издирване на кораб, под командването на карг, действащ във водите на Нова Испания. Спомних си влизането в контакт, гонитбата и абордажа, спомних си как чаках в кабината подходящия момент за единствения изстрел, с който трябваше да унищожа източника на вмешателството. Това беше едно от първите ми поръчения и отчетът за благополучното му завършване отдавна се намираше в хранилището и бе станал част от историята за Прочистване на Времето.

Сега всичко се бе променило. Делото е преразгледано заради появата на ново свидетелство. Аз се оказах дублиран в собственото си минало.

Но фактът, че двойникът се явява нарушение на всички закони за управление на пътешествията във времето ставаше незначителен на фона на камарата несъответствия. Пекс-Центърът полагаше мъчителни усилия да спре разрушителните последици от намесата на Старата Ера, а сега Прочистването на миналото търпеше крах. Ако парченце от грижливо подредената мозайка изпадне, то целият комплекс от издигнати върху нейната основа съоръжения ще се срине.

Ако имаш подходящ лост, можеш да преобърнеш света. Но лостът трябва да има опорна точка. В последните десетилетия тази роля изпълняваше Пекс-Центъра. Неговата дейност бе насочена към изграждане на платформа в доисторическите времена, на която да се опрат всички по-нататъшни постройки. Сега, по моя вина, фундаментът се пропука. Спомних си събитията от самото им начало: как изчаках удобния момент, отворих със замах вратата, прицелих се и стрелях в карга. Той падна, хората му се нахвърлиха върху мен, но се натъкнаха на защитното поле. Обладани от ужас пред невидимата преграда, те побягнаха към своя кораб, отплуваха с надути платна и потънаха в сумрака на историята. В това време аз насочих галеаса — маскирано като кораб специално оборудване — в точката за подбор на товара, откъдето го върнаха за консервация в хранилището за техническо обслужване на Пекс-Центъра.

Сега събитията се развиха по съвършено различен начин.

Когато блокирах вратата и попречих на другото „аз“ да завърши поръчението, разруших веригата на преустроената темпокарта и превърнах в хаос планомерната стратегия на Пекс-Центъра. Каргът се оттегли цял и невредим, а аз останах да лежа на кораба — по-мъртъв от когато и да било — с оловен куршум в гърлото.

И в същото време стоях на палубата, гледах мъртвия си двойник и малко по малко осъзнавах цялата безизходица на положението си. Бях попаднал в капан.

По принцип агентите на Пекс-Центъра много трудно могат да бъдат ликвидирани, защото са защитени с всички достижения на науката и техниката. Но ако на някой се удаде да го замъкне в затворена верига на неосъществена алтернативна реалност-псевдореалност, от която няма и не може да има изход, тогава с него е свършено.

Дори ако по чудо успеех да оцелея — доста съмнително предположение като гледах пожара, обхванал целия кораб — връщане нямаше. Използвах личния си импулс за авариен скок. Нито един прибор не бе регистрирал мястото на моето пребиваване. Когато скочих от станцията-призрак, ми се наложи да рискувам и да вляза в темпополе без местоназначение. И тогава, в единственото уязвимо мигновение, когато другото „аз“ сне защитното си поле, за да се разправи с карга, го убиха. Данните му ще се изтрият от пулта за следене и още един агент, проявил непростимо лекомислие, ще бъде зачеркнат от списъците. А заедно с него и двойникът, напъхал си носа там, където не му е работата.

Мислите ми препускаха бързо в търсене на изход. Това, на което се спрях, не беше много привлекателно, но алтернативата бе или да изгоря жив, или да потъна в топлите води на Карибско море.

Впрочем… настроеният на моя вълна блок за авариен темпоскок не е фокусиран на крайната приемна точка, освен това е безполезен, защото не го бях заредил в базата. Но двойникът ми имаше дубликат. Схемата на прибора — от антената до енергоблока — се състоеше основно от нервната система на своя притежател.

Необратимите изменения в мозъка настъпват пет минути след смъртта, но темпозадвижването трябва да работи още. Оставаше основният въпрос — къде е фокусиран импулса? До известна степен това зависеше от мислите на загиналия в момента на смъртта.

Палубата до такава степен се нагорещи, че подметките ми пареха. Корабът се обви в дим. Огънят ревеше като водопад по време на пролетно топене.

Приближих се до двойника си — устата му беше отворена. Пъхнах палеца си вътре и набрах кода на темпоралния преход, скрит в кътника. По гърба ми вече лазеха огнените езици на пламъка, идващ от люка…

Имах чувството, че огромен великан ме поставя на едната си длан и ме захлупва с другата.