Кийт Лаумър
Брегът на динозаврите (35)

37.

Светлината студено се отразяваше в белите стени, бръмчаха ролките за фокусиране на полето, остра миризма на озон и горещ метал изпълваше помещението. Всичко изглеждаше нормално, все едно че се бях върнал вкъщи. Единствено не на място бяха групата въоръжени мъже, облечени в сивата униформа на службата по безопасност в Пекс-Центъра. Бяха направили кръг, в центъра на който стоях аз, и всеки държеше карабина, насочена към главата ми. Лицето ми беше оранжево от излъчвателя на амортизиращото поле. Разбрах намека, пуснах пистолета и вдигнах ръце. В кръга влезе мъж, претърси ме, но освен кал — резултат от археологическите ми разкопки — не намери нищо.

Капитанът направи някакъв знак и охраната ме изведе от сектора. Тръгнахме по коридора, минахме покрай два реда бронирани врати, после по сив коридор, застлан с мек килим, водещ точно до масивното бюро на Главния Координатор на Пекс-Центъра.

Той беше висок широкоплещест мъж с остри черти, приели в момента сурово изражение. И преди ми се е случвало да разговарям с него, но не в толкова официална обстановка. Знаех, че думите му са толкова остри, колкото и ума. Той ме погледна през бюрото. На лицето му нямаше усмивка, но не беше и намръщено.

— Вие сте се отклонили от дадените ви инструкции — каза той. В гласа му нямаше гняв, обвинение, дори любопитство.

— Прав сте, не бях… — тъкмо щях да продължа обяснението си, но той ме прекъсна.

— Задачата ви бе да приложите санкции към изпълнение на ДВК-ЗЕД-97, а така също и да заловите невредимо действащото устройство — карг — серия ЕЧ ИД 453.

Този път замълчах.

— Не ви се удаде да заловите карга, нещо повече, разрушили сте мозъка му. И не сте направили нищо, за да обезвредите изпълнителя.

Казваше самата истина. Нямаше смисъл да отричам.

— В пределите на нашия психоцентър, доколкото знам, не съществуват основания за подобни действия, следователно мотивите трябва да се търсят извън контекста на политиката на Пекс-Центъра.

— Доста спорно предположение — опитах се и аз да взема думата. — Обстоятелствата…

— Също така е ясно — неумолимо продължи той, — че хипотезата за предполагаемо ръководство от страна на предидущите темпорални държави за вашата подривна дейност не би издържала никаква критика.

Повече не се и опитах да го прекъсвам. Това не беше разговор, а обвинение.

— Следователно, вие представлявате сила, обективно отсъстваща от Петата Ера.

— Правите от мухата слон — не успях да се сдържа. — Измисляте си по-късна свръхдържава за мотив на обвинението. А ако просто съм провалил мисията? Объркал съм…

— Свалете си маската от Старата Ера, агент Рейвъл. Имам конкретно доказателство. Станционното оборудване е регистрирало случайно проявена от вас интелектуална сила. Когато сте изпаднали в кризисен момент вас са ви записали под трети психометричен разряд. Нито един човешки мозък от известните ни епохи не е достигал това ниво. Казвам ви това, само за да престанете да отричате.

— Не бях прав — съгласих се аз!

Той ме погледна с интерес, май най-накрая бях успял да привлека вниманието му.

— Вие предполагате, че не съм от Петата Ера, а от Шестата.

— И на какво се основава това ваше твърдение? — попита той, без да се учудва.

— Защото вие сте от Петата Ера и сте проникнали в Пекс-Центъра. Трябваше да се досетя по-рано.

Около трийсет минути той ме гледа с леден поглед, след което каза:

— А вие сте проникнали в нашата инфилтрация.

Погледнах крадешком двете въоръжени момчета. Те стояха спокойни, очевидно бяха част от групата.

— До този момент — продължи Координаторът — операцията протичаше съвършено гладко, с изключение на срива, предизвикан от вашата намеса. Впрочем, не успяхте да ни причините кой знае каква вреда.

— Засега.

Той повдигна вежди.

— Вие сте осъзнали положението си още щом сте се озовали в изолация, или по-точно — на изтръгнатата станция?

— Тогава ми се мярна някакво подозрение. Действията на Джард ме изумиха, не бяха в негов стил. Сега разбирам, че е следвал вашите указания и ми е поставил капан. Преместил е станцията в нулево времева вакуола, използвайки неизвестна на Пекс-Центъра техника, като предварително ме примами навън. За да се върна, трябваше да използвам аварийната капсула. Да се върна и да не мога да се махна. Просто и ефективно — до известна степен.

— Е, вече сте в ръцете ни. Така че операцията би могла да се нарече успешна.

Поклатих глава и се усмихнах лениво, но никой не обърна внимание на усмивката ми.

— Когато проследих направлението на веригата, разбрах, че има вмешателство от страна Пекс-Центъра. Но в такъв случай това си беше истински саботаж.

— Добре че не сте се придвижили във вашите съмнения с още една крачка. В противен случай щяхте да разрушите многомилионен труд.

— Труд, хвърлен на вятъра — уточних аз.

— Не се ли лъжете, агент Рейвъл? Това, че представлявате Шестата Ера не означава, че ни превъзхождате. В историята са известни и периоди на упадък, не сте ли съгласен?

Той произнесе това с желязна увереност, но в гласа му долових лека сянка на съмнение. Сега разбрах защо Координаторът бе започнал този разговор — опитваше се да разбере намеренията ми, да определи колко силен е противникът му.

— Не и в дадения случай — възразих аз. — И въобще вашето твърдение е спорно.

— Все едно, нали сте в ръцете ни — заключи той просто.

— Размърдайте малко сивите си клетчици. Разработвайки операцията, вие сте предполагали безполезността на Пекс-Центъра. Оттук не следва ли, че по-късната ера също е способна да види вашите грешки?

— Ние не грешим.

— Ако беше така, нямаше да съм тук.

— Невероятно! — възкликна Координаторът. — Цели седемнайсет хилядолетия продължи периода на разпад и всеки опит да забавим хода на разрушенията само го ускоряваше. Още при първата намеса в естествения поток на времето човекът пося семената на бъдещия хаос. Извършвайки пробив в ентропийния канал, той пусна силите на темпоралната прогресия да се разсеят в безкрайния спектър на угасващите матрици. Животът е продукт на времето. Когато плътността на темпоралния поток падне под критичната точка, животът свършва. Ние се стремим да предотвратим трагичния край на човечеството — само това и нищо повече! Нямаме право на провал!

— Не може да възродите никога несъществувало минало, както и да съхраните бъдеще, което няма да настъпи.

— Не се и опитваме. Усилията ни са съсредоточени в създаването на програма за преустройство на темпоралната тъкан по пътя на присаждане на диви филизи към главния времеви ствол. Ние сме аполитични, не пропагандираме никаква идеология. Доволни сме, че успяхме да съхраним жизнеспособността на континуума.

— Както и самите вас.

Той ме погледна някак разсеяно.

— Да сте взимали някога решение, което да изключва вас и вашата програма от реалността? — попитах аз.

— Защо?

— Защото самите вие се явявате част от последствията на това вмешателство във времето, което толкова усърдно се стремите да отстраните. Не се съмнявам, че бихте изтърпели мисълта за какво и да е темпорално присаждане, което би отсякло от дървото собствения ви клон.

— Защо? Какъв е смисълът от подобно самоубийство? А и как бихме реализирали идеите си, ако не съществуваме?

— Добър въпрос — съгласих се аз.

— А ето и още един — продължи той с тон на победител в спора. — От какво се ръководи вашата ера, стремейки се да разруши сърцевината на реалността, от която зависи всяко мислимо бъдеще?

Прииска ми се да въздъхна от отегчение, но се въздържах.

— Първите чистачи на времето здраво се захванали да поправят грешките от миналото. А на тези, които дошли след тях, се наложило да разчистват след чистачите. Пекс-Центърът се опитал да върне всичко в първоначалното му състояние, както е било до намесата. А вие използвате Пекс-Центъра да манипулирате не миналото, а бъдещето.

— Всякакви действия в бъдещето са невъзможни — каза рязко той.

— Хмм… Но за вас Петата Ера не е бъдеще, нали? Тя представлява граница за вас. Би трябвало да сте по-съобразителни. Ако си пъхате носа в миналото, какво пречи на бъдещето да се меси във вашите работи?

— Опитвате се да ме убедите, че всеки опит да се поправят щетите и да се спре процеса на разпадане е обречен?

— Колкото и да се опитва, човек не може да управлява съдбата. Всеки диктатор, опитал да окове народа си във вериги, е разбрал тази истина на собствения си гръб. Човекът не търпи окови. Отнемете му свободата на волята и от него няма да остане нищо.

— Това е пораженческа доктрина. Много е опасна и аз съм готов да се боря с нея с всички средства. А сега ми кажете кой ви е изпратил тук, кой ръководи операцията, къде е оперативната ви база? Всичко!

— Нямам такова намерение.

Той едва забележимо помръдна и във въздуха се чу свистене. След това заговори с твърд, нетърпящ възражения тон.

— Вие се чувствате в пълна безопасност, агент Рейвъл, и уверен в себе си, тъй като представлявате по-късна ера, чието могъщество многократно превъзхожда всяка развита държава. Но сега се намирате в ахроническия анклав на нулевите темпорални измерения, откъснат от всякакво външно влияние. Вие сте напълно изолиран. Всяко оръжие за самоубийство, което притежавате, е безполезно, както и всяко приспособление за темпорален скок. Но дори и да се самоубиете, цялата информация от вашия мозък ще бъде извлечена и записана чак до ниво подсъзнание.

— Доста внимателно сте обмислили всичко, но не докрай. Действително сте защитени отвън, но не и отвътре.

Координаторът се намръщи, явно забележката ми не му хареса, изправи се и направи знак на охраната. Знаех, че ще последва заповед да ме убият и преди да даде командата натиснах спусъка на мислеблока, който дремеше до този момент под слой дълбока хипноза. Той така и застина — с отворена уста и омраза в очите.