Клайв Къслър, Греъм Браун
Тайната на фараоните (62)

61

Кърт и Джо се притиснаха към машината, която сега беше с две колела във водата, която бавно се покачваше. Противотанковото оръдие беше безполезно, а картечният пистолет на Кърт не се виждаше никъде.

— Няма значение дали ще ни убиеш — извика Кърт. — Това място се наводнява и водата ще залее цялата дупка. Това ще привлече внимание. С теб е свършено, Шакир. Планът ти се провали.

Първата реакция беше смях.

— Ще намеря начин да спра водата и да поправя това, което сторихте — отвърна той. — Просто малко неудобство.

— Не е вярно — извика Кърт. — Използвах компютъра ти, за да изпратя вест на моите началници. Когато излезеш на повърхността, целият свят ще знае какво си намислил и какво си сторил. Те ще знаят, че ти си отговорен за сушата. Ще разберат за Пиола и другите, които изпълняват твоите нареждания, ще разберат, че токсинът, с който приспиваш хората, се извлича от жлези на африканска жаба. Следващия път, когато кажеш, че можеш да убиваш и да възкресяваш, ще ти се изсмеят!

Серия изстрели отскочиха от шасито на машината и Кърт разбра, че е попаднал в целта.

— Не знам дали е добра идея да вбесяваш откачалка с оръжие — каза Джо.

— Между нас има бронирана кола — отвърна Кърт.

— Може да се цели в резервоара.

— Прав си. Поне ще сме достатъчно мокри, ако вземе, че уцели.

Но сега водата вече беше над хълбоците му и се изкачваше с по сантиметър на минута. Кърт тъкмо мислеше да плуват към някакво укритие, когато нещо го накара да си промени решението. Срещу тях, надолу в пещерата, нещо дълго, ниско и зелено се плъзна над стената на ямата.

— Имаме нов проблем — каза той.

И Джо го беше видял.

— Трудно решение — рече той. — Да ни застрелят или да ни изядат.

Водата беше изпълнила пещерата и първо се бе изляла в по-ниската яма с крокодилите.

— Може и да си мислиш, че ще избягаш — извика Кърт на Шакир, — но няма да минеш покрай крокодилите.

— Те ще са твърде заети да разкъсват вас, за да се занимават с мен — отвърна Шакир. — Ние сме на по-високо.

Кърт погледна през пролука в изкривения метал. Шакир стоеше върху саркофаг в центъра на залата и нещо лежеше в краката му.

— Не след дълго ще те залее — каза Кърт. — Но ти предлагам сделка. Ти и хората ти излизате през тунела, а ние ще се върнем към асансьора. Може да се избием по-късно някъде на сухо.

Друг крокодил мина през стената, а след него още два. Те изчезнаха във водата и Кърт знаеше, че скоро ще открият обърната машина и двете мръвки скрити зад нея.

— Ще ти предложа по-добра сделка — каза Шакир. — Ти и приятелят ти се изправяте с вдигнати ръце над главата и аз ще ви убия бързо.

— И с какво това е по-добра сделка? — извика Кърт.

— Защото иначе оставате тук и слушате как забивам по един куршум в коленете на италианката, а после я хвърлям във водата.

— Що ти трябваше да питаш? — рече Джо.

Кърт разтърси вбесен глава.

— Поне знаем къде е отишла.

— Той така или иначе ще ме убие — извика Рената. — Просто вървете. Махайте се. Най-важно е да се разбере истината.

Кърт се изви и погледна отново над изкривената машина.

— Той стои върху един от саркофазите. Рената е долу пред него. Но стреляха с гранатомета от друга посока. Виждаш ли някого там?

Джо кимна.

— Има някой на сфинкса. Дано да няма друг снаряд, или сме свършени.

Кърт погледна към приятеля си. Джо имаше кървяща рана над окото и притискаше ребрата си.

— Май нямаме голям избор, приятел.

— Така е — отвърна Джо. — Според мен или ще се бием, или ще умрем. Ще се предадем или ще умрем. Или чакаме тук водата да ни залее. Ако първо не ни изядат живи.

Докато говореше, той дръпна картечницата от гнездото й.

— Предполагам, че искаш да се бием — каза Кърт.

— А ти?

Той поклати глава и му смигна.

— Всъщност ще се предам.

Лицето на Джо се зачерви от шока, но Кърт отвори длани и му показа двете епруветки с Черна мъгла. По една във всяка ръка.

— Можеш ли да свалиш онзи от сфинкса? — попита Кърт.

Джо провери дали картечницата не е засякла.

— Имам десет патрона. Мисля, че единият е с неговото име.

Изстрел и писък ги стреснаха.

— Това беше в мускул! — извика Шакир. — Следващата ще е в капачката на коляното й.

Без да пуска епруветките, Кърт вдигна ръце зад главата си и се нагласи да стане.

— Карай направо — каза Джо. — Не се занимавай с подробности.

Кърт се ухили и се изправи бавно, като почти очакваше да го застрелят в мига, в който се появи иззад преобърнатата кола.

Стана и погледна Шакир в очите. Рената беше на колене пред него.

— И другият — извика Шакир.

С ръце зад главата, Кърт се озърна надолу към Джо и после към Шакир.

— Кракът му е счупен. Не може да стане.

— Кажи му да подскочи!

Джо кимна. Беше готов да стреля.

— Ти му кажи! — извика Кърт. Замахна с дясната ръка и хвърли първата епруветка към каменния саркофаг, на който стоеше Шакир. Пропусна на косъм и тя пльосна във водата.

Шакир я видя да прелита и потрепна, очакваше експлозия. Когато такава не последва, вдигна оръжието и стреля към Кърт.

Кърт вече беше прехвърлил другата епруветка в дясната си ръка и я хвърли, този път странично. Тя се удари в каменния капак на саркофага точно под краката на Шакир. Счупи се и съдържанието й се понесе към извития ръб на ковчега.

Шакир потъна в Мъглата и залитна назад, зрението му се замъгли. Веднага разбра какво става, но вече беше късно: Мъглата го заливаше. Той стреля отново към Кърт и падна във водата от отката.

Джо надникна над преобърнатата машина и опря картечницата на предната броня. Откри огън по мъжа на сфинкса. Изстрелите изкънтяха като оръдейни в погребалната камера.

Войникът на сфинкса се скри зад статуята при първия откос, но следващите куршуми се забиха в короната на сфинкса и изскочиха от другата страна.

Войникът осъзна твърде късно грешката си. Сфинксът беше от гипс, покрит със злато и полускъпоценни камъни. Оръжието на Джо изстрелваше куршуми, които бяха бронебойни. Те се забиваха през украшението на главата като през хартия. Той падна на колене, когато един куршум го уцели. Следващият го довърши, той се катурна настрани и се плъзна от сфинкса. Стовари се във водата и изплува на повърхността, носейки се по лице.