Метаданни
Данни
- Серия
- Архивите на НАМПД: Приключенията на Кърт Остин (13)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Pharaoh’s Secret, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боряна Даракчиева, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Клайв Къслър; Греъм Браун
Заглавие: Тайната на фараоните
Преводач: Боряна Даракчиева
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Pro Book
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Излязла от печат: 31.12.2018 г.
Редактор: Георги Димитров
Коректор: Марко Кънчев
ISBN: 978-619-7502-05-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15024
История
- — Добавяне
38
— Способен да съживи мъртвите? — повтори Кърт. Веднага разбра с какво си имат работа. Това трябваше да е лекарството за Черната мъгла, благодарение на което нападателят им на Лампедуза бе жив и в съзнание, когато всички други бяха поразени от парализиращия облак.
— Това е антидотът — каза той.
— Антидот ли? — попита Етиен. — За какво? Определено не и за смъртта.
— За определен вид смърт — каза Кърт.
— Не разбирам.
Кърт му обясни за събитията на Лампедуза, как жителите на острова са в кома и се носят към смъртта. И как са срещнали човек, който е изглеждал имунизиран за онова, което бе отровило въздуха.
— Значи те искат този антидот? — попита Никол.
— Не — отвърна Кърт. — Те вече го имат. Просто не искат някой друг да го намери, защото би обезсмислило оръжието им. И затова ние точно това трябва да сторим.
Кърт огледа пораженията в имението.
— Само ако вие двамата не сте били по-смели от мен — и по-добри комарджии, — предполагам, че артефактите не са вече тук.
— Тук няма нищо от онзи кораб — каза Етиен. — Дадохме повечето от откритото на музея. Онези хора взеха останалото. Взеха и дневника на Етиен и всичко, което свързано с Египет. Включително рисунките и бележките му.
— И доколкото видях, „Софи С.“ също е изпразнен — добави Джо.
— Точно така. Но аз им го казах. Корабът беше претърсен от носа до кърмата при откриването му. Всичко ценно вече бе извадено от него.
— Ами ако не всички артефакти са били на този кораб? — попита Кърт. — Казвате, че записите не са ясни. Какво имате предвид?
— Манифестът за товара предполага, че „Софи С.“ е била натоварена свръх капацитета й?
— Защо?
— Бих казал, че е очевидно — каза Етиен. — Още щом Вилньов се върнал тук, новините за бедствието в Абу Кир се разпространили като пожар. Всеки французин, който имал ценни вещи — и здрав разум, — бил решен да се махне и да се върне във Франция. Или поне е изпратил плячката си. Сигурен съм, че можете да си представите бързането. Повечето от богатството на Малта било заграбено от французите по време на окупацията. Корабите се товарели до пръсване, всяко местенце се запълвало. Оставяли товари на палубата или ги прехвърляли в последната минута на друг кораб, който имал място и шанс за бягство — продължи Етиен. — В целия този хаос е съвсем възможно артефактите са да натоварени на „Софи С.“ и да не са описани. Освен това е възможно никога да не са отплавали. Или пък да са изпратени с друг кораб. В дневника на началника на пристанището са отбелязани още два кораба, които са тръгнали за Франция същия ден. Единият е потънал в бурята като „Софи С.“, а другият е пленен от англичаните.
Джо вдигна глава.
— Ако британците са открили артефактите, те ще са в музей като Розетския камък и Мраморите на Елгин.
— А ако са останали на пристанището или са скрити в Малта, щяха да са се появили отдавна. Мисля, че можем да изключим тези две възможности. Което означава, че най-вероятно с да са били натоварени на обречените кораби. Но както казахте, „Софи С.“ вече е проверен.
— Можем да потърсим другия кораб — каза Рената.
Етиен поклати глава.
— Аз го търся от години.
— Намирането на потънал кораб е лесна работа — обясни Джо. — Но намирането на конкретен потънал кораб е по-трудно. Дъното на Средиземно море е осеяно с тях. Хората плават из това голямо езеро от седем хиляди години. През месеца, преди с Кърт да отрием римския кораб, каталогизирахме четиридесет развалини и двайсет допълнителни участъка, обозначени като вероятни.
— Нямаме толкова време — каза Рената.
Кърт не ги слушаше, пак се взираше в картината. Нещо не беше наред, нещо не бяха видели.
— Битката в залива Абу Кир е през 1799 г. — каза той.
— Точно така — потвърди Етиен.
— Хиляда седемстотин деветдесет и девета… — Внезапно му просветна и той се обърна. — Казахте, че в превода на Емил споменава тази Мъгла на живота, но Розетския камък и първите преводи на египетските йероглифи са чак петнайсет години по-късно.
Етиен замълча. Като че ли беше смаян от тази мисъл.
— Какво намеквате? Че Емил е фалшифицирал превода си?
— Да се надяваме, че не е — каза Кърт. — Но ако артефактите са били натоварени на „Софи С.“ години преди Розетския камък да бъде преведен, как би могъл някои да знае какво е написано на тях?
Етиен сякаш искаше да каже нещо, но преглътна думите си.
— Ами… не е възможно — рече накрая. — Само че… е направено.