Клайв Къслър, Греъм Браун
Тайната на фараоните (44)

43

Джо седеше на меко кресло в лъскав офис в центъра. Модерно обзавеждане, приглушено осветление и лека музика създаваха аурата на успех. Това беше съвсем различно от бурната нощ преди години, когато срещна за първи път майор Едо в задимената стая за разпит.

И това не беше добра промяна.

— Значи вече не си военен — каза Джо.

Косата на Едо беше по-дълга, приликата с Кларк Гейбъл се беше засилила сега, когато беше сменил униформата с изискан костюм.

— Реклама — каза Едо. — Вече съм в тази игра. Доста по-лъскаво е. И ми позволява да бъда — той размаха артистично ръце — креативен.

— Креативен?

— Ще се изненадаш колко зле се приема креативността в армията.

Джо въздъхна.

— Радвам се за теб — опита да прозвучи искрено. — Просто съм изненадан. Какво се случи? Последно чух, че са те направили генерал.

Едо се облегна в креслото си и сви рамене.

— Промени. Големи промени. Първо, протестите. После всичките тези битки. Превърна се в революция. Едно правителство падна. Ново правителство се появи. А после, разбира се, протестите започнаха отново и правителството падна. Много военни бяха прочистени. Аз бях принуден да се уволня без пенсия.

— И си избрал рекламата като нова кариера?

— Зет ми направи състояние в този бизнес — каза Едо. — Като че ли всички искат да продават нещо на някого.

Джо се зачуди дали все пак има някакъв начин Едо да им помогне.

— Сигурно не можеш да ни уредиш среща с главните шефове на „Озирис Корпорейшън“?

Едо се наведе напред и се концентрира.

— „Озирис“ ли? — попита с явна тревога. — В какво си се забъркал, приятелю?

— Ами сложно е.

Едо отвори чекмедже и извади пакет цигари. Пъхна една между устните си, запали я и започна да я размахва, докато говореше, без да я слага в устата си. Поне някои неща не се бяха променили.

— Аз не бих се закачал с „Озирис“ на твое място.

— Защо? — попита Джо. — Кои са те?

— Кои са те ли? Те са всички, които преди държаха властта.

— Може ли да бъдеш по-конкретен? — попита Джо.

— Старата гвардия — каза Едо. — Военните, които бяха свалени от власт преди няколко години. Военните, които контролираха Египет, откакто Свободните офицери взеха властта през 1952 година. Те стояха начело. Насър беше военен. Садат беше военен. Мубарак също военен. Те управляват през цялото това време. Но има и нещо повече. Сигурен съм, че си чувал термина военнопромишлен комплекс. В Египет ние издигнахме това до напълно ново ниво. Военните притежаваха повечето корпорации, те решаваха кой да получава поръчките. Те назначаваха приятели, за да ги възнаградят, и врагове, за да ги усмирят. Но след революцията положението се промени. Следят ни твърде изкъсо. И така се появи „Озирис“. Управлявана е от човек на име Тарик Шакир. Той беше полковник от тайната полиция. Имаше големи амбиции да управлява страната някой ден. Но знае, че миналото му ще му попречи. Затова с помощта на останалите от старата гвардия намери друг начин. Те получават всички поръчки. И не само правителствените, но и останалите. Всички се страхуват от тях. Дори политиците.

— Значи този Шакир издига кралете, без самият той да е крал — каза Джо.

Едо кимна.

— Никога не би излязъл на светло, но той държи голямата власт както тук, така и зад граница. Видя ли какво стана в Либия, Тунис и Алжир?

— Разбира се.

— Новите правителства в тези страни са сформирани от приятели на Шакир. Негови съюзници.

— Чух, че са от старата гвардия в собствените си страни — каза Джо.

— Така е. Сега разбираш как всичко е свързано.

Джо имаше чувството, че нагазват по-дълбоко от очакваното с всяка крачка, сякаш бяха уловили на кукичката си малка риба, която е налапана от по-голяма, която пък бе преследвана от гигантска акула.

— „Озирис“ има частна армия — каза Едо. — Отцепници от редовната войска, мъже от специалните части, убийци от тайната полиция. Всички твърде неудобни за редовните военни могат да намерят убежище при „Озирис“.

Джо потърка челото си.

— Все пак трябва да влезем в онази сграда. И нямаме време да чакаме покана. Животът на хиляди хора зависи от това.

Едо изтръска малко пепел от цигарата си, стана и започна да крачи из стаята. На Джо му се стори, че нещо в погледа му се промени: стана по-пресметлив. Едо опря ръце на стената и погледна към тавана. Като че ли офисът го ограничаваше, сякаш се чувстваше твърде едър, за да бъде затворен между тези стени.

Обърна се към Джо с изщракване на токове.

— Вероятно ако помогна на враговете на „Озирис“, това ще е краят на кариерата ми в рекламата, но ти го дължа. Египет ти го дължи. — Смачка красноречиво цигарата. — Освен това ми писна от този бизнес. Нямаш представа какво е да работиш за зет си. По-лошо е от армията.

Джо се засмя.

— Ще сме благодарни за помощта ти.

Едо кимна.

— А как ти и твоите приятели смятате да влезете в сградата на „Озирис“? Предполагам, че директна фронтална атака и скачане от хеликоптер не са възможни.

Джо кимна към рецепцията, където Кърт и Рената разглеждаха диаграми и чертежи, свалени на айпада й.

— Още не съм сигурен. Приятелите ми работят по въпроса. И на мен ми се ще да чуя плана.

Едо им помаха да влязат. Последваха представяния. После минаха към същината.

— Колегите ми изпратиха схемите на електроцентралата на „Озирис“ — каза Рената, като излезе напред и сложи айпада на писалището, за да могат всички да го виждат. — Ако приемем, че тези чертежи са точни, мислим, че открихме слабо място.

Тя почука по екрана, докато се появи снимка на обекта с по-висока резолюция. Тя включваше реката и околния район.

— Охраната откъм улицата е многопластова и е почти непреодолима, което означава, че единственият начин да влезем е откъм реката. Ще ни трябва лодка, водолазно оборудване за трима и лазер със средна честота — зелен ще е най-добре, но всичко подобно на таргетиращ военен лазер ще свърши работа.

Едо кимна.

— Мога да се добера до такива неща. После?

Кърт пое нататък.

— Движим се по реката до този участък, на осемстотин метра южно от централата. Аз, Джо и Рената ще влезем във водата и ще се носим с течението, като се придържаме към западния бряг. Ще се плъзнем в канала, ще заобиколим първите турбини и ще продължим надолу до място точно пред втората турбина… тук.

— Звучи лесно — каза Едо.

— Сигурен съм, че ще има усложнения — добави Джо.

— Разбира се — каза Кърт и се обърна към Рената. — Ще превключиш ли на схемата?

Рената натисна екрана и се появи чертеж на водния канал.

— Не би трябвало да има проблеми с влизането в канала — каза Кърт. — Но щом влезем, трябва да минем покрай турбините. Тъй като ще е нощ, можем да предположим, че те ще са на минимална мощност, но това може да се промени всеки миг. И дори ако са спрели, пак ще се въртят бавно.

— Слагаме ги в списъка с неща за избягване — каза Джо.

— Точно така. И това ще стане най-лесно, като се придържаме към вътрешната стена. Има достатъчно място около първите турбини. Щом ги подминем, продължаваме към втория етап. Тук вече става интересно.

Джо забеляза две неща на диаграмата. Втората турбина беше по-голяма. И имаше две издатини на стената към края на огромния въртящ се диск. Приличаха на палчета в машина за флипър. Той ги посочи.

— Отклоняващи шлюзове — каза Кърт. — За да вкарват повече вода през витлата на турбината в моменти на пиково потребление. В свито положение те се прибират към стените и част от водата минава покрай турбината. Но когато са в отворено положение, краищата им се опират директно в турбината. Няма начин да бъдат заобиколени, освен ако не излезем от водата, преди да стигнем до витлата. — Посочи място на схемата. — Тук има стълба за поддръжка, заварена за шлюза. Придържаме се към стената, хващаме се за стълбата и се изкачваме.

— Изглежда доста просто, стига шлюзовете да са прибрани каза Джо. — Но ако са разтворени? Имаш ли някаква представа как това влияе на течението?

— При пълното им разтваряне течението се удвоява и точната му сила ще зависи от наличния воден поток. По това време на годината обикновено е два възела.

— Два възела не са проблем — каза Джо, — но четири ще бъдат.

Кърт кимна. За този риск говореха.

Джо обмисли вероятностите. Нямаше причина централата да работи на пълна мощност посред нощ. Пиковото потребление беше следобед.

— Ако приемем, че няма да станем на пюре — добави Кърт, — следващият ни проблем започва на повърхността.

— Със сигурност имат камери — изтъкна Едо.

Този път отговори Рената.

— Имат. Тук и тук. Но тези две камери са насочени навън, за да заснемат всеки, който се приближава към съоръжението. Щом подминем първите турбини, трябва да се тревожим само за една камера. Монтирана е тук — каза тя и посочи друго място. — Сканира целия ръб на вътрешната стена. Този, по който ще трябва да минем.

— Затова ви трябва лазерът — каза Едо.

— Именно — отвърна Рената. — Фокусиран лазер може да претовари сензора. Вие ще отговаряте за това, най-подходящият ъгъл ще е от брега нагоре срещу течението и от отсрещния бряг. След като го насочите към камерата, сензорът ще се опитва да обработи сигнала и те няма да виждат нищо, освен празен екран.

Кърт продължи:

— Щом камерата ослепее, можем да излезем от водата. Тръгваме по ръба и минаваме през тази врата.

— Колко време да държа лазера включен?

— Две минути — каза Рената. — Само толкова ни трябва.

— Ами алармите и вътрешните охранителни камери? — попита Едо.

— Мога да ги обезвредя, щом влезем вътре — обеща тя. — И алармите, и камерите се контролират от програма, наречена „Халифакс“. Нашите специалисти ми казаха как да я хакна.

Рената извади на екрана схема на вътрешността.

— Знаем, че Хасан влезе през тази врата. Сигналът му остана силен, докато вървеше по коридора и после вероятно се качи в този асансьор. Ако се съди по отслабването на сигнала и изчезването му след това, трябва да предположим, че е слязъл на по-долно ниво, а не се е качил нагоре. Което означава, че ще е в контролната зала на електроцентралата ето тук.

— Сигурни ли сте, че не влизате в капан? — попита Едо. — Не е нужно да ви казвам, че влезете ли там, вече няма кой да ви помогне.

— Знаем — отговори Кърт. — Повярвайте им, не мога да си представя защо Хасан ще седи в тази сграда и ще гледа нивата на електричеството. Но телефонът му предава оттам, докато не изгуби сателитната връзка. И дори ако не е там, „Озирис“ е свързана някак с това. Което означава, че няма да навреди да огледаме.

— Всички сте много смели — каза Едо. — Аз какво да правя, докато сте вътре?

— Просто ще ни чакате надолу по реката каза Кърт. — Ако открием Хасан, ще го доведем. Ако не го открием, ще обиколим, ще пропуснем магазините за сувенири и ще се приберем право у дома.