Клайв Къслър, Греъм Браун
Тайната на фараоните (30)

29

Новината вля нова енергия у Кърт.

— Кога ще я видим?

— Да се надяваме след много дълго време — каза Рената. — Тя вече не е сред живите.

Това беше лоша новина. Или поне Кърт така си мислеше.

— Не изглеждаш много разстроена от това.

— Ами всъщност е било доста отдавна. Починала е през 1822 година.

Кърт погледна Джо.

— Ти нещо разбираш ли?

Джо поклати глава.

— Въглеродният двуокис е засегнал по-висшите ми мисловни процеси и не чувам добре.

— Знам, че ти е много забавно — каза Кърт, — но давай направо. Коя е Софи С.? И какво общо може да има жена, която е умряла през 1822 г., с доктор Кенсингтън и атаката над Лампедуза?

— Софи С., или Софи Селин.

— Ех, за малко да отгатна — каза Джо.

Кърт не отговори на това.

— Продължавай.

— Софи Селин е трета братовчедка и далечната любов на Пиер Андин, почетен член на Френското законодателно събрание, което е свикано след Революцията. Тъй като двамата се оженили за други хора, не можели да бъдат заедно официално, но това не им попречило да си имат дете.

— Скандално — каза Кърт.

— Наистина — добави Рената. — Скандално или не, раждането на това дете било вълнуващ момент за Андин и той използвал влиянието си във френското адмиралтейство, за да кръстят кораб на името на майката.

— Нещо като подарък — каза Кърт.

— Повярвайте ми, повечето жени предпочитат бижута — обади се Джо.

— Съгласна съм — отвърна Рената.

— И какво станало със Софи? — попита Кърт.

Рената протегна крака.

— Доживяла до дълбока старост и била погребана в частно гробище до Париж, след като починала в съня си.

Кърт не виждаше накъде отива всичко това.

— Предполагам, че Кенсингтън е имал предвид кораба „Софи Селин“.

Рената кимна и подаде на Кърт разпечатка с корабната история. „Софи С.“ бил включен в средиземноморската флота на Наполеон и по една случайност бил на котва в Малта по време на краткото й управление от французите. Корабът потънал при буря, след като бил натоварен тук с френски съкровища, задигнати от Египет. Открит е и изваден от членовете на организация „Дьо Кампион“, нестопанска организация, подкрепяна от богато семейство от Малта. След като държали артефактите в частната си колекция с години, те наскоро решили да продадат някои от тях. Музеят щял да бъде посредник, срещу процент.

— Същите неща, които нашите жестоки приятели току-що задигнаха, без да платят и цент — каза Джо.

— Кенсингтън каза, че двеста хиляди няма да им осигурят място на масата, затова те взеха целия бюфет.

Джо зададе очевидния въпрос:

— Защо Кенсингтън ще ни насочва към „Софи Селин“, когато не искаше да ни каже какво ще бъде изложено на търга?

— По същата причина, по която тези типове не го убиха и не взеха артефактите, преди ние да се появим и да започнем да задаваме въпроси. Сигурно на онзи кораб има нещо, което искат и което още не се е появило.

— Египетските плочи, които видях, бяха счупени — каза Джо. — Само парчета, фрагменти. Може би търсят другите части.

Кърт се обърна към Рената.

— Къде са останките на кораба?

— Ето локацията — каза тя, като подаде на Кърт другите си бележки. — На около петдесет километра източно от Валета.

— Доколкото знам, това не е пътят за Франция — каза Кърт.

— Капитанът се опитал да избегне британски кораби. Възнамерявал да тръгна на изток, после на север, или да мине по крайбрежието на Сицилия, или да прекоси протока между Сицилия и Италия. Явно го е застигнала буря, преди да има шанс да направи каквото и да било. Предполагаме, че се е върнал, но така и не е стигнал до пристанището.

За първи път от дни Кърт усети, че напредват в играта.

— Сигурно вече знаем следващия ни ход — каза Джо. — И техния ход също. Когато разберат, че онези плочки са само парчета и фрагменти, ще хукнат към кораба и ще се опитат да извадят останалото.

— Аз това бих направил — каза Кърт. — Все още не мога да си представя какво общо има всичко това и какво търсят, но ако нямаше голямо значение, досега да са се отказали. Нещо ми подсказва, че ще е най-добре да слезем при този кораб преди тях.