Клайв Къслър, Греъм Браун
Тайната на фараоните (50)

49

— Вие тримата имате шанс да възродите Либия — каза Шакир на гостите.

— Като какви? Като твои сатрапи? — попита един от тях. — И после? Ще се кланяме пред теб? Искаш да ни управляваш, както някога англичаните управляваха Египет, така ли? А ти, Пиола, ти какво целиш: нов опит за колониализъм?

— Чуйте ме — започна Пиола.

Шакир ги накара да замълчат.

— Някой ще ви управлява — каза той на тримата мъже от Либия. — За вас ще е по-добре да са други араби, а не американците или европейците.

— А няма ли да е по-добре да решаваме сами? — попита либиецът.

— Колко пъти трябва да ви обяснявам? — рече Шакир. — Без вода ще умрете. Всички. Ако се наложи, ще позволя това да се случи и ще населя земята ви с египтяни.

Тримата замълчаха. След миг двама от тях започнаха да разговарят.

— Какво правите? — попита водачът им.

— Не можем да спечелим тази битка — отвърнаха те. — Ако ние не отстъпим, други ще го направят. А тогава ще изгубим цялата власт, не само част от нея.

— Аз бих ги послушал на твое място — намеси се Шакир. — Те говорят разумно.

— Не — изрева водачът им. — Аз отказвам.

Обърна се яростно към Шакир, но той само насочи малка тръбичка към него и натисна бутон в края й. Една стрела излетя и удари упорития либиец в гърдите.

На лицето му се изписа изненада, а после стана безизразно. Той падна на колене. Двамата либийци с него бяха шокирани, но после вдигнаха ръце. Не искаха да участват в тази битка.

— Мъдро решение рече Шакир. — Ще ви изпратя обратно в страната ви. Където ще чакате по-нататъшни заповеди. Когато правителството падне, Алберто ще избере кой да поеме юздите. Вие ще окажете на този човек пълна подкрепа, колкото и лоши да са били досега отношенията ви с него.

— А после? — осмели се да попита единият.

— А после ще бъдете възнаградени — каза Шакир. — Водата ще потече отново, дори по-силно от преди, и ще сте доволни, че сте отстъпили.

Те се спогледаха и после сведоха очи към водача си, който лежеше свит настрани.

— Ами той?

— Той не е мъртъв — настоя Шакир. — Просто бе поразен от последното ми оръжие. Нова версия на Черната мъгла, която причинява парализа. Тази форма не е така силна. Предизвиква будна кома. Някои лекари я наричат синдром на заключването. Той може да вижда и да чува, усеща всичко като другите, но не може да реагира, да отвърне или дори да извика.

Шакир се наведе към поваления си противник и го перна по челото.

— Още си тук, нали?

— Това отминава ли?

— Накрая — да — каза Шакир. — Но за него ще е твърде късно.

Шакир щракна с пръсти и пазачите хукнаха към падналия мъж. Без никакво колебание те го награбиха и го прехвърлиха през каменната стена в ямата с крокодилите.

Крокодилите реагираха веднага. Няколко от тях се втурнаха напред. Един захапа ръка, а друг крак. Като че ли щяха да го разкъсат, когато третият връхлетя, щракна с челюсти върху торса му, изтръгна го и отплува към по-дълбоката част на басейна.

— Държим ги гладни — ухили се Хасан.

Останалите либийци гледаха ужасени.

— Крокодилите не вярват в милосърдието — каза Шакир. — Нито пък аз. Сега елате с мен.

Групата продължи, остави ямата с крокодилите зад себе си и се насочи към най-близкия тунел.

Кърт, Джо и Рената гледаха касапницата отгоре. Вече нямаше никакво съмнение, че си имат работа с пълен социопат.

— Нека не свършваме като този тип — предложи Джо.

— Нямам желание да се превърна във вечеря — съгласи се Кърт. — Хората в атевето приличаха на медицински персонал. Сигурно тук има лаборатория. Трябва да я намерим.

— И тръгнаха в друга посока — рече Джо.

Кърт вече беше станал.

— Да видим дали можем да ги открием, без да се забъркаме в неприятности.