Клайв Къслър, Греъм Браун
Тайната на фараоните (59)

58

Кайро

Тарик Шакир седеше в тъмната контролна зала и чакаше новини. Нямаше доклади по радиото, нямаше жужене на радиостанции, само стационарен телефон и оптичен кабел, който минаваше по тунела и стигаше до водноелектрическата централа. По тези жици дойде новината, че планът му дава резултат.

Спешни срещи бяха свикани в Либия. Човекът на Шакир, опозиционен лидер, оказваше натиск. Бяха дадени много пари, но настроенията вече се обръщаха срещу сегашното правителство. А това беше безценно. Във всеки град имаше бунтове. Управниците продължаваха да обещават повече вода, но бученето на помпите в пещерата на Шакир му казваше, че това няма да се случи. Съмняваше се, че правителството ще издържи още двайсет и четири часа.

Междувременно от другата страна на Средиземно море, Алберто Пиола беше в Рим и провеждаше среднощни срещи, като привличаше италиански политици на своя страна. Той докладва, че са готови да признаят новото правителство на Либия в мига, в който стане официално, и да предложат подкрепата си на египетска инициатива за подкрепа и стабилизация. Французите щяха да ги последват и превратите в Алжир и Либия щяха да бъдат признати за законни.

Притесняваха го само американците от НАМПД и италианката от разузнаването. Те бяха в неизвестност от пет часа. Все още никой не ги беше видял.

Почукване по вратата прекъсна мислите му.

— Влез — нареди той.

Вратата се отвори и влезе Хасан.

— Очаквам да чуя за напредък — каза Шакир.

— Скорпион току-що се върна от Франция. Хората му са открили американската двойка. Наложило се е да оставят няколко трупа след себе си, но са взели онова, което американците са търсили.

— Каква е стойността му?

— Ограничена — призна Хасан. — Бележките на Вилньов приличат на бълнувания на луд. Картините са също толкова зле. Според Скорпион американците явно са смятали, че ще открият нещо скрито в картините, но той и хората му са ги разкъсали и не са намерили нищо. Нито скрити бележки, нито послания. Ако Вилньов или Дьо Кампион някога са знаели истината за Черната мъгла и антидота, тя е изгубена.

Шакир беше доволен, но не напълно убеден в това.

— Какво стана с американците?

— Не се знае. Може да са избягали.

— Да ги намерят и да ги елиминират — каза Шакир.

— Мисля, че това ще ни изложи на ненужен…

— Не ти е работа да мислиш — скара му се Шакир. — Какво стана с нашите нарушители? Някаква следа от тях?

— Още не — отвърна Хасан. — Казах ти, че едва ли ще намерят път навън.

— Нека хората ни да са нащрек — каза Шакир. — Не ми харесва това чакане. Предпочитам да…

Светлините в контролната зала примигнаха и Шакир млъкна. Изображението на компютърните екрани се сви за миг, сякаш щяха да изгаснат, но после се оправи. Той стана и се ослуша. Звукът на помпите леко се беше променил.

Техниците в конзолите също го чуха. Започнаха да пишат по клавиатурите, опитваха се да разберат какво става. Жълти предупредителни флагчета се появиха на екрана.

— Какво става? — попита Шакир.

— За секунда спря захранването. Беше пренасочено към вторичния кабел.

— Защо ще спира? — попита Шакир.

— Или главният кабел е дал накъсо или се е задействал прекъсвач — каза един от техниците.

— Аз разбирам от електричество — каза Шакир. — Какво го е причинило?

Отговори му тътен, който разтърси пещерата. Вибрацията можеше да идва само от едно. От експлозия.

Шакир излезе от залата.

Само половината крушки светеха. Единствено аварийните системи работеха. Той усети тътен в далечината, сякаш се приближаваше голям камион. Втренчи се в тунела. Нещо идваше, нещо огромно. То като че ли пълзеше в мрака и изпълваше целия тунел. Шакир се напрегна да разбере какво и точно тогава светнаха фарове и го заслепиха.

Бяха по-стари и с жълт отблясък. Не приличаха на фаровете на новите коли. Няколко мъже хукнаха да пресрещнат камиона и бяха покосени от трещенето на тежка картечница.

Шакир се хвърли обратно в контролната зала, когато оръжието се обърна към него. Стрелбата озари пещерата зад него и едрокалибрени куршуми започнаха да се забиват в стените.

— Докарай хората си тук — извика той на Хасан. — Нарушителите не следват твоя сценарий. Вместо да си тръгнат, те се връщат.

Хасан хукна към конзолата и вдигна телефона.

— Първа секция — изкрещя той. — Говори Хасан. Всички да слязат долу. Да, веднага. Нападат ни.

Още докато говореше, картечницата разби прозорците на контролната зала, които я отделяха от пещерата. Хасан залегна и започна да пълзи по земята, докато по него се посипваха каменни отломки и стъкла.

Двама от хората на Шакир се опитваха да отвърнат на огъня, но бързо бяха покосени.

— Тази кола не е от нашите — каза Хасан. — Това е бойна машина.

— Откъде се взе? — попита Шакир.

— Нямам представа.

Шакир изтича от страничната врата и изчезна по втория тунел, който водеше към централната погребална камера.

Хасан тръгна към вратата точно когато отряд войници зае позиции да защитава контролната зала. Той извади деветмилиметровия си пистолет. Нямаше никакво намерение да стои на пътя на онова, което разрушаваше пещерата, но знаеше, че ще изглежда по-добре, ако се скрие някъде с оръжие в ръка.

 

 

Щом излязоха от тунела, Кърт, Джо и Рената имаха точно обратното намерение. Всичко щеше да свърши днес, тук и сега.

Джо беше стегнал добре една от машините AS-42. Оказа се по-лесно, отколкото си мислеше. Първо, колите от онази ера си бяха просто коли, за разлика от съвременните, които бяха натъпкани с климатични системи, екофилтри и всякакви други чудесии. Когато Джо отвори капака на машината, видя само двигател и горивна система. Това улесни нещата. И сухият пустинен въздух означаваше никаква корозия по метала. А най-важното — в тайната база имаше всички необходими инструменти и резервни части.

Единственият проблем бе горивото и подкарването на машината. Всяка капка от бензина, който италианците бяха донесли със себе си, се бе изпарила преди десетилетия, в какъвто и контейнер да се намираше. Не че щеше да е от полза, ако беше останало нещо.

Но атевето имаше пълен резервоар, който лесно се източи. Имаше и акумулатор, и не беше трудно да го прехвърли на старата машина. Когато сахарианата оживя, Джо изпита прилив на гордост. Не беше изненадващо, че дълбокото бучене на двигателя повдигна духа и на тримата. Сега щяха да влязат в битка с нещо, което бе почти като танк.

Докато Джо работеше по машината. Кърт и Рената се заеха с по-неблагодарната работа да разчистят входа към главния тунел. Използваха атевето, за да извлекат по-големите канари, и после изринаха останалото, докато се отвори достатъчно място за машината.

С болки в гърба и краката, те се заеха с втората задача — да проверят и заредят оръжията. Бойната машина, съживена от Джо, имаше тежка картечница „Бреда Модело 37“, която изстрелваше едрокалибрени патрони от ленти с по двайсет патрона. В допълнение носеше и 20-милиметрово противотанково оръдие, което бе фиксирано на платформа в задната част. Кърт бе намерил много муниции и за двете, но повечето бяха неизползваеми. Той отдели тези, които изглеждаха запазени, в задната част на машината и взе два картечни пистолета „Берета 1918“, чийто странен дизайн изискваше магазинът да стърчи вертикално отгоре на оръжието, вместо отдолу като на автоматите.

Кърт все още имаше и епруветките с Черната мъгла — като последен вариант. За да се защитят от нея, те взеха три противогаза от италианските запаси.

Въоръжени, започнаха обратното пътуване. Намериха пътя към главния тунел относително лесно, но не знаеха по кой тунел да поемат после. След няколко грешни завоя стигнаха до раздвояващия се тунел, където се бяха обърнали атеветата.

Хасан предвидливо беше оставил там пазачи, но мъжете не очакваха схватка и Кърт ги повали с картечницата още преди да са осъзнали какво се случва.

Оттам продължиха към централното разклонение на пещерната система, като откриха добре изолираните захранващи кабели. С експлозиви от италианските запаси взривиха част от кабела на едно разклонение. Очакваха пълна тъмнина, но светлината само помръкна леко.

— Все още имат захранване отнякъде — каза Джо.

— Не можем да мислим сега за това — отвърна Кърт. — Имам чувството, че тъкмо оповестихме завръщането си. Това ни вкарва във фазата на импровизациите. Трябва да намерим Шакир, преди да е избягал.

Те забучаха по главния тунел, оправиха се и с втора група от хората на Шакир и го забелязаха пред контролната зала. Кърт откри огън, не за да го убие, а за да го принуди да се върне в залата, с надеждата да го хване там в капан. Но не беше се сетил, че има друг изход.

Спряха пред контролната зала, Кърт слезе с картечния пистолет в ръка. Когато влезе в залата, видя двама инженери, скрити под една компютърна конзола, но нито следа от Шакир.

— Пиленцето е излетяло — извика на Джо. — Сигурно е излязъл през задната врата.

— Ще видя дали мога да заобиколя и да го пресрещна — отвърна Джо.

Кърт му даде знак да върви и загледа как машината потегля. За да попречи на Шакир да се върне обратно, той влезе в контролната зала. Държеше инженерите на мушка и спря до осветената конзола. На екраните над нея видя очертанията на Северна Африка, с мрежата от помпи и тръби, чрез която Шакир източваше водоносния хоризонт.

— Английски? — попита Кърт.

Единият кимна. Кърт посочи с оръжието към тях.

— Време е да го изключите.

Те не помръднаха и Кърт изстреля няколко куршума в пода пред тях. Мъжете подскочиха и тръгнаха към конзолата. Започнаха да пишат и да натискат превключватели. Кърт имаше представа от помпи и други подобни машини, те се използваха в неговата дейност, при ваденето на останки от водата и на всеки кораб, на който се беше качвал. Като разгледа разположението, той веднага видя възможност.

— Промених си решението — каза им. — Не ги изключвайте.

Мъжете го погледнаха.

— Обърнете потока.

— Не знаем какво ще стане, ако го направим — каза мъжът.

— Ами да видим — рече Кърт, вдигна картечния пистолет малко, за да по-убедително.

Техниците пак се хванаха на работа и Кърт гледаше със задоволство как показателите на екрана спадат, като тези за помпите по Нил паднаха до нула и после, след малка пауза, се покачиха отново, този път оцветени в червено с минусче пред тях.

Малко по-късно стрелките до всяка помпа се обърнаха и показаха, че водата тече в другата посока, от Нил по тръбите обратно към водоносния хоризонт. Или поне така се надяваше Кърт.

 

 

Докато Кърт беше в контролната зала, Джо продължаваше напред с машината. Старият боен кон се движеше бавно. Двигателят беше здрав, но гумите бяха изсъхнали и почти спаднали. Приличаха на маршмелоус. Все пак нямаше нужда да чупят рекорди за скорост тук. А само да напредват бавно и да прекършват всяка съпротива, което Рената правеше много ефикасно с картечницата.

На едно Т-образно разклонение на тунела, Джо започна да обръща и машината зави зад ъгъла. По прохода неколцина от хората на Шакир бяха устроили барикада зад едно атеве. Откриха огън по сахарианата.

Джо потегли назад и се отдалечи от стрелбата. Носът на машината беше надупчен от куршуми, но за щастие двигателят беше отзад.

— Извади един от противотанковите снаряди — каза той на Рената.

Тя извади един малък, подобен на граната експлозивен снаряд от отделението с мунициите. Те трябваше да се изстрелват с базука, но не откриха нищо подобно при италианците. Джо все пак ги беше взел, в случай че се наложеше да взривят нещо.

— И какво да правя с него? — попита Рената.

— Хвърли го надолу по тунела — извика той. — И после, когато мина тунела и те започнат да стрелят, ти се подай зад ъгъла и стреляй в експлозива. Ще трябва да го уцелиш с първия изстрел.

— Не пропускам често — рече тя уверено.

— Добре.

Тя слезе с експлозива в ръка и картечен пистолет на рамо. Прилепи се до ъгъла, хвърли експлозива в тунела към хората на Шакир и се отдръпна.

Джо форсира двигателя и пак включи на скорост. Машината се стрелна напред, като се клатушкаше на повредените си гуми. Прекоси горната част на Т-образното разклонение за секунда, докато куршумите летяха към него. Приведе се инстинктивно. Когато подмина тунела, погледна назад.

Рената се задейства, прицели се и стреля. Оглушителен гръм изтътна в пещерата и вдигна облак прах. Когато прахта се разнесе, атевето беше катурнато настрани. Няколко мъже лежаха около него, а другите ги нямаше. Като че ли Шакир и хората му си бяха плюли на петите.

— Тръгвам към лабораторията — извика Рената. — Да видя дали има нещо полезно там.

Хукна по коридора, покрита от глава до пети с кафяв прах. Това беше отличен камуфлаж.

Джо я видя да се отдалечава, върна машината на позиция и пое по тунела, като с едната ръка караше, а с другата стреляше с картечницата, щом забележеше някой от хората на Шакир.

 

 

Кърт забеляза нещо да просветва на екрана.

— Какво е това? — попита той.

— Асансьор — отвърна един от техниците и посочи към страничната врата. — Надолу по този тунел. Отива до помпената станция на върха.

На дисплея се виждаше, че асансьорът се спуска от сто и двайсет метра над тях.

— Асансьор ли? — промърмори Кърт. — Ще ми се някой да ни беше казал за него. Можете ли да го спрете?

Мъжете поклатиха глави.

— Не виждам да имате оръжия — каза Кърт. — Затова ще ви пусна да си вървите. Ако бях на ваше място, щях да хвана първия влак за някъде.

Мъжете станаха и единият се опита да му благодари.

— Просто върви! — извика Кърт.

Те хукнаха през залата, тичаха към погребалната камера и коридора за достъп. Когато Кърт се увери, че няма да се върнат, тръгна към страничния изход.

Откри Джо да идва по тунела с италианската бронирана машина.

— Нов проблем — извика Кърт, като му махна да слиза.

— Какво става?

— По този проход има асансьор?

— Асансьор ли? — попита Джо.

— Явно. Трябва да го спрем, преди да е стигнал дотук.

— А няма ли ние да го използваме? — попита Джо.

— Хората на Шакир го използват. От повърхността се спускат подкрепления.

— Ясно — рече Джо.

Кърт понечи да се качи, но спря.

— Къде е Рената?

— Отиде да прегледа лабораторията.

— Отивам да я взема — каза Кърт. — Чакай ни надолу по тунела. Явно ще се оправяме с тези типове в движение.

Кърт изчезна, а Джо натисна газта и навлезе надолу по тунела, търсеше асансьора. Наистина не искаше да взривява най-бързото средство за изход оттук, но ако се наложеше, щеше да го направи.