Клайв Къслър, Греъм Браун
Тайната на фараоните (5)

4

Когато „Морски дракон“ наближи Лампедуза, първият признак на проблем беше плащаницата от тъмен мазен дим, която се издигаше над острова. Кърт фокусира мощния бинокъл натам.

— Какво виждаш? — попита Джо.

— Някакъв кораб. Близо до брега.

— Танкер?

— Не знам. Димът е много. Виждам само изгорял и разкривен метал. — Обърна се към Рейнолдс. — Да идем да го огледаме.

„Морски дракон“ промени курса и димът над тях стана още по-гъст и черен.

— Вятърът носи този дим право през острова — отбеляза Джо.

— Интересно какво ли носи. Ако е нещо токсично… — каза Кърт.

Нямаше нужда да довършва изречението.

— Онази докторка каза, че са в капан и им свършва кислородът — добави Джо. — Аз си представях как болницата се е срутила след експлозия или земетресение, но явно е имала предвид, че се крият от дима.

Кърт отново погледна през бинокъла. Предната част на кораба приличаше на разкъсана от гигантска отварачка за консерви — всъщност половината кораб го нямаше. Остатъкът от корпуса беше черен от сажди.

— Сигурно е над риф — каза Кърт. — Иначе щеше да е потънал. Не виждам име. Някой да се обади в Палермо и да им каже какво сме открили. Ако успеят да определят какъв е този кораб, може да разберат какво е носил.

— Ще се обадя — каза Рейнолдс.

— И, Грей — добави Кърт, сваляйки бинокъла. — Дръж ни по вятъра.

Рейнолдс кимна.

— Не е нужно да ми го повтаряш.

Той нагласи курса и намали скоростта, докато предадат новината. Когато бяха на четиристотин и петдесет метра от товарния кораб, един моряк извика от предната палуба:

— Вижте!

Рейнолдс изключи двигателя и „Морски дракон“ спря, докато Кърт излизаше на палубата. Видя, че морякът му сочи някакви фигури във водата. Бяха дълги петнайсет стъпки, подобни на торпеда и оцветени в тъмносиво.

— Гринди — каза морякът. — Четири големи. Две малки.

— И са обърнали коремите — кимна Кърт. Китовете буквално се носеха легнали настрани, обградени от водорасли, мъртва риба и сепии. — Каквото и да е станало на този остров, е засегнало и водата.

— Няма да е от товарния кораб — каза някой друг.

Кърт се съгласи, но не отговори. Беше зает да оглежда безжизнените морски животни, които се носеха покрай тях. Чуваше как Джо говори с италианските власти по радиото, докладваше за откритието. Забеляза, че не всички сепии са мъртви. Някои се бяха залепили една за друга, увили късите си пипалца като в спазматична прегръдка.

— Може би трябва да се махаме оттук — предложи морякът, като дръпна ризата си, за да покрие носа и устата си, сякаш да спре отровата, която може би се носи из въздуха.

Кърт знаеше, че тук са в безопасност, защото бяха далече от товарния кораб, по вятъра, и нямаше и помен от дим във въздуха. Но пък трябваше да мисли за безопасността на екипажа си.

Надникна пак в каютата.

— Отдалечи ни още километър и половина — каза той. — И наблюдавай дима. Ако вятърът се промени, трябва да се отдалечим, преди да ни е достигнал.

Рейнолдс кимна, натисна дросела и завъртя руля. Когато корабът ускори, Джо сложи пак микрофона на радиото на поставката му.

— Какво става?

— Казах им какво сме открили — отвърна Джо. — По данни на италианската служба за сигурност от снощи, предполагат, че товарният кораб е „Торино“.

— Какво е пренасял?

— Машинни части и текстил, предимно. Нищо опасно.

— Текстил — друг път — каза Кърт. — Кога се очакват онези хеликоптери?

— След два или три часа.

— Какво стана с излитането до половин час?

— Излетели са — каза Джо. — Но според нашия рапорт са се върнали в Сицилия да презаредят, докато екипа за работа с опасни материали се събере.

— Не мога да ги виня — отвърна Кърт. Все пак не спираше да мисли за лекарката, която им се обади, и за екипа от НАМПД, които още не отговаряха на обажданията, да не споменаваме за петте хиляди други мъже, жени и деца, които живееха на Лампедуза. Взе бързо решение. Единственото, което съвестта му позволяваше.

— Нека приготвят лодката, отивам да потърся приятелите ни.

Рейнолдс чу това и веднага каза:

— Ти да не откачи?

— Вероятно — каза Кърт. — Но ако ще чакам три часа, за да разбера дали нашите са живи или мъртви, със сигурност ще откача. Особено ако се окаже, че сме можели да ги спасим, а сме се размотавали.

— Аз идвам с теб — каза Джо.

Рейнолдс ги погледна строго.

— И как смятате да не умрете от онова, което очевидно е убило останалите хора на острова?

— Ами имаме херметизирани шлемове и много чист кислород. Ако сме с тях, всичко ще е наред.

— Някои невротоксични газове реагират с кожата — изтъкна Рейнолдс.

— Тогава си имаме водолазни костюми, които са непромокаеми — изстреля Кърт. — Това ще свърши работа.

— И можем да сложим ръкавици и да залепим пролуките — добави Джо.

— С тиксо ли? — попита Рейнолдс. — Ще заложите живота си на здравината на едно тиксо?

— Няма да ни е за първи път — призна Джо. — С него съм лепил крило на самолет навремето. Само дето не се получи както очаквах.

— Това е сериозно — каза Рейнолдс, объркан, че двамата явно имат намерение да го направят. — Ще рискувате живота си за нищо. Няма причина да мислите, че някой на острова е още жив.

— Не е вярно — каза Кърт. — Имаме две причини. Първо, получихме зов за помощ по радиото, който очевидно е излъчен след онова, което се е случило. Лекарката и още няколко души бяха живи, поне тогава. В болница. Казват, че са запечатани, вероятно за да се предпазят от токсина. И други може да са направили същото. Включително нашите хора. Освен това някои от сепиите не са мъртви във водата. Движат се, посягат една към друга и шават достатъчно, за да ми кажат, че не са готови да бъдат хвърлени все още на барбекюто.

— Това не е много убедително — каза Рейнолдс.

Но за Кърт беше достатъчно убедително.

— Няма да чакам тук само за да разбера, че там е имало хора, които сме можели да спасим, ако бяхме действали по-бързо.

Рейнолдс поклати глава. Знаеше, че няма да победи в този спор.

— Добре, хубаво. Но какво се очаква да правим ние през това време?

— Стойте до радиото и гледайте пеликаните, които стоят на онази шамандура — каза Кърт, като посочи три бели птици на шамандурата в канала. — Ако започнат да умират и да падат в морето, обръщай кораба и се разкарайте оттук възможно най-бързо.