Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (8)

8.

Сутринта на заминаването сред екипа цареше еуфория. Учените вече нямаха търпение да започне същинската работа. Всеки носеше чанта с нужното му оборудване, всеки имаше сак с дрехи, но и сак с комплекти работна екипировка. Полин се беше погрижила да бъде осигурено само най-доброто.

Точно в 10.00 часа самолетът леко се отдели от пистата и полетя на изток.

Полетът беше кратък, а София ги посрещна с ярко слънце и топло лято.

Пръв от самолета излезе Джордан и уверено се отправи към стоящия до вратата мъж. Беше елегантно облечен, но широкото сако не можеше напълно да скрие силното му тяло. Двамата мъже се прегърнаха приятелски и веднага заговориха енергично. Учените се спряха малко настрани от тях и тактично изчакаха да си кажат най-важното. После Джордан се обърна към групата:

— Искам да ви представя човекът, който организира и отговаря за охраната ни. Това е Никола Фотев. Той е следовател, но се зае и с опазването на експедицията ни. Можете да му имате пълно доверие.

Нико не пропусна да отправи забележка:

— Аз на себе си нямам пълно доверие, че на него ли да имам!

— Точно това ще стане. На себе си може и да не вярваш, но в Никола можеш да бъдеш напълно сигурен! — Джордан все повече се дразнеше от негативизма на испанеца.

— Приятно ми е, казвам се Нико — той подаде ръка, в знак на извинение, — а ослепителната блондинка е Ева и не я отстъпвам на никого!

Джордан се усмихна:

— Ето в тази област наистина на никого не можеш да имаш доверие!

Никола демонстративно галантно пое ръката на Ева и с нисък поклон я доближи до устните си:

— Приятно ми е, мадам!

Нико се намеси нетърпелив:

— Мога да те запозная и с другите дами. — Хвана под ръка детектива и започна да му представя членовете на екипа.

Джордан прекъсна веселото бъбрене на Никола с учените:

— Никола, Ева настоява да провери дали целият им багаж е пренесен от самолета и да провери дали оборудването й е цяло. Може ли да прегледат саковете си още тук?

— Щом аз съм с вас, може. Елате насам.

Никола ги отведе към един микробус, в който всеки откри своите сакове и всеки провери дали всичко е наред. Учените се настаниха в друг микробус, а детективът седна до шофьора.

По време на пътуването през София никой не говореше. Всеки се беше обърнал към прозореца и гледаше една напълно непозната за тях страна. До масивните, със стара архитектура сгради се извисяваха модерни и екстравагантни постройки. Тук животът кипеше и набираше скорост, на много места имаше строежи, сякаш хората нямаха търпение да обновят целия си град. За свое голямо учудване, учените видяха един забързан европейски град, с всичко, което е нужно за това — огромни задръствания, нервни клаксони, бързащи елегантно облечени работещи хора, екстравагантно облечени тийнейджъри, щастливи студенти, влюбени младежи, понесли чанти с покупки пенсионери. Цялата палитра на нашето съвремие и всеки със своите задачи и тревоги.

Марио сподели на висок глас:

— Мислех, че отиваме в източната провинция на Европа, а като че ли сме в центъра й.

Ева го подкрепи:

— И аз очаквах спокоен и тих живот, но тук си е като в Берлин.

Никола се усмихна широко и намигна на Джордан. При предишното си идване в България, Джордан беше разбрал колко много българите се дразнят, когато ги мислят за изостанала селскостопанска страна, която сякаш е една голяма ферма. Това бяха горди и силни хора, които имаха достойнство и воля за победа. Джордан знаеше, че това е силен и достоен народ, който няма от какво да се срамува и с чест се нарежда редом с другите нации, без да им отстъпва по нищо.

Колите постепенно напуснаха оживените улици и спряха пред малък частен хотел. Приличаше на кокетна семейна къща, излъчваща уют и уединение. Около нея имаше двор с равна, ниско окосена трева и заграден с метална ограда. Зад оградата започваше гъста борова гора, която се катереше по склоновете на красива планина. Гледката е величествена и те оставя без дъх. Вики се обърна към извисяващата се планина с широко отворени очи и успя да каже само:

— Изумително!

В този миг от хотела излезе усмихната жена. Чу възклицанието на Вики и я прегърна с две ръце през раменете:

— Тук всичко ни е красиво, мила! Ще ни обикнеш и пак ще дойдеш, обещавам ти!

Никола се приближи.

— Вики, тази сърдечна жена е Мария, собственичката на хотела.

Изненадана от сърдечното отношение, Вики се обърна към Никола:

— Тук всички ли се обичате така?

— Обичаме се, защо да се мразим? — Усмивката на Мария озари целия двор. — Заповядайте, и се настанете по стаите си, а момчетата ще ви донесат багажа. Довечера сме ви приготвили изненада.

Учените се засуетиха на рецепцията. Всеки взе ключа си и се отправи по стълбите нагоре. Докато другите все още влизаха в стаите си, Джордан вече се беше настанил и излезе. Забързано слезе по стълбите, качи се в колата, в която го чакаше Никола и заедно потеглиха нанякъде.