Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (28)

28.

Полин потъна в неспокоен и тревожен сън. Сянка на жена протягаше към нея ръце и се опитваше да й каже нещо. От устата й излизаха само стонове и вопли. Полин успя да дочуе откъслечните:

— Третото око… Зеленото око… Иди на третата скала…

Беше безсмислено да се бори за здрав и спокоен сън. Стана от леглото и погали медальона на врата си. Излезе на балкона на стаята си и седна в люлеещия се стол. Огледа се в тъмно лилавия мрак и вдигна очи нагоре. Черното небе тежеше от безброй светещи звезди. Полин бе обикаляла из целия свят и бе се възхищавала на огромните звезди над тропиците. Но никога не е предполагала, че някъде ще види толкова много звезди. Те блестяха с малко хладна, зеленикава светлина и бяха толкова много, сякаш някои надничаха иззад стоящите по-напред, само и само да погледнат към нея. Гледката я успокои и тя влезе в стаята си. Стоя на балкона само половин час, взирайки се в отрупаното със смарагдов блясък небе, но сега се чувстваше уморена и отпаднала. Легна и най-после заспа.

На другата сутрин учените очакваха срещата с мистериозния гроб на Орфей със смесени чувства. От една страна беше възторгът от срещата с нещо толкова древно и свещено, а от друга страна това чувство се притъпяваше от рационалната мисъл, че може би Орфей е само легенда, която българите много искат да превърнат в реалност.

Всичко се промени, когато цялата експедиция стигна на мястото. Огромен ритуален комплекс ги порази с мащабите си. Светилището на Орфей стоеше на върха на възвишението, хладно и гордо, обгърнато от достолепна тишина. В най-високата му част, обърнат на изток като поздрав към изгряващото Слънце, мрачно и загадъчно зееше четириъгълен саркофаг. Тук не бе докаран нито един камък от друго място. Всяко светилище и всеки олтар бе издълбан от човешката ръка в монолитен каменен блок. Ева тихо каза:

— И това е на четири хиляди години…

Иван поясни:

— Глинените олтари за жертвоприношения са на четири хиляди години. Кога е издълбано това светилище, не можем да определим точно, но е доста по-старо.

Учените се пръснаха в различни посоки и започнаха с любопитство да оглеждат култовото съоръжение. Имаше оформени ниши за полагане на дарове към боговете, от тях излизаха изработени улеи за оттичане на виното по време на ритуалите. Древните траки бяха изградили изключителен храм за възхвала на своя Бог-Слънце и величествен гроб за един от царете си — Орфей.

Полин остана на мястото си и внимателно се взираше отдалеч, сякаш искаше да обхване храма в общ план. После се запъти към каменния саркофаг. Изкачи се до него и се огледа. Наведе глава и се върна отново в подножието.

Джордан внимателно я следеше. Приближи се до нея и я прегърна. Тя отпусна глава на рамото и тихо му каза:

— Трябва да намерим третата скала и третото око.

— Пак ли те е викала?

— Настояваше за това трето око.

— Знам.

Тя вдигна лице към него и веднага разбра, че и той е сънувал предишната нощ:

— Трябва да отидем там, Джордан. Искам да спя спокойно. Къде са тези очи?

— Спомняш ли си, че в началото Галя разказваше за езера и скалите над тях? Да я попитаме.

Двамата намериха Галя. Полин зададе директно въпроса си:

— Защо не ни заведохте до онези Орфееви скали? Нали според легендата там е свирел.

— Тук всеки камък претендира, че на него е седял и свирел Орфей. Заведохме ви на местата, които е най-вероятно да са свързани с живота му и култа към него. Лирата е открита в този район. Орфеевите скали са далеч и едва ли са свързани с целта на експедицията. Там няма никакви археологически находки.

— Моля те, покажи ни ги на картата — обади се Джордан. — Любопитно ми е да ги видя.

Галя разгърна картата, която й подаде Джордан. Посочи едно място:

— Ние сме тук. На северозапад от нас, ето тук са тези скали.

— Благодаря ти!

Джордан отбеляза мястото с молив и сгъна картата си. Хвана Полин за ръка и я отведе настрани:

— Днес ще поработиш с останалите, а утре сутринта ще вземем Никола и малко охрана. Ще отидем на тези скали да видим какво толкова загадъчно има там и защо ни викат точно там. Днес вече времето доста напредна и няма да може да се върнем преди залез.

Полин се присъедини към останалите и започна да разглежда древния храм. Джордан откри Никола и разгърна пред него картата си:

— Искам утре да ни заведеш до това място.

Никола го погледна изненадан:

— Преходът е доста труден и едва ли всички ще се справят.

— Ще бъдем само аз и Полин. Ти и най-много още две момчета от охраната ще са достатъчни. Останалите трябва да пазят тук. Много съм изненадан, че мистър Смит още го няма.

— Видях отблясъци между дърветата и храсталаците отляво. Ако сега се върна при колите, със сигурност ще намеря наблизо паркиран и техния джип. Просто се държи на дистанция.

— Да, сигурно си мисли, че като не е наоколо, учените ще са спокойни и няма да се крият от него. Да ги наблюдава отдалеч е добра идея.